Произведения
Белия дявол
-
-
1. Белия дявол 5,3
- 1986
-
-
-
2. Белия дявол — Синове 5
- 1988
-
-
-
3. Белия дявол — Атентатор 5,2
- 1989
-
- Сваляне на всички:
Вулгарни романи
-
-
1. Нерон вълкът 4,7
- 1996
-
-
-
2. Калигула бесният 4,4
- 1996
-
-
-
3. Цикълът на Месалина 4,5
- 1996
-
-
-
4. Ликвидирайте генерала 4,4
- 1998
-
-
-
6. Кървавият път на коприната 4,6
- 1999
-
-
-
8. На лов за Зеления принц 4,8
- 2002
-
-
-
9. Последно причастие 4,6
- 2002
-
-
-
10. Сънят на уморения лъв 4,1
- 2003
-
-
-
11. Откриване на ловния сезон 4,7
- 2003
-
-
-
12. Лебедовата песен на майора 4,4
- 2003
-
-
-
13. Синдрома на глутницата 4,7
- 2004
-
-
-
14. Спрете полета на сокола 4,6
- 2004
-
-
-
15. В очакване на шейха 4,1
- 2004
-
-
-
16. Изстрелът на Амнистията 3,9
- 2005
-
-
-
17. Вълчи капан I 4,7
- 2006
-
- Сваляне на всички:
Роман
-
-
Вълчи капан II 4
- 2006
-
-
-
Вътрешна светлина 5
- 2005
-
-
-
Студен огън 4,9
- 1999
-
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Христо Калчев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Христо Калчев | |
български писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Литература | |
Жанрове | роман, разказ |
Дебютни творби | разказът „И дъхът на зимата“ (в-к „Народна младеж“, 9 януари 1967) |
Известни творби | „Луда вода“ трилогията „Белият дявол“ „Нерон Вълкът“ |
Христо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата „Вулгарни романи“.
Биография
Роден е на 11 август 1944 г. в София. От 1948 до 1953 г. баща му лежи в концлагера в Белене, а семейството му е изселено от София. Завършва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като драматург в театрите в Русе и Пазарджик. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Бил е републикански шампион по фехтовка (сабя). Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син. Умира в съня си на 22 март 2006 г.[1][2][3][4]
Христо Калчев е един от героите на романа на Красимир Дамянов „Студентът по хармония“.[5]
Умира на 22 март 2006 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[6]
Творчество
Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него „Вулгарни романи“.[7]
Първият му разказ излиза във в. „Народна младеж“ през 1968 г. За отпечатването на разказа се застъпва Георги Марков. Той става и редактор на първата книга на Калчев „Инерция“, която е планирана за издаване през 1974 г. Точно преди книгата да излезе от печат обаче авторът на „Задочни репортажи“ емигрира и с редакторството се заема Димитър Начев.[3]
Между 1996 и 2006 г. със своите „Вулгарни романи“ Христо Калчев непрекъснато присъства в класациите по продажби на българските книжарници.[8]
15-ият „вулгарен“ роман на Христо Калчев, „Изстрелът на амнистията“, е отпечатан от издателство „Световит“, но се разпространява само с вестниците „Монитор“ и „Телеграф“. Той е първата книга от поредицата „Феникс“, един от първите издателски проекти за киоскова търговия в България от първото десетилетие на ХХI век.[9]
След посмъртното отпечатване на романите му „Вълчи капан I“ и „Вълчи капан II“ избухва скандал. Издателят му твърди, че Калчев е оставил две тетрадки, които приятелят на Калчев Владо Даверов само е редактирал. Но Виктор Пасков и други твърдят, че става дума за спекулация с пазарния успех на Калчев и че това са романи, написани от Даверов.[10][11][12][13][14][15][16]
Библиография
- „Инерция“, 1976
- „Предел“ (сборник с разкази и новели)
- „Железният кон“ (сборник с новели). София: Български писател, 1978, 105 с.
- „Монолог“ (сборник с новели). Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 134 с.
- „Луда вода“. София: Народна младеж, 1980, 199 с.
- „Вътрешна светлина“. София: Български писател, 1981, 158 с.
- „Гняв Рисов“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 145 с.
- „Опит за оцеляване“. София: Профиздат, 1988, 128 с.
- „Студен огън“. София: Георги Бакалов, 1990, 131 с.
- „Нежни вълци“. София: Профиздат, 1985, 112 с.
- „При самозащита“. София: Артик 5, 1996, 343 с.
- „Легендата Прудкин – In Memoriam“
- трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва:
- „Белият дявол“. София: Български писател, 1987
- „Белият дявол. Синове“. София: Български писател, 1989, 287 с.
- „Белият дявол атентатор“. Велико Търново: Абагар, 1989
- „Нерон Вълкът“. София: Ла Страда ООД, 1996, 150 с.
- „Калигула Бесният“. София: НКХТИ, 1996, 166 с.
- „Цикълът на Месалина“. София: Артик 5, 1996, 158 с.[17]
- „Кървавият преход на нежната революция“ – издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина)
- „Ликвидирайте генерала“. Книга четвърта. Издадена с любезното съдействие на хотел Родина, София, 1998, 158 с.
- „Оратория за козел и ангорска котка: Вулгарен опус в до мажор“. Родина, 1998, 157 с.
- „Кървавият път на коприната“. София: Световит, 1999, 126 с.
- „Венерин хълм“. София: Световит, 2000, 174 с.
- „На лов за зеления принц“. София: Световит, 2001, 176 с.
- „Последно причастие“. София: Световит, 2002, 143 с.
- „Сънят на уморения лъв“. София: Световит, 2003, 94 с.
- „Откриване на ловния сезон“. София: Световит, 2003, 136 с.
- „Лебедовата песен на майора“. София: Световит, 2003, 120 с.
- „Синдрома на глутницата“. София: Световит, 2004, 140 с.
- „Спрете полета на сокола“. София: Световит, 2004, 152 с.
- „В очакване на шейха“. София: Световит, 2004, 208 с.
- „Изстрелът на амнистията“. София: Световит, 2005, 179 с.
- „Вълчи капан I“. София: Световит, 2006
- „Вълчи капан II“. София: Световит, 2006, 123 с.
Източници
- ↑ „Почина Христо Калчев, авторът на 'вулгарни романи'“, Vesti.bg, 22 март 2006 г.
- ↑ „Почина писателят Христо Калчев“ Архив на оригинала от 2018-11-24 в Wayback Machine., в. „Сега“, 23 март 2006 г.
- ↑ а б Елена Кръстева, „Христо Калчев срещна Смъртта“, в. „Монитор“, 23 март 2006 г.
- ↑ „Христо Калчев (1944 – 2006)“, в. „Култура“, бр. 12 (2407), 31 март 2006 г.
- ↑ Красимир Дамянов, „Вулгарно интервю: „Животът е голям педераст“ (откъс от романа „Студентът по хармония“), „Факел“, 20 ноември 2012 г.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.
- ↑ Ето как ги определя литературният критик Николай Аретов: „жанрово определение, в което може да се разчете съзнателен стремеж за отграничаване и дори отхвърляне на другите - не-вулгарни, т.е. благопристойни - романи“. - вж. „Митология на литературата за престъпления. Функции и употреби“, LiterNet, 12 февруари 2005.
- ↑ Йордан Ефтимов, „Христо Калчев доминира с 11 от общо 20 заглавия“ Архив на оригинала от 2017-11-13 в Wayback Machine., в. „Политика“, 3 март 2006 г.
- ↑ Елена Кръстева, „Христо Калчев сложи началото на библиотека „Феникс“, в. „Монитор“, 21 декември 2005 г.
- ↑ „Христо Калчев в криво огледало“ Архив на оригинала от 2018-11-24 в Wayback Machine., в. „Политика“, 29.09.2006 г.
- ↑ Надя Ушева и Тодор Коруев, „Няма война между писателите“, в. „Дума“, 29.09.2006 г.
- ↑ Албена Атанасова, „Вдовицата на Калчев: Спирам тиражите“, в. „Стандарт“, 18 ноември 2007 г.
- ↑ Люсиена Крумова, „Вулгарна битка за романите на Калчев“ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 19 ноември 2007 г.
- ↑ Искра Крапачева, „Каквото и да говорим, става дума за пари“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 19 ноември 2007 г.
- ↑ Елена Кръстева, „Издателят на книгите на писателя призна за „Вълчи капан“: Да, аз подписах мъртвия Калчев!“ Архив на оригинала от 2014-04-27 в Wayback Machine., в. „Монитор“, 23 ноември 2007 г.
- ↑ Славея Иванова, „Вълчи капан за вдовицата - измамата с последния роман на Христо Калчев“, e-vestnik.bg, 17 февруари 2011 г.
- ↑ Милена Кирова, „Вулгарният етос“, рец. за „Нерон Вълкът“, „Калигула Бесният“ и „Цикълът на Месалина“.
Външни препратки
- От и за Христо Калчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Христо Калчев в Моята библиотека
- Христо Калчев, „Студен огън“ (роман)
- Виктор Пасков, „Думи за Христо Калчев“, в. „Монитор“, 26 ноември 2005
- Йордан Ефтимов, „Най-българският съвременен автор“ Архив на оригинала от 2016-04-10 в Wayback Machine., в. „Сега“, 23 март 2006
- Румен Леонидов, „Черният Пророк реши да ни зареже завинаги“, „Факел“, 22 март 2013
- Маринели Димитрова, „Христо Калчев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Интервюта
- „Христо Калчев: Омръзна ми да бия камбаната“ Архив на оригинала от 2017-09-27 в Wayback Machine., интервю на Кристи Петрова, сп. „Тема“, бр. 7 (71), 17-23 февруари 2003 г.
- „Христо Калчев: Страх ме е от болката“ Архив на оригинала от 2014-03-20 в Wayback Machine., интервю на Ваня Овчарова, в. „Новинар“, 16 октомври 2004 г.
- „Писателят Христо Калчев: Във всяка държава има мафия, но само българската мафия си има държава“, интервю на Елена Кръстева, в. „Монитор“, 26 ноември 2005 г.
- „Христо Калчев: Готов съм да ида в съда“, интервю на Велислава Панова и Миглена Славова, в. „Новинар“, 28 декември 2005 г.
- „Христо Калчев: Ако ме убиете, ставам светец“, интервю на Велислава Панова и Миглена Славова, в. „Новинар“, 23 март 2006 г.
|