Георги Стоев
Маргина, Бойко и другите (12)

Глава 12

Пътувахме с Крейзи по обратния път с колата в пълно мълчание.

— Не ми е приятно, шефе, да ме влачат по всякакви такива срещи и да ме замесват. И на Славчо вече му дойде много. Снощи го накараха да звъни посред нощ на Бойко Борисов, за да потулят случая. — Аз продължавах да мълча, давайки си разсеян вид. — Знаеш ли, че са пратили друг човек с документите на Бай Миле направо към Сърбия, а видя, че той лежи в къщата на Маджо.

Усещах вече, че Крейзи изпитва омраза към всички. След снощната случка самият той си даваше сметка, че може да бъде на мястото на охранителя на Бай Миле, който лежеше с извадени вътрешности в Пирогов. По ирония на съдбата същият този охранител бе Васил от Червен бряг, от който Женята смяташе да вземе информация за дома на Бай Миле. За пореден път се убеждавах, че у Женята няма милост, щом ставаше дума за пари. Ако наистина бе взел информация от Васил срещу обещание да не прави покушението в неговата смяна, бе постъпил жестоко. Но това бе нормално за нашия занаят. Васил в случая се явяваше потенциален свидетел, ако започнеха да се разплитат нещата.

— Бойко дали наистина ще смее да потули този случай? — с любопитство го погледнах аз.

— Ако го направи, то ще е заради Славчо, а не заради Маджо. Всяка вечер си гостуват, нали са съседи в Банкя.

— Е, и к’во си говорят?

— Не знам точно… редят пешки… Явно замислят някакъв голям общ бизнес. Но като си тръгваме от къщата на Бойко, Славчо винаги казва, че нещата не отиват на добре с тази омраза на Бойко към Маджо и останалите.

— Какво? Дразни се, че продължават да го карат да им слугува ли?

— Ами нормално е! Ето сега ще му развалят отношенията с журналистите около потулването на случая с Бай Миле.

Крейзи паркира автомобила до Зоологическата градина, където ме чакаше Тупана, и преди да сляза, дискретно ме попита:

— Шефе, какво би ме посъветвал да направя с една журналистка, която в последно време много дразни Славчо?

— Коя е?

— Не знам дали е редно да ти кажа…

— Казвай, де! Нали знаеш, че няма смисъл да пазиш тайни от мен! — шляпнах го леко по врата.

— Някаква си Пепа Петрова от „Нощен Труд“.

— Е, и какво толкова го е раздразнила?

— Пише постоянно за децата му, че учат в швейцарски колеж. Славчо й се обади на няколко пъти и й каза да пише за него и най-големите гадости, но да не закача децата му.

— И сега да не ти е поръчал да я убиеш? — стана ми смешно.

— Не, и дума не ми е казвал — явно излъга Крейзи. — Просто искам да му помогна.

— Заплаши я по телефона.

— Ама нали ще ми види номера?

— Вземи една фонокарта бе, Сашко! — подразних се от глупостта му и го шляпнах още веднъж зад врата за „чао“ и излязох.

— Какво точно да й кажа? — провикна се той от прозореца.

— Нали е жена, заплаши я, че ще я обезобразиш!

Докато се качвах при Тупана в колата, се замислих, че на Крейзи няма да му стигне куража да заплаши журналистката дори и по телефона. Само няколко дни по-късно той ме опроверга. Наистина беше заплашил, но не тази, а Маргарита Михнева, която по това време работеше в Би Ти Ви и бе направила репортаж и заснела къщите на Славчо и Бойко Борисов.

— Какво си направил бе, глупак? — стояхме в едно кафене до „Плиска“. — Разнесоха те по всички вестници.

— Ами каквото ми каза ти! Обадих се с фонокарта.

— Чакай малко! Ти изобщо не си ми казвал, че става въпрос за Михнева.

— Има ли някакво значение, нали и двете са журналистки? Наложи се и двете да заплаша.

— Я ми разкажи точно какво направи?

— Шефът ме накара да я заплаша от името на Бойко Борисов. Казах й: Госпожо Михнева, аз съм ваш фен и искам да ви предпазя. Бойко Борисов ще ви осакати и обезобрази!

— Добре, защо намесихте Бойко, нали са приятели със Славчо?

— Нямам си и на идея… просто изпълнявах заповеди. Откъде да знам, че дъртата курва е запазила номера на фонокартата и е отишла с него в МВР.

— Не мога да разбера, Сашко, как те заловиха точно теб. Това нямаше как да стане, ако ти беше изхвърлил фонокартата.

— Е, т’ва трябваше да ми го кажеш, когато те питах какво да правя! Нали знаеш, че все си пестя парички, а тези пет лева за картата ми ги даде Славчо. Останаха ми още доста импулси. Същия ден заминахме на Златни пясъци с шефа и реших да изхабя картата, като се обадя на жената. Два часа след разговора ни пристигнали полицаи в нас и започнали да я разпитват кой се обажда от този номер. Тя, горкичката, съвсем нормално им казала, че е мъжът й. И дума не е споменала, че работя при Славчо. Така и не разбрах как направиха връзката.

Нямах думи и сили да му отговоря. Тъпотията му беше безгранична. Оставих го да свърши разказа си.

— Вчера ме извикаха в СДВР. Обаче аз не съм балама. Взех две стари тефтерчета с всичките номера на Бойко Борисов още от едно време. Исках да им дам да разберат, че с Бойко се познаваме отдавна, и мисля, че мина номерът. И те ме заплашиха с Генерала, какво щяло да ми се случи, като се върне от чужбина. Ама аз им хвърлих тефтерчетата, за да видят откога се познавам с него, и определено ги впечатлих. Въпреки това ме накараха да направим експеримент. Повикаха онази гадна кучка Михнева, вкараха ме в една стая и ме накараха да се обадя, за да видят дали ще разпознае гласа ми. Разбира се, че не се съгласих. Поисках още един човек да й се обади — погледна ме гордо Крейзи, впечатлен от собственото си остроумие. — Хванаха там някакъв служител и докато чакахме, се хванах на бас с него, че той ще е посочен. Така и стана. Тя разпозна неговия глас. На куките им беше гадно, но нямаха избор и ме пуснаха да си ходя.

— Славчо не ти ли се разсърди? — все още не проумявах тъпотията на Крейзи.

— А, не… и той се чувства виновен, че ме накара да извърша тая простотия. Още повече, пропуснах да ти кажа за уговорката ни, че след като свърша разговора с нея, трябваше да му звънна от фонокартата и да му кажа дали съм изпълнил задачата.

— И ти какво му каза?

— Само едно изречение: „Бате, готово!“ — за т’ва не мога да разбера как направиха връзката между нас — погледна ме с надежда Крейзи, че аз бих му обяснил.

Нямах намерение да си правя труда да му разяснявам, но така и така си изливаше душата пред мен, реших да го разпитам докрай.

— Как реагира Бойко на този случай?

— Вече не редят пешки с шефа. Оттогава изобщо не се е обаждал! Просто след това Цветелина замени Славчо в банката.

— Значи… Сашко, излиза, че ти си преебал цялата банка?

— Ами нещо такова! — ухили се гордо той. Допих си питието, станах и го оставих да си размишлява сам върху фонокартите. Вече бях сигурен, че трябваше много да внимавам с Крейзи, с пословичната си глупост като нищо щеше да ми навлече неприятности. Все още ми беше смешно как е лишил шефа си от банката и я е подарил на Цветелина Бориславова.