Майк Резник
Инферно (6)

4

Републиката даде на Фалигор тридесет години, за да повиши производителността, икономическото си ниво и равнището на грамотността до степен да бъде поканена за равноправен член, след като се проведе необходимият плебисцит сред населението. Император Боби смяташе, че срокът е прекалено дълъг. Според Бедоус и още половин век нямаше да е достатъчен. Ала мнението на Картрайт, който беше водил преговорите с висшестоящите в правителството, бе, че ще е нужно точно толкова време, така че постановлението беше издадено.

Независимо от нетърпението на Боби все още имаше да се свърши много работа, за да се подготви Фалигор за влизането му в Републиката като свободна и независима планета. Първата неотложна стъпка беше съставянето на общопланетно правителство. Като се има предвид нивото на грамотност, едни избори щяха само да влошат положението. Затова Картрайт, следвайки съвета на екипа си, назначи с указ ситат Робърт Август Тантрам за временно изпълняващ длъжността президент на планетата. Боби използва мандата си, за да назначи в новосъздадения кабинет по един представител на траджите, ризалите и болимбо, останалите тринадесет бяха енкоти.

Тук Картрайт се намеси и настоя за равностойно разпределение на политическата власт. Боби съвсем основателно възрази, че ако Картрайт е в състояние да му посочи някой от ризалите или траджите, който да разбира повече, да речем, от селско стопанство или икономика от неговите министри на земеделието и финансите, той с готовност би ги заменил. Двамата грижливо проучиха списъка на кандидатите и в крайна сметка се споразумяха кабинетът да се състои от десетима енкоти и шестима представители на другите племена.

Това предизвика недоволство у ощетените, ала Картрайт и Боби излязоха със съвместно изявление, че в продължение на пет години правителството ще представлява цялото население на планетата, но междувременно в интерес на всички племена ще бъде да изпратят най-умните и способните си младежи в университета Тантрам в Ромул. И тъй като разпореждането излизаше не само от президента, а — което е по-важно — от хората, направляващи действията му, на местните не им оставаше нищо друго, освен да се подчинят.

Къртиците бяха следващият поред проблем, който всъщност не се оказа никакъв проблем. Повечето от тях бяха подписали договори за три или пет години и когато срокът им изтече, близо половината не пожелаха да ги подновят. Повечето обаче предпочетоха да останат на планетата и някои повикаха семействата си (които понякога достигаха до петдесет души). Отначало Картрайт се опасяваше, че издръжката им може да се окаже ненужно финансово бреме за планетата и да предизвика недоволство сред язоните, но къртиците ясно показаха, че няма да чакат други да ги хранят, нито ще съперничат на местните за черната работа. С въвеждането на парична икономика се появи неотложна нужда от дребни търговци и не след дълго позициите им на търговска класа укрепнаха. Те откриваха магазини във всички по-големи населени средища, та дори и в отдалечените райони, внасяха стоки не само от родната си планета, а и от други близки светове и в крайна сметка създадоха данъчната основа, чрез която се реализираха по-голямата част от постъпленията за общопланетното правителство. Къртиците бяха трудолюбива раса с чувство за отговорност и докато свикналите с разменните отношения язони не виждаха друг изход, освен да се наемат на работа в мините, все повече къртици се присъединяваха към събратята си в търговския сектор.

С процъфтяването на туризма и малкото останали частни ловни резервати бяха забранени и чужденците пристигаха въоръжени само с холографските си камери. Петте най-големи ловни резервата, ръководени от хора фанатици с язони за помощници, скоро започнаха да привличат част от клиентелата на Пепони и Серенгети. Настаняваха посетителите в разкошни вили, а и животинският свят на Фалигор според отзивите беше несравнимо по-богат, отолкото на която и да било друга планета в галактиката.

Боби прекарваше все повече време из другите светове под предлог, че ходатайства за нови вложения на Фалигор, макар развлеченията му значително да преобладаваха. Но както забеляза Картрайт, това можеше и да е за добро, защото принуждаваше правителството да действа и без него, а президентът още от самото начало не бе показал кой знае каква заинтересованост от работата му.

Няколко години след като напуснаха планетата, за да учат в Републиката, част от язоните се върнаха у дома. Повечето бяха енкоти, но имаше и други, а най-способен сред тях беше един вече немлад язон, който беше прибавил към племенното си име Бариоки и човешкото Уилям. Произхождаше от ризалите и за разлика от повечето си сънародници беше отишъл да учи не на някой от човешките светове, а на Канфор VI. За няколко хилядолетия канфоритите три пъти се бяха опълчвали срещу човешкото господство и в този момент стояха начело на свободна федерация на нечовешки планети, скъсали всякакви взаимоотношения с Републиката.

И докато най-голямото желание на император Боби беше Фалигор да стане пълноправен член на Републиката, Уилям Бариоки настояваше за пълна независимост. Това не означаваше да се откажат от помощта, оказвана им от Републиката, и да скъсат всички връзки с нея, но според Бариоки статутът на протекторат беше унизителен, а предимствата на пълноправното членство бяха съмнителни. Той си беше създал връзки сред канфоритите и не виждаше никакви причини да не се спазарят и с двете страни. Ако зависеше от него, щеше да остави Републиката и Канфоритската федерация да наддават за тяхната лоялност (която не беше за продан — така обясни той на народа си, но това не би трябвало да пречи на наддаването).

Единственото, в което мнението на Боби и Бариоки изцяло съвпадаше, бе, че хората напълно подценяват способността на язоните сами да ръководят делата си. Бариоки не виждаше никаква причина да позволят на хората да се месят в управлението на Фалигор. Нали в крайна сметка целта на всички, независимо дали Фалигор ще влезе в Републиката или ще остане независим, беше да се установи самоуправление, и то колкото по-скоро, толкова по-добре. Бариоки агитираше ризалите и останалите язони, убеждаваше хората, които живееха и работеха на планетата, увещаваше дори и къртиците — а най-вече се стараеше да въздейства върху император Боби.

Най-сетне Боби се съгласи да направи две публични изявления в присъствието на Бариоки, в които изрази одобрението си на идеята за незабавно въвеждане на самоуправление, последвани от разгорещените речи на амбициозния язон. След втория митинг Бедоус поиска среща с президента.

Трябваше да мине седмица, докато Боби я удостои с аудиенция, тъй като междувременно той се развличаше на близката Бета Леморис III. Най-сетне Сюзън се озова седнала срещу писалището на императора, който не изглеждаше ни най-малко уморен от всичките тези пътувания. От картините и холограмите по стените, от формата на бюрото и столовете, от килима на пода по нищо не личеше, че обитателят на кабинета не е човек.

— Колко се радвам да ви видя отново, Сюзън! — възкликна Боби и златистата му козина потрепна, когато й отправи подкупващата си усмивка. — Как върви колекционирането на насекоми?

„Политик до мозъка на костите си, не мога да ти го отрека!“ — помисли си тя с известна доза възхищение.

— Артър Картрайт ме помоли да поговоря с вас, ваше величество — изрече на глас Сюзън.

— Как е моят приятел Артър? — поинтересува се той. — Не съм го виждал от месеци.

— Напоследък е много зает. Тази година открихме още десетина миньорски планети.

— Предайте му да дойде на Фалигор да си отдъхне — предложи императорът.

— Той и така не забравя за Фалигор — отговори Бедоус. — Всъщност на това се дължи молбата му.

— Аха… — Изведнъж лицето му доби изражение по-скоро на нещастно кученце, отколкото на язон или човек. — Онези речи.

— Според него вие вдъхвате на народа си надежди, които няма да се сбъднат.

— Никога ли? — остро попита Боби.

— Поне не в близко бъдеще. Нещо повече, вие действате съвместно с един много способен политик, който демонстрира явното си нежелание да се присъедини към Републиката.

— Той е само един подстрекател на тълпите — сви рамене Боби. Този жест, съвсем нехарактерен за расата му, при него започваше от черепа и бавно надипляше златистото му руно чак до трипръстите ходила.

— Защо тогава ви трябваше да се съюзявате с него?

— Защото, макар и подстрекател, той е много популярен, а аз съм президент на цялото население.

— Той е много опасен, ваше величество.

— Моето намерение е да го привлека в правителството и да му дам официална длъжност, така че никога повече да не му чуете гласа — увери я Боби. — Но междувременно двамата с него стигнахме единодушно до мнението, че нещата вървят прекалено бавно. Не е редно да идваме при вас с шапка в ръка като просяци и да ви молим за самоуправление. Ние имахме такова още преди ти да кацнеш на нашата планета. И никога не сме се отказвали от него. Защо тогава трябва да се унижаваме, за да си го върнем?

— Не разбирам какво унизително има да образоваме народа ви, да развиваме икономиката ви, да ваксинираме децата ви и да ви показваме как да използвате най-добре природните си ресурси — заяви Бедоус.

— Не се и съмнявам, че не разбирате. Причината вероятно е в това, че никой никога не е заповядвал на вашата раса.

— Всичко, което ви посъветвахме — а ние ви даваме съвети, не заповеди, — е за доброто на Фалигор, ваше величество.

— Независимо от това ние сме недоволни, че не ни се дава възможност за самоуправление. По този въпрос двамата с Бариоки сме единодушни.

— Възможно е срокът, за който ще останете протекторат, да бъде съкратен — предположи Бедоус. — Но не и ако имате Бариоки за съюзник.

— Той е много проницателен политик.

— И малко по-умен от необходимото.

— Бариоки ви плаши, нали? — попита Боби с усмивка.

— Републиката не се плаши от нищо — отвърна Сюзън. — Но вие би трябвало да се боите от него, ваше величество.

Боби отново се изсмя.

— Та той е само един ризали!

— Знаете, че откакто той се върна от Канфоритската система, армията на ризалите се е увеличила тройно.

— Всички страни на Фалигор имат армии — изрече Боби с нежелание.

— Защо? — настоя Бедоус. — Язоните имат само седем космически кораба, четири от които са ваши. С кои планети възнамерявате да воювате?

— Нека да разсея съмненията ви, Сюзън — изрече Боби с усмивка. — Армиите ни са само за показ и за защита на териториалните граници. Колкото до армията на ризалите, тя е направо смехотворна и се командва от най-големия клоун.

— Прего Катора съвсем не е клоун — възрази Бедоус. — Възпитаник е на една от най-добрите военни академии на Делурос VIII.

— Прего Катора вече не е главнокомандващ на армията на ризалите — отвърна Боби.

— Така ли?

— Спомняте ли си боксовия мач, който организирах преди време?

— Да. — Сюзън го погледна с недоумение. — И какво?

— Спомняте ли си Гама Лабу, язона, който би вашия шампион?

— Да.

— Та същият този Лабу с тяло на самодоволен гигант и мозък на дете сега командва армията на Бариоки. — Боби отметна глава и се изсмя. — Лабу, който не умее даже да си напише името! Ако му кажете, че врагът настъпва от изток, той сигурно ще тръгне в настъпление към Небесните хълмове. Разбирате ли сега защо Бариоки не ме притеснява?

— Мисля, че имате повече причини да се притеснявате, отколкото си давате сметка, ваше величество — искрено го увери Бедоус.

— Заради Лабу ли? — недоверчиво попита той.

— У него има нещо, което плаши. Нещо чуждо и непонятно.

— А аз не ви ли се виждам чужд и непонятен? — развеселен попита Боби.

— Ние с вас сме от различни раси, но споделяме едни и същи общи принципи. Струва ми се, че у Гама Лабу има нещо, чуждо на всичко онова, което ние с вас тачим.

— Само защото го видяхте да побеждава вашия боксьор на ринга ли?

Тя поклати глава.

— Не. Просто имам такова усещане.

— Той е клоун — настоя Боби. — Един голям клоун, който разправя вицове, пие като смок и се смее най-силно от всички, когато другите се шегуват с него. Лабу стана герой само за една нощ — тогава, когато победи Били Уичински, и това без съмнение го издигна до сегашното му положение, което обаче напълно ме устройва. На практика то прави армията на ризалите негодна. Ще се възползвам максимално от подкрепата на Уилям Бариоки, ще го издигна на държавен пост, за да мога да го контролирам, ще разпусна армията му и ще поведа народа си към скорошно самоуправление.

— Струва ми се, че правите сериозна грешка, ваше величество.

Боби се изсмя.

— В деня, в който Уилям Бариоки се изплъзне от контрола ми, аз ще си подам оставката и ще се отдам на развлечения и забави.

„Надявам се да ни уведомиш, когато това се случи, за да направим разликата“ — жлъчно го апострофира на ум Бедоус, а на глас изрече:

— Не мога да наблягам прекалено върху сериозността на положението, ваше величество.

— Можете и още как. Всъщност вие вече го направихте.

— Артър Картрайт ме упълномощи да ви предам, че няма да подкрепим вашия съюз с Бариоки, нито опита да се ускори грижливо планираният срок за въвеждане на самоуправление.

— Няма начин да не ни подкрепи — заяви Боби. — Фалигор е неговият грандиозен експеримент, бляскавият образец, на който е заложил репутацията си. Какво ще кажете, ако тръгна да обикалям Републиката, оплаквайки се от тиранията на Комитета по картография, или насъскам Гама Лабу срещу шепата военни съветници хора, каквито, предполагам, си е намерил? — Боби се ухили широко. — Какво ще направи тогава Картрайт, Сюзън? Ще повика Флота, който толкова презира, за да ни усмири, както е усмирявал безброй други светове?… Артър си има график, аз също. Но на моята планета моето разписание има предимство. Мисля, че ще е най-добре да свикне с мисълта за самоуправление на Фалигор най-късно до две години.

Бедоус го наблюдаваше безмълвно, разсъждавайки над чутото.

— Хайде, Сюзън, недейте така! — подхвърли небрежно той. — Няма ли какво повече да кажете?

— Поставена съм в доста неловко положение, ваше величество. Предадох ви посланието на Артър Картрайт. Ако кажа нещо повече, това би означавало да превиша пълномощията си. — Тя се запъна. — Въпреки това много ми се иска да ви кажа някои неща.

— Ще смятам мнението ви за поверително — успокои я Боби.

Тя се замисли за миг, после въздъхна.

— Добре тогава. Вие ни хванахте натясно, ваше величество. Картрайт не би извикал Флота при никакви обстоятелства. Ако поставите въпроса за самоуправление достатъчно решително, той ще трябва да отстъпи.

— Казаното от вас ще си остане тук, в този кабинет — увери я Боби. — Никой няма да ви потърси сметка, че сте първият човек, отстъпил пред нашите искания.

Тя поклати глава.

— Не ме е грижа дали думите ми ще излязат от кабинета ви. Истината е очевидна — и вие, и аз, и Артър Картрайт знаем, че той няма да използва сила срещу вас.

— Какво тогава искате да ми кажете?

Бедоус отново се замисли дали да не премълчи, но в крайна сметка реши — да става каквото ще.

— Няма съмнение, че решението за общопланетно ръководство ще бъде подложено на гласуване.

— Разбира се.

— И всички ще гласуват единодушно „за“.

— Предполагам.

— Първата ви работа ще бъде да изберете общопланетно правителство — продължи тя. — И, предполагам, вие ще се кандидатирате за президент.

— Така смятам да направя.

— Ако има и най-малката вероятност Уилям Бариоки да излезе като ваш съперник на изборите — погледна го тя право в очите, — според мен трябва да направите всичко възможно да не се стигне дотам.

— Това звучи направо зловещо — отново се развесели Боби. — Ще ми обясните ли как да разбирам това „всичко възможно“?

— Не, ваше величество. Просто най-настоятелно ви съветвам.

Боби се изправи, давайки й да разбере, че аудиенцията е приключила.

— Аз съм действащият президент на Фалигор, наследник на триста ситати — напомни й той, докато я изпращаше до богато украсената врата на кабинета си. — Уилям Бариоки е само един ризали, на когото се спрях, преследвайки политическите си цели… Благодаря ви все пак за загрижеността. Когато минат изборите, няма да забравя кои са ми били приятели.

— Надявам се да не забравите кои са ви врагове, преди да са се състояли изборите — искрено заяви Бедоус.