Майк Резник
Инферно (30)

25

Сибо Душу не наруши обещанията си, дори ги напомняше всеки ден. Той просто намери за нужно да отложи изпълнението им за известно време, докато възстанови реда. И понеже армията беше под негово командване, възстановяването на реда не го издигна твърде в очите на гражданите.

Той въведе полицейски час във всички градове, които се намираха под негов контрол, и нареди на войниците си да застрелват на място всеки нарушител. За лош късмет публичният му престиж пострада чувствително, когато се оказа, че първите четирима застреляни са били шофьорите на линейка, докторът и пациентът, превозван по спешност в болницата в Рем след падането на мрака.

Престижът му не се подобри и след опита за убийство, извършен от член на племето тоси. Преди още някой да е изпитал съчувствие или гняв по този повод, отмъщението му застигна над двеста хиляди тоси, които се простиха с живота си.

И тъй като парите на Фалигор все още нямаха стойност, Душу прибави към съществуващите вече данъци още един, който стъписваше с новаторството си. Войниците му трябваше методично да претърсят всяка къща и колиба за предмети, които биха могли да се продадат за твърда валута на малкото планети, поддържащи все още някакви търговски връзки с Фалигор. Наказанието за възпрепятстване на претърсването беше смърт, а ако някой не предоставеше достатъчно ценен предмет, чакаше го смърт или затвор — в зависимост от настроението на войниците. Това тутакси намали безработицата в градовете наполовина и откри съвършено ново поле за изява — кражбата. Язоните обираха съседите си, магазините, та дори и музеите, за да има какво да дадат на войниците, когато стигнат до домовете им.

В това време Душу продължи да призовава Кракана да предаде оръжията си и да седне с него на масата за преговори. Кракана отговори, че всеки войник или чиновник на правителствена служба, осмелил се да се отдалечи на повече от тридесет мили западно от Рем, ще бъде застрелян без предупреждение. Душу не беше кой знае какъв пълководец, но знаеше повече за военната тактика от Бариоки и разбираше, че не може да измъкне добре окопаната партизанска армия от задънените гори. Затова се задоволи само със заплахи и увещания Кракана да се включи в съставянето на новото правителство.

И тъй като партизанският водач ставаше все по-дързък, а набезите му — все по-успешни, Душу беше изцяло обладан от натрапчивия стремеж час по-скоро да се справи с него. Всички знаеха, че армията му нараства с часове, но никой не беше наясно колко е голяма, с какво е въоръжена и дори какви са целите на водача й. Новият президент занемари всички останали проблеми, колкото и неотложни да бяха, и се съсредоточи върху задачата да измъкне Кракана от убежището му. Цели градове оставаха без вода и електричество, пътищата се рушаха, дори и реколтата, събрана благодарение на новия данък, залежаваше в складовете, вместо да се продаде за валута.

Седмиците минаваха, а Душу още не беше успял да се добере до някакви сведения за силата или местонахождението на Кракана, затова реши, че се готви масирано настъпление, и изтегли армията си да защитава Ромул и Рем. Всички подкрепящи го селища трябваше да се защитават сами — докато не узнаеше нещо за числеността на силите, срещу които трябваше да се изправи, не би могъл да им отдели и един-единствен войник.

От Кракана нямаше ни вест, ни кост в продължение на седмица, после измина още една без никакви сведения, изниза се и месецът, а напрежението в Ромул и Рем нарастваше не с дни, а с часове. Изнервените войници се изпозастрелваха един друг нощно време, поддръжниците на Душу се заключваха в домовете си, а самият президент не мърдаше и крачка без подбраната си охрана от четиридесет язони.

И тогава Кракана най-сетне наруши мълчанието… но не за да се свърже със Сибо Душу.