Майк Резник
Инферно (25)

21

Месец след началото на второто управление на Уилиам Бариоки Картрайт беше убеден, че Сюзън Бедоус е сбъркала. Първият официален акт на язона беше да оповести, че най-късно след шест месеца ще се проведат избори. Седмица след като зае поста, той покани къртиците да се върнат на Фалигор и състави комисия, която да оцени щетите, нанесени на семействата им, напуснали планетата. Накрая подбра най-добрите специалисти за написването на новата конституция, сред които две къртици и четири човека. Един от тях беше Артър Картрайт.

Бариоки освободи от затворите всички политически затворници и обяви амнистия за всички престъпления, извършени по времето на Гама Лабу. Той покани публично Джеймс Кракана на масата за преговори и обеща да не предприема никакви наказателни мерки срещу армията му. (Кракана отказа, но с това предложение Бариоки си спечели немалка обществена подкрепа.)

Картрайт се отдаде изцяло на работата по новата конституция, насърчаван от непрестанните изявления на Бариоки, че иска закон, който ще направи племенните вражди невъзможни. Изминаха пет седмици на усилена работа и най-сетне проектът беше представен пред президента. И едва тогава Картрайт разбра какво означаваха предишните приказки на президента — Бариоки твърдеше, че всички политически партии неизбежно ще се обособят на племенен принцип и затова само неговата трябва да бъде обявена за законна.

Картрайт протестира енергично, но Бариоки остана непреклонен. Разрешете двадесет и четири партии, каза той, и всичките двадесет и четири племена на планетата (останалите три по-малки бяха изтребени до крак от Лабу) ще се превърнат в поддръжници на една от тях — своята. Единственият начин това да се предотврати, твърдеше Бариоки, е всички племена да се обединят под знамето на една политическа партия.

Неговата.

Скоро слухът за намеренията на президента стигна до гражданите. Те организираха протестни шествия и само след броени дни хиляди енкоти бяха арестувани и хвърлени в затвора. Най-гръмогласните и най-популярните от тях изчезнаха безследно.

Освен това Бариоки заяви, че не бива да се допуска главорезите на Лабу да се отърват безнаказано. През първите два месеца от управлението си той предяви обвинения и осъди повечето от тях за престъпления срещу държавата — модерна формулировка, включваща абсолютно всичко: от кражба с взлом и грабеж до убийство и държавна измяна.

Не мина много време и Картрайт осъзна, че Бариоки стига твърде далеч в стремежа си за справедливо възмездие, обвинявайки и осъждайки десетки хиляди язони, чиято връзка с правителството на Лабу е била съвсем далечна. Освен това повечето от арестуваните бяха болимбо и траджи — традиционните врагове на ризалите, от които произхождаше Бариоки, но това едва ли ги правеше служители и поддръжници на Лабу.

На третия месец Картрайт разбра, че президентът няма никакво намерение да одобри изработената от комисията конституция, и си подаде оставката. На другата сутрин Бариоки го повика в наново построената резиденция.

— Добро утро, Артър — поздрави слабият, с аскетични черти язон, когато въведоха Картрайт в кабинета му.

— Добро утро, господин президент.

— Вчера ми представиха оставката ви. Доколкото разбрах, изработването на конституцията върви много успешно. Какъв е тогава проблемът?

Картрайт понечи да му каже истината, но размисли. Бариоки за разлика от Лабу се радваше на подкрепата на цялата галактика, но беше способен без угризения да хвърли в затвора и дори да екзекутира човек. А предшественикът му, колкото и кръвожаден да беше, винаги успяваше да тегли чертата между позволеното спрямо собствения му народ и представителите на човешката раса.

— Хвърлих всичките си сили в изработването на този документ, господин президент — отвърна Картрайт. — Нямам какво повече да дам, затова най-добре ще е да се оттегля и на мое място да поставите някой, който ще внесе свежи идеи.

— Не приемам оставката ви, Артър — заяви Бариоки. — Колкото повече хора работят върху конституцията, толкова по-добре, та да не може никой да каже, че документът е несправедлив и дава предимства на язоните пред хората. Всички ние сме граждани на Фалигор.

— Щом не приемате оставката ми, господин президент, ще ми обясните ли поне какви са възраженията ви срещу документа? Ако знам кое ви възпира да го поставите на гласуване от конгреса, сигурно ще разбера кои негови части се нуждаят от доработване.

— Разбира се — съгласи се Бариоки. — На първо място, не е регламентирано положението за еднопартийната система. А това трябва да се направи, и то така, че да се изключи всякаква опозиция.

— Моля за извинение, господин президент, но това положение е уредено недвусмислено в раздел 8, параграф 17, който…

— Знам какво гласи параграф 17 — прекъсна го Бариоки. — Освен това знам и какво е пропуснато. Трябва да включите текст, според който всеки, който се опитва да основе опозиционна партия, е виновен в държавна измяна и подлежи на смъртно наказание.

— При цялото ми уважение, сър, намирам, че това е прекалено грубо.

— А според мен е крайно необходимо.

— Ще позволите ли да ви напомня, че ако нямахме многопартийна система, вие нямаше да можете да се кандидатирате на изборите и да спечелите срещу император Боби?

— Да, а същият този Робърт Тантрам подкопа властта ми и създаде условия маниакът Лабу да ме свали с преврат — отвърна Бариоки. — Този текст трябва да бъде включен!

— Ще го обсъдя с колегите си от комисията, но не вярвам да го приемат.

— Тогава ще ги изхвърля и ще наема други, които ще се съгласят! И знаете ли, ще започна още днес, като се отърва от двете къртици.

— На какво основание, ако позволите да попитам?

— Артър — изрече Бариоки, — единственото, което искаме, е да живеем в съгласие с вашата раса. Вие ни дадохте пари и образование, опълчихте се срещу незаконното управление на Лабу и през цялото време действахте в наш интерес. — Язонът замълча и за миг лицето му се стори на Картрайт още по-чуждо и неразгадаемо. — Но къртиците са паразити. Те не дават нищо на Фалигор. Работят само за себе си, не и за планетата. Не можем да им дадем правата, които се полагат на язоните и хората, защото в противен случай те много скоро ще завладеят икономиката ни. Лабу беше побъркан, но в едно нещо имаше право — трябва да се отървем от къртиците.

— Но нали вие сам ги поканихте да се върнат и съставихте комисия да ги обезщети за загубите!

— Сбърках — отвърна Бариоки. — Но преди три дни разпуснах комисията. Няма да ги принуждавам с указ да си заминат, както направи Лабу, но ако предпочитат да останат тук, ще имат статута не на граждани, а на временно пребиваващи. Ще трябва да плащат по-високи данъци и ще са задължени винаги да носят паспортите си, а за да пътуват в друг град, ще им е нужно разрешение. Всичко това трябва да намери място във вашата конституция, Артър.

— Тези ограничения само върху къртиците ли ще се простират, или ще важат за всички чужди раси?

— Ще важат за онези раси, които по преценка на президента упражняват вредно влияние върху Фалигор.

— Ще говоря с колегите си от комисията.

— Да, направете го.

— Това ли е всичко?

— Не. Има още нещо, на което трябва да се спрем.

— Да?

— Планетата ни е бедна, Артър, а управлението на Лабу разруши напълно икономиката й. Ще бъда наистина лош президент, ако позволя да я разграбват и по-нататък.

— Нима някой се опитва да ни ограбва, господин президент?

— Е, може би несъзнателно, но има такива — отвърна Бариоки. — В конституцията ни трябва ясно да се подчертае, че всеки човек или къртица, временно пребиваващи на Фалигор или притежаващи фалигорски паспорт, нямат право на инвестиции или банкови сметки на друга планета. В противен случай ще бъдат подведени под отговорност като извършители на криминално престъпление. Не можем да ви позволим да печелите парите си тук, а да ги влагате другаде.

— Това отнася ли се и за язоните? — попита Картрайт, който не по-зле от всички останали знаеше за огромните влогове на Бариоки на Талисман.

— Никой язон няма и да си помисли да изнесе парите си от Фалигор. Този закон ще се прилага само спрямо натурализираните граждани.

— Щом на язоните няма и да им хрумне подобно нещо, защо да не ги включим и тях? Току-виж, някому все пак хрумнало да изнесе парите си един хубав ден.

Бариоки поклати глава.

— Лично аз нямам възражения, Артър, но сред представителите на законодателната власт този текст би могъл да предизвика недоволство, а ние искаме конституцията да бъде приета единодушно. — Той замълча и изгледа студено Картрайт. — Мисля, че е най-добре да направите всичко, както ви казах.

— Да, господин президент — въздъхна Картрайт.

— Добре! — изрече Бариоки и се изправи. — Радвам се, че оставате в екипа, Артър.

— Благодаря, сър — промърмори Картрайт, като не можа да се насили да излъже, че и той се радва.

— Знам, че с вас имаме доста противоречия — продължи Бариоки, — но и двамата желаем доброто на Фалигор. Сигурен съм, че можем да продължим съвместната си работа. Тази комисия има нужда и от хора.

„Колкото за лице“ — помисли си Картрайт.

— Съжалявам, че не мога да ви отделя повече време — каза Бариоки, упътвайки се към вратата, — но имам среща с военните си съветници. — Той се намръщи. — Този Кракана и неговите ученичета имат наглостта да печатат и разпространяват вестник, пълен със злостни лъжи по мой адрес. Бях твърде зает с възстановяването на управлението, за да им обърна някакво внимание, но този последен подвиг направо ме извади от търпение. Няма да се успокоя, докато не ги арестувам, осъдя и екзекутирам! — Той замълча, после върху златистите му устни се изписа престорена усмивка. — Но това не е ваша грижа, Артър. Продължавайте да работите върху конституцията. Ще видите, че умея да се отблагодарявам на приятелите си за добре свършената работа.

Картрайт излезе от кабинета с убеждението, че президентът никога няма да получи от него конституцията, която желаеше, и се питаше как ли Бариоки се отплаща на враговете си.