Майк Резник
Инферно (23)

ИНТЕРЛЮДИЯ

Подминаваш развалините на болница, от които те лъхва смрадта на овъглена плът, запушваш нос и продължаваш нататък.

И докато крачиш, се питаш: как е възможно нищо да не са научили? Цялата галактика знаеше за Гама Лабу. Как беше възможно язоните, след като веднъж са се отървали от него, да позволят това да се повтори? Къде са били, когато са строили наново камерите за мъчения, а огромните ями пак са се пълнели с трупове?

Те бяха интелигентна раса. Би трябвало да осъзнават какво се е случило, да чувстват същото отвращение към Лабу, което чувстваха всички разумни същества.

Оглеждаш тлеещите развалини и поклащаш глава в недоумение. Нито едно цивилизовано същество не би искало да живее така. Нито едно цивилизовано същество, минало през тоталитарния ад, наложен му от маниак убиец, не би се примирило безропотно с новата тирания. Къде беше опозицията? Нима наистина се е свеждала само до онзи учител и шепата деца?

Ами къртиците? Как са могли да се хванат отново в същия капан? Дори язоните да не са си извадили поука, къртиците би трябвало да разбират какво назрява. Възможно ли е, когато едва си се спасил от смъртта и разрухата, да пренебрегнеш всички инстинкти за самосъхранение, за да живееш още малко на тази планета, колкото и да е хубава, докато не те измъкнат от дома ти посред нощ и не те завлекат в килиите за мъчения или някой общ гроб?

Стар язон седи на прага на разрушен от бомбардировките магазин и те гледа с празни, угаснали очи. Отвръщаш на погледа му и почти се надяваш да ти се усмихне, да махне с ръка, да направи каквото и да било, само да не седи така безучастно и да те гледа, но не можеш да го упрекнеш. Колко ли освободители е посрещал, за да бъде измамен от всичките? И какво ли би го накарало да повярва, че сегашният е по-различен от останалите?