Майк Резник
Инферно (5)

3

Независимо от съмненията на Сюзън Бедоус, на Фалигор работите вървяха добре.

При пристигането на около триста хиляди къртици, които щяха да работят в мините по дългосрочни договори, нямаше никакви прояви на недоволство.

Язоните и хората се трудеха рамо до рамо на полето, опитомяваха земята и изнасяха още през първите шест месеца толкова храна, че миньорските планети в околността вече не бяха зависими от други източници.

Морето се оказа толкова богато на протеин, колкото почвата на минерали, и не след дълго риболовът и различните отрасли на водното стопанство също бяха в състояние не само да изхранват населението, но и да изнасят голяма част от продукцията си.

Един хубав ден не друг, а самият Джони Рамзи, бившият секретар на Републиката, пристигна на Фалигор на сафари, прекара известно време, проповядвайки идеите си за демокрация пред язоните, и тържествено провъзгласи планетата за „диаманта на Външната граница“.

Седемнадесет планети на Републиката изразиха намерение да открият свои посолства на Фалигор, без да крият желанието си да установят търговски отношения с миньорите или фермерите, най-често и с едните, и с другите.

По предложение на Дизанко хората построиха в земите на енкотите град Ромул и го превърнаха в свой център. Година по-късно недалеч от него, на брега на голямо континентално езеро, израсна Рем.

След внезапната смърт на Дизанко, повален скоропостижно от вирусна инфекция, наследникът му Тантрам побърза да декларира тържествено намерението си да работи в тясно сътрудничество с Републиката, което щеше да донесе редица облаги на всичките му поданици. Първата му стъпка беше да вложи натрупаните от баща му пари в построяването на университета Тантрам в околностите на Ромул и да създаде фонд, достатъчно богат, за да привлече в него най-добрите академици от Републиката.

Картрайт беше толкова въодушевен от развоя на нещата, че купи от ризалите голям участък земя и си построи там къща с намерението да се оттегли на Фалигор веднага щом изтече договорът му с Комитета по картография.

Бедоус остана на планетата. Когато от Картографията й намекнаха, че е време да смени обстановката, тя си подаде оставката и сключи договор с една от местните ловни компании, изникнали като гъби след дъжд покрай посещението на Рамзи и излязлата по-късно негова книга, възхваляваща красотите на Фалигор. Ловът не я привличаше ни най-малко, но работата като водач на холосафари я устройваше, а през свободното си време можеше спокойно да се отдава на любимото си занимание. През първите две години на Фалигор тя откри, описа и даде имена на повече от три хиляди вида насекоми.

Беше й приятно, че страстта й към ентомологията ако не бе заразителна за хората около нея, поне караше повечето от тях да й носят всяко насекомо, което не бяха виждали, вместо да го стъпчат в праха. А щом започна да ги нарича на имената на откривателите им, тя развеселена откри, че колегите й водачи са добили навика да й носят с дузини буболечки и не си тръгват, преди да са се уверили, че знае как точно се пишат имената им.

И тъй като все още имаше приятели в Комитета по картография, а Фалигор не беше картографиран напълно, Сюзън често се включваше в проучванията само заради удоволствието да зърне нови страни на тази планета, която беше избрала за свой дом. Имаше обширни равнини, гъмжащи от тревопасни, които хората наричаха гръмобици, жълти лосове, захаросани зебри, небоскоци. Имаше непроходими гори, подгизнали от дъждове, огромна вътрешна пустиня и множество планински вериги, сред които се открояваха особено внушителните Небесни хълмове, чиито върхове дремеха под снежни калпаци, а склоновете им даваха подслон на хиляди примати и птици.

На планетата живееха двадесет и седем племена и всичките обитаваха единствения същински континент. Всяко от тях се делеше на множество клонове и беше практически невъзможно който и да било човек или язон да се справи със стотиците езици и диалекти. Ала почти нямаше племе, което в един или друг момент да не е попадало под властта на маринго — измиращ народ, за който бяха настанали тежки времена и сега оцелелите наброяваха не повече от две хиляди души. Така че освен родния си диалект повечето племена използваха и някаква разновидност на езика маринго. Ситат Тантрам задължи всичките си поданици да изучават и земен език, а колегите му от другите племена, за да не останат по-назад, последваха примера му и не след дълго на планетата имаше два световни езика. Земният стана държавен език, използван при официални случаи и при общуването с чужденци от други светове, но в ежедневните си разговори язоните предпочитаха да използват маринго.

Три години по-късно във всяко село имаше сондажни кладенци, които осигуряваха вода на язоните и в най-сушавите периоди. Всички местни племена бяха възприели най-съвременните земеделски методи. За кратко време над Ромул и Рем се извисиха огромните небостъргачи на престижни хотели, а ловните концесии отстъпиха място на резерватите, целящи да привлекат повече туристи.

Фалигор бележеше толкова стремителен напредък и така пълно се вписваше в представите на хората за земен рай, че Бедоус едва ли не очакваше някакво бедствие да го връхлети изневиделица, за да накаже човека за прекомерните му амбиции. Не можеше една планета да бъде толкова съвършена, толкова спокойна и мирна, такова райско кътче. Е, вярно, имаше по едно време малък граничен спор между ризали и траджи, който прерасна във военен конфликт, но представителите на Републиката се намесиха като посредници и всичко се размина само с единадесет убити язони. По едно време сред племената от източните савани се появи и някаква особено опасна форма на кожно заболяване, наподобяващо едра шарка, но лекарите само за един месец успяха да изолират вируса, а след още три седмици беше разработена и ваксината. Джони Рамзи се върна за още две сафарита, придружен както винаги от две-три дузини репортери, и името Фалигор обиколи цялата галактика.

В последното сафари на Рамзи участваше и ситатът Тантрам, който беше тежко ранен от огромна амфибия, позната като речен убиец. Лекарите успяха да го спасят, но владетелят остана инвалид за цял живот. Това го накара да се оттегли от престола в полза на по-младия си брат, горещ поклонник на всичко земно, който прие името Робърт Август Тантрам II.

Новият ситат говореше съвършен земен език, беше получил образованието си на университетската планета Аристотел и обожаваше човешката история, бързите коли и човешките дрехи. Той построи в центъра на Ромул огромен театър и покани най-добрите драматични, оперни и балетни трупи в Републиката. Друго негово дело беше музеят, посветен на човешкото изкуство, и издателството, заело се с благородната задача да преведе на земен език устната традиция на енкотите.

Той вземаше твърде много човешки стимуланти, караше твърде много човешки коли и имаше малко глуповат вид, издокаран в официалните човешки костюми. Но император Боби, както го наричаше на подбив човешкото население, се ползваше с популярност сред поданиците си и охотно помагаше на хората да развиват неговия свят.

Новият владетел скъса напълно с някои традиции на енкотите — вече не раздаваше правосъдие в присъствието на предците си, а решаваше делата на поданиците си във внушителна бяла сграда, построена специално за целта. Отрече се от религията на народа си и на бърза ръка прие най-напред християнството, после исляма, за да се превърне в един момент в последовател на индуизма. Никотинът не влияеше по никакъв начин върху обмяната му, но независимо от това той се пристрасти към пушенето и си доставяше пури и цигари от далечния Антарес.

Император Боби организираше изискани развлечения за приближените си и за приятелите си хора. В продължение на месец издържаше гостуващ симфоничен оркестър, още месец — някакъв трикрак фокусник от Хеспорит III. Веднъж натовари цялата си компания на самолет, за да наблюдават лова на малко стадо гръмобици за планетата зоопарк Серенгети.

По време на една от безбройните си вечеринки той слиса присъстващите с потресаващата новина за предстоящия първи боксов мач между язон и човек. Беше поканил Били Уичински, шампиона тежка категория на Сириус V. Той щеше да се срещне с Гама Лабу, огромния воин ризали, който досега не познаваше загуба.

Сюзън Бедоус не се интересуваше особено от бокс, но нямаше как да отклони поканата на император Боби, затова облече нещо, което можеше да мине за прилично, без да е напълно официално, и в определеното време вече беше сред гостите.

Бяха се събрали около двеста души, хора и язони, в това число и Артър Картрайт, който беше в командировка на Фалигор. Бедоус отбеляза с одобрение присъствието и на двайсетина червенокожи къртици. Боби беше съборил стария дворец на брат си и на негово място беше издигнал внушителна резиденция по подобие на човешките представителни сгради. Предците му, триста и един на брой, благоразумно бяха скрити от погледа на гостите, за да не се чувства неудобно благородният им наследник. Боксовият ринг беше съоръжен в средата на младата, грижливо подрязана морава, а около него бяха наредени петдесетина маси. Над сто сервитьори и церемониалмайстори, облечени в униформи, обслужваха гостите. Отляво на моравата се простираше обширен английски парк, но в дъното му Бедоус успя да зърне няколко жилища, които беше запомнила още от първото си посещение в страната на енкотите. Те не бяха станали по-жалки и примитивни, отколкото бяха навремето, ала на фона на великолепната резиденция на ситата имаха съвсем мизерен вид.

— Сюзън! — възкликна император Боби, щом я видя. — Радвам се, че успя да дойдеш.

Бедоус се стъписа от това посрещане — откакто новият ситат се възкачи на престола, едва ли беше разменила с него и двадесет изречения. А сега я поздрави, сякаш бяха стари приятели, и няколко минути си бъбри с нея за насекоми, после някой от новодошлите привлече вниманието му и Боби хукна да го приветства.

Тя чу зад гърба си приглушен смях, обърна се и се озова лице в лице с Картрайт.

— Ако нашият Боби не беше вече император, бих си заложил главата, че е кандидат за тази длъжност — изрече той.

— Да, май наистина малко се престарава — съгласи се Сюзън.

— Политикът в него си казва думата — продължи Картрайт развеселен. — Голяма работа е, нали?

— И още как!

Картрайт огледа масите.

— Не виждам табелки с имената, нито някакви указания кой къде да седне. Подозирам, че Боби е посетил някое и друго градинско парти, докато се е подвизавал по другите планети, но съвсем е забравил как е намерил мястото си. Какво ще кажеш да окупираме някоя от масите?

Бедоус кимна и Картрайт я поведе към една свободна маса.

— Въобще не ми е ясно какво правя тук — каза тя, когато се настаниха. — Нямам никаква представа от бокс.

— Тук си, защото Боби обича да се докарва пред хората, които му гостуват. Колкото до бокса, работата е съвсем проста. Двама души — в нашия случай един човек и един язон — се качват на ринга и всеки се опитва да убие другия.

— Бих предпочела да ме беше поканил на симфоничен концерт.

— А аз бих предпочел да беше докарал някой не толкова титулован боксьор като този Уичински. Тогава шампионът на язоните можеше да победи, а това би се отразило чудесно на самочувствието им.

— Нищо чудно и да успее — изрече Бедоус с безразличие.

— Чувам, че бил добър, но досега не се е изправял срещу противник от такава класа. Струва ми се, че шансовете му са много малки. — Картрайт хвърли поглед надясно. — Охо! Имай готовност. По всичко личи, че ще бъдем удостоени с височайшето присъствие.

В този миг император Боби се приближи и се настани на тяхната маса.

— Надявам се, че нямате нищо против да седна при вас?

— Но моля ви, ваше величество! — Картрайт се изправи и изчака Боби да заеме мястото си. — В края на краищата това е вашето парти.

— Очарователен израз — произнесе Боби с най-приятния си глас. — Виждам, че не пиете. Мога ли да ви предложа коняк? Превъзходна марка, внос от системата Лебед.

Той направи знак на един сервитьор, който се приближи, отвори бутилка коняк и наля три чаши.

— Пия за здравето ви, ваше величество! — вдигна чашата си Картрайт.

— Аз бих предложил по-добър тост — поклати глава Боби.

— Нека да го чуем.

— Добре тогава. — Ситатът се изправи и почака, докато всички погледи се насочиха към него. — Приятели мои, предлагам тост: да пием за скорошния и щастлив брак между Фалигор и Републиката!

Язоните го възнаградиха с бурни ръкопляскания, докато хората реагираха по-сдържано.

— Моля за извинение, ваше величество — обърна се Картрайт към Боби, който отново зае мястото си. — Но ми се струва, че не разбрах тоста ви. Отношенията между Републиката и Фалигор никога не са били по-добри.

— Така е — съгласи се ситатът. — Именно затова си мисля, че е дошло времето да станем неин пълноправен член.

— Ще станете, когато му дойде времето. Нека не насилваме нещата.

— А защо не? — поинтересува се Боби с обезоръжаваща усмивка.

— Виждам, че идеята ви се струва великолепна, ваше величество — продължи Картрайт, — но ви моля да прецените още веднъж положението си на протекторат. Сега не плащате данъци, населението не подлежи на задължителна военна служба, получавате помощ по всички направления, Републиката субсидира производството ви…

— Според думите ви излиза, че протекторатът е по-добре, отколкото да си равностоен партньор… Но защо ми е някак трудно да ви повярвам?

— Повярвайте ми, ваше величество, когато Фалигор е готов да влезе в Републиката, ще ви поканят и ще ви приемат. Но нивото на грамотността тук е под петнадесет процента, първият випуск на университета Татрам ще се дипломира чак след две години, имате само три космодрума, а по-голямата част от земята ви още не е разработена. Фалигор бележи невероятен напредък, но все още не е готов да се включи в съревнованието между различните светове на Републиката на равна нога.

Боби се усмихна.

— Тогава вие ще ни помогнете.

— Нали ви помагаме, ваше величество! Фалигор постигна такъв напредък, какъвто никой не би могъл да очаква. И ще продължи в този дух.

— Тогава трябва да ни приемете в Републиката, за да продължим да напредваме под зоркото й око.

— Вие и сега напредвате под зоркия й поглед.

— Не е същото.

— Ще ми позволите ли да попитам на какво се дължи този внезапен интерес към членството в Републиката? — намеси се Бедоус. — Днес за пръв път чуваме за това ваше желание.

Боби сви рамене.

— Преди да доведа тук този мъж, Били Уичински, отидох на Сириус V да го погледам най-напред как се бие. Бил ли сте на Сириус V, Артър?

— Не.

— А вие, Сюзън?

— Бях веднъж, преди много години.

— Огромна планета, далеч по-голяма от Фалигор. Но населението й е едва тридесет и пет хиляди души… И при все това тя е член на Републиката!

— За това си има причини — каза Картрайт.

— Ще ви бъда благодарен, ако ми ги разясните.

— Сириус V е една от първите планети, колонизирани от човека, когато излязъл в галактиката. Повече от хилядолетие той играе важна роля като производител на космически кораби и в рудодобива. Нещо повече, на Сириус V няма местно население — той е изцяло човешка колония.

— Но някога е имало местно население — отбеляза иронично Боби.

— Това е наистина тъжен момент в нашата история. Ние променихме планетата по свой образец, без да разберем, че обитателите й са разумни. — Картрайт замълча неловко. — Във всеки случай повече от хиляда години цялото население на Сириус V е човешко.

— Значи ли това, че планета, на която местното население преобладава над човешкото, няма шансове да влезе в Републиката? — попита Боби. — Много добре ми е известно, че това далеч не е така.

— Не, разбира се, съвсем не исках да кажа това. В миналото сме правили достатъчно грешки, но сега, с времето, сме ги осъзнали и сме поправили повечето. Някога планетите са били поглъщани от Републиката пряко волята им, но за щастие това време е отминало. Днес, за да стане член на Републиката, всяка планета трябва да проведе гласуване.

— Сигурен съм, че ще убедя народа си да гласува.

— Вашият народ са енкотите, обаче за членството трябва да гласува цялата планета, а повечето от местните жители не могат дори да прочетат бюлетината. Нещо повече, Републиката определено предпочита световете с общопланетно правителство, за да знае с кого си има работа. Тя няма никакво желание да се договаря с ризалите за доставка на хиляди тонове зърно, за да се окаже в един момент, че между тях и траджите е избухнала война и всичките им ниви са опожарени.

— Това са дребни проблеми, които могат да се решат — възрази Боби. — Предлагам да обединим усилията си и да започнем да търсим решението.

— Пак ще повторя, че ние вече ги решаваме, при това с незапомнено темпо.

— Виждате ли? — изрече Боби с усмивка. — Ние вярваме във вас, Артър. — Погледът му се насочи към другия край на поляната. — Извинете ме за момент. Току-що пристигна посланикът на Лодин ХI. Време е да вляза в ролята си на примерен домакин.

С тези думи той стана и тръгна да посрещне новия гост.

— Да… — замислено изрече Картрайт и повтори: — Да-а… Какво ще кажеш за всичко това?

— Имаш предвид намерението му да се покаже примерен домакин пред посланика на лодинитите ли? Той просто се опитва да ти покаже, че има и други възможности. Чувам, че Лодин ХI е на път да се включи в новосъздадения Съюз на световете, организиран от канфоритите.

— Не — нетърпеливо я прекъсна Картрайт. — Въпросът ми е какво мислиш за казаното от него преди това. Той знае, че ще минат десетилетия, преди да приемем Фалигор в Републиката.

— Естествено, че го знае, Артър.

— Тогава за какво е цялата работа?

— Не е ли очевидно? Той вижда, че е време да започне подготовката за членство, и си дава заявката.

— Заявката ли?

Бедоус се усмихна.

— Прекалено дълго се занимаваш с глобални проблеми и теоретични постановки. А тук имаме едно чисто практическо, прагматично положение. Ти самият го каза: преди Фалигор да се присъедини към Републиката, трябва да се създаде общопланетно правителство. В този момент енкотите са единственото племе, способно да управлява Фалигор. След десет-петнадесет години нещата може да се променят, затова той иска да създаде правителството сега.

— Сигурна ли си, че става дума за това? — намръщи се Картрайт.

— Напълно. — Тя замълча и се загледа в Боби, който омагьосваше лодинита и компанията му. — Боби не е глупак, Артър. Ако му предложиш утре да влезе в Републиката, той по всяка вероятност ще откаже. Целта му е просто да сключи най-добрата за народа му сделка.

— Кой народ, енкотите ли?

— Да, той се смята за енкот, а не за фалигорец, а неговото племе в продължение на векове е господствало над планетата. Боби иска просто да е сигурен, че ще остане на върха.

— Какво пък — обади се Картрайт замислено, — прав е. Енкотите наистина са политически най-грамотното племе на планетата… И все пак трябва да ги накараме да започнат да се възприемат като един народ, а не като двайсет-трийсет различни племена.

— Само преди десетина години те все още живееха в колиби, Артър. Помисли си колко време е било нужно на хората да преодолеят националните си различия и да започнат да се възприемат като земяни!

— Само че на нас не е имало кой да ни помогне — възрази Картрайт. — Никакъв пример, който да следваме.

— Е, ти си политикът — вдигна рамене Бедоус. — Аз съм само ентомолог.

— Мислиш, че няма да се получи, така ли?

— Не знам. Ако ми беше казал преди пет години, че ще пием коняк на организирано от язон градинско увеселение, щях да те обявя за луд. Те са необикновена раса.

Картрайт вдигна глава.

— А ето че се връща най-необикновеният от тях.

Император Боби прекоси моравата, ръкувайки се с всички наред, накрая стигна до тяхната маса.

— Е, надявам се, че се забавлявате — изрече той, докато даваше знак да му налеят още едно питие.

— Много, ваше величество — увери го Картрайт. — Тъкмо разисквахме предстоящия мач.

— Така ли? — попита Боби с усмивка, която даваше да се разбере, че не вярва нито дума. — И до какъв извод стигнахте?

— Че вашият боксьор е в по-неизгодна позиция.

— Възможно е — съгласи се Боби. — Всъщност аз никога не съм го виждал да се бие, но съм чувал, че побеждавал всеки, който се изправи насреща му.

— Досега обаче не се е изправял насреща му някой като Уичински.

— А вие съгласна ли сте с него, Сюзън?

— Аз нямам мнение.

— Аха. Значи не сте любителка на бокса.

— Никога не съм успявала да проумея защо трябва двама души да се качат на ринга и да си нанасят удари, докато единият падне в несвяст.

— Това обаче не е въпрос единствено на сила, а по-скоро на умение — отбеляза Боби. — Не винаги побеждава по-силният. Нали казват, че добрият боксьор винаги ще се справи с онзи, който само раздава удари, колкото и да са тежки. Това означава, че умът съвсем не е без значение.

— Ако приемем, че остава нещо от него след първите два удара в главата — сухо отвърна Бедоус.

Боби отметна глава назад и се засмя.

— Вие, хората, имате невероятно чувство за хумор! Чудно ли е тогава, че толкова много ценим компанията ви?

— Нещо смешно ли казах?

— И каква скромност! — продължи Боби. — Сюзън, ако бяхте от нашето племе, щях да ви предложа да се омъжите за мене.

— Благодаря за комплимента, ваше величество, но вие вече имате шест съпруги, а при нас е приета моногамията.

— Хората май казваха в такива случаи, че на хубавото няма насита — заяви Боби и се разсмя гръмко на собственото си остроумие. Той понечи да каже още нещо, но в този миг един язон в униформа вдигна до устните си голям рог от червен бизон и го наду. При звука му събраните гости насядаха по местата си и се възцари тишина.

— Аха! — възкликна Боби. — Зрелището започва!

Пръв на пътечката между масите излезе Били Уичински и се запъти към ринга, кимайки от време на време на познатите си — не повече от четири-пет човека. Неведнъж по време на кариерата му носът и лявото му ухо бяха възстановявани посредством пластични операции, но на мястото на избитите зъби зееха дупки — явно беше решил, че няма смисъл да ги подменя, докато не се раздели със спорта. Това би трябвало да придаде на усмивката му глуповат вид, но кой знае защо впечатлението беше по-скоро зловещо. Уичински беше висок, с добре очертани мускули и гъвкава походка. В мига, в който се качи на ринга, секундантите свалиха халата му и той започна да загрява, танцувайки леко и боксирайки във въздуха, докато хората надаваха приветствени възгласи и ръкопляскаха.

Минута по-късно от съблекалнята се появи Гама Лабу, шампионът на ризалите. Беше облечен само в свободни шорти до коленете — явно не смяташе халата за задължителен. Всичко у него беше голямо — главата, вратът, раменете, гърдите, та дори и коремът. При всяка стъпка златистата му козина играеше, а малките му уши неспирно мърдаха, стараейки се мимоходом да доловят отзивите на публиката.

— Трябваше да го подложите на диета — забеляза Картрайт. — Сигурно има двайсетина килограма наднормено тегло.

— Ние очакваме от него големи неща. Велики неща!

Боби се изправи и отдаде чест. В отговор атлетът небрежно вдигна ръка и се ухили широко.

— От начина, по който отдава чест, можете да разберете, че не служи в армията на енкотите — изрече императорът, стараейки се да скрие презрението си.

— Войник ли е? — учуди се Картрайт.

— Доколкото разбрах, някакъв младши офицер.

Лабу стъпваше тежко по пътеката. Бедоус сякаш физически усещаше как земята се тресе под краката му. Мина й мисълта, че император Боби, независимо от всичките му твърдения, едва ли ще страда особено, ако шампионът на ризалите получи хубав урок пред цялата събрана публика. Тези негови чувства явно не се споделяха от останалите язони, които ревяха от възторг, докато Лабу загряваше, тътрейки тромаво крака по ринга, и раздвижваше набъбналите си мускули.

На ринга се качи човек рефер, даде на боксьорите последни наставления и изпрати всеки в ъгъла му. Уичински продължаваше да танцува и да раздава удари във въздуха и вече беше леко запотен, докато Лабу просто стоеше в ъгъла с ръце върху въжетата и се усмихваше на съплеменниците си в тълпата.

Гонгът удари и Уичински се запъти към средата на ринга, като подскачаше, нанасяше енергични удари в празното, приклякваше и се навеждаше. Лабу се приближи непохватно до него и замахна широко с дясната си ръка. Хората замряха, но бързо си отдъхнаха, когато Уичински избегна удара, хвърли се в атака и нанесе на противника си серия от шест леви и десни прави, после отскочи пъргаво извън обсега му, а в това време възгласите на хората звъняха в ушите му. Лабу изглеждаше по-скоро изненадан, отколкото засегнат. Той се ухили глуповато и пристъпи тежко към противника си. Но всеки път, когато навлезеше в обсега му, Уичински се спускаше към него, нанасяше му градушка от светкавични удари и се отдръпваше, преди Лабу да успее да реагира.

— Ако ще продължават така, по-добре да спрат — обърна се Картрайт към Боби. — Вашият боксьор ще има голям късмет да нанесе и един удар за цялата вечер.

Ситатът промърмори нещо в отговор, без да отмества поглед от ринга.

Бедоус също наблюдаваше двубоя и се питаше дали сред публиката някой вижда това, което вижда тя. Независимо че Уичински удряше колкото му душа иска, Гама Лабу явно пет пари не даваше. Той продължаваше все така глуповато да се хили и да преследва съперника си не дотам грациозно, но неотстъпно, като явно не смяташе за нужно да се предпазва от тежките удари на шампиона. И въпреки наднорменото си тегло не пухтеше и не се задъхваше. „Може да не си кой знае какъв боксьор — помисли си Бедоус, докато съперниците се упътваха към ъглите си, съпроводени от радостните възгласи на хората и унилото мълчание на язоните, — ама си великолепен екземпляр!“

До третия рунд Лабу вече се беше убедил, че противникът му не може да му направи нищо, и когато прозвуча гонгът, застана в средата на ринга, разпери широко ръце и подкани човека да удря с все сила. Уичински изглеждаше изненадан, но не се поколеба веднага да се възползва от предложението и в продължение на половин минута блъска язона с юмруци. Спря едва когато Лабу избухна в гръмогласен смях, който съплеменниците му в залата подеха на часа.

В този миг в боя настъпи обрат — сега Лабу, който още не беше нанесъл нито един удар, започна здраво да притиска Уичински. Той пристъпваше все така тромаво, с наведена глава и увиснал над шортите корем, но Бедоус започна да долавя в осанката му някаква несвойствена на хората грация. Ако човек се движеше по този начин, щеше да изглежда непохватен, но язонът, настъпващ неумолимо към съперника си, приличаше на смъртоносна машина. Той прекоси ринга, притисна човека в ъгъла и се подготви да нанесе удара, който затаилата дъх тълпа предчувстваше, че ще бъде унищожителен.

Уичински беше шампион и се отбраняваше като шампион, но огромният язон просто не обръщаше внимание на ударите му. Той стовари левия си юмрук върху главата на човека, после му нанесе съкрушителен удар в гърдите с лявата си ръка и го довърши с ляво кроше в брадата. С всеки удар виковете на язоните ставаха все по-бурни, а краката на хората омекваха. Лабу се извърна към император Боби, отправи му същия несръчен поздрав и тълпата замря. За миг Бедоус изпита усещането, че погледът на язона е насочен право в нея и Картрайт. Сетне Лабу се ухили щастливо, обърна се към противника си и стовари за последен път юмрука си върху главата му. Уичински се строполи безчувствен на брезента. Всички язони без Боби скочиха на крака като един и шумно го аплодираха. Веднага след тях наставаха и хората с Картрайт начело и заръкопляскаха одобрително, макар и не със същия ентусиазъм. Единствено няколкото къртици, които изглежда не проявяваха особен интерес към срещата, останаха седнали.

След като реферът вдигна ръката на победителя, Лабу пое подадения му микрофон, за да се обърне към публиката. Преди това обявиха, че той не говори земния език и ще използва диалекта маринго.

— Благодаря на ситата на енкотите за възможността, която ми даде — каза той с широка усмивка и Бедоус отново изпита тревожното чувство, че гледа в нея. Нещо в него я караше да се чувства неспокойна, нещо чуждо и непонятно, което не беше усещала в Боби, та дори и в Дизанко. — Много беше весело.

С тези думи той се отправи към съблекалнята.

— Е, Сюзън — подкачи я император Боби, — сега вече видя какво е боксов мач. Какво ще кажеш?

Бедоус се поколеба за момент.

— Мисля, че Гама Лабу има интересен начин да се весели — отвърна тя.

— Какво друго можеш да очакваш от един ризали? — пренебрежително сви рамене Боби и се обърна към Картрайт: — Трябваше да се хвана на бас с вас за изхода на мача, Артър.

— Това беше внушителна демонстрация на сила — отвърна Картрайт.

— Може би сме по-близко до равенството с вас, отколкото си представяхте — подметна Боби лукаво.

— Да, на боксовия ринг — съгласи се Картрайт. — Този Лабу е олицетворение на първичната сила.

— А извън боксовия ринг? — настояваше Боби. — Помислихте ли върху одевешния ни разговор?

— Мислих за някои неща.

— И какво?

— Струва ми се, че трябва да го продължим.

— Чудесно, приятелю! — Боби направи знак на един сервитьор. — Да пием още по един коняк.

— Нямам нищо против — съгласи се Картрайт и вдигна чашата си. Язонът я напълни.

— За какво да пием? — попита Боби.

— Как за какво? За Гама Лабу. Очаквам в бъдеще да чуя още много за него.

— Изобщо не се съмнявам в това — увери го император Боби.

„А аз се надявам това да не стане“ — помисли си Бедоус.