Майк Резник
Инферно (37)

ИНТЕРЛЮДИЯ

Продължаваш да се бориш за живота на язонските деца, четири си стабилизирал и си изгубил едно — доста добро постижение, като се знае в какъв вид ги докараха. После излизаш, смазан от смъртта и разрушението наоколо. Ти си лекар, прекарал си целия си живот сред болни и ранени, но никога по-рано не си се сблъсквал с такива тълпи нуждаещи се от помощ.

Твърдо решен да се измъкнеш от тази касапница поне за няколко минути, ти се запътваш към южния край на града, но когато наближаваш саваната, ширнала се досами крайните къщи, виждаш огромна земекопна машина да разравя гроб, в който са зарити може би петстотин разложени трупа. Питаш се кой ли от тримата президенти носи отговорността за това, после свиваш рамене. Какво значение има?

Разбираш, че няма къде да избягаш от умиращите и мъртъвците, и поемаш към центъра на града — да видиш дали не можеш да помогнеш с още нещо. И стигаш до някаква клиника. Сградата е малка и ти влизаш, питайки се дали някой ранен не е намерил убежище в нея.

Сградата е празна. Разхвърляните из операционната инструменти са примитивни според твоите представи, няма почти никакви лекарства и материали. Реанимацията е в същото плачевно състояние — за легло служи преобърната кухненска маса.

Покривът е хлътнал, всичко наоколо е посипано с прах. Вслушваш се и долавяш далечния пукот на пушките, бръмченето на лазерните оръжия, тихото мъркане на звуковите пистолети, идващи от различни посоки.

И за кой ли път отново промърморваш на глас: „Как се стигна дотук?“

Тогава се сепваш, защото прозвучава отговор на силно завален земен език.

— Влезте — изрича нечий глас откъм реанимацията и те кара да подскочиш от изненада — и ще ви кажа всичко, което искате да знаете…