Серия
Галктическа комедия (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inferno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ИНФЕРНО: ХРОНИКА НА ЕДИН ДАЛЕЧЕН СВЯТ. ХРОНИКА НА ЧОВЕШКИЯ ВИД, No.7. 1998. Изд. Лира Принт, София. Поредица Биб. Фантастика. Роман. Превод: [от англ.] Силвана МИЛАНОВА [Inferno / Mike RESNICK]. Печат: Балкан прес, София. Формат: 125×195 мм (20 см.). Офс. изд. Тираж: 2 200 бр. Страници: 176. Цена: 29000.00 лв. (2.90 лв.) ISBN: 954-8610-23-Х (грешен)


22

Скъпа Сюзън,

Както сигурно си се досетила от предишните ми писма, тук работите не вървят добре. През последните три години Бариоки доказа, че предчувствията ти за него са напълно основателни. Отначало бях заслепен, както и всички останали. Бяхме толкова доволни да ни управлява друг, а не Гама Лабу, че практически му поверихме цялата планета, без да си спомним дори за миг какви надежди възлагахме навремето на Лабу.

Подходът му е коренно различен от този на Лабу и никой не би могъл да го обвини, че е луд, но имам ужасното предчувствие, че този път труповете ще бъдат повече, отколкото при „пожизнения президент“. Над един милион „поддръжници“ на Лабу бяха екзекутирани, а ние и двамата добре знаем, че единствените му поддръжници бяха войниците, на които плащаше.

Участвах в комисията по написване на конституцията няколко месеца, макар предварително да знаех, че документът, който Бариоки иска, ще бъде конституция само на думи. И изглежда, докато работехме над нея, той е съставил нова комисия от свои приятелчета, които са се занимавали със същото. Именно тяхната конституция беше приета впоследствие. По същество тя развързва ръцете на Бариоки да краде, граби и убива когото му душа иска, а зад гърба му стои законът с цялата си мощ. (Сега си спомних, че Хитлер и Бланд също не са нарушавали официално законите. Те са избили създателите им и са ги написали отново.)

Един пример. Преди две седмици преподавателите от университета „Сабаре“ организираха стачка, след като Бариоки им оряза заплатите и увеличи тези на военните. Близо триста души бяха застреляни на улицата и после беше обявено, че според новата конституция стачката срещу правителствена институция се нарежда сред най-сериозните престъпления. А правителството — разбирай Уилиам Бариоки — притежава почти всичко, без да се смятат малките магазинчета и пазарчета.

Кое кара народа да го подкрепя? Не ми е ясно. Може би сме изчерпали почти цялата си енергия и запаса си от мъченици, докато се противопоставяхме на Гама Лабу… А може би народът е съгласен на всичко, само да не е Лабу. Той изби цяло поколение язони, включително почти цялата интелигенция, а онези, които остават, явно просто не са способни да окажат някаква действена съпротива на неговия наследник.

Е, тук-там се среща по някой язон, който се изправя срещу неговото управление, но не бих казал, че те ми харесват особено. Най-последователният (и най-опасният) е Джеймс Кракана. Той продължава да се крие в горите край Небесните хълмове. „Войниците“ му са дванадесетгодишни хлапета, въоръжени с лазерни или звукови пушки, които тежат почти колкото тях самите. Невероятно зловещо е усещането, когато си помислиш за тези деца без семейство и дисциплина, скитащи из пущинаците, ограбващи храната на местните, неспособни да различат приятеля от врага и стрелящи по всичко, което се движи. Стрелящи в името на своя радикален водач, който неведнъж се е изказвал срещу основните принципи на демокрацията.

И най-голямото безумие е, че жителите на отдалечените райони продължават да подкрепят Кракана и да му помагат. Той и неговата „армия“ вече близо две години се крият там и още никой не ги е предал, макар Кракана и някои от съветниците му — дали деца или възрастни, не ми е известно — от време на време да остават да пренощуват в домовете на местните. Бариоки си има трески за дялане, но, Бога ми, с него поне има някакъв шанс да се разбереш, да се сработиш и да възпираш най-лошите му подтици. А с Кракана като че ли не може да се направи абсолютно нищо — никой не е в състояние да го обуздае и да накара неговата парцалива, гладна армия да се разпръсне и да се върне към нормалния начин на живот.

Той предприе няколко атаки срещу правителството, повечето успешни. Разгроми две експедиционни части, пратени да го унищожат, и макар че не е от племето на енкотите, те му оказаха решителна подкрепа, превръщайки почти цялата си територия — от планините чак до западните покрайнини, които са само на петдесетина мили от Ромул и Рем — в опасна за всеки поддръжник на правителството зона.

Тези нападения не минаха без загуби и за Кракана. Видях на бойното поле разкъсаните, сгърчени трупове на язонски деца и още не мога да се начудя какво е това чудовище, което праща малките да се бият в неговата война. Те са съвсем хлапета, Сюзън, и въпреки това той продължава да ги изправя лице в лице с армията на Бариоки.

А от другата страна са остатъците от армията на Лабу. Когато стана ясно, че обявената от Бариоки амнистия е измама и че на практика той екзекутира всеки, който е имал нещо общо с правителството на Лабу, армията — или онова, което беше останало от нея — започна да се събира в Голямата северна пустиня. Носи се слух, че я предвожда генерал Сибо Душу — офицерът, оглавил бягството след първата контраатака на Талисман. Засега те все още не представляват някаква сериозна заплаха, но можеш да бъдеш сигурна, че няма да сложат оръжие и да повярват на думата на Бариоки. Болимбо, на чиято територия се намират, ги снабдяват с храна, пари и даже с оръжие, тъй като нямат никакви причини да обичат президента Бариоки. Той им закри достъпа — както впрочем и на всички останали племена освен ризалите — до правителството и властта.

Ето такова е положението. Не виждам какво би му попречило да следва замислите си, освен армията на Душу и децата на Кракана, като нито едните, нито другите са стока. При това положение ми се струва твърде вероятно Бариоки да избие повече свои сънародници и от Лабу, но ще го направи хладнокръвно, методично и в съответствие със закона. Разрухата в икономиката продължава, повечето къртици, които се върнаха, вече мислят отново за заминаване. Фермите пустеят изоставени, защото при толкова враждуващи страни повечето фермери се боят да не бъдат убити или най-малкото ограбени ако не от едните, то от другите, решат ли се да засеят нивите си.

И още веднъж се питам: как такава многообещаваща планета, населена с почтен, трудолюбив и доверчив народ, е могла да изпадне в подобно положение? Дали Фалигор не изчерпа всичките си сили и възможности, опитвайки се да преживее ерата на Лабу, и сега вече няма нито енергия, нито воля да се противопостави на престъпленията на Бариоки? Или има нещо в самата природа на язоните? Никога не съм ги смятал за стадо, но може би съм пристрастен…

Да не би да са жертви по рождение? Не ми се иска да повярвам в това, защото аз самият приветствах Лабу и Бариоки, а съм сигурен, че ние, хората, по природа не сме жертви. Продължавам да си задавам въпроса, как ли би постъпила в подобно положение една човешка планета? Потърсих отговора в историческите книги, но не можах да открия аналогична ситуация. Да, германците са приветствали Хитлер, но те са страдали от последствията на Версайския договор, довел страната до икономическа разруха. Да, римляните са приели Калигула, ала той не е заемал изборна длъжност и не е събарял законното правителство. Вярно, по време на четиригодишното му управление е бил провъзгласен официално за бог… А Конрад Бланд? Бил е смахнат палач, но никога не се е опитвал да управлява никой свят — специалността му е била да руши света около себе си.

Не мога да открия нито един пример за процъфтяващ, преуспяващ народ, уважаващ законите, който да е посрещнал с разтворени обятия фигура като Гама Лабу. В аналогични случаи тези планети са били на ръба на пропастта, а в икономиката им е царял такъв хаос, че гражданите доброволно (а понякога и не по своя воля) са се отказвали от всичките си права срещу обещанията за просперитет и стабилност. И трябва да добавя, че Лабу не е давал подобни обещания… Не, даде ги Бариоки, когато го върнаха на власт, и това може би обяснява много неща. Едва когато ги поставиш един до друг, започваш да се чудиш дали цялата тази планета не е някак сбъркана.

И все пак аз продължавам да вярвам, че не е, че поредицата от изключителни обстоятелства е довела до сегашното положение. Боби изгуби изборите, защото твърде много се беше доближил до хората, прекалено приличаше на нас, а и отказваше да приеме опозицията сериозно. Затова самата природа на грешките му логично доведе до опонент, който се опълчи срещу преклонението му пред всичко човешко. Щом Боби искаше да е човек — а много язони го възприемаха като такъв, — съвсем естествено беше опозицията да започне да ухажва други раси и империи. Понеже Боби смяташе нашите законови принципи за съвършени, опозицията, разбира се, ги отричаше до един. Тъй като Боби беше роден ситат и прахосваше с лека ръка парите си, опонентът му задължително трябваше да е селянин, който не само трепери над собствените си пари, но дори е склонен да граби бездънната на пръв поглед хазна. При тези обстоятелства може би един Уилиам Бариоки беше неизбежен.

Това ни води до следващия въпрос: ако Бариоки е бил неизбежен, така ли е и с Гама Лабу? Как би могъл един луд, при това първият срещнат, да бъде неизбежен?

Струва ми се, че на това може да се отговори така: неизбежен е бил не самият Лабу, а обстоятелствата, довели до узурпирането на властта и свалянето на правителството. Едно младо, силно, прогресивно общество изведнъж се оказва под властта на безчестен, безогледен управник още след първите избори. То няма никакъв опит в отстраняването от власт на ръководителите си чрез гласуване, но напредва толкова бързо, че петгодишният мандат му се вижда безкраен. Затова съвсем естествено е, че някой някъде решава насила да свали Бариоки. И кой би могъл да свърши по-добре тази работа, освен някой свързан с армията? Той поне може да бъде сигурен, че военните няма да се изправят срещу него. И тъй като превратът е безкръвен и заговорникът уверява гражданите, че няма намерение да управлява, а само ще организира нови избори, народът го посреща с разтворени обятия. Фактът, че военните дойдоха на власт, е закономерност, но че начело стоеше Гама Лабу — това си беше чиста случайност.

След престъпленията на Лабу, след мъченията и кланетата, след безсмислените убийства и крайностите, довели едва ли не до обожествяването не само на Лабу, но и на Конрад Бланд, най-страшния вманиачен убиец в историята на човечеството, естествено населението жадуваше някой — независимо кой — да замени кръвожадния властник. Аз приветствах Бариоки с не по-малка радост от останалите. Кой имаше неговия опит в управлението на планетата? И защо да не приемем, че е прекарал годините на изгнание в размисъл над провала си като управник и причините за свалянето му? Дори в първата си реч той засегна този въпрос: знаел, че е правил грешки, и щял да се поучи от тях. Ясно му било, че щом веднъж е отстранен за злоупотреба с властта, това би могло да се случи отново. Давал си сметка, че му предстои един вид изпитателен срок. Но тъй като вече бил натрупал милиони републикански кредити в банковата си сметка на Талисман, какво повече би могъл да желае?

При това положение остава да си зададем въпроса: защо никой не дръзна да се изправи срещу него? Не знам. Ясно ми е само, че здраво се е окопал и че армията му е вярна. Единственият начин да бъде отстранен, който ми идва на ум, е революцията. Никоя друга планета няма да се намеси във вътрешните ни работи само за да предотврати някой нелеп опит от страна на Бариоки да нападне съседите си — а той не е забравил какво се случи на Лабу, когато го направи. Затова си мисля, че ако падне, заслугата ще бъде на Сибо Душу или Кракана и на никого другиго. Единият е вярно куче на Лабу, което се е показало некадърно да поведе корабите му в битката, освен това няма никакъв опит във войната на самата планета. А другият е учител с шепа деца вместо войници.

После, дори някой от двамата да успее да свали Бариоки, съвсем не съм убеден, че това ще подобри положението ни. Ние нямаме никакво желание да ни управлява вярното кученце на Лабу, на което като нищо би хрумнало да повика господаря си от Домар. А Кракана е прекалено краен и гледа на децата само като на пушечно месо.

Все по-често се улавям, че мисля за деня, когато за пръв път стъпих на Фалигор. Тогава той беше прекрасна, тиха и многообещаваща планета и аз и досега се питам: нима от самото начало е било предопределено да се превърне в костница? Дали с нашата намеса само ускорихме процеса или го предизвикахме? Ако бяхме оставили този свят да следва собствения си път, ако и днес Боби раздаваше правосъдие в праха пред мумифицираните си предци, нямаше ли да бъде по-добре? Нямаше ли тогава Гама Лабу да избива по двама-трима от съплеменниците си, вместо да ги изтребва със стотици и хиляди?

Къде да търсим вината — в тях самите или в моите блянове?

Направих всичко възможно да убедя сам себе си, че случилото се е било неизбежно. И сигурно е така… с едно изключение. Не беше неизбежно идването ни тук и опитът ни да превърнем планетата в рай. Никъде в Книгата на съдбата не пише, че Артър Картрайт е трябвало да натрапи ценностите си на един мирен, щастлив народ, който нито е подозирал, нито го е било грижа, че някъде има такава личност. До деня, когато той реши да прекрои обществото му според своята утопична представа.

Ще ми се да бях религиозен, защото имам нужда да поискам прошка, а не мога да погледна язоните в очите и да ги помоля да ми простят.

 

С обич — Артър.