Серия
Галктическа комедия (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inferno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ИНФЕРНО: ХРОНИКА НА ЕДИН ДАЛЕЧЕН СВЯТ. ХРОНИКА НА ЧОВЕШКИЯ ВИД, No.7. 1998. Изд. Лира Принт, София. Поредица Биб. Фантастика. Роман. Превод: [от англ.] Силвана МИЛАНОВА [Inferno / Mike RESNICK]. Печат: Балкан прес, София. Формат: 125×195 мм (20 см.). Офс. изд. Тираж: 2 200 бр. Страници: 176. Цена: 29000.00 лв. (2.90 лв.) ISBN: 954-8610-23-Х (грешен)


12

Гама Лабу не беше толкова наивен да напуска Фалигор и да прави посещения из галактиката. Нали по този начин беше узурпирал властта на Бариоки. Ала там, отвъд, имаше неща, които му бяха нужни, и той започна да крои планове как да ги получи.

Канфор VI и VII, известни като Канфоритските близнаци, през многото векове непрекъснати войни с Републиката на хората бяха разработили всевъзможни оръжия. Повечето от тях бяха излезли от употреба не за друго, а защото хората се бяха научили да ги обезвреждат или да им противопоставят по-ефикасни средства. На Фалигор обаче щяха да свършат работа — там най-мощното оръжие, с което някой можеше да излезе срещу правителството, беше лазерната пушка. Затова Лабу покани делегация на канфоритите, в чийто състав влизаха както високите синкави създания от Канфор VI, така и дребните, закръглени жители на Канфор VII, трикраки и с червеникава кожа. Поднесоха им обилен обяд, забавляваха ги щедро и накрая се споразумяха с тях за доставката на неколкостотин оръжия срещу цялото производство на сребро и платина на Фалигор за следващата година. Никой не попита дали мините все още работят с пълен капацитет, а и Лабу не намери за нужно да спомене, че осемдесет процента от тях са закрити поради невъзможността на правителството да плаща на работниците и да купува резервни части. Когато истината се разбра, вече беше прекалено късно да се върнат оръжията, които бяха предвидливо разпръснати из цялата планета или всеки момент щяха да излязат от строя.

Тогава Лабу съвсем слиса останалите на Фалигор хора, като прие юдаизма и предложи на планетата Нови Ерусалим да открие свое посолство в Рем. Много бързо обаче се отказа от новата си вяра, когато разбра, че хората от нито една планета няма да го снабдяват с оръжие само заради това, че е приел тяхната религия.

Неговите покръствания и отричания станаха пословични и бяха обект на много шеги, докато накрая Лабу не попадна на някаква тайна идолопоклонническа религия, упражнявана от домарианите, които имаха крака като кокили и прекарваха по-голямата част от живота си, като следваха хода на своето слънце, докато се скриеше зад хоризонта. Те снабдиха Лабу с оръжие и твърда валута, а райнши, тяхната вяра, скоро се превърна в официална държавна религия на Фалигор. По щастливо стечение на обстоятелствата домарианите бяха хлородишащи същества, което физически не им позволяваше да посещават Фалигор, иначе щяха да забележат, че на цялата планета не е построено нито едно култово съоръжение или идол.

Докато Лабу трупаше оръжие, в Ромул и Рем не се стигна до сериозни вълнения. Вярно, всеки ден потъваха вдън земя двама или трима язони, някакви къртици изчезнаха по време на пикник, няколко местни фирми бяха ограбени и опожарени. Но оръжията за масово поразяване не бяха насочвани срещу населението, кръвопролитията от миналото не бяха повторени, градовете кретаха някак… Когато Лабу прати войниците си да поправят магистралата между двата града, шепата останали хора си помислиха, че сега, когато вече се е сдобил с желаните военни играчки и е неоспоримият вожд на Фалигор, той може би наистина е решил да направи нещо полезно — ако не за да попадне в историческите съчинения, поне за да намери приложение на натрупаната мощ, след като всичко, годно за грабене, вече е заграбено.

Това заблуждение просъществува само до следващата сутрин, когато войските му обкръжиха посолството на Републиката в Ромул, насочиха оръжията си към сградата и поискаха посланикът и седемнадесетте души персонал да се предадат, за да ги арестуват по обвинение в опит за сваляне на президента. Лабу се появи по холовизията и като доказателство яростно размаха заловено съобщение от посланика до Делурос VIII. В него президентът беше наречен тиранин и се намекваше, че е отговорен за изтребването на малко племе от далечния север, където войниците му провеждали тайни изпитания на оръжията.

Републиката отговори с настояване да бъде освободен целият персонал на посолството. Лабу отказа.

Три дни по-късно небето на Фалигор беше почерняло от кораби, около шестстотин на брой, а Флотът официално връчи следния ултиматум: в срок от двадесет и четири часа хората трябва да бъдат освободени, в противен случай ще си понесете последствията.

В продължение на петнадесет часа нямаше отговор от Лабу, после той се появи още веднъж по холовизията и заяви, че никога не е имал намерение да държи в затвора посланика и неговия персонал, а просто отказва да ги върне в посолството. Обясни, че няма желание да влиза във война с Републиката, която е изтълкувала напълно погрешно мотивите му, и ако командирът на Четиридесет и трети флот е съгласен да си прибере нежеланите лица от планетата, те веднага ще бъдат освободени.

Флотът не отговори и четири часа по-късно, изригвайки проклятия пред камерите, Лабу нареди незабавното освобождаване и депортиране на задържаните. Той уведоми народа си, че единствено добрата му воля да се унижи пред подпалвачите на войни от Републиката е спасила планетата от пълно унищожение. Персоналът на посолството беше освободен два часа преди изтичането на ултиматума, закараха го по най-бързия начин до космодрума в Рем и го доставиха на флагманския кораб. На другата сутрин небето отново беше чисто, а Лабу се чудеше по какъв начин да възстанови разклатения си авторитет.

Не му се наложи да мисли дълго.

Вече му беше ясно, че не може да се противопостави на Републиката, както и че повечето му поданици добре разбират този факт. Беше показал слабост и се налагаше да компенсира това с демонстрация на сила. Нужен му бе враг — някоя раса, различна от хората, която да смаже. За негов късмет на планетата имаше такава — къртиците.

Най-напред изникваше въпросът: какво правят те на Фалигор? Защо заемаха работни места и се занимаваха с дейности, които по право се падаха на язоните?

— Мислите си, че се опитват да се приспособят към нашия начин на живот, да научат езика ни и да възприемат обичаите ни — заяви Лабу, — но грешите. Единствената им цел е да подкопаят нашата икономика и да установят господство над нея. Те са се внедрили във всички слоеве на обществото, като се изключи правителството, с надеждата, че ако действат достатъчно хитро, никой няма да разбере към какво се стремят. Но аз го разбрах и то ми е достатъчно!

Пропагандната машина на управлението, която до този момент съществуваше само за да възхвалява Лабу, скоро започна да напада къртиците. Не ходеха ли техните деца на училище? Те заемат местата, които се полагаха по право на децата на язоните. Да се изхвърлят! Не бяха ли къщите им по-големи и по-хубави от тези на язоните? Строени са с парите на местните. Да се разрушат! Не изпълняваха ли собствените си религиозни ритуали, не четяха ли техните си книги, не се ли държаха един за друг? Те презират язоните, опитват се да им докажат превъзходството си. Да се изритат!

Полковник Уидърспун изчака пропагандата да хване място и пусна войниците си да вилнеят из по-големите градове на планетата. Къртиците започнаха да изчезват също толкова често, колкото и язоните. Правителствените сгради, повечето от които пустееха неизползвани, биваха опожарявани, а за палежите арестуваха и екзекутираха къртиците.

Накрая Лабу се появи още веднъж на екрана, за да провъзгласи своята така наречена „политика спрямо къртиците“ — даваха им се шестдесет дни да напуснат планетата. Нямаха право да вземат нищо със себе си — никакво имущество, храна или пари. Всяка къртица, останала на Фалигор след посочения срок, престъпваше закона и щеше да бъде съдена и екзекутирана по кратката процедура за държавна измяна.

Къртиците протестираха толкова яростно, колкото умееха. Много от тях бяха родени на Фалигор. Живееха тук, работеха и плащаха данъците си, примиряваха се с неравенството, а сега ги изхвърляха само с дрехите на гърба. Дори и да искаха да се подчинят, нямаше достатъчно кораби да ги превозят и тъй като валутата на Фалигор не струваше нищо на другите планети, не можеха да си наемат и кораби отвън.

Накрая някои от чуждите посолства, които видяха възможност да спечелят планетата на къртиците за своята кауза, организираха контингент от спасителни кораби да извозят изгнаниците. Лабу реши да улесни задачата им, като методично излавяше нежеланите си поданици по цялата планета и ги събираше в лагери за интернирани, където щяха да чакат да ги откарат.

За един сравнително слабо развит свят това беше забележителна операция. За по-малко от шестдесет дни около седем милиона къртици бяха закарани в лагерите. От тях само четиристотин хиляди не успяха да напуснат планетата навреме, но Лабу отпусна още една седмица и за тяхното спасяване.

Когато и последната къртица напусна Фалигор (малкото, които упорито отказваха да заминат, бяха излавяни методично от частите на Уидърспун), Лабу излезе с ново обръщение към народа си.

Той уведоми своите поданици, че за пръв път от цяло поколение Фалигор е чист. След като всички външни врагове си бяха заминали като къртиците или бяха държани на разстояние като хората, беше дошло времето да построят своята Утопия.

— И това ще стане — добави той — веднага щом ликвидираме вътрешния враг.