Серия
Галктическа комедия (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inferno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ИНФЕРНО: ХРОНИКА НА ЕДИН ДАЛЕЧЕН СВЯТ. ХРОНИКА НА ЧОВЕШКИЯ ВИД, No.7. 1998. Изд. Лира Принт, София. Поредица Биб. Фантастика. Роман. Превод: [от англ.] Силвана МИЛАНОВА [Inferno / Mike RESNICK]. Печат: Балкан прес, София. Формат: 125×195 мм (20 см.). Офс. изд. Тираж: 2 200 бр. Страници: 176. Цена: 29000.00 лв. (2.90 лв.) ISBN: 954-8610-23-Х (грешен)


17

— Знаеш ли — каза Бедоус, седнала на масата срещу Картрайт, — това може би е най-доброто, което някога се е случвало на Фалигор.

— Как можеш да твърдиш подобно нещо? — изуми се Картрайт. — В една война всички са губещи.

— Глупости, Артър. Това звучи страхотно в университетска лекция или в книга, но е факт, че винаги има победител. Как мислиш, кой пише историческите книги? Победителите! — Тя млъкна, за да сдъвче хапката си. — Смятам, че този път Лабу е затънал до гуша.

— Не знам — колебливо изрече Картрайт. — Икономиката на Талисман не е кой знае колко по-развита от нашата, а и не си спомням да съм чул нещо добро за военната им машина. Надявам се, че не разчиташ Републиката да се втурне да им помага. Този техен управник — президентът Баямула — продължава да отхвърля ухажванията й. По-тактично от Фалигор, вярно, но не по-малко категорично.

— Виж какво — прекъсна го Бедоус. — Населението на Талисман не е човешко, а Канфорийските близнаци и Лодин ХI заедно с привържениците си търсят съюзници срещу Републиката. Самият факт, че Баямула е нападнат от един луд, а Републиката няма намерение да му помогне, е достатъчен повод няколко извънземни раси да му се притекат на помощ.

— И какво от това? — не се предаваше Картрайт. — Какво следва?

— Че дните на Лабу са преброени.

— Е, и? Талисман ще завладее Фалигор и ще се установи нова военна диктатура.

— Талисман не може да си го позволи — възрази Бедоус. — Той едва успява да крепи собственото си правителство.

— Може би натискът от две страни — и от Републиката, и от чуждите планети, ще накара Лабу да се вразуми — предположи Картрайт обнадежден.

— Не разбирам кое те навежда на тази мисъл. Досега нищо не успя да го вразуми.

— Защото винаги е заставал на нечия страна. Никога не е изпадал в положение, когато всички са срещу него.

— Съмнявам се, че това ще наруши спокойствието му. Не, надеждата ни е Талисман да се сдобие бързо със съюзници и да унищожи нашествениците.

— Ако вече не е капитулирал — мрачно изрече Картрайт.

— Това не ти е нападение на Републиката над планета с двадесет милиона човешко население, когато небето е черно от кораби. Става дума за два обеднели свята, зле въоръжени за война от междупланетен мащаб. Няма да се свърши толкова бързо.

— Но ако Талисман получи помощта, която му трябва…

— Мозес Баямула е горд. Той няма да поиска помощ, докато не се увери, че няма да мине без нея. Това може да отнеме ден, седмица, а вероятно и месец. Не е изключено да грешим и той да е в състояние да спечели войната без чужда помощ.

— Говориш така, Сюзън, сякаш всичко е въпрос единствено на логика. Но не е тъй — това е война. В момента тя се води на Талисман, ала ако оттам отблъснат нашествието, следващата битка ще се води тук. Била ли си някога на война? Аз съм бил и повярвай ми, никак не е приятно.

— А това, което става на Фалигор, откакто Лабу взе властта, да не би да е приятно?

— Никак, мътните да го вземат! — съгласи се Картрайт с въздишка. — Добре де, няма смисъл да спорим. Каквото има да става, ще стане. Най-добре да пусна холовизора и да видим дали няма някакви новини.

Тя го погледна и тъжно поклати глава.

— Бедни ми Артър! Ти все още мислиш за Фалигор като за планетата от бляновете ти, а не като за онова, което е в действителност.

— Моля?

— Още отсега мога да ти кажа какво ще съобщят. Ще ни уверят, че печелим победи, коя от коя по-славни, че настъпваме и врагът понася огромни загуби, че президентът Баямула е избягал и че крайната победа е близко… И ще продължават да го твърдят, докато силите на Баямула кацнат на Фалигор и завземат резиденцията на Лабу.

— Да, сигурно така ще стане. И все пак няма да ни навреди да погледнем.

Той пусна холовизора и точно както беше предсказала Бедоус, говорителите предвиждаха скорошна победа.

После се включи и Лабу. Той заяви, че ненавижда войната и ще я прекрати веднага щом Талисман се съгласи да предаде изменника Уилиам Бариоки на Фалигор и да плати обезщетение от два милиарда републикански кредита, защото дал подслон на беглеца. Докато малодушният президент на Талисман не удовлетвореше тези две искания, войната щеше да продължи.

Когато започна на нова сметка изброяването на загубите на врага, очевидно силно раздути, Картрайт изключи холовизора.

— Изненадан ли си? — насмешливо попита Бедоус.

— Озадачен съм.

— Така ли? От какво?

— Защо Мозес Баямула просто не ни предаде Бариоки?

— Поискахме и огромна сума, за да изтеглим армията си, забрави ли?

— Сигурен съм, че това може да се уреди. Лабу иска Бариоки, нищо повече.

— Грешиш, Артър. Нужен му е и враг отвън, та народът да не обвинява него, загдето не може да си купи нищо с парите си, а електричеството и водата никакви ги няма.

— Ето още една причина Баямула да предаде Бариоки на Лабу. На негово място щях да направя точно това.

— Вероятно тъкмо поради тази причина не си президент на Талисман — сухо отвърна Бедоус.