Майк Резник
Инферно (11)

8

Скъпа Сюзън,

Съжалявам, че толкова дълго не съм ти писал, но тук работите се развиха с трескава бързина. Пролет е и цветята са цъфнали, всичко отново се е

раззеленило след дългите дъждове и докато пиша, птиците пеят под прозореца ми. И все пак ме е страх, че едва ли ще познаеш любимия си Фалигор.

Сигурен съм, че си следила събитията тук с голям интерес, но тъй като средствата за информация се контролират не по-малко строго от всички останали области на живота на тази планета, реших да ти пиша, докато пощенските услуги все още функционират. Извинявай, че не отговорих на последните ти две съобщения по подпространствената радиостанция, обаче не бях сигурен кой може да следи отговорите ми, затова сметнах за най-удачно да се върна към стария изпитан метод — писането на писма.

Оказа се, че ти си била права, а аз съм сгрешил по отношение на президента Лабу. Това, разбира се, вече ти е известно. Ако в печата се промъква и една десета от информацията за онова, което върши на Фалигор, не може да не си задаваш въпроса, какво търсим ние тук все още.

Длъжен съм да му призная поне едно — той успя да измами всички ни. Добре познатата практика „хляб и зрелища“. Той беше един голям, заекващ, дружелюбен клоун, който правеше всичко възможно да бъде прицел на всевъзможни подигравки и винаги приемаше шегите толкова добродушно! Лабу наистина изрови бедния стар Боби и го погреба при предците му. Бяха изминали само няколко месеца, когато открих, че написаното преди малко от мене е вярно в буквалния смисъл на думата — всичките триста и двама ситати на енкотите сега са погребани под земята.

Още през първите три месеца от управлението си Лабу отпусна средства за няколко грандиозни празненства за населението. Той се сприятели не само с чиновниците от Републиката, които успя да примами в резиденцията си, но и с канфоритите, лодинитите и всички останали раси, които биха го снабдили с пари и оръжие, за да защити независимостта си от Републиката.

Дори и тогава, когато стана ясно, че Лабу съвсем не е онзи шут, за когото го вземат, методите му бяха толкова прозрачни, че никой не виждаше в негово лице сериозна заплаха. Спомняш ли си онази холограма, която обиколи Републиката? Нека да ти обясня как се стигна дотам.

Някои от служителите на Лабу разпространявали по негово нареждане слухове, че Републиката се опитва да манипулира администрацията му и иска да го принуди да постави търговски бариери в отношенията с всички планети, които не влизат в Републиката. Това, разбира се, е пълна измислица, но канфоритите й повярваха без колебание и започнаха горчиво да се жалват от тази несправедливост. Лабу ги покани да обсъдят въпроса с малкото останали съветници хора. Те увериха канфоритите, че това са злостни лъжи и никой не се е опитвал да учи Лабу как да управлява. Канфоритите естествено поискаха доказателства и язонът обяви, че една публична демонстрация на неоспорима власт ще реши проблема.

Той е хитър дявол и удари десятката с тази демонстрация, която целеше публично да ни унизи. Именно така се появи холограмата с шестимата възрастни хора в официални костюми, които го носят в стол-носилка към подиума, откъдето той произнесе речта, уверяваща обществеността, че на Фалигор управлява Гама Лабу и никой друг. Ако само можеха да предположат докъде ще стигне, съмнявам се, че някой от тези шестимата щеше да участва, но те си мислеха, че ще угасят огъня с вода. (А Лабу има тази забележителна и неподозирана доскоро способност да превръща водата в масло.)

После дойде клането. И този път всичко започна от съвсем проста случка. Няколко от главорезите на Лабу ограбиха магазини на къртиците в Ромул, а следващата седмица нападнаха и Рем. Къртиците и енкотите протестираха. Лабу използва тези протести като повод да въведе военно положение в двата града, като утрои броя на войската и издаде заповед, която фактически отнемаше всички граждански права на населението. Всеки заподозрян в кражба беше разстрелян на място или хвърлен в затвора без съд.

Отначало енкотите сякаш бяха склонни да се примирят, защото преди по улицата буквално не можеше да се мине спокойно. Но тогава войниците на Лабу започнаха да стрелят по всеки енкот, излязъл навън след падането на мрака. Бяха хвърлени в затворите и стотици къртици, а магазините им — разграбени от разбойниците на Лабу.

Една нощ към седемстотин енкоти със запалени факли организираха шествие до мястото, където бяха погребани ситатите, за да им отдадат почит, а главорезите на Лабу ги избиха до крак.

Давам си сметка, че думата „главорези“ е твърде общо понятие, но тези, за които се отнася, са такава сбирщина от насилници, че е невъзможно да се намери що-годе точно понятие да охарактеризира всичките. Лабу се е обкръжил с недоволна, непризнаваща закони и жадна за власт измет без оглед на племето (само енкоти няма сред тях). Внедрил ги е в армията и ги използва да грабят фермите и предприятията на енкотите.

После идва случаят с полковник Джордж Уидърспун. Ако все още не си чула за него, скоро ще чуеш.

Уидърспун е способен войник, но въпреки това три пъти е понижаван по време на службата си в армията на Републиката — веднъж за проявена жестокост към нисшите чинове, втори път за отказ да се подчини на пряка заповед и накрая за лъжливи показания в полза на негов приятел, съден от трибунала. Около осем години по-късно бил уволнен — нещо, свързано с изнасилване и убийство, но до съд не се стигнало. Оттогава той пребродил Периферията, Спиралния ръкав и Външната граница като наемник, обикновено в някоя от армиите на чуждите раси.

Уидърспун успял по някакъв начин да привлече вниманието на Лабу. Двамата си паснали чудесно и въпреки че официално няма никакво военно звание и просто се води съветник на Лабу — един от многото, той за кратко време се превърна в най-могъщото същество на планетата след язона. Полковникът взема решенията какви оръжия да закупи армията, как най-удачно да се разположат военните части, за да предотвратят възможни метежи, кои чужди правителства да се коткат и на кои може да не се обръща внимание. Носят се дори слухове, че строи космически флот и вече има трийсетина кораба.

Сигурно ще ме попиташ как една слабо развита земеделска планета би могла да плаща за подобни неща?

Ще ти кажа. Първо, Лабу си запази контрола върху мините и тежко на онзи язон, който откаже да работи в тях, щом са му наредили. По този начин Гама Лабу се снабдява със значителни суми в твърда валута.

Освен това той наложи непосилни данъци на мисионерите от всички раси и религии, които искат да открият мисии на планетата, но повечето бяха склонни да платят.

Ала най-големият му източник на доходи е собствената му хазна. Един студент по икономика, който по-късно емигрира на Спика II, ми разказа как министърът на финансите информирал Лабу, че парите не стигат да се плати цялото военно оборудване, което е поръчал. Шефът му го изхвърлил от работа и наел първия язон, който се съгласил да поеме хазната и да печата пари с вагони. Така че Лабу се сдоби с играчките си, но цената на кутия бира за по-малко от три месеца скочи от два кредита на три хиляди и четиристотин, а месото поскъпна още повече. Като се вземе предвид това и всичко останало, изглежда не след дълго ще се изправим пред хиперинфлация.

Но тези неща вероятно са ти известни. Въпрос на статистика.

Ала онова, което се случи после, не е отразено никъде и може би няма и да бъде. Повечето ми сведения не са от първа ръка, но прекалено много са слуховете и безследно изчезналите, за да допуснем, че всичко е само измислица.

Казах, че Лабу изхвърлил министъра на финансите — това е официалната версия. Ала трима познати язони поотделно ми разказаха, че генералът лично го обезглавил, след като три дни го изтезавал. Попитах ги откъде знаят. Двамата просто си замълчаха и смениха темата, но третият ми каза, че видял отрязаната глава в хладилника в резиденцията на Лабу.

После идва Научният отдел към правителството. Не знам какво е било първоначалното му предназначение — заслугата за създаването му принадлежи на Боби. Той го основа в Рем, след като го направихме президент. Предполагам, че отделът се е занимавал с различни опити в областта на земеделието и рудодобива. Знам само, че е трябвало да извършва медицински изследвания върху лабораторни животни.

Не ми е известно със сигурност с какво се занимава и в момента, но мога да си представя — миналата седмица бях в Ромул по работа и една вечер чух откъм горните етажи ужасяващи писъци. Веднага тръгнах да видя от какво са предизвикани, ала пред всички врати стояха военни и не ме пуснаха да вляза.

Казаха ми — лично аз не съм го видял с очите си, — че всеки ден огромен камион спира откъм задната част на сградата. Никой не е виждал какво кара, но разправят, че вонята била ужасна.

Конституция, разбира се, все още няма и докато Лабу публично насърчава дебатите, онези, които дръзват да му припомнят обещанията, изчезват и повече не се чува за тях.

Не знам как се стигна дотук, Сюзън. Ние изучавахме грешките при по-ранните ни опити за колонизация и се стараехме да ги поправим. Държахме военните настрана. Не сме сторили нищо, с което да засегнем язоните. Дадохме им не само здравеопазване и съвременни земеделски методи, ние разработихме мините, които на практика изхранват планетата. Дори да сме отдавали предпочитание на енкотите, ние ясно показвахме, че това е само временно, докато останалите ги догонят. Помогнахме им да изработят конституция, която може да служи като образец за всяка планета в галактиката.

И въпреки това, откакто получи независимост и самоуправление, Фалигор е имал само двама президенти — единият тиранин, другият луд. Народът гласува за първия и приветства втория като герой, дошъл да го освободи.

И изведнъж, само за едно кратко десетилетие, Фалигор от благороден експеримент се превърна в полицейска държава, ръководена от управник, който не умее нито да чете, нито да пише.

Как се стигна дотук? Моя ли е вината? И ако е така, къде сбърках?

И което е по-важно, как бих могъл да поправя грешката си?

Досега Лабу винаги е бил много предпазлив по отношение на хората, но никой от нас не вярва, че това ще трае дълго, дори и пред неизречената заплаха от наказателни мерки от страна на Републиката. Уидърспун е успял да го убеди, че Републиката никога няма да се намеси в събитията на Фалигор, и аз имам неприятното усещане, че е прав. Ние толкова дълго и упорито се борихме да оставят развитието на планетата в наши ръце, че Републиката сигурно ще остане настрана дори лудостта на Лабу да се прехвърли и върху хората. Само за да даде урок на бъдещите строители на общества — ако от самото начало не искате нашата войска, не очаквайте тя да дойде и да ви спасява, след като сте забъркали кашата.

Ала ние все пак оставаме, живеем ден за ден с надеждата, че лудият ще се изцели, и със страха, че това няма да се случи. Всеки ден ни носи ново оскърбление, ново варварство, нов зловещ слух, който става още по-зловещ, защото не можем да го опровергаем. И все пак ние оставаме. Едва ли някой вярва, че скоро тази планета пак ще бъде „диамантът на Външната граница“ на Джони Рамзи, но по един или друг начин ще трябва да я върнем в правия път.

Мисля, че това, което ни задържа тук, е любовта ни към язоните. Те са толкова скромни, но с такива възможности! И нямат представа как да се преборят с твар като Гама Лабу, затова трябва ние да го направим вместо тях или поне да им покажем пътя. Все още ми е трудно да повярвам, че един Лабу и даже Бариоки произхождат от същата раса, която е създала Дизанко, та дори и некадърния, но очарователен владетел Боби.

Знам, че разсъжденията ми са малко несвързани, Сюзън, но тези неща не могат да се кажат на глас — опасно е. Никога не знаеш кой може да те подслушва и да те издаде на главорезите на Лабу — за пари, за служба или, което е най-вероятно, за да освободи свой близък от някой от стотиците затвори, избуяли като плевели из цялата страна.

Не искам да те тревожа излишно, но може това да е последното писмо, което ти пиша. Не вярвам впрочем да ми се случи нещо… Ала тук непрекъснато се говори, че междупланетната пощенска служба ще бъде закрита, поне докато Лабу не се снабди със сканиращо устройство, за да преглежда писмата ни. Вероятно няма да успее и до края на живота си — единици от неговите последователи могат да четат. Проблемът е там, че онези, които умеят да четат и да мислят с главите си, предпочитат да си държат езика зад зъбите или поне да не изказват мнение публично. И не съм аз този, който ще ги упрекне, след като съм се затворил в стаята си зад спуснатите щори и пиша на човек, за когото знам, че не би могъл да направи нищо в тази ситуация.

Често си мисля за теб и ми липсваш — както и на всички останали. Ала не искам да приемаш думите ми като зов за помощ или молба да се върнеш. Проблемът си е наш и ние трябва да го решим. Колкото до теб, ти си по-добре там, където си, и се надявам, че вече си намерила буболечка, достатъчно нищожна и кръгла, за да я кръстиш на мене.

С обич — Артър.