Майк Резник
Инферно (42)

36

Когато медицинският екип се увери напълно, че сме открили причинителя на СПРОП, започнахме да работим върху ваксината и противоотровата. Тук обаче се озовахме в задънена улица. Единственото открито от нас средство, унищожаващо вируса, беше толкова силнодействащо, че със сигурност би убило и пациента заедно с него.

Консултирахме се по подпространственото радио с най-добрите специалисти на Републиката. Единици от тях се съгласиха да работят върху проблема, но всички бяха единодушни, че единственият бърз и сигурен начин да се спре разпространението на болестта е да се промени ритуалът на възмъжаването.

Когато най-сетне бяхме готови да направим резултатите от изследванията си публично достояние, аз поисках среща с президента Кракана. Той веднага се съгласи да ме приеме и три часа по-късно бях въведен в кабинета и седях пред писалището му.

Обясних му как стоят нещата и той ме изслуша търпеливо. Върху златистото му лице не се четеше никакво вълнение. Когато свърших с изложението си, той сплете пръсти, загледа се в тях, после вдигна глава и ме погледна.

— Благодаря ви за работата, която сте свършил, доктор Папаголос — изрече президентът. — Фалигор ви е длъжник. Надявам се, че ще останете тук и ще продължите да работите върху лечението на СПРОП.

— Това зависи от командира на отряда, сър — отговорих аз. — В цялата галактика учените работят върху намирането на лекарство. Но искам още веднъж да обърна вниманието ви върху обстоятелството, че има начин веднага да се спре разпространението на болестта.

— Не е толкова просто, доктор Папаголос.

— Не искам да ви противореча, сър, но ми се вижда изключително просто.

— Вие сте още много млад и ви е присъщ идеализмът на младостта — тъжно се усмихна Кракана. — Напомняте ми за друг един човек по времето, когато за пръв път го срещнах — Артър Картрайт. Той също ни мислеше доброто, но именно идеализмът му и неговото вмешателство доведоха до появата на Лабу и останалите.

— Аз не ви се меся, сър — прекъснах го разпалено. — Просто ви посочвам как да избегнете смъртта на милиони фалигори.

— Знам, доктор Папаголос. И оценявам загрижеността ви. Сега най-важното е да се намери лечение.

— Сигурен съм, че с времето ще успеем, сър. Но дотогава се налага да проведем образователна кампания, и то колкото може по-скоро. Трябва да стигнем и до най-отдалеченото село и да…

— Чакайте малко, докторе — прекъсна ме той. — Благодарих ви за свършената работа — но тук става дума за наш обичай и за наш проблем. Правителството ще реши какви мерки трябва да бъдат взети, ако въобще предприемем нещо.

— Но вие знаете как да ги спасите…

— Аз не ви уча как да лекувате — този път в гласа му прозвуча стоманена нотка, — не ме учете и вие как да управлявам.

Понечих да му възразя, че ако не огласи публично резултатите от нашите изследвания, аз ще… Ала някакъв инстинкт ми подсказа, че и без това съм стигнал твърде далеч и ако продължа да протестирам и да го заплашвам, нищо чудно още преди да се е мръкнало, да гледам света през прозорчето на някой от прословутите градски затвори. Разочарован и озадачен, станах, благодарих му за времето, което ми отдели, и напуснах кабинета.

Същата вечер Кракана излезе с обръщение по радиото и холовизията към цялата планета. Той каза на сънародниците си всичко, което преди това му бях изложил. Причината за болестта била в растението, засега нямало ваксина или противоотрова, малко вероятно било и да се разработи такава в близко бъдеще. Единственият сигурен начин да се избегне болестта бил да се спре пушенето по време на ритуала и вдишването на праха при приготвянето му. Но той не стигна дотам да забрани церемонията, просто сподели всичко, което беше чул от мен, и спря дотук.

— Той е напълно безотговорен! — измърморих възмутено, когато Малиачи спря холовизора.

— Защо? — учуди се събеседникът ми. — Защото оставя народа си сам да вземе решение ли?

— Но ако вземат погрешно решение, те ще умрат!

— Ако умрат, никой друг няма да носи вината. Приятна промяна, не мислите ли?

— Ти си по-луд и от него! — възкликнах аз.

— Не можете да лишите цял народ от традициите му, без да имате нещо равностойно да ги заместите, капитан Папаголос. Президентът Кракана просто остави избора на онези, които са най-силно засегнати — самите фалигори. Предполагам, че много от градските жители ще променят ритуала или ще го изхвърлят от живота си, но по селата няма да се откажат. Е, поне сами ще изберат съдбата си и никой няма да решава вместо тях. Толкова ли е лошо това?

— Но тук става дума за деца, които нямат достатъчно опит, за да вземат сами такова решение! — възразих аз.

— Те са фалигори, а вие не сте. На вас кое ви дава право да решавате вместо тях?

Станах и излязох навън да поема глътка въздух, преди той да е изрекъл още нещо, защото знаех много добре какво ще последва, а вече ми се гадеше и ми бе омръзнало да ме сравняват с Артър Картрайт.