Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Галактическа комедия (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inferno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 10 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ИНФЕРНО: ХРОНИКА НА ЕДИН ДАЛЕЧЕН СВЯТ. ХРОНИКА НА ЧОВЕШКИЯ ВИД, No.7. 1998. Изд. Лира Принт, София. Поредица Биб. Фантастика. Роман. Превод: [от англ.] Силвана МИЛАНОВА [Inferno / Mike RESNICK]. Печат: Балкан прес, София. Формат: 125×195 мм (20 см.). Офс. изд. Тираж: 2 200 бр. Страници: 176. Цена: 29000.00 лв. (2.90 лв.) ISBN: 954-8610-23-Х (грешен)

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

16

След спасителната операция на космодрума в Рем нещо в главата на Гама Лабу сякаш прещрака. Ако дотогава той беше просто хитър варварин, сега се превърна в кръвожаден варварин. Ако преди това се беше позовавал поне привидно на писаните закони, сега самият той беше законът. Ако до този ден онези, които биваха измъквани от домовете им и арестувани посред нощ, поне бяха наясно в какво ги обвинява правителството, сега никой не си даваше труда да обясни арестите.

Когато стреляха по един от министрите на Лабу заради клането в едно съседно село и раненият умря, президентът излезе с изявление, в което поощряваше всички правителствени служители и военните да стрелят по всеки, който би могъл да заплашва живота им. Това се изтълкува незабавно като разрешение да се стреля по всеки, дръзнал да се опълчи против политиката на правителството.

Същевременно корупцията процъфтяваше. Данъците се събираха по каприз на управляващите, понякога и по пет-шест пъти годишно. Всички язони с научна степен рано или късно биваха заставяни да постъпят в армията и за тях повече нищо не се чуваше. Още шест племена изчезнаха завинаги от лицето на Фалигор.

Около самия Лабу се носеха какви ли не слухове. Всички знаеха, че отново изповядва вярата на предците си, но сред приближените му се шушукаше, че е убил и изял две от жените си по настояване на своя лекар шаман, който по-късно изчезна и никой повече не го видя.

Друг слух разказваше, че Лабу изгубил смелостта си по време на лов, докато го преследвал равнинен ловец. И когато най-големият му син се втурнал и го спасил, като застрелял звяра от упор, Лабу убил младежа и изял сърцето му, убеден, че храбростта му ще премине у него.

Някога зад сградата на Научното управление към правителството веднъж на ден спираше камион. Сега камионите пристигаха на всеки час, а вонята от общите гробове се разнасяше навсякъде.

Всеки член на правителството, предизвикал гнева или завистта на Лабу, беше сменян или просто изчезваше. В резултат на това хазната се ръководеше от бивш печатарски чирак, който решаваше всеки проблем с неуморно печатане на пари. Вътрешното министерство реши, че най-добрият начин да унищожи насекомото, разпространяващо смъртоносна болест по добитъка, е да се избият всички диви животни, които можеха да пренесат паразита от едно стадо в друго. За три месеца бяха изтребени повечето от оставащите пет милиона диви зверове на планетата, без това да повлияе върху размножението на летящата твар. Ръководителят на Патентното бюро обяви, че всичко вече е изобретено, затвори учреждението и си присвои за лично ползване натрупания фонд.

Някои от язоните и хората продължаваха открито да се противопоставят на правителството. Осем религиозни водачи се срещнаха с пожизнения президент, за да протестират срещу начина, по който Лабу се отнасяше към последователите им. Всичките бяха арестувани начаса и ужасните им викове отекваха нощ след нощ над притихналия Ромул, докато на единадесетия ден не издъхна и последният. Един майор от армията отказа да изпълни заповедта на Джордж Уидърспун да открие огън срещу родното си село — съблякоха го гол, заляха го с бензин и го подпалиха. Някакъв лекар язон не се подчини на нареждането на Лабу и продължи да лекува жертвите му в едно отдалечено село. Когато слухът стигна до президента, той нареди да му доведат непокорния доктор, напълни с отрова една от спринцовките му и лично му направи инжекцията. После Лабу седна на масата и добре си похапна, докато се наслаждаваше на предсмъртните гърчове на нещастника.

Цивилизованите раси в галактиката една след друга затваряха посолствата си и отзоваваха персонала. Първи се оттеглиха канфоритите, последваха ги домарианите, лодинитите, молутеите, докато накрая остана само посолството на Републиката. Тя беше въвела икономическо ембарго спрямо Фалигор, но не искаше да обърне гръб на малкото хора, живеещи все още на планетата.

Реакцията на Лабу беше проста и недвусмислена — той обяви война на всички раси, които се оттеглиха. Средствата не му позволяваха да воюва с далечни планети, затова пък диктаторът методично опожаряваше празните посолства и нареди всеки представител на тези раси, дръзнал да стъпи на Фалигор по една или друга причина, да бъде убиван незабавно.

И макар че посолствата бяха закрити, Лабу не вдигна официално забраната върху емиграцията, в резултат на което Бедоус остана на Фалигор, а молбата й за изходна виза беше отхвърляна повече от десет пъти. Президентът явно си даваше сметка, че не може да я накаже със смърт за опита й да помогне на заложниците, но реши поне да я принуди да прекара остатъка от живота си като затворничка на Фалигор.

Маккрей също остана, убеден, че в мига, в който си замине, Бедоус, а може би и Картрайт ще бъдат убити. След време от нямане какво да прави той си купи ферма в околността на Ромул. През първия месец добитъкът му беше осакатен, на следващия отровиха кладенците му, а на третия подпалиха къщата и плевника му, макар преди това Маккрей да застреля седем от виновниците, а останалите избягаха. Най-накрая той се премести на територията на посолството, всеки една-две седмици се осведомяваше за състоянието на Бедоус, но повече не се интересуваше от живота на Фалигор.

И въпреки това няколко язони все още не се предаваха. Един християнски свещеник, който някак беше успял да се измъкне от полезрението на наказателните отряди, заложи бомби в министерствата на науката и на земеделието, изби около четиристотин правителствени чиновници и в продължение на три месеца се изплъзва от преследването на Уидърспун. Накрая беше заловен и измъчван до смърт. Петнайсетина жени от племето на енкотите започнаха да издават списание, в което се описваха всички своеволия от последните години, и успяха някак да го изнесат извън планетата. Лабу и Уидърспун така и не разбраха кой е отговорен за това деяние, но по време на издирването на авторите над седемстотин енкоти изчезнаха в Научното управление, за да не се появят никога повече.

Най-успешният метеж беше ръководен от един учител на име Джеймс Кракана. Военните получиха сведения, че критикува правителството по време на уроците си, и изпратиха отряд от двадесет души да го арестува. Когато стигнаха до мястото, войниците бяха посрещнати от Кракана и неговата „детска армия“ — петнайсетина язони, които не можеха да бъдат наречени дори юноши, въоръжени с лъкове и отровни стрели. Те прибраха оръжието на мъртвите войници и забягнаха в гъстите гори около Небесните хълмове. Появяваха се само тогава, когато най-малко ги очакваха, и избиваха всеки привърженик на Лабу, имал неблагоразумието да се изпречи на пътя им. Само след шест месеца „децата“ на Кракана вече наброяваха стотина хиляди, всичките въоръжени, и се превърнаха в сериозна заплаха за управляващите. Това накара Уидърспун да прати към Небесните хълмове петдесетхилядна войска, която да унищожи метежниците. Войниците от време на време откриваха по някой и друг бунтовник, но изгубиха около три хиляди души от личния си състав, докато накрая решиха, че операцията не си струва труда, и се върнаха у дома. Кракана веднага поднови нападенията си.

Ала за пожизнения президент това бяха дребни грижи, които само го дразнеха, и нищо повече. Терорът продължи да властва с неотслабваща сила, докато не се случиха две събития без връзка помежду си. Без някой да подозира, те отбелязаха началото на неговото падение.

Първо, след като беше похарчил и последната си валута за оръжие, Лабу откри, че не е в състояние да плаща на войската си с друго, освен с напълно обезценените фалигорски долари. С петнадесетте милиарда, които получаваше седмично редовият войник, не можеше да се купи и един хляб.

И на второ място, до ушите на Лабу стигна слухът, че Уилиам Бариоки, който след преврата живееше в изгнание на съседния Талисман, е успял да убеди правителствата на Талисман и на Републиката да свалят узурпатора и да върнат самия него на власт.

Пожизненият президент реши, че това е пратена му от небето възможност да отвлече вниманието на войската от обстоятелството, че астрономическите заплати нямат никаква стойност. Откакто беше узурпирал властта, той успя да се сдобие с шестдесет и три космически кораба. Всички те чакаха, заредени с гориво, добре въоръжени и готови да потеглят, на космодрума в Рем. Едва ли щеше да се появи по-добър шанс да се вкарат корабите в действие, да се умири армията и да се напълни празната хазна, като се плячкоса някоя чужда планета.

Сутринта, след като до него стигна мълвата за Бариоки, пожизненият президент Гама Лабу обяви война на Талисман.