Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (8) (Фрагменти от миналото)

Читалище „Съгласие“

Културният живот на градчето към 1923 г., доколкото го имаше, се изчерпваше с дейността на читалище „Съгласие“, в което се провеждаха вечеринки, изнасяха се сказки и беседи или пък се играеха пиеси от самодейния градски театър или пътуващи театрални групи от София. Читалището се помещаваше тогава в сградата на стара турска джамия. Тя се намираше на местото на сегашното читалище, до нея беше залепена общината.

Помня, че първата пиеса, която гледах, беше на самодейния театър, който представи „Кървавата македонска сватба“ от Войдан Чернодрински. В ролята на Осман бег играеше инж. Георги Бръчков, а Цвета се изпълняваше от Гичка Трушкова. Понякога, макар и рядко, в града идваха различни пътуващи трупи, най-известната от които бе тази на Матю Македонски.

Електричество още нямаше и читалището вътре се осветяваше от газени лампи. През лятото на 1923 г. в горния край на градската градина (тогава, разбира се, още я нямаше) търговците братя Розен монтираха малък агрегат, който ползуваха подвижните кина и благодарение на него за първи път гледахме филм.

След 1925 година започна благоустрояването на града и неговия център. Една от първите сгради, които се построиха, бе тази на читалището. Основният камък бе положен през април 1926 година от председателя Иван Караджов в присъствието на цялото читалищно настоятелство и много граждани. Поради липса на средства строежът се проточи около две години и освещаването на сградата бе извършено в края на декември 1928 година.

След като бе построена тази модерна за времето си читалищна сграда, се забеляза видимо оживление на културната дейност. Зачестиха и театралните постановки, особено след пускането на електричеството през ноември 1929 г. По това време македонската младежка организация и читалището за първи път представиха оперетата „Гергана“ от маестро Георги Атанасов. Представлението имаше голям успех и всички ние изпитахме гордост и задоволство от изявата на нашите съграждани-самодейци. И до днес е останало в съзнанието ми изпълнението на Иван Шарланджиев (баща на режисьора Любомир Шарланджиев) в ролята на Никола, любимият на Гергана (чиято роля се изпълняваше от една пощенска служителка, чието име за съжаление вече не си спомням).

Пак по това време нашите съграждани имаха удоволствието да се срещнат с големия талант на прочутия наш артист Кръстю Сарафов, който гостуваше с пиесите „Унижените и оскърбените“ от Достоевски, „Тартюф“ от Молиер и „Мариус“, чиито автор не си спомням. Възхищението от неговата игра бе толкова голяма, че по средата на едно от представленията, членове на младежката македонска организация му поднесоха букети цветя, придружени от вълнуващо слово.

През 1934 година бе избран нов читалищен съвет с председател Петър Големинов (баща на композитора Марин Големинов) и културният живот се обогати още повече. Самодейците от младежката организация в Кюстендил гостуваха с пиесата „Под мрачно небе“ от Димитър Талев, която показваше тежкото положение на българите в Македония, останало под сръбско робство. На патриотична тема бяха и пиесите, представяни от драматичния състав при гимназията. Спомням си заглавията „Хъшове“ и „Под игото“. Някои от учениците самодейци след време станаха редовни артисти в образувания градски театър — Илия Бръчков, Янко Здравков, Вангел Рупов, Анка Димова, Анка Тасева и др. Зачестиха гастролите на софийските артисти. Чести гости ни бяха Кръстю Сарафов и Иван Димов. Матю Македонски се представяше с „Добре скроен фрак“, „Писмото“ и „Тебеширения кръг“.

Разбира се, по това време културният живот не можеше да мине без вече известния Мистер Сенко, чиито представления се очакваха с голям интерес и протичаха винаги при най-голям успех. Неговите фокуси и илюзии се приемаха еднакво добре и от стари, и от млади, и от интелигенцията, и от простия народ.

Любителите на цирковото изкуство пък имаха възможност още няколко години преди това да се наслаждават на смелите акробати и смешниците от големите циркове „Независима България“ и „Козаров“, които обикаляха без отдих цялата страна и запълваха нуждата от културни развлечения.