Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (23) (Фрагменти от миналото)

Първото честване на Илинденското въстание

В Горна Джумая живееха хиляди бежанци от Македония, прокудени от своите родни огнища. Мнозина от тях бяха свързани пряко или косвено с трагичните събития около Илинденското въстание, имаха роднини и близки, загинали в него, или пък самите те бяха участници. Сега обаче трудно преживяваха, изпаднали в крайна беднотия. По онова време още нямаше поборническа пенсия за илинденци, а когато я дадоха след повече от четвърт век, мнозина от героите бяха измрели.

Та тези борци за свободата на Македония често обичаха да разказват на нас, по-младите, спомените си за въстанието, в което бяха участвували. Един от тях бе Андон Кьосето — известен още с участието си /заедно с Гоце Делчев и 4–5 души/ в пленяването на струмишкото бегче Назлъм бег, в аферата „Мис Стоун“, участник в четите на Чернопеев и Сандански. Друг герой бе Илия Манолев /Дилбер Илия/ от кукушкото село Главанци, четник при Михал Попето, Христо Чернопеев, Кръстю Асенов, Делцо Калчев и др. Прекарал 22 дни с обсадената кукушка чета в Аржанското езеро, той с вълнение си припомняше моменти от паметната 1903 г. В Горна Джумая по това време живееше и Аргир Манасиев — гевгелийски войвода с повече от 10-годишен стаж като войвода на чета. Интелигентен, завършил Солунската гимназия, учител и революционер. Или пък Матей Костов, влах-цинцарин, който с пушка в ръка се бе сражавал при Крушево и след разгрома на въстанието се бе установил в Горна Джумая.

През 1923 година 20-годишнината на Илинденското въстание за първи път бе тържествено чествана в града. ВМРО току-що се бе обновила и под ръководството на Тодор Александров замисляше действия срещу новия поробител на българите в Македония. Във всички градове, където имаше бежанци, бяха създадени културно-просветни братства. Те бяха в основата на чествуванията на Илинденското въстание. На самия Илинден през 1923 г. в Горна Джумая се проведе голяма манифестация. Носеха се плакати и портрети на убитите видни дейци на движението като Гоце Делчев, Ичко Попчето, братята Петър и Сандо Китанови, Атанас Патоков и др.

По онова време още не бе настъпило разцепление в новата организация. Вестник „Илинден“ излизаше под редакторството на Георги Занков и Арсени Йовков. По повод годишнината излязоха много материали и спомени за въстанието. Спомням си една голяма гравюра, която показваше съединените чети от Костърско на Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и Иван Попов.

Манифестацията мина по централната улица „Серска“, а знамето на културно-просветното братство „Илинден“ се носеше от дядо Никола, градинар от с. Баница, Серско. /По-късно през 1932 г. той ми разказваше, че е очевидец на убийството на Гоце и че през 1920 г. лично е извадил от гроба костите на верния син на Македония и ги е предал на Михаил Чаков, който ги донася в София/. Потокът от хора мина по черковния мост и край Джамията спря на пл. „Македония“. Тук председателят на македонското културно-просветно братство говори за героичния подвиг на илинденци.

До към 1934 година подвигът на илинденци се почиташе редовно, но след това за дълго време се позабрави.