Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (13) (Фрагменти от миналото)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и корекция
nextstopblagoevgrad (2021)
Форматиране
Silverkata (2024)

Издание:

Автор: Борис Керемидчиев

Заглавие: Някога в Горна Джумая

Издание: второ

Издател: Стримон прес

Година на издаване: 1994

Тип: историография

Националност: българска

Печатница: „Пирин-принт“ ЕООД, Благоевград

Редактор: Николай Керемидчиев

Художник: Цветанка Грънчарова

ISBN: 954-8089-03-3 (грешен)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11697

История

  1. — Добавяне

Градът светва

До 1929 година Горна Джумая не беше електрифицирана. Вечер градът потъваше в мрак. По тесните улички тук-там на някой ъгъл блещукаха с мъждивата си светлина газени фенери, които се палеха и гасяха от служител на общината — фенерджия. По домовете си служехме с газени лампи. Същото беше и в дюкяните и обществените заведения — кафенета, гостилници, ханове и хотели. В многобройните занаятчийски работилници, където бе необходима повече светлина (шивачи, обущари, кожухари) в средата на помещението се поставяше огромна газена лампа с голямо стъклено шише и отражател на светлината с големина на връшник. Задължението ежедневно да се почиства одимения от саждите отражател, както и шишето, се падаше на чираците.

Кафене „Охрид“ (на чаршийския мост) беше с една крачка напред в това отношение — там имаше петромаксова лампа, която даваше много повече светлина. Всички прояви в читалището — пиеси, сказки, събрания се провеждаха на газени лампи.

Електричеството пристигна до града през 1929 г. Акционерното дружество „Гранитоид“ построи юзини над Рила и най-напред в Дупница, а след това и в Горна Джумая прокараха електрически ток.

Липсата на всякаква техника и механизация създаваше много трудности и отнемаше много време при монтирането на електрическите стълбове. По 15–20 души, въоръжени с дълги вили и въжета, бавно и мъчително изправяха всеки стълб. Работата по монтажа на стълбовете и опъването на проводниците се извършваше изцяло от работниците на АД „Гранитоид“.

В един дъждовен есенен ден на 1929 г. стана тържественото пускане на електрическия ток. На площада бе излязло почти цялото население. В центъра, до помпата за вода, където е сега паметникът на Гоце Делчев, техникът Стоян Мишев от София монтира голяма лампа с мощност от 3000 вата, под светлината на която стана голямо народно веселие, извиваха се хора и бликаше народната радост от ценната придобивка.

Градът светна. Всъщност, това е условно казано, защото най-напред се прокара електричество за учрежденията, обществените заведения в центъра и на някои от заможните граждани и местни първенци. Изцяло градът се електрифицира в продължение на следващите 8–10 години.