Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (21) (Фрагменти от миналото)

Русалиите

В програмата на ансамбъл „Пирин“ от години един от най-популярните танци е русалийския. Той бе пренесен в Горна Джумая след 1919 година от бежанците от Македония, които далеч от родния си край се връщаха в спомените си при него чрез своите обичаи и ритуали.

Русалийският танц бе особено известен и практикуван в три околии — Кукушка, Гевгелийска и Енидже-Вардарска.

В миналото средства за строеж на училища и църкви са се събирали главно чрез дарения на т.н. „спомоществователи“. Различни ритуални групи, между които и русалиите, също са давали своя дан за общото дело — със събрани пари, ценни предмети и др. Русалийските групи в зависимост от големината на селището, са били съставени от 15–20 души. Изпълнявали са своите танци под съпровод на два чифта зурни и два тъпана, с истински саби. Облеклото им наподобява униформата на гръцките евзони — опинци, бели дзиври /тесни панталони/, вкарани в чорапите, бял плисиран фустан, бяла риза, джамадан /елек/ или чепкен /къса връхна дреха, ръкавите на която висят отстрани/ и малка арнаутска шапчица.

Този който води танца, се нарича танчар и по правило е най-възрастният, най-опитният. Втори по значение е „балтаджията“. Вместо сабя, той носи малка брадвичка, окичена с цветя. Играе срещу танчара и следи с поглед цялата редица на играещите, като спазва общата стъпка. Те двамата ръководят всеки танц на русалиите. Когато свърши играта, „балтаджията“ с възглас „Охо-хо-хо-о-о-о“ изтичва край редицата, докосвайки с брадвичката сабята на всеки русалия.

Русалиите играят своите танци от втория ден на Коледа и те продължават дванадесет дни, до Богоявление. На Коледа свещеникът им чете в църква молитва, след което те вече не се чувстват християни, не се кръстят. Всеки има в групата си по един другар, с който ходи навсякъде и който го придружава дори в тоалетната и махайки непрекъснато със сабята си, го предпазва от зли духове. До дванадесетия ден никой от русалиите не се връща и дома си и няма връзка със семейството си. Строгият им морал забранява през това време всякакви връзки с жени. Докато трае обичаят, русалиите спят в различни къщи по двойки — всеки с другаря си. За всеки стопанин е чест и гордост да покани в дома си русалии, да им окаже гостоприемство и даде подслон. Освен това се е смятало, че за къщата, в която отседнат русалии, годината ще бъде щастлива и благодатна. Любопитно е това, че макар и да не са се смятали през тези дни за християни, в която къща отиват да нощуват, русалиите правели на вратата кръст със сабите си.

Понякога в едно село се случва да се срещнат две русалийски групи и това обикновени води до сериозно стълкновение, а понякога и истинско сражение, в което влизат в действие дългите ножове и сабите. Ако селяните са по-благоразумни, за да ги разтърват — добре, ако не — има доста случаи на тежки наранявания и дори на смърт. И досега около Струмица и Гевгели съществуват останали отдавна русалийски гробища.

На Богоявление русалиите идват пак в църква и след отпуск свещеникът им чете молитва, след което отново се връщат към християнството.

През 1924 година в Горна Джумая възникна идеята да се построи нова църква на мястото на днешната поща със средства от русалийските игри. Възобновиха се на втория ден на Колега, както е по обичая. Играха и следващите дни и събраха над 400 000 лева, които внесоха в Популярна банка. Но после общината отказа място за строеж и начинанието беше осуетено.