Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (28) (Фрагменти от миналото)

Юбилеят на проф. Александър Балабанов

Безспорно една от колоритните личности в нашия културен живот през първата половина на века беше проф. Александър Балабанов — изтъкнат български литературовед, преводач и литературен критик. Завършил класическата филология в Лайпциг, през 1904 г. се завръща в България и отдава своите сили за разцвета на родната култура. Превежда „Фауст“ от Гьоте и други творби от немски автори, трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид, басните на Езоп, комедиите на Аристофан. Той пръв изтъква художествената стойност на Захари Стоянов и го утвърждава като писател. Основава специалността „класическа филология“ в Софийския университет и оглавява новосъздадената катедра.

През януари 1934 г. в София тържествено бе честван 55-годишния юбилей на професора и 30-годишната му културно-просветна дейност. Тъй като проф. Ал. Балабанов е роден в гр. Щип и много от земляците му след 1913 се озоваха в България, а някои от тях окончателно се установиха в Горна Джумая, тук също решиха да честват юбилея на именития си съгражданин. Културно-просветното дружество създаде юбилеен комитет, оглавяван от Гьорче Попангелов — председател на дружеството. От името на общината и този комитет отправиха покана към професора и за всеобща радост получиха съгласието му да участва в тържеството.

В един мартенски ден на 1934 г. за първи път имахме възможност да видим на живо и да посрещнем изтъкнатия учен, който се придружаваше от няколко културни дейци, между които и младия писател Димитър Талев. При тогавашния не особено богат културен живот, това представляваше цяло събитие. Салонът на читалище „Съгласие“ бе препълнен. Присъствуваше цялата общинска управа, начело с кмета Панайот Тасев, местният елит, много ученици, чиновници и занаятчии.

Юбилейният комитет се бе постарал тържеството да съответствува на ранга и авторитета на юбиляра. Най-напред обширно слово произнесе Гьорче Попангелов. Той представи най-подробно общественополезната и културно-просветната дейност на проф. Балабанов, като изтъкна и неговите заслуги към родната култура.

След това в специално подготвената литературна програма ученички от гимназията рецитираха ранни стихотворения на юбиляра, изпълниха творби от немски и старогръцки автори, преведени от него. Ученичката Мария Михайлова рецитира стихотворението „Бурени“. Силно трогнат, проф. Балабанов благодари за оказаната му голяма почит. Развълнуван той разказа за творческата история на стихотворението „Бурени“, написано с „болка на сърцето“ на моста на Вардар в гр. Велес през юни 1913 г., когато и той, както и много други българи, е трябвало да напусне родния край. Говори дълго за мъката и носталгията, които са обхванали с пипалата си сърцата на хилядите нещастни бежанци, прокудени от родните огнища.

Тази среща с високо ерудирания български учен беше цяло събитие в културния живот на Горна Джумая. Будното население изрази обичта и почитта си към своя земляк спонтанно и непринудено. След тържеството участниците в него си направиха снимка за спомен пред читалищния салон.