Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (19) (Фрагменти от миналото)

Ледниците

В горещите летни дни горноджумайци се разглаждаха със студена лимонада, боза „шприц“ или ароматен сладолед. В това разбира се, няма нищо неестествено. Но като знаем, че става въпрос за периода 1925–1929 г., когато в града все още няма прокарано електричество и лед не би могъл да се произвежда по изкуствен начин, възниква въпросът как все пак сладкарите и собствениците на няколкото содо-лимонадени работилнички са задоволявали нуждите на града от разхладителни напитки и сладолед?

Отговорът на този въпрос се крие в съществуването на няколко „ледници“ в града, от които през лятото се снабдяваха с лед сладкарите и търговците. Начинът на запазване на леда почти до есента е следният. В ниските места, западно от града, които тогава бяха предимно ливади, се отклоняваше вода от реката и се получаваше доста дебел леден пласт. С кирки и секири отсичаха ледени блокове с определен размер, натоварваха ги на волски коли и ги докарваха в града, в дворовете на собствениците на „ледници“. Самата „ледница“ представляваше яма, дълга няколко метра, широка три-четири и дълбока около метър. На дъното се нареждаше пласт слама, върху нея — ред ледени блокове, после пак слама, отново лед и т.н. докато се изравни със земната повърхност. Уплътняваше се добре отвсякъде, за да не прониква южния вятър и топъл въздух. По този начин ледът се запазваше в добро състояние чак до август и септември. Оттук го закупуваха собствениците на содо-лимонадена фабрики в града — Михаил Янев, Иван Вълков, Симеон Георгиев, Атанас Кюпев и др.

В сладкарниците „Шар планина“, „Кокиче“ и „Македония“ също имаха нужда от лед, освен за изстудяване на разхладителни напитки, но и за получаване на вкусен и ароматен сладолед. Поради липсата на електрически ток и той се правеше ръчно. Съдът, в който поставяха сместа за сладоледа — яйца, мляко, захар и есенция, се слагаше в друг, по-голям съд, като се обграждаше околовръст с бучки лед. След това въртяха малкия съд на ръка да се трие в леда, докато от ниската температура сместа се втвърди. В резултат се получаваше много вкусен, ароматичен и най-важното, твърд сладолед.

От ледниците се снабдяваха с лед и продавачите на прясна дунавска риба /шаран, щука, „бяла риба“/ Гоце Кареков и Стефан „рибаря“. Получаваха я по влака от Лом и благодарение на кошовете, пълни с лед, се запазваше по сергиите по три-четири дни в много добро състояние, въпреки горещините.

В края на 1929 г., когато акционерно дружество „Гранитоид“ прокара електричество в града, първата машина за производство на лед марка „Линде“ закупи търговецът на дървен материал и тютюн Добри Мишев. През 1933 година, след построяването на градските хали, закупиха още една машина.