Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Някога в Горна Джумая
Фрагменти от миналото - Година
- 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и корекция
- nextstopblagoevgrad (2021)
- Форматиране
- Silverkata (2024)
Издание:
Автор: Борис Керемидчиев
Заглавие: Някога в Горна Джумая
Издание: второ
Издател: Стримон прес
Година на издаване: 1994
Тип: историография
Националност: българска
Печатница: „Пирин-принт“ ЕООД, Благоевград
Редактор: Николай Керемидчиев
Художник: Цветанка Грънчарова
ISBN: 954-8089-03-3 (грешен)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11697
История
- — Добавяне
Кафенетата
Кафенетата придаваха особен колорит на градчетата по онова време. Те бяха средищата, които имаха своя специфична роля в обществено-политическия живот. Там научавахме новините, там коментирахме съдби и събития или бистрехме световната и вътрешна политика.
В Горна Джумая около 1923 г. имаше няколко заведения от подобен вид, но четири от тях заслужават по-специално внимание. Най-реномирано и солидно беше кафе „Охрид“ на братя Арнаудови, което се посещаваше изключително от градския елит и висшите чиновници. Обстановката му бе „най-културна“, тук се получаваха всички официални вестници, а кафето му бе предпочитано из чаршията от всеки търговец или занаятчия. Намираше се непосредствено до „чаршийския“ мост на р. Бистрица.
По уличката, която води от Търговска банка надолу се спускаше дървената постройка на кафене „Интернационал“. Около неговия съдържател Тошко Комитов, водач на анархистите, се събираха младежи, учители, чиновници, занаятчии. След атентата през април 1925 г. в църквата „Света Неделя“ Ташко Комитов и някои от постоянните посетители на кафенето бяха арестувани.
В квартала „Вароша“ под черквата, се намираше кафенето на социалистите. Там кафеджия бе Димо Кльонков. Всяка седмица се изнасяха беседи, лекции и сказки.
На площада, до старата община, се намираше пък кафенето на стария поборник за освобождението на Македония Никола Сатиев, участник в известното сражение при Аржанското езеро. Тук се събираха предимно бежанци от Кукуш, Гевгели, Струмица — все възрастни хора, които в безкрайни разговори и спомени заглушаваха мъката си по родния край. Тук се раждаха много патриотични идеи за възстановяване на някои традиции и обичаи, които поддържаха вечно жив народностния дух на българина от Македония.