Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Някога в Горна Джумая
Фрагменти от миналото - Година
- 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и корекция
- nextstopblagoevgrad (2021)
- Форматиране
- Silverkata (2024)
Издание:
Автор: Борис Керемидчиев
Заглавие: Някога в Горна Джумая
Издание: второ
Издател: Стримон прес
Година на издаване: 1994
Тип: историография
Националност: българска
Печатница: „Пирин-принт“ ЕООД, Благоевград
Редактор: Николай Керемидчиев
Художник: Цветанка Грънчарова
ISBN: 954-8089-03-3 (грешен)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11697
История
- — Добавяне
Кооперация „Успех“
През късната есен на 1941 година се сложи началото на първата занаятчийска кооперация в града. По това време занаятчиите все по-трудно успяваха да се снабдят с материали, пазарът обедняваше непрекъснато, стоките изчезваха, за да се появят на баснословни цени, предлагани от черноборсаджиите.
За да излязат от това неблагоприятно положение, група занаятчии в Горна Джумая, предимно шивачи /в града имаше 8–10 шивачници/, решиха да образуват кооперация, която да ги избави от експлоатацията на търговците спекуланти.
И така, в един ноемврийски ден на 1941 г. бе образувана занаятчийска кооперация „Успех“, в основата на която бяха 7–8 занаятчии. Още същия ден организаторите обиколиха по-големите работилници, за да агитират и привлекат нови членове. Записаха се около 30 занаятчии, които веднага внесоха и дялов капитал от по 500 лева.
Кооперацията бе узаконена и регистрирана в София и веднага започна снабдяването с материали на редовните им цени. Въпреки много трудности, които й се създаваха, кооперация „Успех“ продължи съществуването си, като в нея навлизаха все нови и нови членове — обущари, шапкари, дърводелци, железари и др. Кооперацията избра свой управителен съвет с председател, касиер и магазинер, които изпълняваха задълженията си, без да получават за това възнаграждение. Стоката идваше чрез Популярна банка, а магазинерът я раздаваше по списък на нуждаещите се.
В периода след Втората световна война народът страдаше от големия недоимък, беше оголял и обосял, магазините бяха празни. Ръководството на кооперация „Успех“ достави 20 тона стари автомобилни гуми и започна производството на обувки „Пиринки“, „Алпинки“, опинци, които бързо се изкупуваха от населението. За няколко години капиталът на кооперацията нарасна и тя закупи собствени сгради за канцеларии и магазини.