Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (26) (Фрагменти от миналото)

Великият македонски събор
1933 година

Много български градове приютиха бежанците от Македония, дошли тук след Илинденското въстание и войните от 1913 и 1918 г. В столицата те бяха най-много, обединени в дружества — Битолско, Велешко, Кумановско, Кукушко и др. В по-малките градове се създадоха т.н. „културно-просветни братства на българите от Македония“, които не се разделяха с надеждата, че един ден отново ще се върнат в родните огнища. Водеха действително активен живот — организираха вечеринки, чествания, изнасяха сказки и беседи за видни дейци на националноосвободителното движение.

През м. февруари 1933 г. в Горна Джумая се проведе голям национален събор на българите от Македония. От Варна и Пловдив, Плевен и Асеновград, Бургас и София към Горна Джумая се стекоха над хиляда бежанци. Малкият град се видя в чудо. В студения февруарски ден теснолинейката от Дупница едва влачеше препълнените си с хора открити вагони. Създадената добра организация от страна на домакините помогна по-лесно да се преодолеят трудностите. Трогателна картина представляваше посрещането на делегатите от местните граждани. След това гостите бяха разквартирувани по къщите.

Навсякъде ги посрещаха топло и с обич. Бедни бяха бежанските къщи откъм имане, но затова пък хората в тях широко отвориха сърцата си за своите братя по съдба. Срещаха се близки, завързваха се нови познанства. До домашното огнище оживяваха незаглъхващи спомени за свиден роден край и скъпи хора. Еднаквата нерадостна съдба бе сродила всички, превърнала ги бе в едно голямо семейство.

В неделния ден на пл. „Македония“ се откри съборът на бежанците. За председател бе избран старият революционен деец кукушанецът Христо Станишев. Делегати от чужбина присъствуваха на събора. Най-напред говори хърватинът Марко Дошен. Той напомни прословутия израз, който сърбите често използуват: „Това, що е ваше, е и наше, но това що е наше, не е ваше!“ Неговата реч и до днес си спомням. Големи симпатии със словото си предизвика снахата на д-р Христо Татарчев, основателя на ВМРО. „Въпреки че съм швейцарка, каза тя, децата си съм възпитала в патриотичен дух, както дядо им Христо и баща им Асен — да обичат родния край, макар и далеч от него!“

Изказаха се още чужденци, делегати от страната, поднесоха приветствия представители на добруджанските, тракийските и одринските българи, чиято съдба е сходна с тази на бежанците от Македония. Съборът продължи целия ден, а в понеделник в читалищния салон се откри конгресът на бежанците. Прочувствено слово произнесе директорката на сиропиталище „Битоля“, в което се възпитаваха деца-сирачета на загиналите от войните от 1913 и 1918 г. Тя с остри думи заклейми човеконенавистната война и апелира за материални помощи, за да бъдат отгледани тези невинни души, жертви на политическото безумие.

Конгресът завърши с избирането на национален комитет на бежанците, начело с прилепчанина Георги Кондов.