Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (16) (Фрагменти от миналото)

Книжарниците

През Първата световна война в града имаше две книжарници. Едната се наричаше „Светлина“ /собственост е на рилчанина Стефан Николов/ и се намира под бившия окръжен съд. Другата е „Просвета“ /на Георги Ефремов/на улица „Серска“, до чаршийския мост. И двете продават дребни книжарски стоки, предимно канцеларски материали. Дълго време в книжарницата на Стефан Николов се получават и вестниците от София. Малко по-късно в центъра на града отваря врати и книжарницата на дядо Стоица Илиев „Ново училище“, която обслужва главно малките ученици с тетрадки, моливи и други ученически пособия.

По това време интересите от художествената литература, не чак толкова големи, задоволяват пътуващи книжари, които отвреме навреме отварят своите сергии в центъра на града или пък с пълни куфари обикалят канцеларии, кантори, занаятчийски работилници и дюкяни, за да предлагат своята стока. А тя е била главно нашумели любовни романи, книжки за приключения в екзотични страни и мелодраматични песнопойки с покъртителни житейски истории.

Първата книжарница за художествена литература в града отвори врати около 1925 година Георги Стоицов /сина на Стоица Илиев/ в сградата на Популярна банка /сега ДСК/. Тя се наричаше „Лилия“ и предлагаше книги със занимателно четиво, които будеха интерес сред населението.

Постепенно в малкото градче, обитавано главно от бежанци, чиято първа и непосредствена нужда бе най-напред да осигурят съществуването си, а след това всичко останало, започна да нараства интересът към художествената литература. С интерес се следяха вестниците „Утро“ и „Зора“, които в подлистници публикуваха четиво с продължение.

Около 1933 г. Георги Коцалиев отвори срещу общината книжарница „Отец Паисий“. Постепенно се разширяваше кръгът на читателските интереси — от леко и развлекателно четиво, до съчинения с дълбоко патриотично, историческо, научно, познавателно и философско съдържание. По витрините се появиха книги, като романа на Д. Талев „Усилни години“, „Подир сенките на облаците“ от П. К. Яворов, „Илюстрация Илинден“ от Хр. Силянов, „Пробивът“ от Кр. Белев, „Солунските атентатори“ от П. Шатев, „Хоро“ от Антон Страшимиров, „Холера“ от Л. Стоянов, „Земя“ от Елин Пелин, „Макбет“ от Шекспир, „Старите и нови българи“ от Ю. Венелин, „Идиот“ и „Престъпление и наказание“ от Достоевски.

Все по-често по лавиците на книжарниците се срещаха и книги за децата. Най-често това бяха тънки книжлета с преразказани приказки или малки стихосбирки. През 1930 г. излезе от печат и първия български роман за деца „Златно сърце“ от Калина Малина, който веднага спечели популярност. Затова с интерес се посрещна и следващата й книга — романът „Сирачета“.