Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (22) (Фрагменти от миналото)

Съборът на празника „Св. Св. Кирил и Методий“

Най-българският празник се честваше тържествено в някогашна Горна Джумая. Тогава се провеждаше и годишният събор на града. Учениците се строяваха на пл. „Македония“ и след словото за славянските просветители, започваше съборът. На мястото до днешния хотел „Волга“ — тогава широко незастроено пространство, започваше народното веселие. От близките села отвъд Струма, а и от Рилското корито, тук идваха празнично облечени и накичени с цветя хора. Всяко село си водеше музика и правеше свое хоро.

Понякога на площада се извиваха до десет хора.

Идването на бежанците от Македония внесе нови елементи в провеждането на събора. В неговата програма се включиха народни борби, както и надбягвания /„кушии“/.

Няколко дни преди празника в някое от бежанските кафенета се избираше комисия, чиято задача бе да организира състезанията и да събере средства за награди на победителите. Стартът на бегачите беше при Матевата градина /срещу ресторант „Мелник“/, а финала — на „чаршийския мост“ пред бившата община. Тук се подреждаха наградите за най-добрите. За победителя в надбягването — агне, за останалите — дрехи, платове за костюм и т.н. И тук българинът не пропускаше да прояви чувството си за хумор — последният в състезанието получаваше най-тържествено глава праз.

Най-очаквани на събора обаче бяха борбите, за които идваха участници от Чепинското корито, Петрич, Свети Врач, дори от София. Състезанията се провеждаха на Ловния дом. Пред насъбралото се множество се бореха едновременно две-три двойки. Намазваха обилно телата и кожените панталони на борците със зехтин. Докато траеше борбата, свиреха кларинети и зурни, биеше тъпан. Щом плещите на единия състезател залепнеха на земята, тъпанът започваше да бие ускорено, което означава, че е настъпила връхната точка в състезанието. След това двамата борци, хванати под ръка, обикаляха насъбралите се и събираха „парсата“.

Борбите траеха три дни. Най-добрите, баш пехливаните, се бореха последни. За тях премията беше по-специална — тригодишно теле, на чиито рога връзваха по една червена хилядарка. Победителят и неговия партньор, за който също бе предвидена премия, след състезанието, нарамили наградите тържествено под звуците на тъпана обикаляха града и събираха овациите на населението.

Тези борби се очакваха с интерес от всички. Известно е, че и дядо Никола Делчев, бащата на Гоце, като по-млад също е участвал в „надборванията“ в Кукуш, а по-късно е редовен член на комисиите по провеждането им.

Такива борби в Горна Джумая се провеждаха до 1927 г.