Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (25) (Фрагменти от миналото)

Водоснабдяването

Един от тежките проблеми на населението в града по онова време бе снабдяването с питейна вода. То ставаше главно с множество изкопани бунари /кладенци/, чиято вода беше блудкава и безвкусна. Хигиената също бе на много ниско ниво и това бе причина за многобройните болести, инфекции и епидемии сред населението.

В централната част на града, на площада, където е сега паметника на Гоце Делчев, имаше кладенец с помпа, който обслужваше по-голямата част от живеещите наоколо граждани. Но който искаше да пие хубава, студена и вкусна вода, отиваше да си налее от „студения извор“ в североизточния край на града, близо до джамията.

Едва през 1934 година, когато в общината започна работа инж. Петров от Дупница, се задвижиха нещата около прекарване на водопровод до града. Главен инициатор и радетел за това дело бе инженерът. Водата бе хваната от един каптаж, малко над сегашния плаж, който отстоеше на около 3 км от града. Малко по-късно и по улиците на града, по кръстовищата, започнаха да изникват множество чешми. Постепенно навлязоха и в дворовете на гражданите. Като количество водата не бе много, но задоволяваше нуждите на малкия градец, чиито къщи бяха предимно едноетажни.

На няколко места в града имаше и чешми, от които бликаше гореща минерална вода. Те бяха изключително откъм десния бряг на река Бистрица — до големия тютюнев склад на Панайот Райнов в центъра на града, до печатница „Гутенберг“ /зад сегашната баня/ и под „Владишкото“. Това бе изключително удобство за домакините, които и в най-студените зимни дни разполагаха с топла вода за своите семейни нужди.