Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Някога в Горна Джумая
Фрагменти от миналото - Година
- 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и корекция
- nextstopblagoevgrad (2021)
- Форматиране
- Silverkata (2024)
Издание:
Автор: Борис Керемидчиев
Заглавие: Някога в Горна Джумая
Издание: второ
Издател: Стримон прес
Година на издаване: 1994
Тип: историография
Националност: българска
Печатница: „Пирин-принт“ ЕООД, Благоевград
Редактор: Николай Керемидчиев
Художник: Цветанка Грънчарова
ISBN: 954-8089-03-3 (грешен)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11697
История
- — Добавяне
Новата гара
До декември 1930 година от Радомир до Петрич железопътната линия беше теснолинейна, а влакчето наричахме „дековилката“ или пък на шега — „чайника“. От Петрич до Горна Джумая то пътуваше 8–9 часа. Клатушкаше се бавно, неуверено, често излизаше от релсите, наместваха го обратно на линията и пак продължаваше своя път.
Старата гара на Горна Джумая беше на около 3.5 км по Покровнишкото шосе. По него редовна връзка с града осигуряваха каруцарите и файтонджиите. Имаше около двайсетина каруци, които пренасяха стоките до града. Най-често пристигаха чували с брашно, тъй като в града имаше 7–8 брашнарски склада — на братя Аладжови, Славкови, Бугарчеви и др. по-дребни търговци. На разположение на пътниците пък бяха десетина файтона.
В края на 1930 г. бе готова нормалната жп линия Радомир — Дупница. По онова време бях войник в Радомир и помня, че по случай откриването на линията цяла седмица се упражнявахме да поздравяваме царя, но се оказа, че той няма да дойде, а на тържеството пристигна министър-председателя Андрей Ляпчев.
След седем години бе пусната в действие и отсечката Дупница — Горна Джумая. Откриването на новата линия и гарата стана през октомври 1937 г. Беше празник за целия град. Бяха обявили пак, че ще присъствува царя. От гарата до площада край пътя имаше шпалир от хора, които чакаха да го видят. Този път той наистина дойде придружен от цяла свита министри, заедно с министър-председателя Георги Кьосеиванов.
Прокарването на нормална жп линия до града бе от голямо значение най-вече за търговците, които получаваха стоки от София и вътрешността на страната. Вече не се налагаше да ги прехвърлят в Дупница на „дековилката“, а идваха директно за по-кратко време и с по-малко разноски.