Луси Кларк
Единствен дъх (20)

19.

В крайбрежния бар витаеше настроение, типично за края на седмицата; лицата бяха загорели, а бърборенето шумно и оживено.

На Ева й се искаше тази ведрост да се прелее в нея, но вместо това се чувстваше като камък, натиснат в бързо движеща се река: тъмен, твърд и непроницаем. Разговорите и музиката се движеха плавно около нея, но тя си оставаше неподвижна.

— Скъпа? — каза Кали, докато стояха до една висока маса, която деляха с друга група жени. — Добре ли си? Можем да отидем на някое по-тихо място. Или да се върнем в апартамента, ако предпочиташ?

Ева нямаше желание да кисне тук, нито да се чувства като привидение в навалицата на този бар. Идеята да излязат беше на Кали и Ева се стараеше с всички сила. В ресторанта нямаше апетит и преглътна сушито с глътка вино, така че Кали да не се тревожи, че не е яла нищо.

— Добре ли си? — повтори Кали. — Наистина ли?

— Аз… Аз просто… — Какво? Какво трябваше да каже? Изтощена? Вцепенена? Безшумно разпадаща се? — Ще отида да взема коктейли. — На бара трябваше да надвика музиката, за да поръча два студени чая „Лонг Айланд“. Обърна един шот самбука, докато чакаше, горещата сладост изгори гърлото й. Тя избърса уста с опакото на дланта си, надявайки се, че самбуката ще й помогне да се отърси от бездънната умора, която я притискаше.

Тя не спеше. Всяка нощ сънищата й бяха задушавани от един и същ тревожен кошмар: как върви по коридора на Джинет, за да стигне до края и да открие, че Джексън си живее там най-щастливо. Кошмарът беше толкова жив, че Ева се събуждаше омотана в завивката и плувнала в пот с неговото име на уста.

Внезапно й се прииска да е в Англия. Искаше да види майка си. Искаше да върне времето с две години назад и да върви по пътеката на самолет, търсейки мястото си; но вместо да заеме празната седалка до загорелия непознат с ясните сини очи, да го отмине. Искаше Джексън никога да не е влизал в живота й.

И все пак искаше Джексън тук. Веднага. Искаше да почувства силните му ръце, обвити около раменете й. Искаше неговото бебе още да е в нея, да усети дланите на Джексън върху бременния си корем. Искаше да го чуе да произнася: Обичам те, с устни до ухото й. Имаше нужда да й каже: Разбрала си всичко съвсем погрешно!

Знаеше, че трябва да го мрази за това, което й е причинил, но не можеше, защото още си спомняше онзи Джексън, който я бе вдигнал на кухненския плот и бе навел лице към нейното, прошепвайки: Чаках те да се върнеш. Онзи Джексън, който вечерта, когато се преместиха в техния апартамент, я бе помолил да отвори един от кашоните, и бе гледал как изважда бутилка шампанско с бележка около гърлото, на която пишеше: НИЕ СМЕ СИ У ДОМА.

Онзи Джексън. Онзи същият, който й липсваше.

Тя усети една ръка на рамото си и се обърна рязко.

— Хайде, дай ги — каза Кали и взе напитките от Ева, която не бе осъзнала, че ги държи.

Тя последва Кали до масата, мислите й се въртяха.

— Защо изобщо се е оженил за мен?

— Защото те обичаше. — Кали остави чашите, пресегна се и хвана Ева за ръцете. — Знам, че точно сега всичко е каша… но моля те, скъпа, просто помни, че той те е обичал. Всички можеха да видят колко беше луд по теб.

— Как мога да съм сигурна? Ами ако и това е било лъжа?

— Истина беше.

— Кой е бил той, Кали? — каза тя и издърпа ръцете си. — Дори не знам. Всичко е било лъжа. Цялото му минало е било заимствано от Сол. Имал е друга съпруга. Което ме кара да се съмнявам… във всичко.

— Какво имаш предвид?

— Не знам. — Тя поклати глава — Не мога да го пусна. Нямаше сбогуване. Нямаше тяло. Нищо. Когато той умря, си мислех… че това е най-лошото нещо — най-най-лошото нещо — което можеше да се случи. Бях загубила човека, с когото планирах да изживея остатъка от живота си. Но не е било — каза тя и ръцете й се свиха в юмруци. — Най-лошото нещо е, че аз също изгубих миналото си.

 

 

Ева изгуби броя на коктейлите, които беше изпила, но по начина, по който се олюляваше на дансинга, предположи, че трябва да са били много.

Тя и Кали танцуваха в тълпата, цветните лампи проблясваха над телата, осветявайки чифт сребристи токчета, люлеене на разхлабена вратовръзка, примигване на изкуствени мигли. Въздухът беше топъл от пот и бира. Ева се завъртя, усещайки полъх на въздух около бедрата си, когато роклята й се вдигна.

Тя си спомни как беше видяла Джексън да танцува за първи път и как се беше смяла, изумена от това колко е добър. Той се движеше с увереност и дори арогантност, сякаш музиката минаваше през тялото му. Майка й винаги бе казвала: Бъди нащрек с мъж, който може да танцува!

Беше ли нащрек майка й с Джексън? Тя изглеждаше искрено въодушевена, когато те бяха обявили годежа си. Но може би обичта й към него е била просто продължение на обичта й към Ева? Дали някой беше видял това, което тя не е виждала?

Краката й се движеха по лъскавия черен под. Басът на записа вибрираше в гръдния й кош, а тя разтърсваше тяло в такт. Смътно осъзна, че Кали й казва нещо, но се завъртя и тълпата около нея се превърна в размазано петно.

Тя позволи на алкохола да разхлаби стегнатите възли на спомена и се въртеше, лека и свободна, докато музиката изпълваше въздуха около нея.

 

 

Кали гледаше как Ева танцува с отметната назад глава, сякаш едва прикрепена за врата. Ева беше пияна, прекалено пияна. Беше обръщала по един допълнителен шот всеки път, когато отиваше на бара.

Двама мъже я гледаха оценяващо как полюлява бедра. Тя изглеждаше красива, но Боже, изглеждаше и тъжна. Сякаш някой беше бръкнал в нея и бе изгасил лампа.

Когато започна друго парче, Кали се плъзна към нея и се наведе към ухото й:

— Да се прибираме вече.

— Да се прибираме? Не! — Ева се промъкна зад нея и тръгна на зигзаг по посока на бара.

Но Кали знаеше, че трябва да я заведе вкъщи. Тя я хвана под ръка и каза:

— По-надолу по улицата има клуб. Какво ще кажеш да надникнем?

— Окей — кимна Ева, оставяйки Кали да я преведе през тълпата.

Навън въздухът беше студен след лепкавата топлина на бара. Те вървяха бавно по тротоара, тих смях долиташе от една пейка, където бяха насядали група тийнейджъри с бири в ръка.

Когато Кали видя едно такси, пристъпи напред и вдигна ръка. То спря до тях.

— Да се качим.

— Ами клуба? — попита завалено Ева.

— О, отминахме го. Не мисля, че беше отворен.

Ева издърпа ръката си от тази на Кали.

— Лъжеш! — Светлините на една минаваща кола ги осветиха, така че за момент тя можа да види гнева в присвитите очи на Ева.

— Слушай, Ева…

— Мразя да бъда лъгана. Адски много мразя!

— Добре, добре! Нямаше клуб. Просто исках да те отведа вкъщи. — Кали погледна към таксито: — Моля те, Ева. Колата чака.

Ева се откъсна от нея и тръгна с несигурни стъпки обратно към бара, токчетата й чаткаха по тротоара. Внезапно тя спря и се наведе, и започна да вади разни неща от чантата си. Измъкна накрая мобилния си телефон, изпращайки шепа дребни монети на земята.

Кали се спусна към нея, очевидно отказала се от таксито.

— Какво правиш?

— Звъня на Сол.

— Какво?

— Всички ме излъгаха. Това са глупости. Това са пълни глупости!

— О, скъпа — каза Кали, когато видя как очите на Ева се пълнят със сълзи. — Не прави това.

— Трябва да говоря с него — каза тя, като несръчно започна да прехвърля номерата.

Кали я хвана за лакътя.

— Слушай, какво ще кажеш да звъннеш на Сол сутринта? Сега е късно.

— Ще се върна там.

— Къде?

— В Тасмания — отвърна Ева и натисна бутона за свързване.

Кали се пресегна и взе телефона от ръката й.

Лицето на Ева се разкриви от обида.

— Вземаш ми телефона?

— Можеш да му се обадиш сутринта… но не и така.

— Как „така“?

— Пияна си! Трябва да те заведа вкъщи.

— Не искаш да говоря със Сол — каза Ева, изправяйки се, — защото съм го целунала… и ти смяташ, че това е грешка.

Кали знаеше, че няма смисъл да говори, когато Ева е в такова състояние, но усети, че се разпалва.

— Разбира се, че е било грешка — той е брат на Джексън!

— Да не мислиш, че не знам? — изплю Ева през стиснати зъби. — Да не си посмяла да ме съдиш! Никога не съм казвала нищо за мъжете, с които си била!

— Не те съдя…

— Ами Дейвид? Самообявилият се вечен ерген. Беше с него единствено, защото той не искаше да се жени, не искаше да има деца.

Кали се закова на място, шокирана от внезапния обрат на разговора.

— Това беше лесната опция — продължи Ева, — защото те беше страх да се сближиш прекалено много с някой, който ще иска повече. Ще иска семейство.

Кали имаше чувството, че някой е изкарал въздуха от дробовете й. Ева може да беше пияна, но онова, което казваше, режеше до кост. Кали се извърна от нея, за да си поеме дъх.

— И сега ще си отидеш, нали?

Кали беше на ръба да се разплаче и й се струваше, сякаш стена от изтощение се стоварва върху нея. Нямаше енергията да се занимава с това.

— Аз съм кучка! Ще ме оставиш ли да избягам и да ми се размине? Кажи ми каква кучка съм! Кажи ми!

Кали си пое дъх, после се обърна към нея.

Ева стоеше на средата на тротоара с отпуснати покрай тялото ръце, с леко наведено напред тяло. Лицето й беше мокро от сълзи и гримът се беше размазал под лявото й око. Изглеждаше като обладана от духове.

Кали отиде до нея и обхвана мокрото й лице в длани.

— Ти си най-добрата ми приятелка и сега преминаваш през същински ад. Няма значение какво ми казваш, никога няма да те оставя.

Гърдите на Ева се повдигнаха и спуснаха, когато осъзна думите на Кали. След това кимна и с глас, толкова тих, че можеше да мине за шепот, каза:

— Благодаря ти.

 

 

На следващата сутрин Ева се събуди цялата скована. Сякаш тялото й е било извивано и цялата влага от него изцедена, така че всяка става стържеше, докато тя прекосяваше спалнята. Очите се присвиха, когато вдигна щорите към късното сутрешно слънце.

Тя чу вратата на апартамента да се отваря и скърцането на маратонки по коридора. Кали сигурно беше ходила на джогинг. Вратата на банята изщрака и след малко през стената се чу шуртенето на вода от душа.

Ева си пое дълбоко дъх, след това си приготви за преобличане тениска и шорти. Роклята, която бе заела от Кали, лежеше на купчина върху пода и тя я изтупа и я метна върху облегалката на един стол.

Излезе от спалнята и отиде в кухнята, където се зае веднага с работа.

До времето, когато се появи Кали с изгладена памучна рокля и мокра коса, лъхаща на шампоан, Ева беше направила прясна плодова салата и кана силно кафе, и беше сервирала кроасани и конфитюр.

— Добре изглежда — каза Кали.

Ева занесе две чаши ябълков сок на масата.

— Това е предложение за мир.

— Не беше нужно.

Те седнаха една срещу друга и Ева наля кафе. Добави мляко и плъзна чашата към Кали.

— Съжалявам за снощи. Бях ужасна.

— Всичко е наред. Не се притеснявай — каза Кали, без да я поглежда.

— Чувствам се гадно.

— Наистина, дори не го споменавай. — Кали се усмихна, но имаше нещо пресилено в извивката на устните й, което подсказваше на Ева, че трябва да изостави темата.

— Как мина джогингът ти?

— Добре. Навън вече е горещо. Ще бъде хубав уикенд.

— Страхотно.

Ева си сипа плодова салата в една купичка, но сладката й миризма я блъсна в ноздрите и тя затисна устата си с ръка.

— Лошо ли ти е?

Тя кимна, дишайки дълбоко през нос. Избута купичката настрана.

— Иди си легни, ако искаш. Аз така или иначе трябва да отида в студиото. — Тя отпи от кафето. — Може да отидем някъде утре. На екскурзия до брега?

— Виж, Кали — започна Ева, като отблъсна стола си. — Не знам дали ще бъда тук. Реших да се върна в Тасмания.

Кали зяпна.

— Какво? Когато каза това снощи, си помислих, че си…

— Пияна? Да, бях. Но наистина го мислех. — Ева осъзна грешката си прекалено късно. Отговорът й предполагаше, че е мислела също и нещата, които е казала на Кали.

Кали остави вилицата си.

— Защо го правиш?

— Мислех си, че мога да си тръгна от всичко, но не мога.

— Какво ще ти помогне връщането?

— Не знам. Знам само, че имах прекалено много въпроси и че няма да намеря отговорите тук.

— Въпроси за какво?

— За всичко. Искам да знам коя е Джинет, колко дълго са били женени, защо са се разделили, дали са под държали връзка след това. Имам нужда да разбера. — Мислите й се носеха във всички посоки, катереха се по далечни спомени, издърпвайки парченца история и кръжаха, кръжаха над думата „защо“.

— Ами ако там няма никакви отговори? Джинет може да не иска да говори с теб. Дори не знаем дали още е в Тасмания.

— Сол ще знае.

Кали я изгледа внимателно.

— Защо всъщност се връщаш?

— Вече ти казах — отвърна Ева кратко.

Кали я гледа дълго, после поклати глава.

— На първо място не трябваше да ходиш в Тасмания. Моя е вината, че те окуражих. Връщането ти там сега няма да подобри нещата.

— А кое ще ги подобри?

— Времето. Това да гледаш напред. Не знам. Нямам магическо решение. Просто не мисля, че е добра идея за теб да си в Тасмания сама. — Тя направи пауза, пръстите й минаха по ръба на подложката за сервиране. — Може би трябва да помислиш за… да поговориш с някого за това как се чувстваш.

Ева се взря в нея.

— Имаш предвид лекар?

— Може да помогне — каза Кали меко.

Но Ева не искаше да говори за това, което се е случило; искаше да знае защо се е случило. Тя имаше нужда от отговори — а лекарят нямаше да й ги даде.

Затова щеше да отиде при човека, който можеше да го направи.

* * *

Идеята ти да разбереш истината ме ужаси. Имаше дни, когато си мислех, че не мога да се преструвам повече.

Преди да дойда в Англия, животът ми беше смесица от грешки, надраскани върху бяла страница. Когато те срещнах, си помислих, че мога просто да обърна тази страница и да започна отначало. Но съм бъркал.

Не очаквам съчувствие от никого — не друг, сам се поставих в това положение. Но искам да разбереш, Ева, че на мен също ми беше трудно. Животът, който имахме заедно, беше невероятен — повече, отколкото съм могъл да мечтая някога — но дори по време на най-щастливия ни период, очаквах непрекъснато това да свърши. Имаше моменти, когато направо го исках. Исках да бъда разкрит, да бъда накаран да отговарям… и целият този стрес и лъжи да свършат.

Една вечер отидох да тичам след работа — правех го понякога, за да се отърся от притесненията. Но не можах да го надтичам онази вечер. То тичаше заедно с мен, напомняйки ми за всичко, което съм направил, за всичко, което мога да изгубя.

Прибрах се вкъщи и се разплаках под душа. Не съм те чул да влизаш в банята, но те чух, когато излезе. Сигурно си ме видяла там да хлипам, но не ме попита какво не е наред. Може би си мислела, че ще ти кажа, когато съм готов. А може би част от теб се е страхувала да научи.