Дж. П. Дилейни
Момичето преди (18)

18.

По-добре е да излъжеш и да владееш положението, отколкото да кажеш истината с непредвидими последствия.

• Подкрепям

• Не подкрепям

Сега: Джейн

— Той беше планиран — казвам.

— Това шега ли е? — мръщи се Едуард.

— Може би само десетина процента. — Тъкмо се успокоява, когато добавям: — Всъщност беше планиран, но само от мен. Не и от теб.

Гушвам Тоби по-силно.

— Разбрах го, още когато те видях за пръв път, в офиса. Знаех, че ще бъдеш бащата на моето дете. Интелигентен, с приятна външност и творческо въображение, енергичен. Беше най-добрият, когото можех да намеря.

— Значи си ме лъгала? — не вярва на ушите си той.

— Не съвсем. Имаше малко на брой неща, които не поясних, това е всичко.

Отговорът на първия въпрос от анкетата беше от особено значение. Кое е най-важното в живота ми. Когато си изгубил центъра на собствената си вселена, само едно нещо може да ти помогне да се събереш отново.

Едва ли бих могла да го постигна другаде, освен на Фолгейт Стрийт 1. Всички терзания, съмнения и морални угризения в нормалния свят щяха да ме парализират. Суровият аскетизъм на къщата ми даде повече увереност. Фолгейт Стрийт 1 се превърна в мой таен съучастник и ми помогна да вземам лесни и прости решения.

— Подозирах, че нещо не е наред. — Едуард внезапно побледнява. — С Иконом… Появиха се неточности, безсмислени данни. Отдадох ги на манията ти да научиш повече за смъртта на Ема — това странно разследване, което се опитваше да скриеш от мен…

— Не се интересувах толкова от съдбата на Ема. Исках да зная дали не представляваш опасност за детето ни.

По ирония на съдбата точно смъртта на Саймън се превърна в ключ към загадката. В синята му папка намерих името на Джон Уотс, строителния техник на Фолгейт Стрийт 1. Ема го беше получила от бившия партньор на Едуард — Том Елис, но беше изоставила тази следа от немарливост. Техникът потвърди пред мен онова, в което бях почти сигурна — смъртта на жената и детето на Едуард е била нещастен случай.

— Не те съжалявам, Едуард — добавям. — Ти получи точно това, което искаше — кратка, наситена и съвършена връзка. Спиш ли с жена при тези условия, трябва да очакваш последствия.

Дали хората ще приемат това, което извърших? Или поне ще се опитат да ме разберат?

Може ли друга жена на мое място да заяви, че не би направила същото?

Не изпитвам вина и по отношение на Саймън. Щом затворих капака на възпоменателната кутия на Изабел, вече знаех, че ще го убия, ако мога. Когато полицаите пристигнаха, бях прибрала всички пръснати перли и нямаше никакво доказателство, че съм замесена в трагичната му смърт.

— О, Джейн! — поклаща глава Едуард. — Джейн! Наистина си… добра манипулаторка! Мислех, че те контролирам, а всъщност ти си контролирала мен. Трябваше да се досетя, че и ти имаш свои планове.

— Можеш ли да ми простиш?

За миг въпросът просто остава да виси във въздуха. После, за моя изненада, той кимва.

— Кой знае по-добре от мен какво е да загубиш дете? — прибавя тихо. — Как би направил всичко, колкото и пагубно или грешно да е, за да притъпиш болката. Едва ли сме си представяли, че толкова си приличаме.

Дълго време мълчи, потънал в мислите си.

— След като загубих Макс и Елизабет, просто бях полудял — от вина, скръб и себепрезрение — казва накрая. — Заминах за Япония, опитвайки се да избягам от себе си, но нищо не помогна. Когато се върнах, открих, че Том Елис си е присвоил правото върху Фолгейт Стрийт 1. Не можех да приема къщата, която двамата с Елизабет бяхме проектирали като наш семеен дом, да се появи под чуждо име. Затова скъсах скиците и започнах отначало. Честно казано, не ме интересуваше как ще изглежда. Сградата заприлича на мавзолей — стерилна и празна. Така се чувствах тогава. После осъзнах, че в лудостта си съм създал нещо изключително. Къща, която изисква от обитателите си саможертва, но я връща многократно. Разрушава някои като Ема, разбира се. Но други, като теб, прави по-силни.

Взира се напрегнато в мен.

— Не разбираш ли, Джейн? Ти показа, че си достойна за този дом. Достатъчно дисциплинирана и безкомпромисна, за да бъдеш господарка на Фолгейт Стрийт 1. Имам предложение за теб.

Гледа ме твърдо в очите.

— Ако дадеш бебето за осиновяване… ще ти оставя къщата. От сега нататък тя ще бъде твоя — прави с нея каквото пожелаеш. Но колкото по-дълго отлагаш решението си, толкова по-трудно ще го вземеш. Какво искаш всъщност, Джейн? Да постигнеш съвършенство? Или да се занимаваш цял живот с… — безмълвно посочва Тоби. — Бъдещето, към което винаги си се стремила, Джейн? Или това?