Дж. П. Дилейни
Момичето преди (12)

12.

Кой е най-сериозният проблем в една връзка?

• Скуката

• Усещането, че може да е по-добре

• Отчуждението

• Партньорът ви става зависим от вас

• Измамата

Преди: Ема

Понякога ми се струва, че мога да се смаля, докато изчезна напълно. Друг път се чувствам чиста и съвършена като дух. Единствените реални неща, които усещам, са глад, главоболие и замаяност.

Това, че се справям добре с неяденето, доказва, че все още имам сила. Понякога не съм чак толкова добра и поглъщам цял самун хляб или кофичка салата колсло, но после пъхам пръсти в гърлото си и повръщам. Започвам отначало. Без никакви калории.

Не мога да спя. Така се случи и последния път, когато хранителното ми разстройство се влоши. Но сега е много по-зле. Будя се рязко през нощта, убедена, че осветлението светва и угасва или че някой е влязъл в къщата. След това е невъзможно да заспя отново.

Отивам при Керъл и й разказвам, че Едуард е контролиращ его маниак, който ме заплашва. Поведението му е грубо и обсебващо, затова съм го напуснала. Но въпреки че се старая да повярвам на измислената история, копнея по него с всяка частица от тялото си.

Когато се връщам от Керъл, забелязвам в градината нещо, което прилича на парцал или захвърлена играчка. Бързо се досещам какво е и хуквам навън по чакълената пътека.

Мърльо. Стъпил е на предните лапички, но задната му половина е легнала, извита настрани. Мъртъв е. Лявата му страна е премазана, пихтия от окървавена козина. Изглежда, се е довлякъл дотук, далеч от къщата, преди да се предаде. Оглеждам се. Нищо не подсказва как е загинал. Блъснала го е кола? Някой го е стъпкал и после го е хвърлил през оградата? А може би са го пребили с тухла?

— Клета душичка! — изричам на глас и клякам, за да го погаля там, където още е цял. Сълзите ми капят върху кадифената козина на застиналото телце. Клета, клета душичка! Говоря на него, но всъщност оплаквам себе си.

Внезапно ми хрумва, че това е предупреждение. Ти си следващата! Онзи, който го е сторил, иска да ме сплаши и да ме убие. А сега съм сама и не знам как да го спра.

Остава ми единствено Саймън. Все още мога да се обърна към него. Нямам си никой друг.

Сега: Джейн

Ето че пак започвам отначало. С издут корем и без мъж. Миа не подхвърля: Казах ти. Но знам, че си го мисли.

Има още нещо, за което трябва да се погрижа. Едуард може и да не се интересува от разкритията ми за Ема, но Саймън заслужава да ги чуе. Каня и Миа на срещата, за да не би той да приеме зле новината.

Той пристига точно навреме, с бутилка вино и дебела синя папка.

— Не съм бил тук, откакто се случи — казва, като оглежда къщата с неодобрение. — Никога не ми е харесвало. Съгласих се с Ема, защото виждах желанието й да живее тук. Дори техническите джаджи не се оказаха толкова уникални, колкото изглеждаха. И все се разваляха.

— Нима? — възкликвам. — Не съм имала никакви проблеми.

— Донесох ти нещо — слага папката върху плота. — Копие от проучването ми за Едуард Монкфорд.

— Благодаря, но не ми е нужно сега.

— Мислех, че искаш да знаеш как е починала Ема — намръщва се той.

— Саймън… — Давам знак на Миа, която тактично отнася бутилката, за да я отвори. — Ема е излъгала за Едуард. Не знам защо, както не съм сигурна за точните обстоятелства около смъртта й. Но без съмнение, не ти е казала истината. — Тактично замълчавам. — Хванали са я и в друга, по-голяма лъжа. На видеото, което полицаите са открили на нейния телефон, не е крадецът, а Саул Аксой.

— Знам — отвръща ядосано. — Това няма нищо общо.

Странно как е научил.

— О, Аманда ти е казала.

— Не, Ема ми каза — поклаща глава. — Разказа ми всичко, след като скъса с Едуард.

— Каза ли ти как се е случило?

— Да. Саул я дрогирал и изнасилил. — Вижда изражението ми. — Какво? Играеш си на детектив, а не го знаеш?

— Говорих със Саул — изричам бавно. — Заяви, че Ема е започнала всичко.

Саймън изсумтява презрително.

— Напълно в негов стил. Харесвах го, но още преди Ема да ми разкаже какво е направил, знаех, че има и друго лице. След като се разделихме с нея, често се почерпвахме заедно. Беше казал на Аманда, че се нуждая от компания, но всъщност беше само повод да си търси мацки. Винаги използваше един и същ трик. „Напий ги така, че едва да се държат на краката си — казваше. — И без това ти трябват легнали.“

Навярно изглеждам шокирана, защото допълва:

— Шегата си я бива, нали? Дори тогава се чудех как някои мацки се напиват толкова само от една-две чаши. Купуваше им шампанско. Така изглеждаше щедър в очите им, но бях прочел, че мехурчетата прикриват вкуса на дрогата.

Поглеждам го изумено. Спомням си, че Саул Аксой настоя да ме почерпи с шампанско. Държа се досадно, но едва ли бих се усъмнила в думите му.

Реших, че сме изяснили случая, но нещо ми се изплъзваше. Ако Саул е изнасилил Ема, значи не си е фантазирала. Може да е лъгала, и то неведнъж, но тази история не е измислена. Просто е сменила имената на героите — остава да отгатна защо.

Сякаш прочел мислите ми, Саймън казва:

— Ема се опитваше да ме предпази. Смятала е, че няма да понеса онова, което най-добрият ми приятел й е сторил. Но още преди кражбата нещо не беше наред. Сърдеше ми се без причина и ме избягваше всеки път, когато се държах мило с нея. Отново имаше проблеми с храненето. Всъщност те така и не отзвучаха, макар че избягваше да говори за тях.

— Значи си говорил с нея тук?

— Нали ти казах — кима той. — Беше разбрала колко глупаво е постъпила и искаше да оправи нещата. Тогава се чувстваше много зле. Страдаше за котенцето, което прибрала от улицата. Някой го беше убил.

— Имала е котенце? — не вярвам на ушите си. — Тук? На Фолгейт Стрийт 1? — Маги Евънс ми беше споменала, но не знаех, че Ема го е задържала.

— Точно така. Защо?

Защото е против правилата, мисля си. Никакви домашни любимци. И никакви деца, за да бъдем точни.

Саймън отваря папката и изважда документ отвътре.

— Дал й го е някакъв адвокат. Според тази скица Монкфорд е погребал жена си и сина си тук, точно под къщата. Погледни! — Виждам „X“ и бележка, написана на ръка: Последно убежище на мисис Елизабет Джорджина Монкфорд и Максимилиан Монкфорд. — Кой ненормалник би го направил?

— Добре си се отървала, Джей — обажда се Миа, която току-що се е върнала. Очевидно е дочула разговора. Саймън любопитно ме стрелва с поглед, но предпочитам да замълча.

— Ема твърдеше, че това е суеверен ритуал — продължава той. — Все едно жертвоприношение. Тогава не се замислих върху думите й, но след като загина, потърсих информация и за други негови сгради. Оказа се, че е права. Преди компанията да завърши даден строеж, някой умира при съмнителни обстоятелства.

Слага изрезки от вестници на масата, за да ги погледна. Към всяка е прикрепена карта, от която личи, че местоположението на сградата съвпада с това на смъртния случай. Млада шотландка е убита от безотговорен шофьор близо до къщата в Инвърнес, построена от Едуард Монкфорд. В Менорка са отвлекли дете, недалеч от ваканционната къща по негов проект. В Брюж жена се е хвърлила от железопътен мост, само на няколкостотин метра от известния му параклис. При монтажа на Кошера открили помощник електротехника мъртъв в шахтата на стълбището.

— Липсва пряко доказателство, че той е отговорен за смъртните случаи — добавям спокойно. — Всяка година изчезват хиляди хора и стават безброй фатални злополуки. Това, че някои от нещастията са се случили в близост до неговите сгради, не означава нищо. Търсиш умисъл и връзка там, където ги няма.

— А може би има връзка, но ти не желаеш да я видиш — лицето на Саймън гневно потъмнява.

— Саймън, така доказваш единствено, че много си обичал Ема. Факт, достоен за уважение. Но те прави пристрастен…

— Два пъти ми отнеха Ема — прекъсва ме той. — Първия път, когато Едуард Монкфорд насила разруши връзката ни точно когато тя беше най-уязвима. И после, когато я убиха. Сигурен съм, че по този начин искаха да ме лишат от нея. Търся справедливост за Ема. И няма да спра, докато не я получа.

 

 

Скоро след това си тръгва, а Миа доизпива виното му.

— Изглежда приятен — отбелязва тя.

— Не ти ли се струва вманиачен?

— Безспорно я е обичал. Не иска да заличи спомена за нея, преди да разбере какво й се е случило. Доста героично, нали?

И всички тези мъже са обичали Ема, мисля си. Привличала ги е като магнит, независимо от проблемите си. Дали някой ще изпитва същото чувство към мен?

— Не че любовта й е донесла нещо в крайна сметка — добавя Миа. — Но мен ако питаш, по-добре остани с него, отколкото с твоя смахнат архитект.

— Аз… със Саймън? — изсумтявам. — Абсурд!

— Защо не? Мъжът е сериозен и лоялен. На него може да се разчита. Не го зачерквай прибързано.

Не казвам нищо. Чувствата ми към Едуард са още толкова объркани, че едва ли бих могла да ги изложа набързо пред Миа. Студеният му гняв ме кара да се срамувам от себе си, задето търся истината за смъртта на Ема зад гърба му. Но дали ако можеше да се освободи от нея, няма да погледне на ситуацията с мен някак по-ясно?

Поклащам глава, сякаш за да се отърся от подобни мисли. Не бива да храня напразни надежди.

Преди: Ема

— Е, тогава довиждане, Ем.

— Довиждане, Сай.

Макар че се сбогува, Саймън се бави на вратата на Фолгейт Стрийт 1.

— Приятно ми беше, че си поговорихме — добавя той.

— И на мен — отвръщам. Това е самата истина. Има прекалено много неща, които никога не му разкрих, прекалено много неща, които държах заключени в себе си. Може би ако разговаряхме повече, докато бяхме заедно, нямаше да се разделим. Преди част от мен винаги е искала да отблъсне Саймън и да го тласне надалеч, вече не изпитвам подобно желание. Сега съм просто признателна, че има някой, който не ме съди.

— Мога да остана при теб — предлага кротко. — Ако така ще се почувстваш по-сигурна. Появи ли се онзи кучи син Дион или друг мръсник, ще се погрижа за него.

— Не се и съмнявам — казвам. — Но не се тревожи. Къщата е истинска крепост. А и нека да не избързваме…

— Добре — съгласява се той. Накланя се към мен и ме целува по бузата, малко официално. После ме прегръща. Прегръдката е сърдечна.

Когато си отива, къщата отново притихва. Обещах му да хапна нещо. Слагам вода да си сваря яйце и махвам с ръка над печката.

Нищо не се случва.

Опитвам още веднъж. Пак същото. Надниквам под плота, за да видя да не би да се е изключил сензорът за движение. Всичко е наред.

Саймън ще знае как да го поправи. Пресягам се за телефона да го повикам, но бързо се отказвам. Докога ще бъда крехка жена, която разчита на мъжете да разрешават проблемите й. Нали точно това ме докара дотук.

В хладилника има няколко ябълки. Вземам една от тях вместо яйцето. Тъкмо я захапвам, когато усещам миризма на газ. Въпреки че котлонът не се запалва, очевидно подава газ и изхвърля взривоопасни пари в къщата. Мъча се да изключа печката, като размахвам панически ръце над кухненския плот. Изведнъж нещо щраква и във въздуха лумва огнено кълбо в синьо и жълто, което близва ръката ми. Изпускам ябълката. След шока не усещам болка, но знам какво ме очаква. Бързо слагам ръка под студения кран. И той не работи. Тичам нагоре към банята. Там, слава Богу, водата потича и охлажда изгорената ми кожа. Оставам така за няколко минути, после оглеждам пораженията. Кожата е силно зачервена, но не се е изприщила.

Не, не си фантазирам. Не може да бъде. Като че ли къщата не иска Саймън да идва тук и така ме наказва.

Къщата е истинска крепост — така успокоих Саймън. Ами ако самата къща реши да не ме пази повече? Дали наистина съм в безопасност?

Внезапно ме обзема страх.

Пъхвам се в килера и затварям вратата зад себе си. Бих могла да се барикадирам при нужда — ще залостя отвътре с четки и метли. Никой няма да разбере, че съм там. Мястото е тясно и наблъскано с кутии и принадлежности, но по-сигурно убежище не мога да намеря.