Маркъс Сейки
Брилянтните (42)

Втора книга
(откъс)

На екрана Кливланд гореше.

Купър гледаше как президентът го гледа. Лицето на Лайънъл Клей беше изпито, раменете му бяха напрегнати под официалната риза. Стоеше като човек, уловен под светлините на прожекторите.

— Положението се влошава. — Оуен Лейхи натисна един бутон и образът се смени — сега на екрана се виждаше правителствена сграда, снимана отвисоко. Студен камък и колони, сив остров, около който бушуваше море от хора, бурни, хаотични течения. Министърът на отбраната продължи: — Сградата на общината е обкръжена. Националната гвардия, която беше на мястото, я обезопаси, но срещат затруднения да докарат подкрепления. Кливландската полиция е изпратила отряд за борба с безредиците, но тълпата забавя придвижването им.

— Откъде е тръгнал огънят? — попита президентът, без да откъсва очи от екрана.

— От източната част, Петдесета и „Сковил“. Жилищна постройка, но бързо се разпространява. Вече е обхванал дванайсет пресечки, още двайсет са в опасност да пламнат до час.

— Пожарникарски екипи?

— Не са достатъчно, сър, и са уморени. През последните две седмици всеки ден потушават многобройни пожари. Този е първият, излязъл от контрол. Опитват се да го овладеят, всички станции изпращат екипи, ала тълпата…

— … ги забавя.

— Да, сър.

— Свържи ме с кмета.

— Опитахме… — Лейхи остави продължението недоизказано.

— Децата на Дарвин ли стоят зад това?

— Със сигурност са замесени. Но тълпата е прекалено многолюдна, за да са само те, а и както виждате — те се бият помежду си. — Лейхи натисна друг бутон и ъгълът отново се промени, увеличавайки образа.

Безпилотна камера, досети се Купър, която кръжеше на около километър над мястото на случващото се. На екрана се виждаше ожесточена битка, мъже и жени, които си крещяха, въртяха се трескаво. Мъж в кожено яке замахна с бейзболна бухалка. Момиче с окървавено лице се провря между двама души, мъчейки се да се измъкне от сбиването. Бял мъж се беше надвесил над един чернокож и го риташе жестоко. Една групичка клатеше някаква кола, напред-назад, блъскаше и натискаше, докато колата се наклони на една страна, задържа се така за миг и се прекатури.

— Целият град ли е обхванат от безредици?

— Немалко хора са излезли, за да защитят имуществото си, други просто гледат. Ала всичко в радиус от половин километър от „Обществения площад“ е пълна бъркотия. Според нашата информация в центъра има поне десет хиляди протестиращи. Освен това все още няма ток. Ще стане още по-лошо, когато падне нощта.

— Защо кметът веднага не е повикал още полиция?

— Не знаем, сър. Но в момента, дори ако отрядите за борба с безредици успеят да се доберат до Общината, няма да са в състояние да направят кой знае какво, освен да обезопасят сградата. Тълпата е прекалено голяма.

— Демократите ще има да злорадстват — каза Марла Кийвърс. В устата на шефката на кабинета думата „демократ“ звучеше като най-мръсна обида. — Здравата ще ви…

— В момента изобщо не се интересувам от политика, Марла. Един от градовете ми гори. В Кливланд живеят четиристотин хиляди души. Това част от по-мащабно нападение ли е?

— Не знаем, сър.

— И защо не?

— Там долу цари истински хаос, господин президент. Координирам нещата с ФБР и ДАР, надяваме се да имаме по-ясна представа до един час…

— Един час?

Кийвърс и Лейхи се спогледаха, а после министърът на отбраната каза:

— Сър, време е да предприемем решителни действия. Трябва да приемем, че това е първата стъпка от планирана атака, може би дори на национално ниво.

Президентът не отговори.

— Сър, трябва да направим нещо.

Клей се взираше в екрана.

— Господин президент?

И докато стоеше до грейналото коледно дърво в Овалния кабинет на Белия дом и гледаше как светът започва да се разпада, Ник Купър осъзна, че си мисли за нещо, което неговият ментор му бе казал преди три месеца… точно преди той да го хвърли от покрива на дванадесететажна сграда.

— Сър? Какво искате да направим?

Някогашният му ментор беше казал: „Направиш ли го, светът ще пламне“.

— Господин президент?

На екрана камерата отново показваше случващото се, снимано отвисоко. Огънят се беше разпрострял, гъст дим закриваше половината небе.

— Сър?