Луси Даймънд
Една нощ в Италия (8)

Глава 7
Una amica — Приятелка

След като Майк си тръгна, Катрин не правеше нищо друго, освен да лежи като труп в леглото и да напоява възглавницата със сълзи. Светът наоколо сякаш се беше свил до бледолилавите стени на спалнята, която я обгръщаше като черупка, докато тя лежеше и се молеше Майк да се върне. Но той не се връщаше.

Всеки момент, мислеше си Катрин, ще се събудя от този ужасен сън и отново ще бъде неделя сутрин, близнаците ще са тук, готови да тръгнат за университета. Защото това не можеше да се случи в истинския живот. Просто не можеше.

Но стенният часовник продължаваше да тиктака, тихо и настойчиво. Стаята притъмняваше с падането на нощта, после се озаряваше от розовозлатиста светлина с изгрева на слънцето. Навън започваха да ръмжат коли и хората отиваха на работа. По улицата отекваха стъпки.

Всеки момент, мислеше си Катрин, ще чуя превъртането на ключа в ключалката.

Той ще ми поднесе цветя, извинения, обяснения. Ще ми каже колко съжалява, колко е сгрешил.

Но него го нямаше.

В понеделник тя се отлепи от леглото и проведе няколко телефонни обаждания. В старческия дом, за да каже, че няма да поеме смяната си като доброволка. В основното училище, за да каже, че няма да може да занимава третокласниците този следобед. В благотворителния магазин, за да каже, че се е разболяла и няма да идва няколко дни. Грип. Много тежък грип.

Изтощена от всичките тези лъжи и без да знае какво да направи, тя включи компютъра и отвори браузъра с търсачката.

Чувствам се — написа тя и на екрана се появи цял списък с варианти.

Чувствам се болна

Чувствам се на ръба на самоубийството

Чувствам се толкова самотна

Чувствам се тъжна

Боже, колко болка имаше в интернет. Толкова много нещастни души, които молеха за утеха.

Чувствам се изплашена, написа тя и отново се появиха десетки възможности.

Чувствам се изплашена до смърт

Чувствам се наранена

Чувствам се безпричинно изплашена

Чувствам се изплашена и самотна

Очите й се напълниха със сълзи. Чувствам се всички тези неща, помисли си Катрин, докато на екрана се зареждаше списък с уебсайтове за психологическа помощ, заедно с горещата телефонна линия на самаряните и няколко форуми, посветени на темата за тревожността. Буквите играеха и се размазваха пред очите й, умът й беше прекалено замъглен, за да може да ги осмисли.

Тя изтри част от написаното и вдиша дълбоко.

Съпругът ми ме напусна, написа тя с разтреперени пръсти и на екрана моментално се появи нов списък с резултати.

Съпругът ми ме напусна заради друга жена

Съпругът ми ме напусна заради мъж

Съпругът ми ме напусна, след като му изневерих

Толкова много тръгнали си съпрузи, толкова много затръшнати входни врати, толкова много изоставени съпруги, разплакани и самотни. Достатъчно, за да ти разбият сърцето, но нейното вече беше изпепелено.

Катрин изключи компютъра, неспособна да понесе чуждото нещастие, върна се в леглото и се зави през глава.

 

 

Майк обитаваше разхвърляна студентска квартира в Нотингам, когато Катрин накрая успя да го открие и да му съобщи новината, че е бременна. Очите му щяха да изскочат от ужас.

— Сигурно се шегуваш — каза той.

— Не се шегувам — отговори Катрин.

Катрин подозираше, че ако зависеше от него, Майк щеше да си измие ръцете от нея и бебетата, но Шърли нямаше намерение да пусне сина си — или Катрин — от въдицата. Те се ожениха само два месеца по-късно.

— Такава е божията воля — каза тя, състави списък с гости и извади отнякъде най-хубавата си шапка. — Каквото посееш, това ще пожънеш.

Всички приятелки на Катрин бяха на мнение, че се е побъркала.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? — питаха стреснато те, като поглеждаха крадешком издутия й корем. — Наистина ли искаш да се откажеш от следването и да бъдеш съпруга?

Майка й също я смяташе за луда. Тя се беше разделила с бащата на Катрин преди много години и беше заявила категорично, че предпочита котките пред мъжете.

— Ти си само на двайсет години, миличка. Не се заробвай с мъж и деца толкова рано.

Понесена от влакчето на ужасите, в което се беше озовала — изтощителната бременност, сватбата, плановете да живее с родителите на Майк, докато той продължаваше да следва в Нотингам („Мисля, че така ще бъде най-добре“, каза Шърли с нетърпящия възражения глас, който вече изпълваше младата жена с ужас) — Катрин се чувстваше безсилна да взема каквито и да е решения, сякаш тя вече беше получила шанс в живота си и го беше пропиляла.

— Ще се дипломирам догодина — обещаваше тя на приятелките си, но знаеше, че няма да го направи.

Не й беше лесно. Шърли вярваше твърдо в доктрината „Каквото си постелеш, на това ще легнеш“ и когато бебетата се появиха на бял свят, тя остави Катрин да се оправя с тях, по цял ден, всеки ден, докато тя организираше молитвени сесии за гладуващите деца в Уганда в преддверието на близката църква. Първите няколко месеца бяха някакъв полусън от откраднати дремки, кърмене, пелени и дълги, изнурителни разходки в местния парк, докато се опитваше да приспи бебетата. Есетата, лекциите и купоните от студентския живот сега й се струваха безкрайно далеч, в друга галактика, напълно недостижими.

Катрин се надяваше, че когато Майк се дипломира и се върне при нея в Шефилд, отношенията им щяха да се уравновесят, особено когато се преместиха в тяхната малка къща — но не. Той работеше като луд, опитвайки се да се докаже на първата си работа в болницата. Тя, от друга страна, се чувстваше като млекодайна крава на пасбището. Въпреки че известно време Катрин хранеше слаба надежда да се върне в университета, тя никога не го направи. След няколко години тя дори спря да споменава за това.

— За какво изобщо ти трябва диплома? — попита веднъж Майк. — Ти никога няма да направиш академична кариера. Освен това кой ще гледа децата?

 

 

Истинският свят нахлу едва във вторник, когато някой започна да звъни настойчиво и да тропа енергично по вратата.

— Кат? Вътре ли си? Катрин!

Катрин подскочи, стресната от шума. Гласът беше пронизителен и висок. Това беше Пени, която живееше по-нагоре по улицата и с която тя играеше тенис всеки вторник. Вече вторник ли беше? Явно, да.

Катрин изпълзя от леглото и отвори прозореца в спалнята. Косата й беше заплетена и сплъстена, тялото й — немито, сълзите сигурно бяха изкопали бразди по лицето й.

— О, Пени — започна тя. — Аз… — искаше да каже, че не се чувства добре — че е болна от грип, много лош грип — но езикът й отказа да се обърне и да изрече тази лъжа.

Пени вдигна глава и изгледа Катрин стреснато. Беше свикнала да я вижда чиста и спретната, с червило и дрехи, а не като току-що ексхумирана. — По дяволите, изглеждаш ужасно, моето момиче — каза тя, тактична и чувствителна както винаги. — Какво става с теб?

— Аз… — за ужас на Катрин, сълзите закапаха от очите й, падайки на покрива на колата долу. Кап, кап, кап, кап, вече се оформяше една малка локвичка върху тойотата. — Аз…

— Пусни ме да вляза — нареди Пени. — Веднага ме пусни да вляза. Някой трябва да се заеме с теб.

 

 

Катрин не я биваше в потайните работи. Съпротивата също не й беше привична. Затова след броени секунди Пени вече беше в кухнята, приготвяше силно кафе и издирваше последните няколко шоколадови бисквити с вид на жена, веща в управлението на кризи.

— Хайде, разказвай — каза Пени, тръсна на очуканата чамова маса чашите с вдигащо пара кафе и седна срещу Катрин. Висока и кокалеста, тя носеше косата си на лъскаво черно каре с електриковосин кичур в бретона, а проницателните й кафяви очи не пропускаха нищо. — Какво се е случило?

Катрин послушно разказа всичко. Трябваше да се подкрепи с цели две бисквити, докато излее историята, с кратка пауза за издухване на носа, изтриване на очите и прегръдка от Пени, толкова силна и здрава, че можеше да удуши Кинг Конг.

— Дяволите да го вземат — каза Пени. — А аз си мислех, че имаш разстройство или че тъгуваш по децата. Изобщо не очаквах това.

— Нито пък аз — призна Катрин с треперещ глас.

— О, миличка — каза Пени и докосна ръката й. — Той сигурно преживява криза на средната възраст. Обзалагам се, че ще се върне в края на седмицата, с опашка между краката и ще те моли да му простиш.

— Той каза, че никога не ме е обичал, Пени, че съм го хванала в капан, като съм забременяла. Каза, че изобщо не е трябвало да се женим.

Пени ахна.

— Това е гадно. Ах, тези проклетници, мъжете, нямат представа какво е, нали?

— Сигурно аз съм виновна — обади се плахо Катрин.

— Глупости — сряза я Пени. — За какво си виновна, за това, че той е негодник ли? Не ми говори глупости.

До този момент никой не беше наричал Майк негодник в нейно присъствие. Той беше лекар, стожер на обществото, неин съпруг.

— Той не е… — започна Катрин, автоматично превключвайки на защитен режим.

Пени вдигна вежди.

— Той чука друга жена и ти казва, че никога не те е обичал? Той е пълен негодник, съкровище. Съжалявам, не искам да те огорчавам, но той е на върха на хранителната верига на негодниците.

Ушите на Катрин писнаха от цялото това негодничество. Тя понечи да заговори, но нищо не излезе от устата й.

Пени стисна ръката й.

— Не се тревожи, ще го прежалиш — увери я тя. — Радвай се, че си се отървала от него. И че се уреди аз да се погрижа за теб междувременно.

— Аз не мисля, че имам нужда от…

— Имаш. Повярвай ми, имаш. Виж, аз съм твоя приятелка, Кат, затова имам право да те попитам: кога за последно си яла нормална храна?

Катрин се затрудни да си спомни кога за последно беше правила нещо нормално.

— В събота? — предположи тя.

— И без да те обиждам, съкровище, но малко понамирисваш. Откога не си се къпала? Кажи ми честно.

— Не знам.

— Да, така си и мислех. Хайде, върви да си вземеш един душ, докато аз приготвя нещо за хапване. Тръгвай!

— Пени, няма, нужда. Аз…

— И си измий косата. Толкова е мазна, че можеш да я изстискаш. Сериозно, Кат. Хайде. Тръгвай към банята.

Катрин отвори уста да възрази, но Пени сложи ръце на кръста си и я погледна с онзи поглед. Пени беше отгледала три деца и шест инатливи кучета и определено не беше човек, с когото да искаш да спориш, освен ако не притежаваш олимпийска издръжливост. Тя вече ровеше в килера за продукти. Катрин тръгна нагоре по стълбите и чу как приятелката й пусна радиото, сменяйки станция от „Часът на жените“ на канал с попмузика.

След няколко секунди в къщата се разнесе песен в съпровод от потракващи съдове.

Катрин влезе под душа и остави водата да се лее върху нея, обзета от ужас и страх от бъдещето. Сигурно дори Пени не можеше да я спаси от този кошмар, нали?

 

 

— Знаеш ли, можеш да погледнеш на това като на нова възможност — каза Пени двайсет минути по-късно, докато пълнеше една купа с гореща вода и препарат, за да измие съдовете.

Сега Катрин беше облечена, с чиста, подсушена коса и лапаше лакомо омлета със сирене и шунка, който й беше приготвила нейната приятелка. Боже, колко беше гладна.

— Възможност? — повтори тя с пълна с разтопен чедар уста.

— Да, възможност. Ново начало. Шанс да направиш всички онези неща, които винаги си искала, но никога не си смеела — Пени разпени водата. — Може да поживееш в чужбина известно време. Може…

— Аз не искам да живея в чужбина.

— Тогава отиди на почивка. Избягай от Великобритания и хвани малко тен. Ако си изиграеш картите умно, може да хванеш и нещо друго, ако разбираш какво имам предвид.

Катрин затъкна една червена къдрица зад ухото си и погледна с потрес приятелката си.

— Гонорея?

— Не! Умница. Имах предвид летен флирт, някой красив Педро или Жан-Пол. Точно това ти трябва, за да забравиш разпасания си калпав съпруг.

— Пени!

— Аз така си говоря!

— Ами, недей. Както и да е, това вече съм го правила — имам предвид летния флирт — и виж докъде стигнах.

— Да, осемнайсет щастливи години и две прекрасни деца. Точно това имам предвид.

Катрин налапа голяма хапка омлет и предпочете да не спори. Пени се беше развеждала два пъти и сега имаше неангажираща връзка с трийсетгодишен плейбой. Тя нямаше представа какво преживяваше Катрин.

— Или — продължи Пени, усещайки, че се е натъкнала на тухлена стена — можеш да се върнеш в колежа. Да завършиш образованието си!

— Да завърша моето двайсет и една годишно следване? Това със сигурност ще бъде рекорд.

— Тогава си намери работа. Истинска работа. Никога не е късно да смениш кариерата, а ти си още млада. Все пак си по-млада от мен, пате глупаво.

— Как да сменя нещо, което никога не съм имала? — изтъкна Катрин. — Освен това съм прекалено заета с другите ми ангажименти.

— Кои, да приготвяш чай за стариците и да продаваш вехти дрехи в благотворителния магазин?

— Не забравяй и кучешкия приют. И нали обещах да поема гладенето на госпожа Арчболд.

— Според мен ти имаш нужда от почивка, Кат. Хей, сега ми хрумна. Какво ще кажеш за една ваканция по женски, само ние двете? Да отидем на слънце… какво ще кажеш?

Катрин въздъхна. Тя не можеше да реши нищо. Достатъчно трудно беше да реши дали иска салата към омлета.

— Не знам — каза тя тихо. — Първо трябва да говоря с Майк.

— Майната му на Майк. Не си длъжна да разговаряш с него, ако не искаш. И несъмнено нямаш нужда от позволение за…

— Не, имам предвид за парите. Ако се разделим… — тя замълча, изведнъж загубила апетит. — Ако се разделим, аз ще остана без пари, нали? Не мога да тръгна да се развявам в чужбина с неговите спестявания.

— Можеш, по дяволите. Това е най-малкото, което той може да направи за теб, след психологическите рани, които ти нанесе, похотливият негодник.

Но борбеният дух беше напуснал Катрин заедно с апетита. Тя избута чинията, изморена от този разговор.

— Не мога да разсъждавам трезво — промълви тя.

— Не се тревожи. Извинявай, че ти надух главата. Само това ти трябваше, нали?

Долната устна на Катрин отново затрепери. Тя побърза да си издуха носа, без да поглежда Пени в очите.

Пени довърши миенето на съдовете и избърса ръцете си в кърпата, после седна на масата.

— Искаш ли да дойдеш да живееш у нас известно време? Само докато ти се проясни главата? Обещавам, че няма да ти опявам постоянно.

Катрин се усмихна слабо. Къщата на Пени беше шумна и хаотична, отвсякъде изскачаха тийнейджъри и кучета. Последният път, когато тя се беше отбила, чаровният любовник Дарън също беше там, гол до кръста и с увита около бедрата хавлия. Катрин не знаеше дали има енергията да издържи това сега.

— Много мило, но предпочитам да изкарам един зимен сън тук, ако ме разбираш. Да се завия през глава и да забравя за външния свят.

Пени не знаеше какво означава това, нейната стратегия за преодоляване на раздялата с мъж беше да се наконти с къса рокля и обувки на високи токчета, да се напие с текила и да тръгне да обикаля клубовете с всеки, който можеше да издържи на нейното темпо. Но тя кимна и стисна ръката на Катрин.

— Както искаш, Кат. Направи каквото е необходимо. Но помни, че съм тук, нали? Аз ще ти помогна да преживееш този период, заклевам се.