Луси Даймънд
Една нощ в Италия (22)

Глава 21
La cena — Вечерята

В сряда вечер Анна се приготвяше за вечерята с Джо, обзета от странно чувство. Мисълта, че отиваше на ресторант с друг мъж, дори да беше по работа, я караше да се чувства така, сякаш мамеше Пит. Все пак това не е среща, напомни си строго тя, докато сушеше косата си на големи вълни и си слагаше червило. Джо й правеше услуга, помагаше й, това беше всичко. Нищо особено.

Тя се огледа критично в огледалото. Не искаше да се прави на жената вамп или на кукличка (Джо щеше да се изплаши до смърт), но все пак това беше изискан нов ресторант, където тя не можеше да отиде с дънки и маратонки.

Анна се спря на елегантна вталена смарагдовозелена рокля с паднал ръкав, която си беше купила от една сезонна разпродажба, и черни обувки на висок ток. Всъщност може би това беше прекалено. Тя смени обувките с ботушите на високи токчета и кимна доволно. По-добре.

Сега не изглеждаше толкова наконтена. Добави черна пелерина и вечерна черна чанта, и беше готова.

Анна се канеше да излезе, когато се сети, че един бележник щеше да й дойде добре, за да си записва подробности за менюто и вечерята. Ах, да. Тъй като това беше служебен ангажимент и така нататък. Тя пъхна бележника в чантата си и излезе.

Бяха се уговорили с Джо да се срещнат да пийнат нещо преди вечеря в „Портър Брук“ и той вече я чакаше на бара с чаша битер. Дали тя грешеше, или очите му се разшириха за миг, когато я видя облечена в най-хубавите й дрехи?

— Изглеждаш горещо, Морли — пошегува се той, когато Анна застана до него, и се престори, че разхлабва яката на ризата си. — Май са надули парното тук.

— О, я стига — каза тя и завъртя очи. — Чаша червено вино, моля — поръча тя на бармана и седна на столчето до Джо. — Как мина интервюто ти този следобед? Убеди ли „Тигрите“ да те изберат за талисман на техния отбор?

— Все още не. Негодници. Костюмът на тигър ще ми отива — той се засмя. — Мина доста добре. Срещнах се с Шон Дейвис, помниш ли го?

— Чувала съм го.

— Естествено. Играеше за „Тигрите“ като тийнейджър, подписа договор с „Харлекуинс“ след един фантастичен сезон. Марла има негов постер до бюрото си. Изглежда като излязъл от момчешка банда.

— А, той ли? Знам го. Единственият ръгби играч, който няма счупен нос или размачкани уши.

— Дай му време. Както и да е, да, добър е, освен това може да навърже цяло смислено изречение, което винаги е бонус. Смята се, че има вероятност да влезе в националния отбор на Уелс в турнира „Шест нации“.

— Ууу — каза Анна и плати питието си. Тя не беше голям фен на ръгбито.

— Голямо ууу — съгласи се Джо, подминавайки сарказма й. — Защото ако успее, аз ще отразявам мачовете с легитимна връзка от Шефилд. Бинго!

Те взеха чашите си и седнаха на една маса.

— Е — продължи Джо, — как се развива историята с баща ти? Научи ли нещо друго за него?

Анна започна да му разказва за снимката и за Римини, и как Софи може би щеше да успее да й помогне.

— Щом събера малко повече информация, се качвам на самолета и тръгвам да го търся по улиците. Само гледай.

— Браво — каза той. — Дано да успееш.

— Имам чувството, че ще успея — отговори тя. — Знаеш ли, дори го сънувах. Сънувах, че отивам в Италия и го виждам да пресича улицата — само един поглед — и после всичко тръгва в забавен кадър. В съня двамата си приличаме, затова аз тичам към него и той ме вижда, и в очите му проблясва искра, защото той разбира, той просто вижда, че аз съм негова дъщеря… — тя замълча, смутена и уязвима, задето разголваше тайната си мечта, но Джо кимна.

— Това е твоето желание, нали? Той да каже, ето, това е моето момиче, и моментално да установите връзка?

Анна вдигна рамене.

— Знам, че това са фантазии. Но, да, нещо такова — тя отпи глътка вино — кърваво, топло и опушено. — После, не знам. Може би, ако наистина си допаднем, може да остана в Италия при него известно време.

— И ще напуснеш „Хералд“?

— Ами, да. Може би.

— Ти сериозно ли ще изоставиш амбициозен местен вестник в Шефилд, за да живееш в Италия? Ще се откажеш от всичко това?

Тя се усмихна.

— Представяш ли си? Но там може да имам цяло ново семейство. Ще искам да ги опозная, нали? И искам да направя нещо различно. Мисля, че италианският начин на живот може да ми допадне — слънцето и фантастичната храна — последните думи я подсетиха за тяхната мисия и тя погледна часовника си. — По дяволите, трябва да побързаме, иначе ще закъснеем.

Докато криволичеха между столовете и масите към вратата, Анна изведнъж забеляза Фреди от курса по италиански в другия край на пъба. Светът е малък! Тя тъкмо щеше да го извика по име, когато той се протегна и прегърна човека, който седеше срещу него: едър мъж с риза с индийски мотиви.

— О! — възкликна тя. Фреди беше гей?

— Какво? — попита Джо, който вървеше плътно зад нея.

— Нищо — каза тя, вървейки към вратата. Нита щеше да се разочарова жестоко.

Навън беше студено, тъмното небе беше осеяно с ярки звезди и Анна съжали, че не беше облякла някаква по-солидна връхна дреха. За щастие ресторантът беше наблизо, трябваше да заобиколят само неколцина шумни студенти и група момичета, криволичещи между вино-баровете.

Ресторантът на Енрико доскоро беше бар „Мълиган“ — ирландски пъб, който се славеше с бурните си нощи и посетители с криминално минало. Сега заведението изглеждаше много по-порядъчно с елегантна нова табелка отпред, наскоро боядисани стени и чаени свещи, които проблясваха на масите. Още щом влязоха вътре, Анна долови миризмата на чесън и печени зеленчуци и коремът й изкъркори с щастливо нетърпение.

Оберкелнерът ги отведе до тяхната маса и им връчи менютата с кожени корици и винения лист.

— Добър избор — каза Джо, обхождайки с поглед мекото осветление, чистите, изгладени покривки и отворената кухня в дъното на ресторанта, където се вихреха трима готвачи. Той взе листа с вината. — Това сигурно няма да ни трябва? Ти трябва да си с бистра глава за материала, нали?

Анна го изгледа втрещено.

— Шегуваш се, нали? Дай го тук. Ще си вземем от всичко, слънчице. Не мога да напиша свестен обзор, без да опитам пиенето, нали?

— Звучи професионално.

— Ти знаеш — тя прегледа селекцията в специалната резерва.

Бяло, червено, розе, искрящо… Анна погледна Джо и му се усмихна.

— Каква е твоята любима отрова? Тъкмо си мислех да опитам просекото.

— Харесвам стила ти. Дай да видим.

Тя отдръпна закачливо листа.

— Мислех, че искаш да си с бистра глава?

— Аз? Никога. Мислех за теб. Сега не мога да те оставя да се опозоряваш сама.

Анна вдигна вежди.

— Това ми заприлича на предизвикателство.

И двамата се засмяха.

— Дори да се отрежеш зловещо, ти пак ще напишеш по-добър материал от Марла — каза той. — Така че наздраве.

Анна се въодушеви от неочаквания комплимент.

— Благодаря — каза тя. — Знаеш ли какво, ще се развилнея и ще си поръчам коктейл. Нашите читатели биха искали да дегустираме най-различни питиета, за да ги ориентираме, нали? Не можем да се придържаме към скучни неща като наливно бяло вино или нещо подобно.

— Колко си съобразителна — каза той. — И аз ще направя така — той надзърна във винения лист. — Ще пия белини, защото ми се усмихва — той й намигна. — Когато си във Венеция…

— Ние сме в Шефилд.

— Не разваляй момента. Хайде, сега имаш шанс да изживееш твоята италианска мечта, само за една нощ.

Тя го прониза с многострадален поглед.

— Не чуваш ли камбаните на campanili? Звука на водата, която плиска по корпуса на гондолите? Плясъкът на хиляди гълъби, които отлитат от площад „Сан Марко“?

— Говориш като очевидец — отбеляза учудено Анна.

— Да, бях там миналата година с Джулия.

— Ах — Джулия. Какъв категоричен убиец на разговора. Знаменито красивата Джулия, сериозната приятелка на Джо. — Какво ти се хапва? — попита тя, сменяйки темата.

В течение на няколко минути те изучаваха менюто. Всичко звучеше ужасно вкусно, но Анна изпита тайно разочарование от това, че беше преведено на английски. Колко жалко — тя се надяваше да впечатли Джо с познанията си по италиански, да му превежда различните ястия. Не беше ли за съжаление? Да. Защото той си имаше приятелка и тя си имаше приятел, напомни си строго. Тя не трябваше да се опитва да впечатли Джо или който и да е друг мъж. Какъв й беше проблемът?

— Добър вечер. Готови ли сте да поръчате нещо за пиене? — сервитьорът беше изникнал до тях от нищото и стоеше прилежно, с опряна в бележника химикалка.

— Мисля, че, да — отговори Джо. — Анна?

Тя го погледна и той й се усмихна толкова мило и нежно, че тя изгуби ума и дума.

— Ъм… — започна тя, опитвайки се да се съвземе. — Аз ще пия спринг слинг, моля.

— А аз искам белини. Наздраве.

— Искаш ли да си разделим порция брускети, докато обмисляме какво да поръчаме?

— Определено. И купичка маслини, моля.

— Няма проблем. Брускети и маслини. Благодаря — сервитьорът беше италианец и Анна се развълнува, когато долови акцента му.

Тя едва се удържа да го попита откъде беше. Di dove sei? След няколко чашки тя щеше да извади снимката на баща си и да я показва на служителите, помисли си Анна. Виждали ли сте този мъж?

— Хей, наздраве — каза Джо, когато сервитьорът се отдалечи. — Страхотно място.

— Благодаря ти, че дойде — каза Анна. — Което ме подсеща — тя се зарови в чантата си, за да извади бележника. — Май трябва да си запиша първите впечатления от това място, преди да сме се напили.

— Винаги нащрек, ефрейтор.

— Абсолютно — тя започна да пише. — Добро обслужване — прошепна тя, докато пишеше. — Свещи. Прилично меню — нали?

Джо кимна.

— Прилично меню.

— Сервитьорът произнесе „брускети“ правилно — продължи тя, почеркът й ставаше все по-нечетлив, записките бяха пълни със съкращения. — Приятна атмосфера — заведението е популярно, над трийсет клиенти в средата на седмицата, нали?

— Да. Музиката не е лоша, ако питаш мен. Собственикът явно си пада по лиричния рок.

Те се заслушаха в акордите на някаква трогателна балада и Анна сбърчи нос.

— Нелоша музика — написа тя, после напъха бележника в чантата си, тъй като сервитьорът донесе напитките им. — Стига толкова. Обзорът започва да се оформя.

— Той на практика е написан — съгласи се Джо, когато сервитьорът постави внимателно чашите пред тях.

— Наздраве!

— Salute! — каза Анна и чукна чаша в неговата. — До дъно.

— На екс.

Сервитьорът се покашля и те подскочиха, съвсем забравили за неговото присъствие.

— Готови ли сте да поръчате основното ястие? — попита той, когато Анна и Джо се засмяха сподавено.

Светът сякаш се беше свил до тяхната осветена със свещи маса за двама. Анна не помнеше кога за последно се беше смяла толкова много. Двамата не спряха с първия коктейл, а си поръчаха и Порнстар Мартини (маракуя, водка и шампанско), който се оказа фантастичен, и завършиха с десерт. „Заради обзора“ се превърна в лайтмотива на вечерта.

Сметката беше солена, когато накрая решиха да тръгват, и Анна подаде кредитната си карта с надеждата, че: а) не беше просрочена и б) от вестника щяха да възстановят цялата сума. Марла не беше споменала нищо за бюджетни ограничения в нейната жълта бележка, а Анна не се сети да попита Имоджен. Е, добре. Дори ако беше надхвърлила лимита и трябваше да доплати разликата, струваше си. Толкова й беше хубаво.

Със съжаление, че вечерта беше завършила, тя стана и наметна пелерината си.

— Ами… — каза тя неохотно. — Беше прекрасно. Но ми се струва, че…

— Можем да отидем да изпием по едно питие за лека нощ — прекъсна я Джо. — Ако искаш, тоест. Още е рано, десет и нещо е.

Сърцето й подскочи.

— Страхотна идея — каза тя, чувствайки се обгърната от топло сияние. Джо явно не бързаше да се върне при Джулия, нали? А нея я очакваше самотният апартамент, пълен с боклуците на Пит. — Искаш ли да отидем в „Лескар“ за по едно бързо? Питие, имам предвид. Не… — помощ. В ума й вече нямаше филтър. Тя тръгна към вратата, преди Джо да види смущението й, изчервеното й лице.

— Добре — каза той и тръгна след нея.

„Лескар“ беше на пет минути оттук, в посока към дома й, стилен пъб с тъмна ламперия, зимна градина и чудесни неделни специалитети. Но за да свият към заведението, те минаха покрай „Нандо“ и Анна зърна двама човека, седнали на масата до прозореца. Единият от тях беше Пит. Другият беше жена, която тя не познаваше, с късо подстригана кестенява коса.

Анна спря с разтреперени крака на високите токчета и загледа като в сън, докато те двамата се надвесиха над масата и се целунаха.

— О, боже — тя преглътна, неспособна да откъсне поглед от тях.

Червеното вино, коктейлите и храната се раздвижиха неприятно в стомаха й. Главата я заболя. Коя беше тази жена? Защо Пит я целуваше? Ето, вече докосваше лицето й, устните им бяха залепнали в неутолима страст.

— Добре ли си? Какво има? — въпросът на Джо я стресна. Тя беше забравила, че не е сама.

— Аз… — тя отвори и затвори немощно уста. Вече нищо не изглеждаше реално — смехът и вкусната храна на Енрико, отзивът, който трябваше да напише утре, гледката как нейният приятел целуваше друга жена. Изведнъж й стана ужасно студено и тя се загърна с пелерината. — Трябва да тръгвам — промълви тя. — Съжалявам. Аз… тъкмо си спомних… — никакво достоверно извинение не й идваше наум. — Ще се видим утре, нали?

— Не разбирам. Какво стана?

— Съжалявам, Джо — каза тя. О, не. Наистина ли щеше да се разплаче? Не, в никакъв случай. — Не мога… — тя вдигна ръце. — Чао.

Той изглеждаше объркан, дори озадачен, но Анна искаше само да се махне оттук, да изчезне, преди Пит да се обърне и да я види. Джо говореше нещо, но тя вече не го чуваше, а хукна да тича. Бягай. Адреналинът се изстреля в кръвта й, дишането й ставаше все по-накъсано с всяка стъпка.

Сега всичко си идваше на мястото. Всичко се наместваше в ужасно логична картина. Сякаш се беше вдигнал някакъв воал и истината беше лъснала с цялата си грозота. Неговите извинения напоследък, пропуснатите уговорки. Тенекията, която й върза в събота вечер. Промяната във футболната вечер — тя трябваше да се досети, че беше лъжа. Футболната вечер беше закована в седмицата на Пит, непоклатим глупак. Колкото до еротичния есемес, който й беше изпратил онази вечер… той изобщо не беше предназначен за Анна, а за късо подстриганата жена, нали?

Тя притисна ръка до гърдите си, докато извървя последните няколко крачки до сградата, чувствайки се така, сякаш целият й свят се беше продънил. От колко време я мамеше Пит? Дали планираше да скъса с нея?

Когато се прибра в сигурността на апартамента си, тя се сви на дивана и се разплака. Все още не можеше да повярва. А на Нова година той предложи да живеят заедно! Сигурно тя сама си беше виновна, като не прояви ентусиазъм и не му донесе ключа от входната врата, веднага. Може би ако се беше държала по-мило, ако го беше насърчила, нямаше да го тласне в ръцете на късо подстриганата жена (която изглеждаше вбесяващо слаба)…

Анна си издуха носа и изхълца, после уви ръце около тялото си. И тогава нещо й хрумна. Таблиците на Пит. Дали късо подстриганата мацка присъстваше в тях?

Сърцето й препускаше лудо, когато тя отвори лаптопа, без да знае дали всъщност искаше да научи подробностите. С разтреперени пръсти тя отвори папката с таблиците и ги прехвърли.

Научна фантастика и фентъзи романи

Секс с Анна

Излизания през месеца

Остриетата: играчи и резултати

Данъчна декларация…

Хмм. Е, тук нямаше нищо подозрително. Нищо нетипично за Пит. Може би тази жена беше случайна свалка. Може би — стомахът й се сви от паника — може би той я беше видял с Джо в италианския ресторант, беше си извадил грешно заключение и беше поканил късо подстриганата мацка за отмъщение.

Тя сбърчи нос. Не. Тайните отмъщения не бяха в стила на Пит. Ако той ги беше видял при Енрико, щеше да нахлуе, обзет от ярост, може би дори щеше да удари Джо. Което й напомни, че нещата невинаги бяха такива, каквито изглеждаха.

Може би имаше някакво извинение, някаква съвсем разумна причина Пит да бъде с тази жена. Може би тя се беше объркала и мъжът изобщо не беше Пит! Тя трябваше да отиде да си прегледа зрението този месец; определено беше качила диоптъра на късогледството си.

Мъничкото пламъче на надеждата се разгоря и угасна. Не се заблуждавай, Анна. Ти не си чак толкова късогледа, за да не можеш да познаеш собствения си така наречен приятел, когато той мляскаше някаква друга кифла.

Анна се канеше да затвори лаптопа, когато нещо в списъка с таблиците привлече вниманието й. Защо „Научна фантастика и фентъзи“ беше актуализиран най-скоро? Тя от седмици не го беше виждала да чете книга.

Анна отвори таблицата и… застина с отворена уста. Подъл негодник. Похотлив, лъжлив, неграмотен плазмодий.

Оказа се, че въпросната таблица не беше компилация от любимите книги на Пит. Заглавието вътре гласеше Секс с Катерина. Анна изблещи очи, когато започна да чете рубриките.

Разбиваща свирка в тоалетната на Ем енд Ди — 10

Бързо чукане в тоалетните на Грейхаунд. Малка мръсница! — 9

ВЪРХЪТ. У тях. Тантра! — 11

Очите й се напълниха със сълзи и Анна изхлипа потресена. О, Пит. О, Пикси — или Катерина, по-точно. О, не! Тя избута лаптопа встрани, но думите продължаваха да танцуват безмилостно в ума й. До края на дните си тя щеше да сънува кошмари. Бързо чукане в тоалетните на автогарата, за бога. Отврат. Ами когато тя му направи това в старомодната масленозелена баня в апартамента на неговите родители… Думите не й стигаха.

В пристъп на гняв тя взе лаптопа и с две кликвания изтри цялата таблица. С още две кликвания изтри и таблицата за себе си. А пет минути по-късно Анна създаде чисто нов документ, който се казваше: Пит, смотано мекотело, смятай се за ЗАРЯЗАН.