Луси Даймънд
Една нощ в Италия (10)

Глава 9
Il diario — Дневникът

19 април 1993 г.

Е, знам, че постъпих лошо, обаче не можах да се стърпя — взех халбата с тъмна бира и я излях върху главата на Джейми. Той направо се сбърка… — но момичетата ме посрещнаха с ръкопляскане и възгласи. Беше ТОЛКОВА ЗАБАВНО!

2 юни 1993 г.

Алекс Зетланд може да ме ЦЕЛУНЕ ОТЗАД, ако си мисли, че има някакъв шанс с мен. Бясна съм! Глупав лъжец и негодник. Ударих го с лакът в топките, когато се опита да ме награби. Само като си помисля, че по-рано си падах по него!

11 юли 1993 г.

Двете със Зоуи ЗАМИНАВАМЕ утре! Тоооооолкова се вълнувам, че може да се подмокря. Гари ме пита още ли сме заедно, обаче аз му казах, съжалявам, пич, аз слизам от влака, дай да не се връзваме, а?

Той се оживи, като чу за „връзване“, но после загря какво имам предвид. Много съм гадна, нали? Всъщност изобщо не ми пука. Аз отивам в Европа за як купон, приключения и обилни количества би-би-биричка!

В хода на масивното катарзисно разчистване на дома Катрин попадна на някои от старите си дневници. Боже, каква купонджийка беше в студентските си години. Дръзка и уверена, тя не търпеше никакви номера. Сега Катрин не се гордееше с поведението си: да заливаш мъжете с бира, да ги риташ в интимните части, да ги зарязваш безсърдечно, понеже отиваш на почивка в чужбина… Тя се надяваше, че Емили не се държи по същия начин в университета — или Матю. И все пак изпитваше тайно възхищение към тази непукистка нагласа.

По онова време тя беше толкова сигурна в себе си, толкова уверена. Но после срещна Майк и всичко се промени. Тя се промени. Едва сега, когато той си тръгна, тя започна да си задава въпроси, да преоценява връзката им. Наистина ли беше толкова солидна, колкото й се струваше? Дали тя и Майк бяха двете половинки на едно цяло?

Преди няколко седмици Катрин беше на смяна в старческия дом и дочу разговор между Нора и Вайълет, две от нейните любими старици, да си припомнят страстните си увлечения от миналото и да се кикотят палаво. Историйките им я накараха да се почувства празна, а след това я изпълниха със завист. Как само бяха обожавали своите любовници и флиртове! Можеше ли да каже честно, че беше чувствала нещо такова към Майк?

После, миналата седмица, когато беше на смяна в благотворителния магазин, влезе млада руса жена със страхотен тен, която си търсеше евтин черен панталон и няколко бели ризи, за работа като сервитьорка, „защото през последните осем години пътувах и всичките ми дрехи са за хвърляне“. Катрин трепна, чувствайки болезнен копнеж по онази Катрин от миналото, която беше обиколила Европа с приятелката си Зоуи, двете се хващаха на работа тук и там, после се качваха на някой влак и продължаваха, накъдето ги отвееше вятърът. Кога за последен път беше правила нещо необмислено?

Чашата преля преди няколко дни, когато една от тръбите вкъщи се спука и наводни кухнята. Паникьосана, Катрин се опита да намери Майк в кабинета, но й казаха, че той е на почивка на Сейшелските острови.

— О — каза объркано рецепционистката Линдзи, — това е странно. Аз мислех, че вие сте с него, госпожо?

— Не — отговори Катрин. Тя не беше с него. Тя си беше тук, в Уедърстоун, затънала до глезените в мръсна вода, с остра нужда от водопроводчик. Как, по дяволите, Майк можеше да си позволи ваканция на Сейшелите?

Хрумна й, че може би, само може би, тя не беше подредила правилно приоритетите си. И може би, само може би, трябваше да направи нещо по този въпрос.

Пени, разбира се, категорично одобри тази нова позитивна нагласа, когато Катрин й я сподели една сутрин, на връщане от тенис.

— Да. Абсолютно. Улови мига! — каза тя и чукна волана за убедителност. Придвижваха се в старинното беемве на Пени, което миришеше на кучета, а по пода се валяха празни опаковки от чипс и цигарени кутии. — Е, какво ще правиш? Какъв е планът за действие?

— Ами… — Катрин се смути от командирския тон на приятелката си. — Мисля, че искам да се позабавлявам. Не искам да завърша живота си като бабичка в старчески дом, която няма с какво да се похвали пред другите стари дами.

— Забавления — повтори замислено Пени, с опасен блясък в очите. — Дарън има един готин приятел, с когото мога…

— Нямам предвид такъв вид забавления — отсече Катрин. Само при мисълта да потопи крак в басейна на флиртовете и любовните увлечения започна да й се повръща. Или може би беше заради шофирането на Пени, помисли си тя, когато приятелката й даде газ, за да изпревари пълзящия бял форд фиеста пред тях. — Трябва да си намеря някаква работа — каза тя.

Пени изсумтя презрително.

— Стори ми се, че ти спомена забавления. Виж, защо не дойдеш на моя курс по кънтри танци в четвъртък? Голям смях пада. Освен това там има много готини типове.

Кънтри танците и идеята за „готини типове“ с каубойски ботуши не бяха по вкуса на Катрин.

— Ъм… — каза учтиво тя, — аз всъщност си мисля за някакъв друг курс. Може би.

— Блестяща идея, Кат. Отчаяните съпруги винаги правят така, нали? Запиши се на вечерен курс, забий сексапилния учител по дърводелство, дрън-дрън.

— Аз не искам да изучавам дърводелство — изтъкна Катрин.

— Уф — продължи Пени. — Дърводелство, ремонт на автомобили и… не знам, довършителни строителни работи — в тези курсове ще е пълно с мъже. ПЪЛНО.

— Дърводелството и довършителните строителни работи не ми се виждат забавни — обади се Катрин. — Аз се бях ориентирала към грънчарство или…

— Не.

— Изработка на бижута.

— Там ще има само жени.

— Тогава езиков курс. Може би италиански.

— А, това вече става. Езикът на любовта и всичко останало. Това ми харесва, Кат. Давай! — Пени наби спирачките на кръговото движение и Катрин политна напред. Да се возиш в колата на Пени беше като да играеш на руска рулетка. — Между другото, исках да те попитам какво ще правиш на Коледа? Искаш ли да дойдеш у нас заедно с децата? Тази година ще ми гостуват родителите ми, но можем да вместим още няколко човека. Трябва да поръчам пуйката в близките дни, така че ми кажи по-рано, чу ли?

— Благодаря, но… — добре че Пени следеше кръговото движение и не можеше да види изражението на Катрин. — Всъщност ние ще посрещнем Коледа вкъщи — каза смутено тя. — Ние четиримата и родителите на Майк.

— Какво? — хлъцна Пени. — Какво каза? Одобрихте ли се? Аз мислех, че той си развява задника на Сейшелите?

— Не, просто…

— Но ще дойде при теб за Коледа? Как ще стане това? Обърках се. Близнаците знаят ли? Имам чувството, че съм пропуснала нещо съществено.

— Не, те не знаят. И ти не трябва да споменаваш нищо. Майк го измисли. Ние ще… — тя се закашля, ужасена как щеше да реагира нейната приятелка. — Ние един вид ще се престорим, че всичко е наред.

Пени едва не се блъсна в микробуса пред тях.

— Един вид какво? — тя свърна рязко и изпревари неправилно, предизвиквайки гневен клаксон и неприличен жест от страна на шофьора на буса. — Ще се престорите, че всичко е наред?

Тонът й говореше недвусмислено, че тя намира тази идея за пълна лудост. И сигурно имаше право.

— Аз просто не мога да събера смелост да им кажа — призна Катрин. — Майк също не иска да ги тревожи.

— Боже, Кат. Това е лудост! Извинявай, но това е напълно откачено. И какво, ти ще легнеш в семейната спалня заедно с него, за да се престорите на щастливите мама и татко? И мислиш, че децата изобщо няма да забележат?

Катрин скръсти ръце отбранително. Не й се беше сторило толкова откачено, когато Майк го предложи миналата седмица. Всъщност дори й се стори разумно, най-лесното решение. Тя даже се запита, в момент на слабост, дали Майк не се надяваше да се върне за постоянно, дали щеше да има разкаяние, целувки под елхата, коледно сдобряване. Това беше, преди да научи, че мъжът й беше заминал за Сейшелите с другата жена.

Пени обаче се настройваше войнствено с всяка секунда. И нямаше намерение да се откаже.

— Ами когато хората започнат да шушукат? — попита тя. — Знаеш, че аз ще отнеса тайната в гроба, но не мислиш ли, че клюкарките като госпожа Арчболд ще разровят нещата? Напоследък не виждам баща ви в квартала. Той върна ли се при майка ви? Повече не им трябва — един намек и цялата история ще лъсне като кърпени гащи.

Пени паркира на тяхната улица, вдигна ръчната спирачка с излишна сила и Катрин погледна към спретнатата къща на госпожа Арчболд през две сгради. Напоследък дантелените перденца водеха толкова активен живот, че тя се учудваше, че корнизът още не беше паднал.

— Ами… ние все пак ще опитаме — каза тя. — Ако децата научат, ще научат. Но според мен си струва да опитаме. Бих направила всичко за една последна Коледа заедно, дори ако е фалшива като изкуствен сняг.

Пени я потупа по ръката.

— Съжалявам. Не исках да те разстроя. Разбирам желанието ти за семейна Коледа, но… — тя откопча предпазния си колан. — Е, желая ти късмет. Само помни, че в моя дом те очаква кутия шоколадови бонбони и картонена шапка с твоето име, ако нещата не потръгнат у вас.

* * *

Катрин се опита да игнорира злокобните думи на Пени, когато остави сака с екипа за тенис в коридора, вдигна пощата от изтривалката и влезе в кухнята.

Тя прегледа писмата — както обикновено, всичките бяха за Майк — но последният плик привлече вниманието й, тъй като носеше логото на Барклис Банк. Тя се намръщи. Това беше странно.

Цял живот бяха ползвали услугите на друга банка. Защо ще им пишат от банка „Барклис“?

Сигурно се опитваха да ги привлекат за клиента, помисли си тя и остави плика при другите писма за мъжа й. Майк я беше помолил да му оставя пощата в клиниката всяка седмица, но Катрин му изпращаше пратка по пощата, вместо да ходи лично и да преживява унижението на съчувствените погледи на рецепционистките и принуденото мълчание. Побиваха я тръпки само като си представеше как щеше да се почувства. Ето я. Ти нали знаеш, че той я напусна? Горката крава, виж я в какво състояние е. Не разбирам какво изобщо е видял в нея, честно казано. А знаеш ли, че наскоро той беше на почивка? С друга жена. Знам!

Катрин въздъхна и си представи Майк и Ребека да се разхождат хванати за ръце по белия пясък на плажа, да си играят в кристалночистите сини води. Коктейли. Лосион за слънце. Смях. Това беше непоносимо.

О, по дяволите. И него дяволите да го вземат. Той не си беше губил времето да плаче за съсипания им брак, нали? Крайно време беше тя да продължи живота си без него. Беше време да даде път на онази Катрин от едно време, която беше дръзка и смела и която сграбчваше живота за гърлото.

Без повече колебания Катрин включи компютъра и се записа във вечерния курс по италиански, който започваше през януари. Така. Това беше начало. Началото на новата уверена Катрин. Тя почти чу радостния възглас на своето някогашно аз.