Луси Даймънд
Една нощ в Италия (28)

Глава 27
Mi dispiace — Съжалявам

Анна вече си мислеше, че никога няма да преживее историята с Красивия колега. Щяха да гравират този гаф вместо епитафия върху надгробната й плоча. Цяла седмица атмосферата в редакцията беше непоносима, като епизод от риалити, целящо да я направи за смях. Колин, старият подстрекател, подсвиркваше пронизително всеки път, когато Джо минаваше през офиса, а Марла не пропускаше възможността да изтъкне каква хубава двойка бяха двамата.

— Винаги съм подозирала, че между вас има нещо — каза тя.

— Не, това беше просто един глупав прякор — роптаеше Анна по около деветдесет и седем пъти на ден. — Аз просто се опитвах да натрия носа на приятеля ми. Как можех да знам, че Имоджен и дизайнерите ще ми скроят такъв номер?

Джо се държеше студено от излизането на броя.

— Следващия път, ако имаш любовни проблеми, не ме въвличай в тях — каза той с опасен блясък в очите. Анна се почувства като най-лошия приятел на света.

— Не виждам какъв е проблемът, читателите са във възторг — подхвърли спокойно Имоджен. Тя тъкмо си слагаше червило, когато Анна влезе в кабинета й, за да се оплаче. — Вече получаваме писма, в които ни питат кога ти и Красивия колега — тя направи знака за кавички с пръсти — ще излезете отново по заведенията. Ще бъде като онази реклама на „Голд бленд“. Помниш ли я? Сигурно си прекалено млада. Еротичното напрежение продължи с години.

Анна я погледна, без да е сигурна дали шефката й говореше сериозно, дали се шегуваше, или просто беше побъркана.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя. — Този обзор беше еднократна акция, докато Марла отсъстваше. Сега се върна на работа, така че… — тя не довърши, ядосана, че Имоджен продължаваше да се цупи срещу огледалото и да не й обръща внимание.

— Да, но читателите харесват тази история — заяви Имоджен, като се обърна и заслепи Анна с усмивката си. — Затова ще остана вярна на моя подход. Мисля да възложа на Марла някой друг ресор за няколко седмици — тъкмо Рут излиза в отпуск по майчинство, ще стане идеално. Ще й кажа, че трябва да помогне на новата колежка да се ориентира, да я въведе в занаята.

Анна не хареса посоката на разговора.

— Но Рут е репортерка от новинарската секция — възрази немощно тя.

— Да — каза Имоджен. — А Марла постоянно повтаря колко е гъвкава. Сигурна съм, че ще се зарадва на възможността да излезе от коловоза и да се заеме със сериозна журналистика за разнообразие.

Анна потисна желанието си да изсумти. Да, а аз съм Джарвис Кокър, помисли си тя. Марла щеше да издивее, когато научеше, че трябва да пусне комфортното си бюро, но не за да яде без пари в гурме ресторант или да изпробва козметика. После тя осъзна пълния смисъл на думите на Имоджен.

— Чакай, ти нали не казваш…

— Да — увери я Имоджен. — Точно така. Ти ще напишеш обзора и тази седмица; вторият вариант на материала беше много добър, както. Знаеш. И не пропускай да поканиш Джо. Нямам търпение да науча какво ще се случи този път — читателите също. Те ще си оближат пръстите!

 

 

— Какво каза тя? Това някаква шега ли е?

— Де да беше — промълви жално Анна. Тя и Джо бяха в малката кухня в редакцията и тя току-що му беше съобщила новината над вдигащата пара термокана. — Много съжалявам, Джо. Направих огромна грешка. Освен това ти не си длъжен да правиш това. Всъщност животът и на двама ни ще бъде по-лесен, ако не дойдеш. Ще те разбера напълно, ако откажеш.

С неразгадаемо изражение той посегна към кутията с чай и пусна по едно пакетче в двете чаши.

— Джулия ще изперка — процеди той.

— Да. Знам. Слушай, не се тревожи, аз ще отида при Имоджен и ще й кажа, че не е възможно.

— От друга страна, беше ми толкова приятно с теб „При Енрико“ миналата седмица — каза неочаквано Джо. После я погледна в очите и Анна почувства как гореща руменина залива лицето й.

— Така ли? Тоест… да. На мен също.

— А, честно казано, с Джулия… ние от много време не се разбираме — добави той.

По някаква причина кожата на Анна настръхна.

— Съжалявам да чуя това — но ако трябваше да е честна, тя изобщо не съжаляваше. Всъщност дори се зарадва. Какво ставаше с нея? Това правеше ли я много лоша приятелка? Да, помисли си тя строго. Да, точно така.

Настъпи неловко мълчание, запълнено от гъргоренето на каната и от рязкото щракване на бутона, когато водата завря.

— Ако искаш, мога да говоря с Джулия — предложи Анна. — Мога да кажа, виж, между нас няма нищо, аз нарекох твоя приятел „красив“, защото… — Джо я гледаше с толкова странен, настойчив поглед, че тя изгуби нишката на мисълта си. — Защото… се опитвах да ядосам бившия ми приятел.

— Аха — възкликна той. — Само затова ли?

Анна се изчерви.

— Ами…

— Ооо, ето ги, влюбените пиленца са в кухнята! — ахна Имоджен в същия миг, влизайки да включи еспресо — машината, която никой друг нямаше право да пипа. — Планирате следващата си среща, нали? Замисляте романтична вечеря numero duo!

— Имоджен! — извика Анна. Боже, колко беше сконфузващо. — Не е среща!

— Не, разбира се — каза Джо. — И възразяваме срещу опитите да ни сватосваш и да ни представяш като влюбени гълъбчета.

Така ли, помисли си Анна, съкрушена.

— Да — побърза да добави тя. — Абсолютно. Възразяваме. Защото ние двамата… смешно е дори да си помислиш, че между нас има нещо. Аз не си падам по Джо!

Думите прозвучаха непремерено остро и възмутено и тя видя как Джо трепна. Ах! Ето че отново го беше засегнала, тъкмо когато бяха затоплили отношенията си.

— Точно така — обади се Джо. — Така че ако наистина искаш да продължаваме с тази шарада, Имоджен, имай предвид, че ние ще искаме достойна отплата, сравнима с душевните терзания, които понасяме.

Душевни терзания, помисли си Анна, наранена. Нямаше нужда Джо да е толкова… После тя забеляза пламъчето в очите му.

— Нали, Анна? — каза той с тайно намигване, докато Имоджен зареждаше машината.

— Ъ… да — каза тя, въпреки че не разбираше какъв беше замисълът. — Точно така.

— Ако позволите да ви напомня, тук аз съм шефът, а вие правите каквото аз кажа — заяви Имоджен на Джо с гласа на училищна директорка. Обаче Анна виждаше, че шефката им беше по-скоро развеселена, отколкото ядосана. — Хайде, кажи, какво искаш? И недей да клинчиш увеличение на заплатата, защото и двамата знаем, че Дик Бригс никога няма да се съгласи.

— Ами, исках да разговарям с теб по един въпрос — каза Джо. — Шон Дейвис, нашият местен ръгби герой, играе за Уелс, както знаеш, и се надява да участва в следващия мач на „Шестте нации“. Канех се да попитам дали мога да замина да гледам мача на живо. Ако Шон играе като титуляр, мога да взема убийствено интервю след мача.

Раменете на Анна увиснаха от смайване. О, Джо, помисли си ядосана тя. Проклетият типичен мъж! Можеше да поиска всичко, а той се хващаше за някакъв тъп ръгби мач. Тя го смяташе за надарен с повече въображение.

— А кога е следващият мач? — попита Имоджен, свила устни.

— На 23 февруари — отговори Джо. — Уелс срещу Италия. В Рим.

Анна зяпна. Рим? Правилно ли бе чула? Добре, тогава тя вземаше думите си назад. Джо беше абсолютен гений, който си играеше с Имоджен както си искаше.

— А Анна искаше да се включи в курс по италианска кулинария — продължи той, като я смушка. — Който също се провежда в Рим. Идеален материал за секцията за пътешествия.

Така ли? Кога беше казала такова нещо? Той си измисляше. Той беше невероятен!

— Нали, Анна? — попита той, вдигайки вежди.

— О, да — излъга тя. — Точно така.

— Всъщност курсът се провежда същия уикенд — каза Джо, а в стомаха на Анна нещо се преобърна и краката й се разтрепериха.

Еха! Джо се опитваше да им издейства командировка в Италия. Заедно. Нямаше начин Имоджен да се съгласи, но все пак … Джо се опитваше да им издейства командировка в Италия! Какво означаваше това?

Имоджен се засмя.

— Същият уикенд, а? — каза тя. — Какво съвпадение! — тя вдигна чашката си с еспресо и отпи замислено глътка кафе. — Ще си помисля — каза тя. — Но вие междувременно направете резервация в следващия ресторант, моля. И изберете някое романтично място.

Когато Имоджен се отдалечи, Анна и Джо избухнаха в смях.

— Това просто няма да стане — изкикоти се Анна.

— Но си струваше да опитам — каза Джо, като й подаде нейната чаша с чай.

— Ти наистина ли измисли тази история в движение? — удиви се Анна. — Пилееш таланта си като спортен репортер — ти трябва да пишеш книги — тя се засмя отново. — Имаш страхотно въображение. Кулинарен курс в Рим наистина. Това беше вдъхновено. Отивам да потърся нещо такова в интернет, в случай че тя се опита да ни разобличи.

— Обзалагам се, че можеш да вземеш от Рим влак до Римини — добави Джо. — Нали си мислеше, че баща ти живее там?

— О, боже, да — ахна Анна. — Мога, нали? — тя го погледна развълнувано, неспособна да повярва на случващото се. При това щяха да й го платят като служебен ангажимент!

— Ти гледай да напреднеш с италианския — каза той, връщайки млякото в хладилника. — И направи резервация за следващия ресторант, на който ще направим обзор. Струва си да се престорим на романтично увлечени заради Италия, нали?

— Да — каза тя, после леко посърна. Да се престорим на романтично увлечени? Не че тя искаше истинско романтично увлечение… Не, не, разбира се. Или искаше? — Да, струва си — добави тя, с престорена увереност. — Ще се престорим. Ще бъдем най-добрите в занаята. Аз бях с Пит цели две години, в края на краищата. През цялото време се преструвах — тя сякаш не можеше да спре да говори за преструвки. — Така че… всъщност ще бъде най-добре да млъкна — завърши тя, опитвайки се да се овладее. — Благодаря за чая. И стискам палци за Рим!

 

 

Анна едва дочака урока по италиански следващата седмица.

— Никога няма да познаете какво стана — каза тя развълнувано веднага щом влезе в класната стая. — Отивам в Италия — в Рим!

— Няма начин! — изписка Софи. — Това е страхотна новина. По какъв повод? И какво стана с Римини?

— Да, ще отида и там — каза Анна, удивена от собствения си късмет. Все още не можеше да повярва, че Имоджен се беше съгласила. — Само след две седмици! Моят приятел в службата ни издейства обща командировка.

— Еха! Късметлийка — подсвирна Фийби.

— Това е велико — каза Рой, който беше дошъл на урока сам, бледен и изморен, но непоколебим. — Браво на теб, мила.

Катрин погледна Анна многозначително, в смисъл, Ти си невероятна.

— Това няма нищо общо с Красивия колега, нали? — попита тя.

Анна се засмя.

— Не, нещата не стоят по този начин — каза тя.

— Така ли, мадам? Съдейки по съботния обзор, вие двамата се разбирате много добре — отбеляза Катрин, присвила очи. — От страницата буквално прехвърчаха искри.

— Да, така е — съгласи се Нита. — Аз си мислех, че ще се целунете в края на тази вечеря. Уха!

— Изпуснала ли съм, какво стана? — попита Фийби. — Имаше ли игра на настъпванка под масата, Анна? Целувки над панерчето с хляба?

Анна се изкиска.

— Не, аз… — започна тя, после погледна Софи, осъзнавайки, че запълваше ценните минути на часа с подробности от личния си живот. — Извинявайте, аз превзех часа. Ще ви разкажа всичко в пъба, след като свърши часът, става ли?

— Става, палавнице — изсумтя Нита и завъртя очи, но после смушка Анна. — Браво на теб, момиче. Ще седна до теб в пъба — тя се обърна да погледне Фреди. — Я виж, дори Фреди проявява интерес. Ще успеем ли накрая да те замъкнем в бара, Фредстър, или какво?

Фреди прехапа устни.

— Всъщност аз трябва да се видя с един човек — каза той.

— О — въздъхна Нита, сразена.

— Кофти — подхвърли едва чуто Фийби.

— Можеш да доведеш приятелите си в пъба — предложи Софи. — Всички са добре дошли. Е, както и да е, да започваме. Днес ще научим няколко нови глагола и ще започнем да говорим за нещата, които правим през деня — събуждане, закуска, работа… такива неща — тя се засмя. — А после ще извадим душата на Анна в пъба. Започваме.

* * *

Втората вечеря в ресторант за обзор — а не среща, както постоянно си напомняше Анна — се състоя в Милтън, нова брасерия на улица „Норфолк“. Със свещи и уединени сепарета за двама, заведението определено беше романтично местенце, точно както беше заръчала Имоджен, с модерна френска кухня и най-изкусителните десерти, измежду които Анна бе избирала някога.

— Добър избор — каза Джо, оглеждайки се с възхита, докато тя събличаше палтото си. — Ресторантът също изглежда приятен — добави той.

— Ха-ха. Но ти благодаря — каза Анна. Тя беше облякла любимата си черна рокля с деколте лодка и беше навила косата си, така че да пада на големи вълни около раменете й. Докато се обличаше, тя се стремеше да постигне елегантен изискан вид, но на път за центъра започна да се опасява, че прилича повече на Джесика Рабит, само деколте и бедра — прекалено смел стил за вечеря с колега. — Ти също.

— Какво, тази вехтория? — пошегува се той, сочейки ризата си. — Благодаря ти. Така… — каза той, вземайки менюто — да видим какво ще изберат Анна и Красивия колега тази вечер?

Тя завъртя очи.

— Това, че те нарекох веднъж така, не означава, че ще го направя отново — предупреди го тя. — Може да ти сменя името на Непоносимия колега в следващия брой.

— Имоджен иска романтика — напомни й той. — А читателите от Шефилд дават мило и драго за някакъв напредък.

— Така ли? Читателите от Шефилд ще имат да вземат — отговори Анна, докато четеше внимателно менюто.

— Стига, аз просто се пошегувах — успокои я Джо. — Според мен Красивия колега може поне да се опита да си открадне целувка по-късно вечерта. Нали го знаеш какъв е.

Названията на ястията заиграха пред очите на Анна. Да си открадне целувка? Дали имаше предвид, че тя трябваше да измисли целувката заради рубриката, или всъщност казваше… Ситуацията ставаше много смущаваща.

— Мисля, че Красивия колега не бива да забравя, че все още има приятелка — подхвърли шеговито тя, надявайки се, че Джо не можеше да чуе ударите на сърцето й. — Аз ще си взема пържола с пържени картофки. Ти какво искаш?

Вечерта беше много странна. Определено приятна вечер, но никой не можеше да отрече особеното подводно течение. Седенето в романтичен ресторант в името на измислен романтичен обзор, докато чувстваш привличането на мъжа срещу теб, но без да знаеш дали той чувства същото към теб… не се отразяваше добре на трезвата мисъл.

 

 

— Значи не се случи нищо? — попита Софи, когато заеха любимите си места в „Горчивия край“ след часа по италиански.

— Нямаше дори целувка по бузата — отговори Анна, опитвайки се да скрие разочарованието си. — Което е добре, естествено. Защото той все пак си има приятелка, красивата, но заядлива Джулия.

— На мен ми се струва, че тя вече е пътник — отбеляза Фийби.

— Но в обзора ти споменаваш за „тлеещо напрежение“ — каза Катрин. — Надявах се да е истина.

— Ами, да, донякъде е вярно — призна Анна, — но аз се преструвам, че съм си го измислила, за да е доволна шефката — тя направи физиономия. — Всичко е изключително заплетено.

— Важното е, че отивате в Рим заедно — каза Джордж.

— Да — съгласи се Анна. — Той ще гледа мача на Уелс, а аз съм се записала в курс по италианска кулинария. Нямам търпение!

— Чудесно — каза Софи. — А след това ще отидеш ли в Римини? В Лунгомаре Аугусто?

— И още как! Ще издиря този мой баща и всички ще заживеем щастливо — каза Анна и вдигна чашата си. — Наздраве за това!

Всички се чукнаха и казаха дружно:

— Salute!

— Значи наистина заминаваш — каза Катрин на Анна, докато Джордж питаше Рой за Джералдин, а другите слушаха отговора. — Ах, това е толкова вълнуващо.

Анна се усмихна.

— Знам. Аз още не мога да повярвам, че Имоджен се съгласи. Но ще трябва да напишем още най-малко два обзора — това е цената. Водещата на рубриката — Марла — бълва змии и гущери, казвам ти.

— А ти имаш ли стратегия за издирването на баща си? Успя ли да научиш нещо повече?

— Ами, рових тук-там в интернет — призна Анна. — Качих снимката му на две платформи за съобщения, които са базирани в Римини, с надеждата някой да го познае, преди да замина. Установих контакт с една дама в туристическото бюро, която обеща да ми помогне в търсенето в общинския архив — тя отпи глътка вино. — Все едно да търся игла в купа сено, но аз трябва да опитам.

— Жалко, че не можеш да откриеш фамилното му име — каза Катрин. — Тогава щеше да намериш адреса или телефона му много по-лесно.

Анна помести подложката под чашата си.

— Знам, но майка ми е такъв инат. Винаги отказва да говори за него. Ако знаеш колко пъти съм опитвала. Баба ми също вече не го споменава. Колкото до леля ми… Тя е лоялна към майка ми, знам, че няма да каже нищо.

— Може би си заслужава да опиташ още веднъж с майка ти — каза Катрин. — След като ще биеш целия този път. Не мислиш ли?

— Хмм — Анна прехапа устни. Катрин имаше право, но на каква цена? Жестока караница? Ледено мълчание, което щеше да продължи с месеци?

— Понякога родителите крият разни неща от децата си, защото искат да ги предпазят — каза Катрин. — Самата аз съм го правила. Но ако някое от моите деца дойде и постави въпроса ребром, ако каже, кажи ми, мисля, че ще го направя. Особено ако заминава да търси истината в чужбина, като теб.

Анна не отговори веднага. Тя се опитваше да си представи какво би направила майка й, ако тя свалеше картите си на масата и й съобщеше, че заминава за Римини. Дали Трейси щеше да й помогне, или щеше да застане на пътя й?

— Струва си да опиташ — настоя Катрин. — Просто бъди откровена с нея. Честността може да е разковничето.

 

 

— Здравей, мамо, аз съм — беше десет часът същата вечер и след половин изпита бутилка вино Анна беше решила да действа.

— Здравей, миличка, тъкмо отивах да си легна. Всичко наред ли е?

— Всичко е наред — каза Анна. Тя затвори очи за момент и събра смелост. — Ъ… мамо. Виж, знам, че е неочаквано, но миналата година баба ми разказа за Джино. Баща ми. И аз… ами, аз след две седмици отивам в Римини да го намеря.

Последва шокирано мълчание. Анна се гърчеше, очаквайки гневния изблик, който несъмнено предстоеше.

— Баща ти? — каза учудено Трейси. — В Римини? Съжалявам, миличка, но не те разбирам. За какво говориш?

— Аз видях снимките на Мари. Баба ми каза името му. Отивам в Римини, но ми трябва нещо повече от една снимка. Ако ти ми кажеш неговото фамилно име или нещо друго за него, ще ми бъде от огромна помощ. Моля те, мамо. Наистина е важно за мен. Просто искам да знам.

Последва дълго мълчание.

— Моля те — повтори Анна за по-сигурно. — Разкажи ми, дори ако е ужасно. Аз наистина искам да се срещна с него. Уча италиански само заради това.

Гласът на Трейси прозвуча разтреперан:

— О, боже — каза тя. — Аз не… О, Анна.

— Моля те, мамо. Моля те.

— Добре — каза накрая тя. — Но не искам да го правя по телефона. Защо не ми дойдеш на гости през уикенда? Тогава ще ти разкажа всичко, обещавам ти.