Луси Даймънд
Една нощ в Италия (35)

Глава 34
Qual è il tuo numero di teleffono — Какъв е телефонният ти номер

За голямо учудване на Катрин Джордж сякаш беше изчезнал от Шефилд. Той не се появи на курса по италиански във вторник след тяхната импровизирана среща. Не дойде на представлението на Софи два дни по-късно, въпреки че Анна му беше купила билет. И после, когато Катрин отиде до терена във Фокс Хил, той не беше там.

— Джордж? — каза Къл, когато тя попита за него. — Цяла седмица не съм го виждал. Сигурно е много зает.

Сега отново беше вторник вечер, тоест време за италиански. Катрин влезе в класната стая със затаен дъх — но въздъхна разочаровано, когато не го видя там. Сега съжаляваше, че не му беше позвънила, вместо да му изпраща есемеси миналата седмица. Човек лесно можеше да изтълкува погрешно есемеса, нали? Ако беше разговаряла с него, той щеше да долови съжалението в гласа й. Ех, защо всичко трябваше да е толкова трудно?

Фийби, Нита, Софи и Рой се бяха скупчили около Анна, забеляза в следващия момент Катрин, и тогава си спомни, че новата й приятелка току-що се беше върнала от Рим. О, и, разбира се — тя беше написала онзи прекрасен обзор във вестника, където беше разкрила чувствата си към Джо!

— Анна! — възкликна тя, като се устреми към тях. — Как беше в Рим? Добре ли си прекара?

Анна сияеше, излъчването й беше просто неописуемо.

— Прекрасно — каза тя, лицето й грееше от щастие. — Имам да ви разказвам толкова много, че предпочитам да отидем в пъба след урока, може ли?

— Разбира се — отговориха едновременно Катрин и Софи.

— Отиваме всички — каза Нита, хвърляйки многозначителен поглед към Фреди, който тъкмо влизаше в класната стая. — Нямам търпение да науча подробностите.

 

 

По-късно, насядали около любимите им маси в „Горчивия край“, всички — дори Фреди — слушаха със затаен дъх, докато Анна описваше италианския уикенд: невероятния кулинарен курс в събота и няколкото часа разглеждане на забележителностите, преди тя и Джо да се качат на самолета в неделя.

— Имах възможността да говоря на италиански — каза гордо тя.

— А какво става с Красивия колега? — попита Катрин. — Хайде, не ни дръж в напрежение!

— Боже, да — каза Софи. — Аз прочетох обзора от събота — уха. Настръхнах цялата.

— Аз също! — извика Фийби, като притисна драматично ръце към гърдите си.

— Толкова романтично. Той какво каза?

Анна се усмихна щастливо.

— Той каза, че изпитва същите чувства. Така че сега е Красивия ми приятел, а не само колега.

— Еха! — изписка Нита. — Боже, нещо става с нас, нали, момичета? Първо Софи и нейният хубавец. Сега ти, Анна. Кой ще е следващият? — тя запърха с мигли. — Сигурно аз?

— Е, определено няма да съм аз — каза Катрин през смях.

— Така ли? — Анна я погледна въпросително. — Аз си мислех, че може би…

— Не — каза Катрин с разтуптяно сърце. Тя видя погледа, който си размениха Анна и Софи, и се замоли да не споменат името на Джордж. Не на глас, не пред целия клас. Последното, което искаше, беше хората да останат с грешно впечатление или да започнат да шушукат за нея. Мили боже! Тя наистина ли си падаше по него?

— Получих есемес от Джордж по-рано, писа ми, че няма да дойде тази вечер — каза Софи тихо, когато Фийби започна да разказва някаква забавна история за една от нейните клиентки. — Изглежда, че съпругата му е пострадала в някаква злополука и е в болница. Той е заминал да я види.

— Не знаех, че той е женен — отбеляза Анна.

— Вече не е — каза Катрин, но сърцето й се сви болезнено. Джордж зарязваше всичко и хукваше да се грижи за бившата си жена… Какво означаваше това? — Той каза ли нещо друго?

— Не, само това. Струва ми се, че катастрофата е била сериозна — Софи замълча и погледна чашата си с вино. — Добре ли си, Кат? Случи ли се нещо между вас двамата?

— Всъщност не. Той ме покани на питие миналата седмица…

— Знаех си! — извика Анна.

— Но аз отказах. Или по-точно, първо се съгласих, но после се наложи да отменя срещата. Дъщеря ми беше… Ъ, тя имаше нужда от мен — Катрин прехапа устни. — Оттогава не съм го чувала и помислих, че може би ми се сърди. Обаче изглежда, че сега той си има други грижи.

— Права си. Е, надявам се… — Софи не можа да довърши изречението, защото Анна ги смушка и им посочи нещо много по-интересно от другата страна на масата.

— Телефонът ми? — попита Нита.

Фреди се изчерви леко, осъзнавайки, че всички бяха притихнали и ги слушаха, но продължи:

— Мислех си, че може да излезем някоя вечер — каза той. — Да упражним нашия италиански в някой италиански ресторант?

На лицето на Нита се изписа триумф, който почти моментално изчезна.

— Чакай малко — каза тя. — Аз не искам да съм поредната бройка в твоя тефтер.

— Моят тефтер? Какво? — попита той, озадачен.

— Всички сме чували за твоите завоевания, Фреди. Аз не съм глупава, така да знаеш! — произнесе звънливо Нита.

— Завоевания? — повтори Фреди. — Какво искаш да кажеш?

Софи се изкашля тихичко.

— Ами, аз споменах на Нита, че те видях с едно тъмнокосо момиче в „Гладстоун“ точно преди Коледа — призна тя.

— А аз те видях да прегръщаш една красива по-възрастна жена в центъра онзи ден — каза Катрин, чувствайки се като абсолютна клюкарка.

— А пък аз те видях с един мъж в „Портър Брук“ миналия месец — добави Анна. — Извинявай, приятел.

Фреди зяпна от учудване при тази вълна от разкрития.

— Чакайте малко — каза той. — Тъмнокосото момиче в „Гладстоун“ сигурно е било Мария. Моята бивша приятелка — добави той за Нита. — Нейните родители са италианци, затова се записах на курса, защото щяхме да ходим на някаква голяма сватба в Тоскана през юни и аз исках да науча няколко израза.

— Ау, браво, Фреди — обади се Фийби съчувствено, с което си спечели ядовит поглед от сестра си.

— Но се разделихме две седмици по-късно — призна Фреди. — Така че вече не съм с нея.

— Ами по-възрастната жена? — попита нацупено Нита. — Ами мъжът, с когото те е видяла Анна? — тя нямаше да го остави да му се размине толкова лесно.

Фреди доби объркан вид.

— Виж, аз не съм гей — каза той, — така че мъжът сигурно е бил някой мой приятел — на челото му се появиха бръчки на размисъл. — „Портър Брук“ ли каза? Преди две седмици? Сигурно съм бил с моя приятел Лий. Той остана без работа и беше разбит. Спомням си, че го прегърнах приятелски, но само толкова. Не сме се целували.

— Съжалявам — каза засрамено Анна. — Извадих си погрешно заключение.

— Колкото до по-възрастната жена… — Фреди явно недоумяваше. После лицето му се проясни. — Аха. Тя беше ли облечена в дълго синьо палто? Сребристоруса коса, вдигната нагоре?

— На кок — подсети го Фийби. — Много елегантна.

— Да, вярно — потвърди Катрин.

Фреди кимна.

— Това е майка ми — каза той. — И аз определено не се целувам с нея.

Катрин се изчерви.

— О, съжалявам, Фреди — извини се тя, — сигурно ни мислиш за големи клюкарки.

— То е само защото си красавец — обясни му Анна. — Не можеш да останеш незабелязан, това е.

— Е, аз вече не излизам с Мария или с моя приятел Лий, или с майка си — каза Фреди и се изчерви. — Добре, Нита, ще опитам отново. Искаш ли да излезем заедно някоя вечер?

— За бога, кажи, да — възкликна Рой. — Горкото момче. Спести му мъките, Нита!

Нита грейна в усмивка.

— Да — каза тя. — С удоволствие! — после тя се подсмихна на сестра си. — Аз ти казах! — прошепна тя, после се наведе над масата и целуна Фреди по бузата.

Фийби нададе победоносен вик, а Софи, Анна и Катрин плеснаха с ръце. Рой потупа Фреди по гърба.

— Нищо чудно, че досега не искаше да идваш с нас в пъба — пошегува се той. — Това е бърлогата на лъва, нали? Дай да те черпя едно питие, синко. Я по-добре да почерпя всички. Джералдин ще остане много доволна!

Съобщение до: Джордж

От: Катрин

Много съжалявам за инцидента със съпругата ти. Тя добре ли е? А ти? Позвъни ми, ако искаш да поговорим. К.

Съобщение до: Катрин

От: Джордж

Благодаря. Тя падна от колелото, ударена от кола. Тежка черепна травма, вътрешен кръвоизлив, счупени кости. От една седмица е в интензивното отделение. Д.

Съобщение до: Джордж

От: Катрин

О, боже, това е ужасно. Много съжалявам. Надявам се, че се държиш. Тук съм, ако искаш да поговорим. х

Но той не се обади. Дори не отговори. Значи това беше краят, помисли си тъжно Катрин.