Включено в книгата
Оригинално заглавие
Catch-22, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 128 гласа)

По-долу е показана статията за Параграф 22 от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Параграф 22.

Параграф 22
Catch-22
Автор Джоузеф Хелър
Първо издание 11 ноември 1961 г.
САЩ
Издателство Simon & Schuster
Оригинален език английски
Жанр черен хумор, сатира, военен роман

Издателство в БГ Народна Култура 1977 (преизд.1982)
Преводач Боян Атанасов
ISBN ISBN 0-684-83339-5 (англ.)

Параграф 22 (на английски: Catch-22) е роман на Джоузеф Хелър, издаден през 1961 г. Действието в него се развива по време на Втората световна война, като събитията са разказани от различни герои в нехронологичен вид и от различна гледна точка. Книгата е преди всичко критика на бюрократичната система, в която невинаги владее разумът. Фразата параграф 22 е станала идиоматична и се използва за ситуация без изход, „порочен кръг“ (виж понятието параграф 22).

Романът е в списъка на няколко списания[1][2] (включително Time) на 100-те най-добри (англоезични) романа за всички времена.

Външни препратки

Източници

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

11
Капитан Блак

Ефрейтор Колодни научи за това, когато се обадиха по телефона от щаба на авиогрупата, и бе така потресен от новината, че премина на пръсти палатката на разузнавателния отдел, за да отиде до капитан Блак, който си почиваше сънливо, сложил косматите си крака на писмената маса, и с ужасен глас му пошепна съобщение.

Капитан Блак се оживи веднага.

— Болоня ли? — възкликна той възхитено. — Да пукна, ако това не е чудесна новина. — Той избухна в гръмогласен смях. — Болоня, а? — Той пак се изсмя и разтърси глава приятно смаян. — Брей! Много ми се ще да видя лицата на тия копелета, когато научат, че тръгват за Болоня. Ха-ха-ха!

Капитан Блак се смееше за първи път така весело от деня, когато майор Майор го надхитри и бе назначен за командир на ескадрилата. Той се изправи вяло, обхванат от възторг, и застана пред най-предното бюро, за да извлече най-голямата възможна наслада, когато командирите на самолетите дойдат да получат картите си.

— Точно така, копелета такива, в Болоня — повтаряше той на всички командири, които недоверчиво питаха дали наистина тръгват за Болоня. — Ха-ха-ха! Нека ви се пукне жлъчката от страх, копелета такива. Този път наистина лошо ви се пише.

Капитан Блак тръгна след последния от командирите и излезе навън, за да се наслаждава на въздействието на новината върху офицерите и войниците, които с шлемове, парашути и защитни костюми се събираха около четирите камиона, спрели в средата на лагера. Той беше висок, ограничен, печален човек, който на всичко гледаше с навъсено равнодушие. Бръснеше изпитото си бледо лице през три-четири дни и повечето време изглеждаше, като че ли пуща златисточервеникави мустаци над мършавата си горна устна. Той не се разочарова от сцената, която видя навън: ужас помрачаваше всички лица. Капитан Блак се протегна от възхищение, разтърка очи, за да се отърси от сънливостта си, и се разсмиваше злорадо всеки път, щом пожелаеше някому да му се спука жлъчката.

Болоня се оказа най-радостното събитие в живота на капитан Блак от деня, когато майор Дюлут бе убит над Перуджа и той бе почти избран за негов заместник. Когато на летището чуха по радиото за смъртта на майор Дюлут, капитан Блак посрещна новината с изблик на радост. Макар никога дотогава да не бе разчитал на такава възможност, капитанът веднага разбра, че логично погледнато, той е човекът, който трябва да замести майор Дюлут като командир на ескадрилата. На първо място той е офицер от разузнаването, от интелижанса, следователно е по-интелигентен от всички други офицери в ескадрилата. Вярно, че не е строеви офицер като майор Дюлут, каквито са обикновено всички командири на ескадрили, но всъщност това е още един допълнителен силен довод в негова полза, тъй като животът му не е в опасност и той може да изпълнява тази служба дотогава, докато родината се нуждае от него. Колкото повече мислеше за това, толкова по-неизбежно му се струваше неговото назначение. Беше въпрос само да се пошепнат две думи както трябва и където трябва, и то незабавно. Той побърза да се върне в кабинета си, за да обмисли план за действие. Изтегна се на въртящия се стол, сложи крака на масата, затвори очи и започна да си представя колко прекрасно ще бъде всичко, щом веднъж стане командир на ескадрилата.

Но докато капитан Блак си представяше бъдещето, полковник Каткарт действуваше. И капитан Блак бе смаян от бързината, с която, както той заключи, майор Майор го бе надхитрил. Към ужаса, който го обхвана, когато се оповести назначаването на майор Майор за командир на ескадрилата, се примеси и горчиво негодувание, което той не се мъчеше да прикрие. Когато неговите колеги, другите нестроеви офицери, изразиха учудването си от избора на полковник Каткарт, капитан Блак измърмори, че в ескадрилата стават странни неща; когато започнаха да обсъждат политическото значение, което можеше да има приликата между майор Майор и Хенри Фонда, капитан Блак уверено заяви, че майор Майор е в действителност Хенри Фонда; а когато те забелязаха, че майор Майор е малко странен, капитан Блак им съобщи, че той е комунист.

— Те завземат всички служби — заяви той възмутено. — Вие, момчета, можете да зяпате и да ги оставите да се промъкнат навсякъде, но аз няма да допусна това. Ще взема мерки. Отсега нататък ще карам всеки кучи син, който идва в палатката на разузнавателния отдел, да подписва клетва за вярност. И няма да позволя това копеле майор Майор да подпише клетва, дори да иска.

Едва ли не на следния ден „Славният поход на клетвата за вярност“ беше в пълен ход и капитан Блак бе възхитен, когато откри, че той е начело на похода. Наистина беше открил нещо велико. Всички строеви войници и офицери трябваше да подпишат клетва за вярност, за да получат чантите с карти от палатката на разузнавателната служба, втора клетва за вярност, за да получат летателните си костюми и парашути от парашутната палатка, трета клетва за вярност пред лейтенант Бокингтън, командира на превозните средства, за да ги допуснат да се качат на камионите, които ги откарваха до летището. Където и да се обърнеха, ги чакаше нова клетва за вярност, която трябваше да подпишат. Подписваха клетва за вярност, за да получат парите си от ковчежника, да получат дажбите си, да ги подстрижат италианските бръснари. За капитан Блак всеки офицер, който поддържаше „Славният поход на клетвата за вярност“, беше съперник и той денонощно кроеше планове как да ги изпревари поне с една стъпка. Не искаше никой да го задмине по преданост към родината. Когато успееше да увещае другите офицери да въведат и те клетви за вярност, той ги задминаваше, като караше всеки кучи син, който дойдеше в палатката му, да подпише две клетви, после три, после четири. След това въведе „Обещанието за преданост“ и после искаше да изпеят пред него в хор американския химн „Звездното знаме“ — отначало веднъж, после два пъти, после три пъти, после четири пъти. Всеки път, когато капитан Блак задминаваше съперниците си, той се нахвърляше върху им с презрение, загдето не са последвали примера му. И всеки път, когато последваха примера му, той се оттегляше загрижен и си блъскаше главата да измисли някоя нова хитрина, която ще му даде възможност отново да ги наругае.

Без да разберат как стана това, строеваците в ескадрилата се озоваха напълно подчинени на нестроевите офицери, които всъщност бяха назначени, за да ги обслужват. Бяха тормозени, оскърбявани, потискани и разкарвани по цял ден насам-натам ту от едного, ту от другиго. Когато възразяваха, капитан Блак им отговаряше, че хора, които са верни на родината, не могат да имат нищо против всички тези клетви за вярност, които се изискват от тях. На онези, които се съмняваха в ползата от тези клетви, той отговаряше, че хората, действително предани на родината си, би трябвало да се чувствуват горди да повторят своя обет толкова пъти, колкото той им наложи. А на онези, които се съмняваха дали е морално да се постъпва така, той отговаряше, че „Звездното знаме“ е най-великото музикално произведение на света. Колкото повече клетви за вярност подписва човек, толкова по-верен е той. За капитан Блак това беше съвършено просто и ясно и ефрейтор Колодни подписваше името си под стотици клетви всеки ден, така че винаги да може да докаже, че е най-благонадеждният човек в ескадрилата.

— Важното е да ги караш непрекъснато да дават обещания — обясняваше той на своите хора. — Няма значение дали вярват, или не вярват. Затова и карат малките деца да дават обети, преди дори да знаят какво значи обет и преданост.

На капитан Пилчард и капитан Рен „Славният поход на клетвата за вярност“ създаваше славни ядове, тъй като усложняваше подреждането на екипажите за всеки боен полет. Войниците и офицерите от цялата ескадрила бяха постоянно заети — подписваха, даваха обещания, пееха, така че беше нужно много повече време, за да се организират полетите. Ефикасни действия при спешни случаи станаха направо невъзможни, но и двамата — и капитан Пилчард, и капитан Рен бяха прекалено боязливи, за да протестират срещу капитан Блак, който ежедневно прилагаше най-добросъвестно теорията си за „непрекъснатото потвърждение“, теория, създадена от самия него и целяща да разкрие всички, които са станали предатели, след като са подписали клетва за вярност предния ден. Сам капитан Блак дойде да посъветва капитан Пилчард и капитан Рен тъкмо когато работеха трескаво, объркани от това ново затруднение. Той дойде с цяла делегация и най-безцеремонно ги посъветва да задължат всички екипажи да подписват клетва за вярност, преди да им се позволи да извършат бомбардировъчни полети.

— Разбира се, това е ваша работа — изтъкна капитан Блак. — Никой не се опитва да упражнява натиск върху вас. Но всички други началници задължават хората си да подписват клетви за вярност и на Федералното бюро за разследване ще се стори много странно, ако само вие двамата сте толкова малко загрижени за родината си, че не изисквате да се подписват клетви за вярност. Ако искате да си спечелите лошо име — това си е ваша работа. Ние само се опитваме да ви помогнем.

Майлоу не беше убеден от такива доводи и отказваше категорично да лиши майор Майор от храна дори, ако майор Майор е комунист, нещо, което сам тайно подозираше. Той по природа бе противник на всякакви нововъведения, които заплашват да разстроят нормалния ход на нещата. Взе твърдо морално становище и категорично отказа да участвува в „Славният поход на клетвата за вярност“, докато капитан Блак най-после го посети начело на своята делегация и поиска от него да се включи и похода.

— Националната отбрана засяга всички — отговори капитан Блак на възраженията на Майлоу. — И цялата програма е напълно доброволна, Майлоу, не забравяйте това. Хората не са длъжни да подписват клетвата за вярност на Пилчард и Рен, ако не желаят. Но ние се нуждаем от вас, за да уморите от глад всички, които не подписват. Това е също както параграф 22. Не разбирате ли? Вие не сте против параграф 22?

Доктор Данийка беше непреклонен.

— Защо сте толкова сигурен, че майор Майор е комунист?

— Никога не сте го чували да отрича, че е комунист, докато не започнахме да го обвиняваме, нали? И освен това никога сте го виждали да подписва нашите клетви за вярност.

— Ами вие не му давате възможност.

— Разбира се, че не му даваме възможност — обясни капитан Блак. — Това би провалило целта на нашия поход. Вижте, вие не сте длъжен да ми сътрудничите, ако не искате. Но какъв смисъл има ние всички да работим така здраво, ако вие почнете да се грижите като лекар за майор Майор, щом Майлоу започне да го мори от глад? Просто се питам какво ще си помислят в щаба на групата за онзи, който подронва цялата ни програма за сигурност. Вероятно ще ви прехвърлят на фронта в Тихия океан.

Доктор Данийка бързо се предаде.

— Ще отида да кажа на Гюс и Уес да направят всичко, което искате.

В щаба на авиогрупата полковник Каткарт бе вече започнал да се пита какво става в ескадрилата.

— Този идиот Блак пак го е ударил на патриотизъм — докладва му полковник Корн усмихнато. — Мисля, че ще е по-добре да сътрудничите с него известно време, тъй като вие направихте майор Майор командир на ескадрила.

— Това беше ваша идея — възрази буйно полковник Каткарт. — Не трябваше да се оставям да ме придумате.

— Това си беше много добра идея — възрази полковник Корн, — тъй като се освободихме от излишния майор, който за вас като началник беше едно позорно петно. Не се тревожете, цялата история вероятно ще се изживее доста скоро. Засега най-добре е да изпратите на капитан Блак писмо, с което да му изразите подкрепата си и да се надявате, че ще пукне, преди да направи прекалено големи бели.

Фантастична мисъл мина през главата на полковник Корн.

— Питам се какво ще направи! Нали не допускате, че този глупак ще се опита да изхвърли майор Майор от ремаркето му?

— Следващото нещо, което трябва да направим, е да изхвърлим това копеле майор Майор от ремаркето му — реши капитан Блак. — Бих желал да пратя вдън гори и жена му, и децата му, но не мога. Той няма ни жена, ни деца. Затова ще трябва да се задоволим с това, което имаме, и да го изхвърлим от ремаркето. Кой се разпорежда с палатката?

— Той.

— Виждате ли? — извика капитан Блак. — Те завземат всичко! Аз пък няма да търпя това. Ще отнеса въпроса право до майор … де Къвърли, ако се наложи. Ще накарам Майлоу да говори с него по тази работа веднага щом се върне от Рим.

Капитан Блак имаше безкрайна вяра в мъдростта, властта и справедливостта на майор … де Къвърли, макар че никога не бе говорил с него. Той натовари Майлоу да говори от негово име с майор … де Къвърли и беснееше от нетърпение, докато чакаше да се завърне високият нестроеви офицер. Както всички в ескадрилата той хранеше дълбоко страхопочитание към величествения, беловлас майор с грубо лице и вид на разгневен Йехова, който най-после се завърна от Рим с ранено око, покрито с целулоидна пластинка, и с един удар разби целия „Славен поход“ на пух и прах.

Майлоу благоразумно не каза нищо, когато в деня на завръщането си майор … де Къвърли влезе в стола със свиреп вид и израз на сурово достойнство и видя, че пътят му е препречен от цяла стена офицери, които чакаха на опашка, за да подпишат клетви за вярност. На долния край на дългата маса, където раздаваха храната, група офицери, пристигнали по-рано, даваха обещание пред знамето, като държаха внимателно таблите с ядене в едната си ръка, за да им се разреши да седнат на масата. Други, насядали по масите, бяха пристигнали още по-рано и вече пееха „Звездното знаме“, за да им се разреши да използуват солта, пипера и подправките. Врявата започна да стихва постепенно, щом майор … де Къвърли се спря на вратата намръщен, с озадачен и недоволен израз на лицето, сякаш гледаше нещо чудновато. Той тръгна право напред и стената от офицери се разтвори пред него като Червеното море пред Мойсей. Без да погледне нито наляво, нито надясно, той отиде с твърди крачки до тезгяха, където раздаваха топла храна, и с ясен, плътен глас, задрезгавял с възрастта, но все пак запазил нещо от някогашното величие и власт, каза:

— Дай да ям!

Вместо ядене ефрейтор Снарк даде на майор … де Къвърли да подпише една клетва за вярност. Щом разбра какъв е този лист, майор … де Къвърли го бутна настрана с дълбока досада, здравото му око блесна ослепително с огнено презрение и огромното му старо, набръчкано лице потъмня от надигащ се като планина гняв.

— Дай да ям, казах — заповяда той високо със суров тон, който прогърмя страховито през притихналата палатка като тътен на далечна гръмотевица.

Ефрейтор Снарк побледня и се разтрепера. Той погледна умолително към Майлоу, чакайки нареждания от него. В течение на няколко страшни секунди не се чу никакъв звук.

Тогава Манлоу кимна.

— Дай му да яде — каза той.

Ефрейтор Снарк започна да сипва храна на майор … де Къвърли. Майор … де Къвърли се отдръпна от тезгяха и с пълна табла тръгна към масите, но изведнъж се спря. Погледът му падна на другите офицери, които го гледаха с ням зов в очите. С бойкостта на човек, убеден в правотата си, той изрева:

— Давай на всички да ядат!

— Давай на всички да ядат! — обади се Майлоу като ехо с радостно облекчение и „Славният поход на клетвата за вярност“ завърши.

Капитан Блак бе дълбоко разочарован от този предателски удар в гърба, нанесен от високопоставена личност, на чиято подкрепа бе разчитал така твърдо. Майор … де Къвърли го бе изоставил.

— О, това не ме тревожи ни най-малко — отговаряше той бодро и весело на всички, които идваха да му изкажат съчувствието си. — Ние постигнахме целта си. Нашата цел беше да сплашим всички, които ни са неприятни, и да бием тревога за опасността, която представлява майор Майор. В това ние несъмнено успяхме. Тъй като и без това нямаше да му дадем възможност да подпише клетва за вярност, всъщност няма значение дали клетвите ще продължат, или не.

Виждайки, че всички, които му бяха неприятни, са отново обзети от страх през безкрайната, ужасна, знаменита обсада на Болоня, капитан Блак си спомни с тъга за доброто старо време на своя „Славен поход на клетвата за вярност“, когато той беше наистина значителна личност и когато дори важни клечки като Майлоу Майндърбайндър, доктор Данийка, Пилчард и Рен трепереха, щом се приближеше към тях, и пълзяха в краката му. Но за да докаже на новодошлите, че действително някога е бил значителна личност, той пазеше грижливо похвалното писмо, което получи от полковник Каткарт.