Димитър Мантов
Иван Асен II (7) (Цар и самодържец)

7.

Ана посрещна царя при Великия вход на Царевец. Мария-Белослава увисна на врата на баща си и покри лицето му с целувки.

Тая радост и сърдечност на близките му сега, вместо да зарадват, още повече натъжиха Иван Асена. Той прегръщаше Ана и разбираше, че вече никога не ще може да се отпусне пред нея, да говори както преди. Рано или късно тя щеше да научи за съглашението с крал Андрей, щеше да разбере, че и в миговете, когато я е прегръщал, е лъгал.

Алексий, който бе дошъл да види сестра си, бързаше да замине за Раховецката крепост, ала Иван Асен не го пусна. Повика го в работната горница, дълго мълча и накрая глухо рече:

— Алексий… Да не казваме още сега на Ана. Дъщерята на маджарския крал няма да пристигне скоро. Поне дотогава да крием…

— Не мога да ти обещая, господарю — отвърна Алексий.

Той се поклони и си замина, а Иван Асен тоя ден не излезе от горницата си. Струваше му се, че Алексий е отишъл и е казал на сестра си.

Чак привечер царят се появи в ложницата, гдето Ана се занимаваше с Мария-Белослава. Алексий не бе казал нищо. Ана го посрещна сияеща, Мария-Белослава седна на коленете му. Ала неговото сърце беше заключено. Радост в него не проникваше.

Всяка сутрин се събуждаше с въпроса: дали Алексий няма да каже?

„Той е добър, ще мълчи… Добре, че другите боляри не научиха за това условие на споразумението с крал Андрей…“ — повтаряше си царят.

Ала Алексий не издържа и в един късен следобед намери сестра си в ложницата, там, гдето тя обичаше да седи на широкия стол и да шие бод по бод със златни конци по тънък копринен плат.

Коприненият плат падна на пода, златните конци се посипаха като жълта паяжина.

Алексий обърна гръб, за да не гледа как сълзите браздят бялото лице на сестра му. Очите му се премрежиха, гърлото му се задави.

Ана захълца и плачът й, тих и приглушен, изпълни горницата със скръб и отчаяние.

— Ще отида в манастир… И Белослава ще взема… — рече, като хълцаше, Ана.

След заминаването на Ана за Суходолския манастир Иван Асен цяла седмица не приемаше никого в двореца. Телопазителите казваха, че не е добре със здравето, някои боляри шушукаха, че царят се поболял от мъка по досегашната си жена. И кой пръв заговори, не се разбра, ала в престолнината научиха за годежа на Иван Асен с дъщерята на маджарския крал.

Каква ли ще е тая маджарка? Никой не я бе виждал, не се знае куца ли е, саката ли е, или едноока…

Разчу се, че царят наредил на бдинския кефалия Живан дъщеря му Момена да замине за маджарската престолница заедно с две-три момичета от прислугата на войводата. Щерката на Живан знаеше маджарски, защото майка й беше маджарка, и тя трябваше да научи бъдещата царица на български. Чу се още, че Иван Асен поръчал на най-добрите златари в Търнов да направят скъпа златна огърлица и да я украсят с едри изумруди.

„За маджарката е!“ — лесно отгатваше всеки, който научеше.

Сега като пълновластен владетел Иван Асен трябваше да се съобразява с много неща, да премисля, да пресмята и най-мъчителното — да чака.

Надяваше се сватбата с дъщерята на крал Андрей да стане към края на годината, ала от Естергом му съобщиха, че за да бъде обявен тоя брак, необходима е благословията на папата.

Иван Асен написа дълго писмо, в което настояваше пред краля по-бързо да уреди всичко, защото „царските дела понякога изискват не продължително обмисляне, а по-бързо действие и добре е нищо да не се отлага за утре. Бог е велик, промислите му са неразгадаеми и невинаги може да се каже отнапред как ще свърши онова дело, което се протака дълго“…

Това загатване беше достатъчно крал Андрей да разбере, че не бива да губи време, още повече че в Константинопол с радост следяха приятелските отношения между маджарите и българите и императрица Йоланта поздрави своя роднина с умното разрешаване на въпроса за женитбата на дъщеря му Ана-Мария.

В началото на новата година Андрей II се обърна към папа Хонорий III с молба да благослови подготвения брак, като му изпрати и писмото на Иван Асен, за да се увери светият отец, че работата не търпи отлагане.

Ала Рим забави отговора. И крал Андрей не се обаждаше на Иван Асена.

В съседните държави съзряваха нови събития. Императрица Йоланта почина ненадейно. Отначало бароните решиха да поканят за император сина й Филип, маркграф^[1] на Намюр, но той отказа и тогава короната бе предложена на по-малкия й син Роберт Куртене.

Новият император не бързаше да тръгва за Константинопол.

Иван Асен се сроди със сръбския крал. По внушение на брат си севастократор Александър се ожени за дъщерята на Стефан Първовенчани. В Средец сватбата продължи десет дена, царят занесе на младоженците скъпи подаръци.

А епирският деспот^[2] Теодор Комнин продължаваше да уголемява владенията си за сметка на латинците. Под негова власт имаше цели области, населени с българи, и Иван Асен тревожно следеше всяка стъпка на хитрия деспот. Явно бе, че Теодор Комнин събира сили, за да завземе Тесалоника, и тогава пътят му към Константинопол е открит.

В постоянни грижи минаваха дните. Само веднъж Иван Асен ходи в Суходолския манастир и не повтори.

Ана не го допусна в килията си. Мария-Белослава го гледаше с чужди, враждебни очи и той се върна в Търнов сломен и тъжен повече от всякога. Дори майка му, монахиня Евгения, не поиска да го утеши.

Наближаваше хиляда двеста двадесет и първа година, когато от Естергом долетя вест: „Готви се, зетко мой Йоане, да посрещнеш съпругата си Ана-Мария“.