Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (7) (Холистичен модел на здравето)

4.2. „Таоизъм“ на Лао Дзъ

Древно-китайското диалектично философско учение „таоизъм“ на Лао Дзъ, подобно на херметизма (Лао Дзъ, Даодъдзин, превод Л. Димитров, 1990; Алън Уотс., Философиите на Азия, превод „ЛИК“ София, 2000), основаващо се на взаимовръзката и единството на противоположностите, а не на борбата им (както е при Хераклит, Хегел и Маркс), на хармонията, а не на поляритета. С други думи, ако в диалектиката на Хераклит, Хегел и Маркс се акцентува на различието в рамките на единството, в диалектиката на Лао Дзъ се акцентува на запазване на единството в различията. При Лао Дзъ самото разграничаване води до хармония, до „взаимно пораждане от само себе си“, а не до отрицание и премахване на едната противоположност от другата (Хегел) или и двете се отричат като се взривява структурата и се заменя с нова (Маркс). Лао Дзъ „запазва единство в различията, за да не се противопоставя Човека на Природата и да се следва естествения ред на нещата (ДАО), защото нарушителят на ДАО преждевременно загива“. ДАО едновременно означава и път, и естествения ход на явленията, и казвам, и мога, и начинът по който става всичко. Тоест основната китайска идея за Вселената се състои в това, че тя е организъм, в който всички неща действат съвместно и не можеш да откриеш някакъв ръководен център, защото такъв няма. Светът е система от взаимносвързани компоненти, никой от които не може да оцелее без другия, защото те взаимно се пораждат чрез своето съществуване, а не по силата на причинно-следствени отношения, за разлика от схемите на Аристотел и Нютон, лежащи в основата на съвременната наука. Това обаче не означава, че няма органична връзка и всичко е хаос. Напротив! Означава, че колкото повече свобода, колкото повече любов даваш от себе си на другите, и колкото повече осъзната свобода оставяш на себе си и на онова, което те заобикаля, толкова повече ред ще има.