Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (19) (Холистичен модел на здравето)

1.3. Моделен пример за практическа психосоматична холистична медицина при сърдечно-съдови заболявания (хипертонична болест, комбинирана с, атеросклероза иисхемична болест на сърцето). Собствени продукти и изледвания — „FAE“, „Rosallsat“, „Vit. P“

Моделен пример за практическа холистична медицина при психосоматични заболявания.

За да се съвместят съвременните терапевтични и ергономични възможности и да се покаже действието на Динамичния Холистичен Модел на Здравето за профилактика и лечение, към реални функционални системи в човешкия организъм, особено приложима е Практическата психосоматична медицина (Практическа психосоматична медицина, сб. под ред. На проф. д-р Владимир Иванов, „Знание“ ЕООД, София, 1999), която обхваща заболявания на: дихателната система (синдроми на невротично дишане; бронхиална астма), храносмилателната система (дифузен спазъм на хранопровода; ахалазия; раздразнен стомах; язвена болест; аерофагия; психогенно повръщане; метеоризъм; раздразнен колон; хроничен улцерозен колит), психични разстройства на храненето (анорексия невроза; булимия невроза; други хранителни разстройства), сърдечносъдови заболявания (функционални психокардиологични разстройства; исхемична болест на сърцето; хипертонична болест), неопластични заболявания, ендокринни болести (захарен диабет; тиреотоксикоза; хипотиреоидизъм), кожни болести (уртикария; пруритус; атопичен дерматит; псориазис; лишей Lichen ruber planus; акне; алопеция; херпес гениталис), венерически болести (СПИН; сифилис), хронични бъбречни заболявания, хронична бъбречна недостатъчност в етапа на диализно лечение, ревматоиден артрит, хронична болка, психосоматични проблеми в гинекологията (аменорея; дисменорея; предменструален синдром; хирермензис гравидарум; пуерперална депресия; хронични тазови болки; инфертилитет; менопауза), психосоматика в хирургията (в клиничната хирургия; при болните на интензивно лечение; при травма; при болка; при термична травма; при злокачествените заболявания), в стоматологията (психогенни страдания; пародонтоза; парафункции), психосоматични разстройства в детската възраст (по съответните системи).

Една от отличителните страни на психосоматичните заболявания е, че в основата им лежат органични изменения в органите, възникнали по схемата: „психични промени → вегетативни нарушения → структурни изменения“. Диференциалната диагноза при първия етап от тази схема се провежда спрямо хипохондриаза (соматични оплаквания без нарушение на телесните функции) и хистерия (дисоциативно разстройство). Диферециалната диагноза при втория етап — вегетативни нарушения, най-често на храносмилателната, а и други системи, е след отхвърлянето на локална нокса чрез параклинични изследвания. Необходима е и диференциалната диагноза с налудни разстройства (шизофрения, ендогенна депресия) и с маскирана депресия. Критерии за диференциална диагноза на психосоматичните заболявания от соматични заболявания в полза на психогения са:

• Анамнестични данни за отклонения в личностната структура на пациента: трайна хипохондрична нагласа, тревожно-мнителна личност с повишено самонаблюдение.

• Анамнестични данни за конверзионни (хистроинни) разстройства в миналото.

• Предшестване на зобаляването от психично претоварване (психична травма); негови повтарящи се пристъпи, респ. Рецидиви също могат да бъдат непосредствено свързани по време с психологични моменти.

• Силна ефективна осцветеност на болестните изживявания.

• Неопрадаленост, аморфност на оплакванията.

• Впечатляващо разхождане между субективните оплаквания и обективната находка.

• Несъответствие между локализацията и ирадиацията на болката и действителната инервация на съответния орган (участък).

• Необичайна флуктуация на оплакванията.

• Независимост (неповлияване) на оплакванията от външни въздействия, натоварвания, движение или покой.

• Атипична реакция на обезболяващите средства, респ. необичайно неповлияване от приложените медикаменти (diagnosis ex non iuvantibus).

За моделен пример за прилагането на всички изброени терапевтични методи в Динамичния Холистичен Модел на Здравето, избрахме сърдечносъдовите заболявания, които са причина за ранно инвалидизиране и смърт при хора в млада и зряла възраст и са един от най-значимите медико-социални проблеми на съвременността. Тяхната етиология и патогенеза са добре проучени и известни. Специално хипертоничната болест, често комбинирана с атеросклероза, възниква като невроза на центровете регулиращи артериалното налягане водещо до засилване на мускулния тонус на артериалната стена, до стесняване на просвета на малките артерии и артериоли и до повишаване на артериалното налягане. Често налице е и фамилна предразположеност. Пусков механизъм е нервно-психическо пренапрежение. Към вторичните механизми се отнасят бъбречно-исхемичния (отделянето на ренин) и ендокринния фактор (увеличаване секрецията на алдостерон). Симптомите и протичането на заболяването са хронични и различни в зависимост трите стадии на протичане и преимуществените поражения на съдовете на сърцето, мозъка и бъбреците. Артериалната хипертония води до хронично обременяване на лявата камера на сърцето, към което тя се адаптира чрез хипертрофия, т.е. увеличаване на ляво камерната мускулна маса. Това представлява небалансирана форма на компенсация и растеж, при която нарастването на кръвоносните съдове (артериоли и капиляри) изостава значително спрямо нарастването на мускулната маса. По този начин хипертрофията, а впоследствие и дилатацията на миокарда, наблюдаващи се при продължителна артериална хипертония, увеличават тежестта на исхемичното поражение на миокарда. Успоредно с развитието на ляво камерна хипертрофия настъпват и изменения в съдовете, в това число и в коронарните, включващи морфологични промени вследствие адаптация на съдовете към повишеното артериално налягане, а така също и промени от атеросклеротичен тип във връзка с ранното и ускорено развитие на атеросклеротичния процес и неговото по-тежко протичане, което води до съответни исхемични поражения в сърдечния мускул — тоест съдовите изменения от атеросклеротичен тип са патоанатомичен субстрат на исхемичната болест на сърцето.

Исхемичната болест на сърцето (коронарна болест на сърцето) възниква поради относително или абсолютно намаляване снабдяването на миокарда с артериална кръв. Тя е свързана с причинно-следствена връзка с инфарктите, стенокардията и хроничната сърдечна недостатъчност и се утвърждава от СЗО като болест на стила и начина на живот. Исхемията на миокарда може да стане причина и за нарушения в сърдечния ритъм и проводимост, като за възникване на аритмиите не е задължително наличието на ръбцови изменения в миокарда. Особено чести са ритъмните нарушения при пристъпите на спонтанна стенокардия, обусловена от спазми на коронарните артерии. Клинично исхемичната болест на сърцето се разпознава по наличието на болка или на дискомфорт в сърдечната област, зад гръдната кост, в рамото и/или ръката, във врата, в долната челюст или в зъбите. Тази болка е с продължителност от няколко минути до половин час. Тя се провокира от физически или нервно-психически натоварвания и не се влияе от промяна в положението на тялото, от дълбоко вдишване или кашлица, и от натиск в областта на гръдния кош. Характерно за стенокардната болка е, че тя се облекчава от почивка и от приемането на нитроглицерин.

Най-чувствителната базова мишена за исхемични поражения в сърдечния мускул — тоест съдовите изменения от атеросклеротичен тип са биомембраните. Те играят ключова и уникална роля както в структурната организация, така и във функционирането на всички клетки. В тях около 30–40%, а в мембраните на миелиновите обвивки на нервите — до 70 — 80%, са разнообразните, над 100 различни типа липидни молекули, образуващи структурната им основа — бислойния асиметричен мембранен матрикс от водно-фосфолипидни системи в течнокристална фаза с нисък вискозитет. Включените в нейния външен (предимно от фосфатидилхолин) слой белтъчни рецепторни молекули, от една страна лесно и бързо се придвижват и създават лиганд-рецепторни комплекси, а от друга страна — лесно потъвайки по-дълбоко в хидрофобната зона на мембраната контактуват с комуникативния и изпълнителния белтък във вътрешния й монослой (изграден предимно от фосфатидилетаноламин). Този механизъм за трансмембрано предаване на сигнала е доказан от J. Axelrod (1984). Той изисква наличие на трансбислойна асиметрия на фосфолипидите, действие на мембранните ензими трансметилаза и фосфолипаза и изменение (намаляване) на вискозитета на плазматичните мембрани. Валиден е за всички клетки с изключение на фоторецепторните. Фазовият преход на биомембраните от течнокристално състояние във фаза „гел“ намалява приблизително два порядъка „течливостта“ им, тоест увеличава се вискозитета им и се нарушават функциите им за пренасяне на информацията от външната среда в клетката и за активността на мембранно локализираните ензими (Gennis R.B.Biomembranes, 1989, прев., Москва, „Мир“ 1997). Такива стресорни патобиохимични въздействия, които намаляват площта на липидните молекули, а от там увеличават вискозитета им са: увеличаване на хидростатичното налягане, понижаване температурата, добавяне холестерол към фосфолипидите, прекисното окисление на полиненаситените мастно киселинни вериги на фосфолипидите (ПОЛ) или превръщането им от цис-, в транс конфигурация, действието на фосфолипазите и др. Съществено значение за структурата на клетъчните мембрани имат полиненаситените мастни киселини в цис-изомерна конфигурация (Витамин F). При тях, там където са двойните връзки между два въглеродни атома, въглеводородната верига характерно се огъва под ъгъл 123°, при което се образуват свободни пространства между мастно киселинните вериги, в които проникват стероидите (холестерол и др.), Витамин Е и др. стабилизиращи биомембраните БАВ. (Horst A. 1979) Максимален е ефектът ако двойните връзки са разположени по средата на въглеводородната верига, например при 9, 11 и 12 въглероден атом при олеиновата, линоловата и алфалиноленовата киселини (Ивков В. Г. Берестовский Г. Н., 1981). Освен това тези цис-двойни връзки не нарушават разположението на участъците от въглеводородните вериги от C1 до C8, чийто взаимодействие чрез Вандервалсови сили, наред с хидрофобните (с ентропийна природа) сили и водородните връзки между полярните части на фосфолипидите, обуславят целостта и структурата на бислоя на биомембраните. Линоловата (C_18:2w6W6) и алфа-линоленовата (C_18:3W3) полиненаситени мастни киселини не се синтезират в човешкия организъм (Горанов И., Златарев. О., Илинов. П. 1983), поради което тяхното набавяне в адекватни дози от целево конструирани фитопрепарати е от особено значение за нормалното функциониране на клетъчните биомембрани, особено за адаптация в стресови условия. (Крепс, Е. М. 1981). При това един от най-важните показатели за вискозитета — степента на ненаситеност на фосфолипидите в биомембраните намалява в редицата „Ендоплазматичен ретикулум-комплекс на Голджи-плазматична мембрана“ (Коломийцева И. К. 1989). Жизненоважен показател в патобиохимията, свързан с вискозитета на биомембраните чрез ПОЛ, е т.н. „оксидантен/антиоксидантен баланс“ в живия организъм (Гаджева Веселина Г., Оксидативен стрес, рак и химиотерапия, Стара Загора, 2007, ISBN 978–954–338–002–2). В резултат на физиологични процеси (окислително фосфорилиране, фагоцитоза, метаболизъм на архадиновата киселина и др.), както и на въздействието на външни фактори (йонизираща радиация, електромагнитни лъчения, химически вещества, изтощително физическо натоварване, активация на симпатико-адреналиновата система и др.), в организма се образуват свободни радикали. Те са самостоятелно съществуващи химически частици (атоми, йони, молекули или части от молекули) които притежават един или повече несдвоени електрони на някоя от външните си електронни орбитали. Те могат да реагират с всички видове биомолекули (липиди, протеини, въглехидрати, нуклеинови киселини) като увреждат тяхната структура и модифицират нормалните им функции — т.н. оксидативен стрес. Това е тяхната важна, а в редица случай и определяща роля в патогенезата на редица заболявания, включително атеросклерозата и дислипопротеинемиите в т.ч. и хиперлипедимиите (Цветков, Н. Бочев, П. 1996; Киряков, А. К. 2000). Това е от особено значение тъй като окислителното модифициране на липопротеините с ниска плътност (LDL), прави молекулите им мощен имуноген, предизвикващ отключване на автоимунни механизми в развитието на атеросклерозата (Hansson, 1993). Образувалите се имунни комплекси от автотела и OXI-LDL, увеличават многократно атерогенността на серума, в който те се съдържат (Tertov и сътр. 1990; Кехайов И., 1994). При това опсонизацията на комплекса от липопротеини с ниска плътност (LDL), на тези с много ниска плътност (VLDL) и на тези със средна плътност (IDL) с холестерола, чрез свързване с естествено придобити антитела, води до активиране на комплемента и свързване на отделените от комплемента продукти с липопротеините. Захващането на циркулиращите липопротеин-антихолестеролови имунни комплекси от клетките, експресиращи съответните рецептори, нарушава нормалния обмен и разпределение на холестерола в плазмата. Имуномодулацията е специфична за "лошите" LDL, VLDL, IDL в много по-голяма степен отколкото за „добрия“ (HDL) липопоротеин с висока плътност защото антихолестероловите антитела не свързват HDL. (Alving Carl. R., Wassef Nabila M., 1999).

И при хипертоничната болест, атеросклерозата и исхемичната болест на сърцето (коронарна болест на сърцето) психосоматичният подход е особено важен при лекуването им (проф. д-р Владимир Иванов). При тях психичните фактори са: конституцията; темпераментът; характерът; многократните и продължителни стресорни психотравми, свързани с личностния емоционален конфликт между „искам“, „трябва“ и „мога“ насочващ „неразтоварената“ във външния свят агресивна енергия „навътре“ по пътя на симпатикусовата нервна система към артериолите, предизвиквайки техния траен съдов спазъм и хипертония; формирането на Доминантно възбудено огнище (актуална потребност!) в подкоровите структури на таламохипоталамичната област и ретикуларната формация в мозъка. Оценката на психотравмата и изграждането на адаптивен отговор са психични процеси свързани с актуалните потребности и се обезпечават ресурсно от вегетативната нервна система, която осигурява и необходимия енергиен запас (по посочения в началото на книгата Кибернетичен модел на стреса и спираловидната регулация на физиологичните процеси). Реагирането на организма (словесно, двигателно, при спортуване) довежда до разреждане активността на вегетативната нервна система и възстановяване на променените показатели. Обратно, при въздържане от отговор, те остават продължително време променени, което е причина за трайни, патологични нарушения в организма — депресия, хипертонична болест, стенокарден пристъп, ритъмни нарушения, повишаване на агрегацията на тромбоцитите и на нивото на липидите.

Психологичният профил (оптимален е чрез комплексното му базиране на синергетиката, „У-син“, „Ян-Ин“, потребностно-информационната теория за висшата нервна дейност, психологията на Юнг, „невролингвистично програмиране за изследване и структуриране на субективния опит“) най-често установяван при лицата с исхемична болест, се характеризира със: висок ритъм на живот за достигане на избраната цел (определена съгласно потребностно-информационната теория за висшата нервна дейност, разгледана по-горе); постоянен стремеж за съревнование и конкурентност; постоянен стремеж за повишение и издигане; постоянно участие в разнообразни видове дейност и постоянен дефицит на време; навик да работят при висок темп; изключителна физическа и психическа готовност за действие. Тази свръхактивност, свръхдиференциране и свръхконцен-трираност върху една цел, общият тип нагласа — екстровертност, с течение на времето почти винаги води до напрежения и същински проблеми, особено във втората половина на живота чийто решаване, тоест връщане към равновесие, е една от основните задачи през този период (т. 6³ от Схемата е извън фокусираното й чрез „Златното сечение“ място, което е оптималното разположение на проекциите на „Събирателната точка на биологичната енергия“, „либидо“ за конкретната осъзната актуална потребност и чиито изместване в резултат от взаимодействията между съзнание и т.н. несъзнавано — лично и колективно-свързано с архетиповете — отражения на инстинктивните реакции, нарушава оптимума на спиралното движение на енергийно-информационните взаимодействия водещо до патология и болест). При лицата с хипертонична болест повишената им работоспособност често се придружава с употреба и злоупотреба с алкохол, въглехидрати, кафе, тютюн, готварска сол. Амбициозността и целеустремеността при тези личности е съчетана със своеобразна „притеснителност“ и „несигурност“ (очакват да бъдат подкрепени при затруднение), тоест тревожността е имплицитно заложена, а симпатикусовата нервна система е свръхактивирана и преобладаваща във вегетативните функции, т.е. нивото на катехоламините е силно завишено (т. 6¹ от Схемата е извън фокусираното й чрез „Златното сечение“ място, което води до описаните по-горе последици). Много често тези хора са склонни към тревожно-депресивни декомпенсации или генерализирани тревожни разстройства. При тях общият тип нагласа — интровертност определя поведението им предимно от субективни фактори, с което е свързано често неуспешно им приспособяване към външния свят. Тъй като екстровертността и интровертността се отнасят една към друга компенсаторно, става ясна тяхната несигурност и депресия.

Лечението (в т.ч. фармакотерапията и фитотерапията) и при двете болести е насочено да се подобри кислородния баланс в организма, да се предотвратят или намалят исхемични поражения в сърдечния мускул и биомембраните и да се нормализират психичните промени. Използват се лекарства от групите: бетаадреноблокери, нитропрепарати, блокери на калциевите канали, инхибитори на АСЕ, антиагреганти и антикоагуланти, анксиолитични атипични антидепресанти (Coaxil, Stablon) и антидепресивни невролептици (Sulpiridum), както и психотерапия. Бензодиазепините, трицикличните антидепресанти и селективните серотонинергични антидепресанти не са добър избор при тези болести, поради странични и токсични действия. Нитратите (нитроглицерин и др.) увеличават венозния капацитет с последващо намаляване връщането на кръв към сърцето, т.е. намаляват пренатоварването на сърцето. Същевременно налице е и разширяване на артериолите, т.е. намалява се и следнатоварването му и като следствие от тези промени намалява актуалната потребност на сърдечния мускул от кислород. Нитратите пренасочват коронарния кръвоток към субендокардитните исхемични зони, упражняват директно разширяващо действие върху атеросклеротично променените коронарни артерии, премахват съдовия спазъм. При тях не съществуват съществени противопоказания за приложение. Бетаблокерите намаляват честотата на сърдечните съкращения в покой и при физически натоварвания, което води до намаляване нуждите на сърдечния мускул от кислород. Калциевите антагонисти са ефективни за предотвратяване на стенокарден пристъп при физически усилия и са особено препоръчителни и за приложение при наличие на коронарен спазъм. АСЕ инхибиторите със своята антихипертензивна активност проявяват терапевтичен и протективен ефект върху кръвоносните съдове, миокарда и бъбреците.

Използвайки избрания моделен пример на сърдечносъдовите заболявания (хипертоничната болест комбинирана с атеросклероза и исхемичната болест на сърцето), си поставихме за цел освен да покажем съвременните патобиохимични молекулни механизми на клетъчно и субклетъчно ниво за възникване и развитие на патологичните процеси при тях, но и да разкрием възможностите за фитотерапевтичното им повлияване въз основа на зависимостта „структура активност“ на същото ниво.

Днес терапевтичното въздействието върху атеросклеротичния процес, се извършва чрез: потискане на ендотелната дисфункция, снижаване нивото на холестерола в LDL (1,8 — 2,1 mmol/l), инхибиране на оксидативния стрес (посредством витамин Е, А, С, F-омега 3 и 6 ненаситени мастни киселини), ускоряване на обратния (от съдовата стена) транспорт на холестерола чрез повишаване нивата на HDL и Apo-І, инхибиране на възпалението съучастващо в генезата на атеросклерозата (Пировски Л., Съвременна фитотерапия на оксидативен стрес, дислипопротеинемии и атеросклероза, Научна конференция с международно участие „40 години СУБ — Стара Загора“, том IV, стр. 67–73, 2001).

Рисковите граници на липидните показатели са дадени в таблицата:

Хиперлипемията, особено вторичната, която за разлика от първичната вродена дислипопротеинемия, се дължи на: затлъстяване, алкохолизъм, ендокринно-метаболитни заболявания, бъбречни и чернодробни заболявания, порфирии, панкреатити, имунологични и неопластични заболявания, стрес, психиатрични заболявания. Тя днес е обект на редица проучвания най-вече заради връзката на хиперлипемията с атеросклерозата. Хиперлипемията благоприятства постепенното натрупване на липиди в интимата на големите артерии, дори още от ранно детство. Образуват се фибринозни плаки (от съединителна тъкан), поради отлагането на моноцити (пенести клетки) и прорастване на гладки мускулни влакна. С течение на времето те се васкуларизират и калцират, което е терен за появата на хеморагии, тромбози, улцерации, предимно в коронариите, мозъчните артерии, аортата и периферните съдове. Към това могат да се прибавят и други допълнителни рискови фактори.

При подобни болестни състояния, при които посочените липидни показатели са в гранични или рискови стойности, възстановяването и поддържането им е възможно с фитопрепарати (лекарства и храни) целево конструирани въз основа на посочените отношения между БАВ — витамините F, A и E, систематизирани като съответни критерии:

1. Полиненаситени мастни киселини (ПНМК) към наситени мастни киселини (НМК) = 1 до 1,5

2. НМК към мононенаситени мастни киселини (МНМК) = 1

3. ПНМК + МНМК към НМК = 1,9

4. Атерогенният потенциал (АП) за даден вид храна, изчислен по индекса „холестерол (ХЛ) — НМК“, който представлява сборът от произведението на количеството на НМК в грамове с числото 1,01 и произведението на количеството ХЛ в милиграми и числото 0,05, да е възможно минимален или АП= (1,01 x гр. НМК) + (0,05 x мг. ХЛ) за 100 гр. храна.

5. Линоловата киселина (C_18:2), която е с най-важна физиологична функция от ПНМК, да е възможно в максимално количество и естествени балансирани съотношения с другите БАВ в храната или лекарството.

6. Йодното (прекисно) число (J 2 mg/100 гр.) да е сравнително максимално — показател за неокисленото нативно състояние на ПНМК.

7. Комбинацията със стабилизиращи и синергично действащи мастно разтворими БАВ (вит. E и вит. A) да е нативна балансирана и със сравнително големи количества от тях, като помежду си те също са балансирани.

В съвременната фитотерапия на атеросклерозата и сърдечносъдови болести се използват различни растителни дроги с основна насоченост: за намаляване резорбцията на холестерина, за потискане синтезата на холестерин и триглицериди и повишаване разграждането и елиминирането им вкл. и с жлъчкогонен ефект, за предпазване и отстраняване на увреждания на съдовете (ангиопротектори и антиагреганти) (Карпеев А. А., Киселева Т. Л., Оленев А. Л., Песонин С. П., Эпштеин О. И., Гомеопатия и фитотерапия в лечении сердечно-сосудистых болезней, том 1 и 2, Мосгорпечать, 1997; Асенов Ив., Николов Ст., Бенбасат Й., Фармакогнозия, „МиФ“, София, 1989). Необходимо е да се обезпечи продължително и непрекъснато лечебно и профилактично приложение на съответния фитопрепарат. В тази посока фитотерапията е за предпочитане като алтернативна, лесноосъществима, без риск от усложнения и с възможност за повлияване и на съпътстващи заболявания (напр. исхемична болест) лечебна стратегия, и е с преимущество пред фармакотерапията. Въздействията върху организма чрез фитотерапия могат да бъдат в посочените направления чрез дроги от следните лечебни растения (А. А. Карпеев, Т. Л. Киселева, и др. 1997 г.):

1. Потискане резорбцията на холестерина: Cydonia[semeni], Aralia [radix], Arnica montana [flores], Ammi visnaga [fructus], Ulmus Montana [cortex], Viburnum opulus [cortex, fructus, folia], Arctium lappa [radix], Rubus idaeus [fructus], Tussilago farfara [folium], Hippophae rhamnoides [fructus, folia],Avena sativa [herba], Taraxacum officinalis [radix], Alnus glutinosa [fructus], Juglans regia [fructus], Matricaria chamomillae [flores], Gnaphalium uliginosum [herba], Allium sativum [bulbus], Polemonium caeruleum [rhisoma et radix].

2. Потискане синтезата на холестерин и триглицериди, усилване тяхното разграждане:

Panax ginseng [radix et folia], Eleuterococcus senticocus [radix], Echinopanax elatum Na Kai [rhisome et radix], Schisandra chinensis [fructus, semeni], Alchemilla vulgaris [herba], Fungus Betulinus [сухо-гъбно плодно тяло], Astragalus dasyanthus [herba, radix], Calluna vulgaris [herba], Plantago major [folium], Agremonia eupatoria [herba], Tribulus terrestis [herba, radix], Crataegus oxyacantha [folium, flores], Vaccinium vitis — idaee [fructus, folia], Herniaria glabra [herba], Stellaria media [herba], Hypericum perforatum [herba], Polygala vulgaris [radix], Aesculus hippocastanum [folia, flores, fructus], Saponaria officinalis [rhisoma et radix], Viscum album [folium], Orthosiphon stamineus Benth. [herba], Arctostaphylos uva ursi [folium], Rhodiola rosea [rhisoma et radix], Rhaponticum carthamoides [Leuzea carthamoides], [rhisome et radix].

3. Ускоряване на метаболизма и отстраняване на холестерина и триглицеридите от организма:

Erythraea centaurium [herba], Filipendula ulmaria [semeni], Corylus avellana [fructus], Olea europaea [olium in fructus], Hippophae rhamnoides [olium in fructus], Helianthus annuus [olium in fructus], Anethum graveolens [semeni], Foeniculum officinalis [semeni], Rosa canina [fructus].

4. За ускоряване отстраняването на холестерина — растения с жлъчкогонен ефект:

Berberis vulgaris [radix et folium], Betula alba [gemmae], Helichrysum arenarium [flores], Centaurium Minor Moench. [herba], Zea mays [styli et stigmata], Mentha piperita [folium], Tanacetum vulgare [flores], Cichorium intybus [radix], Rosa canina [fructus].

5. Предпазване и отстраняване увреждането на кръвоносните съдове (ангиопротектори и антиагреганти):

Trifolium pratense [herba], Viburnum opulus [fructus], Urtica dioica [folium], Oxycoccus quadripetalus [fructus], Vaccinium vitis — idaea [fructus], Fragaria vesca [fructus], Hippophae rhamnoides [fructus], Sorlbus aucuparia [fructus], Rosa canina [fructus], Petroselinum sativum [herba], Ribes nigrum [fructus], Sophora japonica [gemmae, fructus], Crataegus oxyacantha [folium], Thalictrum [herba], Melilotus officinalis [herba], Ammi visnaga [fructus].

В използваната фитотерапевтична класификация (Т. Л. Киселевой, А. А. Карпеева, 1997 г.) могат да се включат и други растителни дроги в посочените направления, както и други терапевтични посоки на въздействие при атеросклероза. За оптимален терапевтичен ефект трябва да се комбинират растения от различните направления на действие, съгласно системната теория на А. Н. Кудрин. От решаващо значение за състава на фитопродуктите, а от там и за действието им, е технологията за екстрахиране на различните БАВ, съобразена с тяхната избирателна разтворимост, стереоизомерна структура и придружаващи вещества. Това би позволило оптималното получаване на индивидуални БАВ, на концентрати обогатени на някои целеви БАВ и микроелементи, или на полиекстракти със стандартизиран състав и комплексно действие.

Собствени продукти и изследвания — FAE, Rosallsat, Vit. P

Така от нас е създаден, лабораторно произведен, стандартизиран и експериментално изследван върху животни и хора галеновият течен фитопрепарат „FAE“ — собствен патент номер 60639 за изобретение, на база неизползвана рационално до сега дрога. Той е мембранопротекторен антиоксидантен и имуностимулиращ фитопродукт. Състои се само от натурални биологично активни субстанции — Vitamin F (C_18:2 + C_18:3), Vitamin A и Vitamin E, като концентрациите им са възможно максимални и взаимно балансирани. Това позволява в минимална орална доза 0,4 ml/kg (0,372 гр/кг)за денонощие, за 40 дни, освен понижението на общия холестерол с 4,74 mmol/l (важно за оптималното съотношение холестерол/фосфолипиди = 1,01 в лимфоцитите), да се оптимизират и физикохимичните (течнокристална фаза с нисък вискозитет на водно-фосфолипидната система в биомембраните) и биологичните свойства на мембранните комплекси на клетките, в т.ч. и на лимфоцитите и макрофагите, като ги предпазва от окислителното увреждане от свободните радикали, и свързаното с него потискане на функциите. При това се снижава и нивото на простагландините в имунокомпетентните клетки, подобряват се общо анаболните процеси, повишава се белтъчната синтеза с около 7%, на албумина — с над 20%, като определянето на индивидуалните белтъци показва увеличение на нивото на C₃b — най-застъпения и важен компонент на комплементарната система, която заедно с имуноглобулините са най-важните плазмени фактори за опсонизация на бактериите преди тяхната фагоцитоза. Ниското съдържание на опсонини, които действат на бактериалната повърхност като лиганди, е една от причините за необикновено тежко протичане на бактериалните инфекции или на рецидиви в клиничната им картина (Пировски Л., Орбецова В., Иванова Р., Манолов И., Георгиева В., Стоев Т., Изследване влиянието на имустимулираща растителна фуражна добавка „Robel FAE forte 10“ върху някои клинични биохимични показатели на селскостопански птици. Научна конференция с международно участие СУБ „Стара Загора^[1] 2003“. Том ІІІ, стр. 270–274, 05–06.VI 2003).

Унищожението на патогенните агенти се дължи на съгласуваното действие на две разрушаващи системи, едната от които е зависима от кислорода, а другата — независима. При първата система се образуват супероксидни аниони (О₂-)и H₂O₂, освобождават се миелопероксидаза и силно бактерицидни кислородни продукти. При кислороднонезависимата система се освобождават пептиди и белтъци с антибиотична активност (дефенсини, катепсин G, белтък, увеличаващ бактериалната проницаемост, и хидролази), които смилат убитите микроорганизми. Открита е и нова система, при която се произвежда азотен окис, който е много токсичен за голям брой вътреклетъчни микроорганизми. Тази система изглежда по-важна за макрофагите, отколкото за неутрофилните левкоцити. Трябва да се отбележи, че бактерицидните механизми (образуване на токсични радикали, дегранулация, образуване на NO), когато не са точно насочени срещу нахлулия патогенен агент или са патологично повишени, могат да предизвикат тъканни увреждания. Според съвременните схващания за функцията на свободните радикали, необходимо е да съществува оптимален баланс между тяхното произвеждане и елиминиране и именно мембраноактивните съединения и антиоксиданти въздействащи на структурата и функциите на лимфоцитарните мембрани са перспективен клас природни имуномодулатори с разнообразен спектър и области за приложение. По този начин под имуномодулация се разбира до зависимо усилване или потискане на клетъчния и хумурален имунитет и неспецифичните фактори на защита на организма.

„FAE“ е за профилактика и лечение на дислипопротеинемии, хиперлипо-протеинемиите, исхемична болест на сърцето, периферните съдови заболявания, атеросклероза, дерматози, изгаряния, себорея, вирусни заболявания, радиационни поражения и като екопротектори и адаптогени за деца, космонавти и специални военни подразделения. Той стабилизира биомембраните на клетките при оксидативен стрес и е подходящ за неспецифична имуностимулация при имунодефицитни синдроми. Като мембрано протекторен препарат, „FAE“ оптимизира физикохимичните и биологичните свойства на мембранните комплекси на живите клетки. За по-широкото му приложение и под формата на холистична балансирана храна за хората, използвахме животинския (птичия) организъм като своеобразна биотехнологична лаборатория, в която да се извърши допълнително биологично балансиране и пречистване на растителните БАВ чрез вкарването им в репродуктивната система на птиците, за да може да се постигне програмиран и траен ефект в биохимичния състав на яйцата. Така те от ограничавана храна за възрастни хора или такива с атерсклероза, да се превърнат в препоръчвана лечебно-диетична храна за тези групи хора и биологично лекарство при радиационни поражения и имунодефицитни състояния. Така полученият кокоши суров яйчен жълтък (дисперсна система тип емулсия масло във вода) е със състав: 28,7% липиди, 16,6% липопротеини, 0,25% въглехидрати, 1,7% минерални вещества, 3,3 мг% бета каротин, 6 мг% алфа токоферол и други мастно и водно разтворими биологично активни вещества — 0,9% (вит. А, Д, Е, КВ, В), 48,7% вода. В липидите се съдържат 36,7% полиненаситени мастни киселини, от които линолова C_18:2 −32,2%, мононенаситени мастни киселини −29% и други ненаситени мастни киселини −34,4%. Количествените съотношения между тях са: ПНМК:НМК = 1,067; НМК:МНМК = 1,186; ПНМК+МНМ:НМК = 1,91; йодното число 148 мг J/100 гр. При лиофилизирането му, в сухия прах от него се съдържат 60,8% липиди, 34,6% липопротеиди, 4,83% въглехидрати, 3,5% минерални вещества, 15,3 мг% бета каротин, 13 мг% алфа токоферол, други мастно и водно разтворими БАВ и 4% вода. В липидите се съдържат 15,9 ПНМК; 14,7% линолова киселина (C_18:2); 44,9% МНМК; 39,2% НМК; холестерол — 3,09%. Количествените съотношения между компонентите са: ПНМК:НМК = 0,41; НМК:МНМК = 0,87; ПНМК + МНМК:НМК = 1,55; АП за 100 гр. Прах = 178, 6; йодното число е 120,4 мг J2/100 гр. В тези подобрени яйца ненаситените мастни киселини в жълтъка (вит. F) са увеличени спрямо обикновените яйца с 19,7%, холестерола е намален спрямо обикновените яйца с 29, 2%, атерогенния потенциал е с 26% по-нисък от обикновените яйца; вит. А е 1,26 пъти повече, а вит. E е 2,5 пъти повече от обикновените яйца. Освен това са запазени същите по вид компоненти, тяхната нативност и естествена балансировка. От яйцата са излюпени и отгледани пилета, показали повишена жизненост и имунитет. Количествените отношения между компонентите на жълтъка отговарят или са по-близки до оптималните за лечебни и диетични продукти при изброените показания, което прави допустимо и препоръчително използването на тези яйца и по-специално на жълтъка им в двете му форми — емулсия и сух прах от нея, в диетични, хранителни, лечебни и козметични продукти за всички възрастови групи хора при дислипопротеинемиите, хиперлипопротеинемиите, исхемична болест на сърцето, периферните съдови заболявания, атеросклероза, дерматози, изгаряния, себорея, вирусни заболявания, радиационни поражения и като екопротектори и адаптогени за деца, космонавти и специални военни подразделения. (Л. Пировски. Яйца с програмиран и естествено балансиран мастно-киселинен и витаминен (А и Е) състав за профилактични, диетични, лечебни и козметични продукти. ІІ Национален конгрес по фармация 8–10.Х.1992 г. гр. София).

Втори галенов течен Фитопрепарат „Rosallsat“ — собствен патент номер 61638 за изобретение на база на луковици от Чесън и фитопрепарата FAE с балансиран поливитаминен, фитонциден и стероидносапонинов състав е създаден, лабораторно произведен, стандартизиран и изследван върху патогенни микроорганизми, при интоксикации, и върху животни. Препаратът синергично съчетава мембранопротекторните антиокислителни, антиатерогенни и стимулиращи клетъчната и хумурална имунна защита свойства на Vitamin F (65–85%), Vitamin A (3–250 mg% каротин) и Vitamin E (10 — 540 mg% токоферол), с антибиотичните, фунгицидни, инсектицидни и детоксикационни свойства на стабилизирания диалилтиосулфинат (алицин) от чесъна (1000–6000 mg%) и противотуморните хипохолестери-неричните и противовирусни свойства на фуростановия сапогенин на сапонозида C₅₇H₉₆O₃. Фитопрепаратът „Rosallsat“ е практически нетоксичен в дози над 5000 mg/кг. В орална доза 0,6 ml/кг (0,55 г/кг) за денонощие за 40 дни, той понижава в сравнение със спонтанна регресия общия холестерол в кръвта средно с над 8,3 mmol/l, като запазва и повишава нивото на HDL холестерол. Алицинът (дилилтиосулфинат) се получава при взаимодействието между съдържащите се в чесъна (Allium Sativum) алиин (S-алил-L-цистеин) и ензима алииназа във водна среда при pH = 4,5 до 5. Тази биохимична реакция не протича при pH под 3, 6 и над pH 6,5 (Lawson, Larry D., Bronwyn G. Hughes, 1992 г.), т.е. при поглъщане на свежи или сухи луковици от чесън, нито в стомаха (pH = 1,5 — 3), нито в червата (pH = 6,8 до 7) не се формира алицин, а при смилане и изсушаване на чесън алицинът се инактивира и излита. Само тиосулфинатите (алицин) съдържащи функционалната му група, притежават антибиотични, инсектицидни, и детоксикационни свойства. По данни от 1984 г. на Б. Е. Айзенман, В. В. Смирнов и А. С. Бондаренко от „Институт Микробиологии и вирусологии им. К. Д. Заболотнова“ Алицина е бактериостатичен в минимална концентрация (0,0045 до 0,1 mg/ml или 0,45 до 10 mg%, ср. 4 mg%) и бактерициден в десетократно по-голяма концентрация и е със следния спектър на действия и активност:

Активността на алицина се запазва в присъствие в средата на човешката кръв и стомашен сок. В „Rosallsat“ концентрацията му е от 2220 до 600 пъти (средно 325 пъти) по-голяма от бактериостатичната, и надвишава многократно минималната му бактерицидна концентрация. При изпитване върху еталонни щамове (E. coli — ATCC и Staphylococus aurens — ATCC) в течни хранителни среди с мътнина 5х108 бакт./ml, „Rosallsat“ показва активност върху E. coli с намаляване на растежа от едно разреждане (++), а върху S. aureus — от 1,5 разреждане (+++).

От изложеното до тук, заедно с липсата на токсичност, билиарно дразнене и благоприятно въздействие върху сърдечно-съдовата система, азотния баланс, глюкозната и водно-електролитната обмяна, нормализиране на ензимемията и стабилизация на биомембраните, „Rosallsat“ е особено подходящ за продължителната перорална профилактика на микробен, вирусен или токсичен биотероризъм или за комбинирана антимикробна терапия с възможност за намаляване дозировката на токсичните антибиотици. При вътрешно приложение за пиене в продължение на един месец Rosallsat-а е за профилактика и лечение на: хипер- и дислипопротеинемии; атеросклероза (понижава в сравнение със спонтанната регресия общия холестерол в кръвта средно с над 8, 3 ммл/л, като запазва и повишава нивото на антиатерогенния HDL-холестерол); прекисно окисление на липидите в биомембраните и свързаното с това стареене на кожата и дезадаптация на организма; отравяне с Pb, CO, и микробни токсини — микотоксини (охратоксин A) от Aspergillus ochraceus и Penicillium viridicatum; микробно заразяване със стрептококи, стафилококи, микобактериум туберкулозис, есшерихия коли, салмонела, тиф, холера, особено като последици от биотероризъм, както и гъбично заразяване с кандида и трихофитон; противопаразитно (при глисти и острици); за понижаване на артериалното налягане, съдоразширяване и нормализиране кръвосъсирването; за подобряване регенераторно-репаративните процеси и стимулиране клетъчната и хумурална защита на организма при хронична обструктивна белодробна болест, рак (особено на стомаха и червата), и СПИН; за потискане на гнилостни процеси в червата, като при това се развива нормална чревна микрофлора и се засилва отделянето на стомашен и жлъчен сок, особено при стеатоза на черния дроб. Външно Rosallsat се прилага за намазване и компреси при гнойни рани, фистули, панарициум, трихомонаден колпит и кандидоза, предракови състояния на кожата, косопад, лишеи, екземи, кожна туберкулоза, брадавици, мазоли, себорея, пулпити, периодонтити, начална пародонтоза. Фитопрепарата Rosallsat спечели „Grand prix“ на BRUSSELS EUREKA 2001 — 50th WORLD EXHIBITION, RESEARCH AND NEW TEHNOLOGY — BRUSSELS, 17.11.2001г. Участието на „Rosallsat“ в проект за създаване и производство на фитопрепарати от растителни екзометаболити за терапия и профилактика на биотероризма, спечели през 2002г. в ЮАР: DIPLOMA Global Innovation Adventure AFRICA 2002, World Summit on Sustainable Development.

За съвременното патобиохимично разкриване и фитотерапевтично повлияване на молекулните механизми за възникване и развитие на патологичните процеси в избрания моделен пример на сърдечносъдовите заболявания на клетъчно и субклетъчно ниво, имат значение и препаратите, намаляващи проницаемостта на хематопаренхиматозната бариера на съдовата стена и увеличаване на механичната й здравина. При хеморагичните ангиопатии (вазопатии, ангиоматози, ектазии, атеросклероза), хеморагичния васкулит (капиляро-токсикоза), и хеморагичните диатези, общ отличителен признак е повишеното кървене (хеморагия). То се обуславя от различни патогенетични механизми (Denham M., Chanarin I., Blood disorders in the elderly „Churchill Livingstone“, 1985; Виговская Я., Логинский В., Мазурок А., Гематологические синдромы в клинической практике., „Здоровя“, Киев, 1981): нарушения в количеството и свойствата на тромбоцити те (томбоцитопении и тромбоцитопатии), нарушения в съсирваемостта на кръвта поради наследствени или придобит дефицит на прокоагуланти или повишено съдържание на антикоагуланти (хемофилия, диспротромбия, хипои афибриногения) и нарушения в съдовата стена на кръвоносните съдове и обкръжаващата ги съединителна тъкан (вазопатии) вследствие на структурна непълноценност или увреждане от възпалителни, имунни, възрастови процеси, интоксикации, хиповитаминози, ендокринни заболявания, микротравми и др. Препаратите, намаляващи проницаемостта на хематопаренхиматозната бариера на съдовата стена и увеличаване на механичната й здравина, наречено P-витаминно действие (от permeability), притежават растителните фенолни биологично активни вещества (БАВ) — биофлаваноиди (витамин P), катехини, левкоантоциани, антоциани, флавоноли, халкони, аурони, фенолни киселини и др. В хематопаренхиматозната бариера заедно с колагена и другите белтъчни молекули, основна структурна функция играе и хиалуроновата киселина, която се разрушава (хидролизира) от ензима хиалуронидаза. Вит. Р потиска действието на този ензим, а Вит. C влияе на процеса на образуване на колагена (Барабой В., Растительные фенолы и здоровье челавека, „Наука“, Москва, 1984). Тази разлика в еханизмите на действие на Вит. P и Вит. C обуславя техния функционален синергизъм при съвместното им влияние на състоянието на съдовата стена и обкръжаващата я съединителна тъкан. Ориентировъчната потребност от Вит. P е 50 — 75 мг/24 часа. Многократното и превишаване няма отрицателни последици. Единичната минимална доза от препарати от индивидуални биофлавоноидни вещества (рутин, кверцетин, хекспередин) е 0.02 — 0.05 гр. (Земцова Г., Бандюкова В., Флавоноиды как лекарственные препараты, сп. „Фармация“, №3, 1982 г., стр 68–70.)

Известни са около 150 флавоноидни съединения с P-витаминно действие. Обединяващ белег е еднаквият въглероден скелет C₆-C₃-C₆. В растенията те са под формата на гликозиди, с изключение на катехините и левкоатоцианидините. В зависимост от степента на окисленост на пропановия фрагмент и от типа на хетероцикличния пръстен, те са производни на: бензо-гама-пирена (флавон, флавонол); бензо-гама-пирена (катехини и антоциани) и с отворена C₃ верига или с фуранов пръстен (халкон, аурон). При антоцианите (гликозиди с агликон-антоцианидин), кислородния атом в C има свободна валенция и при въздействие с киселини се образуват флавилиеви соли. На антоцианите се дължи червеното, синьото или виолетовото оцветяване на плодовете и цветовете. Те, както и флавоните и флавонолите, силно поглъщат ултравиолетовата и синьо-зелената светлина, което им придава защитна функция и възможност за използването им като природни екопротектори и „функционални оцветители“ за фотодинамична терапия. Левкоантоцианите имат и непосредствена противотуморна активност и потенцират действието на алкилиращите лекарства и лъчевото въздействие върху туморите (Асенов И., Николов С., Бенбасат Й., Фармакогнозия, „Медицина и физкултура“, София, 1989). Успоредно с терапевтичната им активност, антоцианите са растителни, безвредни, и за разлика от червения бетаин от цвекло (Е — 162), устойчиви при pH под 5, екологично чисти, червени и пурпурни оцветители (Е-163 по Наредба № 8/2002 МЗ). В Италия, Франция и САЩ, те се използват за тази цел под името „Еноционин“ и се получават от пресовки от червено грозде. В България от екстракт от червено вино и грозде, е създаден препарат „Еновитон“ (OH 0283869–90) — хранителна добавка срещу радиация (ВМА, 2003). За получаване и стандартизиране на биофлавоноидни фитопродукти с вит. P-антихеморагично действие, комбинирано с червена оцветяваща способност, за екологични лекарства, храни и напитки от български неизползвани растителни дроги, ние използвахме изсушени напълно узрели плодове от Бъз (Sambucus nigra) и цели узрели свежи плодове от Трънка (Prunus spinosa) и от Винобой (Phytolacca americana). И трите растения са разпространени, а не достатъчно използвани в България, особено плодовете им. Съдържнието и действието на целевите спиртно и водно разтворими БАВ в месестата част на плодовете им са:

Получените от нас партиди, от гъсти тъмночервени, напълно водно разтворими тотални екстракти на биофлавоноиди (Вит. Р) от съответната дрога, стандартизирани в долната таблица, са подходящи фитопродукти за производство на холистични фитотерапевтични лекарства и профилактични храни и напитки срещу хеморагичните диатези, ангиопатии и сърдечно-съдови заболявания. (Пировски Н., Пировски Л., Стандартизирани екстракти от Fructus Sambuci nigri, Prunusi spinosae и Phytolaccae americanae за антихеморагични фитопрепарати и екологични оцветители за храни и напитки. Научна конференция с международно участие СУБ Стара Загора. Том IV, част 1., стр. 190–195, 03–04.VI. 2004 г.)