Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (31) (Холистичен модел на здравето)

3.4. Фотодинамична терапия и Фото-енергоинформационна терапия комбинирани с Фитотерапия

Интересно практическо холистично-медицинско приложение на светлината е при методите на Фотодинамичната терапия и Фото-енерго-информационната терапия, особено в комбинацията им с Фитотерапия.

Методът на Фотодинамичната терапия се основава на вкарване в организма през кръвоносната система на разтвор на вещества наречени „функционални оцветители“ — например някои порфириноподобни съединения в дози 1–2 мг./кг., които постепенно (за 24–48 часа) се натрупват в определени тъкани обхванати от патологичен процес, напр. ракови новообразувания, след което тъканите прицелно се облъчват със съответна лазерна светлина (λ = 675 нм. и W = 1–2 Вт.). При това молекулите на „функционалния оцветител“ преминават във възбудено състояние, тоест стават катализатори и активизират разтворения в кръвта и тъканите кислород, който става свръхмощен окислител и започва (след 24–72 часа) ефективно да разрушава болните тъкани, като след 6 до 10 седмици след облъчването тъканите вече са в норма (Калия О., Е. Лукьянец, Функциональные красители, „Наука и жизнь“, №7/1995, с. 53–56).

Такива катализиращи функционални оцветители са и окислителните ензими в черния дроб, и синтетичните аналози на ензимите и хлорофила на основата на порфирени те и фталоцианините, и „фотофрин“ и „фотосан“ действащи изключително във видимата част на спектъра. Самият хлорофил с неговата основна функция на фото катализатор във фотосинтезата, е истински функционален оцветител. Растителният лист изглежда зелен, защото хлорофилът поглъща основен компонент от слънчевата светлита — червения цвят. Усещането за цвят възниква в нашия мозък когато върху зрителния нерв въздейства светлина с определена дължина и честота. Наличието на цвят означава да се поглъща светлина с определена дължина на вълната. Ако се отрази или пропусне целия видим спектър, предметът изглежда бял, а ако се погълне — черен. В случай че предметът поглъща една част от спектъра, а отразява или пропуска друга част — предметът изглежда цветен. Така всеки конкретен цвят се определя от спектралната ивица на поглъщане на оцветителя, която зависи от неговата електронна структура. Ако оцветителят поглъща някоя от ултравиолетовата или инфрачервената част от спектъра, като при това отразява или пропуска целия останал спектър, то той ще изглежда безцветен. Например за оптичния затвор на лазерите се използват синьо-зелен оцветител за рубинов лазер (λ=694, 3 нм. — червен лъч), а за неодимов лазер (λ = 1060 нм — невидим лъч в инфрачервения спектър) — безцветен оцветител.

Влиянието на цветовете на човешката психика е известно и експериментално доказано. Едни цветове успокояват, други изострят възприемчивостта на нервната система. Това е във връзка с Електромагнитната концепция за зрението на д-р. Игнат Игнатов и проф. Марин Маринов, 2008 г., която доказва, че представата за цвят не се определя еднозначно от дължината на вълната, а след анализ от зрителния анализатор на определени диапазони от оптичния спектър и синтез (смесване и усредняване) между тях извършван от мозъка, т.е. представата за цвят по същество е продукт на съзнанието ни. Това пояснява връзката между цвета и психосоматичното състояние на човешкия организъм. Така например, жълтите цветове създават приятно настроение и илюзия на топлота, възбуждат апетита, нормализират пулса. Оранжевите и червените цветове намаляват оптичното пространство, възбуждат апетита, учестяват пулса, стимулират синтезата на адреналина, действат възбуждащо, премахват умората, но бързо уморяват зрението. Сините и зелените цветове действат успокояващо, забавят пулса, намалят апетита, усилват образуването на серотонин, светлосините тонове действат благоприятно на пациенти с висока температура, а виолетовия цвят успокоява бременните жени. Тези наблюдения днес се използват широко и в промишления дизайн.

За хлорофила (А — синьо-зелен и В — тъмно зелен) освен като фото катализатор за фотосинтеза е известно и че има тонизиращо и засилващо обмяната на веществата действие, гранулиращ, епителизиращ и дезодориращ ефект при рани, бактериостатично и бактерицидно действие, и потиска развитието на плесенни гъби. Хлорофилът се разтваря добре в спирт, ацетон, етер, хлороформ, бензол, глицеридни и етерични масла и е много малко разтворим в петролев етер. Във вода се разтваря колоидно. Суровини за получаването му обикновено са целина, люцерна, спанак, коприва.

Други подходящи фитопродукти за комбиниране с Фотодинамичната терапия са разгледаните по-напред в книгата антоциани (гликозиди с агликон-антоцианидин), при които кислородния атом в C₃ има свободна валенция и при въздействие с киселини се образуват флавилиеви соли. На антоцианите се дължи червеното, синьото или виолетовото оцветяване на плодовете и цветовете. Те, както и флавоните и флавонолите, силно поглъщат ултравиолетовата и синьо-зелената светлина, което им придава защитна функция и възможност за използването им като природни екопротектори. Левкоантоцианите имат и непосредствена противотуморна активност и потенцират действието на алкилиращите лекарства и лъчевото въздействие върху туморите (Асенов И., Николов С., Бенбасат Й., Фармакогнозия, „Медицина и физкултура“, София, 1989).

Известни са още една група функционални оцветители, наречени „енергохроми“. Те могат обратимо да променят своя цвят в зависимост от някакви външни фактори, например светлина, електрическо поле, топлина, радиоактивно излъчване, окси-редукционен потенциал и др. За целите на Фотодинамичната терапия, особено в комбинацията й с Фитотерапия, е интересно още едно широко разпространено растение — Жълт Кантарион (Hypericum perforatum), в надземната част на което се съдържат Хиперицин и псевдохиперицин (кондензирани антрахинонови димери). След пероралното им приемане в еднократни дози 0,25–0,50 мг, нивото им в кръвта достигат максимум след 5 часа. Те абсорбират светлината в дълговълновия обхват (при падаща светлина с 295 ммк, те флуурисцират с 338 ммк.), като значително подобряват оползотворяването й. Това им позволява да се намесят в регулирането на Серотонин-мелатониновата обмяна, която е специфична за Епифизата (Epiphysis cerebri или Corpus pineale). В нея последователно от триптофан се получават серотонин (5-хидпокситриптамин) и N-ацетилсеротонин, от които с помощта на ензим специфичен за епифизата — хидроксииндол–0-метилтрансфераза (ХИОМТ) се получава мелатонин (5-метокси-N-ацетилтриптамин). Активността на ензима ХИОМТ се повишава на тъмно и синтезата на мелатонина в епифизата се засилва, а се потиска от светлината, като това зависи от дължината на светлинната вълна. При млекопитаещите, светлинният сигнал достига до епифизата през ретикулума на окото, долен акцесорен оптичен тракт, преганглионарни симпатични влакна, горни шийни ганглии, nervi canarii, чийто окончания се допират с паренхиматозните клетки на епифизата. Мелатонинът, без да има ярко изразен пряк биологичен ефект на жизненоважните органи и системи на организма, е водещото БАВ от епифизата, което влияе на ендокринната регулация на организма — потиска гонадите (пряко и опосредствено чрез хипофизата; блокира половата активност, задържа еструса, забавя половото съзряване). Подобно е действието му върху гонадите и през хипоталамуса, връзката между който и епифизата е през мозъчните стомахчета и гръбначномозъчния ликвор — в хипоталамусовите центрове. Мелатонинът действа антагонистично и на хипоталамуса, в който значително се понижава нивото на синтез на специфични белтъци — аденохипофизотропните хормони — статини и либерини, които постъпвайки в хипофизата, стимулират отделянето на нейните хормони в т.ч. и лутеинизиращия и фолекулостимулиращия, които пък въздействат върху яйчниците. Пролактинът също се намалява. Въвеждането на мелатотин в човека, предизвиква лека еуфория и сън. Успоредно с мелатонина и серотонина, в епифизата има сравнително голямо количество норадреналин, източник за който са терминалите на симпатическите нерви, където той се образува. На тъмно секрецията на норадреналин се повишава. Светлината инхибира отделянето на норадреналина от симпатичните нервни окончания. Стресът също стимулира отделянето на мелатонин. При това концентрацията в епифизата на серотонин е най-голяма през деня и минимална през нощта, а за норадреналина е обратно.

Изобщо епифизата е невроендокринен трансдуктор, не само по отношение на светлинното въздействие през очите, но и на съответните дразнения постъпващи в мозъка от обонятелния анализатор (неговото дразнене води до атрофия на епифизата), и от двигателната активност на организма (по-голямата активност стимулира епифизата). Периодичната дейност на епифизата се отразява на функциите на ендокринната система, което е пряко свързано с денонощните биоритми и хомеостазата на организма, както и с "биологичния му часовник" за вроден ендокринен ритъм. Налице е динамично биохимично равновесие, като всяко негово трайно нарушение е патология, а възстановяването му — нормализация. При необходимост, увеличаването продукцията на мелатонин и норадреналин и намаляването на серотонина през деня, позволява получаването на антидепресивен ефект в будната фаза на денонощието и благоприятно повлияване на фазата на съня, съпроводено с потискане на половата система. Съпосочно действат и бифлавоноидите (флавонолите хиперозид и кверцитрин) от Жълт кантарион (Herba Hyperici perforati), които поради своя голям афинитет към бензодиазепин-рецепторите предизвикват седативен ефект, а чрез значително потискане на моноаминооксидазата тип А, увеличават антидепресивното действие на хиперицина. По собствено „know-how“ е получен гъст Екстракт-концентрат от Herba Hypericum perforatum (жълт кантарион). В екстракта целево преобладават кондензирани антрахинонови димери (хиперицин C₃₀H₁₆O₈, и псевдохиперицин C₃₂H₂₀O₁₀) и флавоноли — бифлавоноиди с агликон кверцетин (хиперозид-кверцетин-з-О-глюкозид и кверцитрин-кверцетин–3–0-рамнозид). В използваните и анализирани от нас изсушени до 18%–11% влага дроги от Жълт кантарион, има съответно, 0,008% (в стръковете) и до 0,04% (в оронени листа с цвят) хиперицин и псевдохиперицин. По литературни дани общата сума на антрахиноните в Herba-стръкове с листа и цвят, е до 2%, а общата сума на флавонолите е до 1,8%. В получените гъсти екстракти-концентрати, съдържанието на хиперицин и псевдохиперицин е съответно 0,09% (в стръковете) и 0,17% (в листата с цвета), а на флавонолите хиперозид и кверцетрин — средно 4,45%. Изчислената денонощна доза за човека от екстракта е 0,84 гр. Отчетливо е значението на технологията за качеството и състава на фитопродуктите. Действието на екстракта е системно антидепресивно през деня и благоприятно повлияващо на съня през нощта, чрез повлияване на серотонин-мелатониновата обмяна в Епифизата и мозъка, описани по-горе.

За Фото-енерго-информационната терапия, освен изложеното като наша работна хипотеза за Био-фото-акустичнаенерго-информационнахолограма — „аура“ около живата клетка, тъкан, организъм, и информационното й значение за диагностициране и управляване на биохимичните процеси in vivo на базата на резонансно-дифракционно-синхронизиращ механизъм обхващащ впоследствие и биоелектрическите процеси, е важно да се посочи и Откритие №122 вписано в Държавния регистър на откритията на СССР от 1973 г. на В. П. Казначеев, С. П. Шурин и Л. П. Михайлов „Огледален цитопатичен ефект“ за информационността на квантовото излъчване от живата клетка и неговата индивидуалност по тъкани и органи съобразно състоянието им, което също я потвърждава.