Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (6) (Холистичен модел на здравето)

4.1. „Херметизъм“

Произлиза от името на събирателен образ известен като египетския Тот, Тот-Хермес, Трижди Великия Хермес, Хермес Трисмегист. (Бейджънт Майкъл, Ричард Лий, Еликсирът на вечността, 1997, превод „Мириам“, София, 2000).

Според „херметизма“, реалността във всичките й аспекти се възприема като всеобхватна цялост, в която всички дихотомии, всички различия между тялото и душата, духа и материята, са в хармонично единство. Всичко посвоему е истинно. Всичко е част от разбираема картина. Дори и злото, когато бъде идентифицирано и отблъснато, притежава собствено място в цялостния план. За херметика, противно на дуалиста, „гносисът“ предполага пряко осмисляне на всеобхватната хармония и превръщане в част от нея. В рамките на тази хармония всяко нещо е взаимносвързано с всичко останало чрез мрежа от наслагващи се взаимоотношения. Те са основани на принципа на аналогията. Всички неща са отзвуци, отражения или съответствия на други. Действителността се състои от сложна, непрестанно трептяща и жива мрежа от такива съответствия. Подобно на ноти или акорди, те непрестанно образуват нови съчетания и по този начин се превръщат в част от една-единствена величествена симфония. Тези съответствия могат да се сравнят и с множество разноцветни нишки, така сплели се помежду си, че образуват една-единствена и цялостна тъкан. Според Изумрудената плоча (The Hermetic Journal, 15, 1981; Бейджънт Майкъл, Ричард Лий, Еликсирът на вечността, 1997, превод „Мириам“, София, 2000 г.)

„горното идва отдолу, а долното, отгоре, и това чудо е дело на Единствения“. В един по-широко разпространен превод тези думи звучат по следния начин: „това, което се намира горе, е като онова, което се намира долу, а това, което се намира долу, е като онова, което се намира горе“. Тези словосъчетания често се резюмират в една проста формула: „каквото е горното, такова е и долното“. В Изумрудената плоча е дадено и друго пояснение: „Структурата на микрокосмоса съответства на структурата на макрокосмоса“. С други думи, по-малкото е отражение на по-голямото и по-голямото е отражение на по-малкото. Човек е отражение на Вселената и обратното. Същият принцип намира изява и в хоризонтална плоскост. Външният свят и вътрешния свят са отражения един на друг. Взаимовръзката между микрокосмоса и макрокосмоса традиционно се изобразяват и чрез така наречения „Соломонов печат“ — шестолъчна звезда, образувана от два застъпващи се триъгълника, чиито върхове са насочени съответно надолу и нагоре. Тези символи, обаче, не се възприемат просто като своеобразна удобна стенография. Напротив, на египетски и на иврит те се възприемат като звуци, букви и думи, като хранилища на енергия. Тези символи, често наричани „печати“ или „подписи“ (обединяващ символ — мандала, К. Г. Юнг), се възприемат като шевове на тъканта на реалността, като бодове, запазващи нейната цялост. Тези символи могат да бъдат практически активирани. Могат да бъдат манипулирани, подобно на елементите или молекулите в химията, с цел да се получат нови съединения, нови амалгами на възможното. С помощта на такива манипулации може да се постигне промяна. Процесът на постигането на тази промяна се приема като форма на „магия“.

Следователно, херметизмът е повече от теория, повече от обикновена философска система. Предлагал е конкретна методология, в съответствие с която неговите постулати да се превърнат в дела. Тази методология обхваща умствени дисциплини, като например медитация, трениране на паметта и контрол върху дихателната дейност, както и по-практически занимания, като например алхимията. В този смисъл херметизмът има много общи неща с китайския таоизъм, който макар и много по-древен, процъфтява приблизително по същото време. Таоистката алхимия се появява в Китай в същото време, когато херметичната алхимия се появява в Александрия.

Херметичната мисъл е упражнявала силно въздействие чрез открито обявените от нея постулати. Упражнявала е силно влияние и чрез предлаганата от нея методология за превръщането им в практически действия. Най-голямата й значимост, обаче, се крие в целите и последствията, към които тя е отваряла врата. Тези цели и последствията никога не са били обявявани открито и определено не с използвания тук език. Чрез тяхното преследване обаче, привържениците на херметизма по същество извършват революция в историята на западното съзнание, в подхода на човека към обитаваната от него Вселена и към собствения си живот и съдба.

Преди херметизма отношението на човека към Космоса е предимно пасивно. Той е в състояние да наблюдава естествения свят. Способен е да следи неговите закономерности и да се опитва да предскаже осъществяващите се около него явления. Самият той обаче, не смята себе си за способен да предизвика със собствени сили значителни промени отвъд непосредственото си обкръжение. Не възприема себе си като същество, способно със собствени сили да предизвика такъв тип промени, каквито днес свързваме например с физиката или химията. За да осъществи такива промени, човекът е трябвало да се моли на своите богове да действат вместо него, да ги умолява да му помагат чрез своята намеса или застъпничество. Боговете са били двигателят, осъществяващ всички неща, и човекът е бил изцяло зависим от тях. Можел е да сключва сделки с боговете, да се опитва да ги убеди и умилостиви чрез жертвоприношения и ритуали. Без тях не е притежавал никаква сила, чрез която да променя реалността съобразно собствената си воля.

Херметичната мисъл се превръща в основа на нова ориентация, която предоставя възможност на човека да се откаже от своята пасивност, да преодолее чувството си за безпомощност и да възприеме една по-активна роля. При положение че всички неща са действително взаимно свързани, човек е в състояние, като действа успешно в една достъпна му област, да предизвика промени в други области. Вместо да затъне в безпомощна пасивност, човек може да се превърне в активно действащо лице. В състояние е да се заеме енергично с търсенето на средствата, чрез които да предизвика промени в света около себе си и в самия себе си. За добро или за зло, той е в състояние да промени обстоятелствата.

Така се дава път на едно качествено ново и изключително динамично опознаване на Вселената и нейните прояви. Именно това опознаване се превръща в основата на магическото учение на Запада, в основа на нещо много по-голямо, което включва в себе си и научното изследване. За херметика от Александрия в действителност различие между магията и науката, откъдето и да се погледне, не съществува. Такова различие отсъства и при ренесансовата фигура на Фауст.

Изявен ренесансов херметик е и Аврелий Филип Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (Парацелз), живял между 1493 и 1541 година. Като излиза от началната и типично херметична предпоставка, че човек не е нещо обособено от природата, а по самата си същност е част от нея, той започва да разглежда човешкия организъм в контекста на връзките му с неговата естествена среда. Днес бихме окачествили неговия подход като „холистичен“. Парацелз смята, че за да се опознаят и разберат човешкият организъм и неговите болести е необходимо преди всичко да се разбере и осмисли човешкото познание в неговата цялост, цялата Вселена от която този организъм е само част. Следователно, за да си способен лекар, не бива да се стремиш към тясна специализация, а към широки и задълбочени познания за най-главния фактор — самата Природа, като я наблюдаваш, изследваш и уважаваш, правейки експерименти с нея. Така, поставяйки ударението върху наблюдението и емпиричното експериментиране, Парацелз извършва революция в медицината и науката. Той смята, че човешкото същество трябва да се лекува цялостно, като се обърне внимание не само на симптомите, но и на причинителите на болестта. Същевременно той проправя пътя към много открития в областта на конвенционалното алотропно лечение и към развитието на съвременната психология.

Херметизмът провъзгласява съществуването на хармонични взаимовръзки между микрокосмоса и макрокосмоса. Съвсем естествено принципът на хармоничните пропорции е възприет като водещо начало и в „магията“, математиката, музиката, живописта, скулптурата. Хармоничните пропорции в херметичните картини на Ренесанса са особено забележими при честото използване на тъй нареченото „Златно сечение“ — израз на уникална и универсална хармонична пропорция. То представлява математическо средство, с чиято помощ дадена линия (множество) се разделя, така че всяко деление се оказва в неизменно и постоянно съотношение с всяко друго деление на цялото (0,618 и 0,382), тоест: ако една цяла отсечка AB от една линия (мнозинство) е означена с граничните точки A и B, а точка С е между тях, то:

(AB:CB)_S = CB:AC или

AC:CB = CB: (АС + AB) = 0,618 или AB:AB = 1,618

Уравнението на „златното сечение“ е X² − X − 1 = 0, или по-обобщено X^S+1 − X^S − 1 = 0, където S = 0, 1, 2, 3, … до безкрайност. Положителният корен на решението на Уравнението на

„златното сечение“ е т.н. „златна пропорция“: α = (1 + √5):2 При S = 0, делението на отсечката АВ е по равно, а при S = 1, то е по класическото „Златно сечение“.

Известна е математическата числова последователност, наречена „Ред на Фибоначчи“: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, … при който всеки следващ член, започвайки от третия, е равен на сумата от двата предхождащи члена. Или ако се обозначи n-тия член чрез М (n), то неговата връзка с предхождащите го членове M(n–1) и M(n–2) ще се изрази с формулата:

M_S (n)=M_S(n–1) + M_S(n–2). При S члена от такъв ред се получава формулата: М_S(n) = M_S(n–1) + M_S(n-S–1). При S = 0 се получава двоичен ред. При S = 1 — ред на Фибоначчи. При S = 2, 3, 4, … — нови числови редове, наречени „S — числа на Фибоначчи“. При тях отношенията α^S на съседните S-числа съвпадат със „златните S-пропорции“, отразено в следната таблица на златните S-сечения:

Математиците в такива случаи казват, че златните S-сечения се явяват числови инварианти на S — числата на Фибоначчи.

Хипотетично, златните S-сечения са числовите инварианти на всяка самоорганизираща се система. (Ал. Соколов, Тайны золотого сечения, „ТМ“ №5/1978; Ал. Стахов, Коды золотой пропорции, „ТМ“ 1978; Э. М. Сороко, Структурная хармония систем, Минск, „НиТ“ 1984 г.)

Пример за това са числовите инварианти, характеризиращи вълните на електрическа активност на човешкия мозък, установени чрез електроенцефалография. Днес е доказано, че те се характеризират и съпровождат с определени циклични честотни ритми на електрическата му активност (Василевский Н. Н., Александрова Ж. Г., Суворов Н. Б., Циклические взаимодействия в процессох адаптивного регулирования, И-т эксп. мед. АМНСССР, „Вестник Академии мед. наук СССР“№8, 1989, 68–72). При това нервната система двупосочно, от и към мозъка, пренася модулацията на мозъчните честоти до всяка част от тялото. С това са свързани състоянията (включително емоционалните), на преживяван комфорт или дискомфорт и адаптивната дейност на функционалните системи. В биоритмите (а златното сечение е също ритъм, пропорция, хармония!) се отразяват процесите на управление, функциониращи по кибернетичния принцип на непрекъсната корекция в съответствие с промените на вход и на изход от системата, т.е. биоритмите са важна част от механизмите на саморегулация. За хора с голяма адаптивност и невродинамична пластичност и с ниска заболеваемост, са характерни статистически устойчиви връзки между компонентите на електроенцефалограмите им — бета, тета и делта-вълните изпреварват алфа-вълните и подпомагат тяхното доминиране. Този ритъм се нарича „функционално ядро“. Намаляването на вероятността на взаимодействие на алфа-вълните с другите вълни от електроенцефалограмата, корелира с по-ниско ниво на адаптивност. При хората, в които ролята на функционално ядро се изпълнява от алфа и тета-вълните, адаптивността им е на средно ниво, а при ниско адаптивните хора ядрото от тета и делта компоненти е характерно, като при тях обаче устойчива временна организация не се наблюдава. И при трите групи особено място заема цикличността на между компонентните и между структурни взаимодействия, която усилва проявата на отделния компонент на електроенцефалограмата. При силно адаптивните хора количеството на цикличните връзки, обединяващо няколко компонента, е максимално, а при ниско адаптивните — минимално.

Много бързите мозъчни честоти, повече от 25 Hz, предизвикват съответните състояния на безпокойство, паника, гняв или психоза. Този обхват се нарича високи бета-честоти и ако се поддържа за дълги периоди от време, е опасен за здравето, тъй като може да доведе до физически увреждания.

Бързите мозъчни честоти, в обхвата на 14 Hz до 25 Hz са свързани с насоченото към външните неща внимание и се наричат бета β-честоти. Те носят физически стрес.

Средните мозъчни честоти, 7,8 Hz до 14 Hz, създават релаксирано състояние на съзнанието, като вниманието е разделено между вътрешните и външните дейности. Те се наричат алфа α-честоти и са за медитация, при която се снижават бета β-честотите и така се помага за разрешаването на редица личностни проблеми.

Ниските мозъчни честоти — 3,2 Hz до 7,8 Hz, наречени тета θ-честоти, предизвикват много широк спектър вътрешни ментални явления. Хипнозата е метод за индуциране на θ състояния на съзнанието, при които мозъкът е много податлив на външно програмиране. Освен това в такова състояние на съзнанието, съществено се понижава усета за физическа и емоционална болка.

Много ниските мозъчни честоти между 0,1 Hz и 3,2 Hz наречени делта δ-честоти, се свързват със състоянията на безсъзнание, дълбок сън, безчувствено състояние или кома, при които липсват усещания или болка.

Когато мозъчното ляво полукълбо е по-активно и β-честотите нарастват, т.е. събирателната точка, за която ще стане дума по-надолу и която според д-р. Джон Уейл (Събирателната точка, превод д-р Ел. Евтимова, „Инвест Прес“ АД, 2005; 2001 by Jon Whale, Ph.D.) е „епицентърът на човешката енергийна система“, е с дясностранна локализация в горната част на гръдта, повишава се кръвното налягане, адреналина и физическата активност.

Когато мозъчното дясно полукълбо е по-активно и θ-честотите нарастват (т.е. събирателната точка е в лявостранно горно разположение), кръвното налягане и пулсът се понижават, а нивото на ендорфините в мозъка се увеличава.

При баланс в дейността на двете мозъчни полукълба, преобладават α-честотите, а събирателната точка е в централно положение.

Ако се съчетават ниски α- и θ-честоти (т.е. ниско разположена около или под пъпа събирателна точка) се стига до депресия и кома.

При съчетание на много високи β-честоти с високо разположение на събирателната точка се предизвикват психози. Например, при развиване на депресивна фаза в маниакалнодепресивната психоза, става нарушаване на изходната структура на ЕЕГ с намаляване взаимодействието с алфа ритъма, засилва се взаимодействието между алфа и бета ритмите, при относително доминиране на бета ядрото и разрушаване устойчивите връзки между всички компоненти на ЕЕГ. Тези изменения отначало се наблюдават в слепоочната, а след това в челната и теменна област. При излизане от депресията, нормализацията на структурата на ЕЕГ става в обратна последователност на измененията.

Инвариантите на вълните на електрическа активност на човешкия мозък, изчислени от стойностите на техните гранични честоти, посочени по-горе, чрез Уравнението на „златното сечение“ т.н. „златна пропорция“ α = (1 + √5):2 показват за бета-вълните — 1,618; за тета-вълните — 1,324; за делта-вълните — 1,221; за алфа-вълните — 1,272; и за гама вълните — 1,272. Инвариантите на алфа и гама са еднакви и това е експериментално потвърдено. Инвариантите на мозъчните вълни 1,618; 1,464; 1,380; 1,324 са всъщност златните S — сечения, съответстващи на S = 1, 2, 3, 4. Може да се предскаже съществуването на вълни „ро“ и „сигма“ (при процеса на творчество!) с инварианти 1,464 и 1,380 (Ал. Соколов, Тайны золотого сечения, „ТМ“ №5/1978; Ал. Стахов, Коды золотой пропорции, „ТМ“ 1978).

Друг пример — при анализиране на структурата на сърдечния цикъл, състоящ се от фаза на напрегнатост и фаза на покой, се забелязва, че съотношенията между времевите, механическите и обемните характеристики на сърдечния цикъл, се изразяват във всеки отделен случай чрез числата 0, 618 и 0, 382, тоест отново „златната пропорция“ (Цветков В. Д., Ряды Фибоначчи и оптимальная организация сердечной деятельности млекопитающих, Пущино: Науч. центр биол. иссл. АН СССР, 1984.)

Трети пример — доказано е, че за да бъде човек в благо получено удовлетворително състояние от физиологична здравна гледна точка, то инвариантната характеристика за това е, хармоничното пропорционално съотношение между физиологичните амплитудно-времеви параметри от електрокардиограма, реовазограма, спирограма и артериално налягане, характеризиращи комплекса на жизненоважните системи на организма: сърдечна, съдова, респираторна и вегетативна нервна система. Общият коефициент на пропорционалност за това съотношение при здрав човек е 1,309±0,065 (Дмитриева Н. В., Симметрийный подход к оценке функционального состояния организма человека, Известия АН СССР, сер. Биологическая, №18 1990, 52–66). При нарушения във функционалното състояние — напрягане и свръхнапрежение на адаптационните процеси (т.н. преморбидно състояние), тази хармонична пропорционалност се нарушава с изменяне на коефициента с 10% до 15%, а при болест — над 15%. Съвременното ниво на разбиране на регулаторните механизми в организма позволява да се предположи, че баланса в регулаторното влияние на симпатикусовия и парасимпатикусувия дял на вегетативната нервна е главното условие за поддържането на хомеостазата и адаптационни възможности на организма. Един от перспективните методи за изучаване на най-сложните динамични обекти в т.ч. и този баланс, е системно-симетрийния подход опериращ с определени репрезентативни параметри, количествено характеризиращи състоянието на регулаторните механизми и едновременно с това определяне нивото на функциониране на комплекса от жизненоважни системи на организма. За такива параметри в случая са избрани измерваните стойности чрез електрокардиограма, реовазограма, електромиограма, честота на дишане, систолично и диастолично артериално налягане, температура на тялото. Чрез използване на принципите на симетрия за анализ на геометрични модели на функционалните състояния на организма е доказано, че радиусите на окръжности представляващи минималните и максималните значения на репрезентативните параметри, са в съотношение 1,6 до 1,62, а сумата от дължините на векторите на тези параметри — X_max, X_min заедно със сумата от дължината на векторите при симпатикусови и парасимпатикусуви отклонения в пределите на окръжността без нарушаване съотношението между параметрите, тоест при здрав човек, образуват непрекъсната хармонична пропорция с коефициент на пропорционалност 0,618, тоест „златното сечение“. Общият коефициент на пропорционалност при здрав човек 1,309 ± 0,065 има фундаментално значение за морфологията на човека (Петухов С. В., Биомеханика, бионика и симетрия, М: Наука, 1981), тъй като представлява принцип за пропорционалност на взаимодействията и взаимовръзките във функциите на физиологичните системи. Това означава, че увеличаването (намаляването) на един параметър от дадена физиологична функция се съгласува с увеличаването (намаляването) на други функционални параметри така, че в пропорцията на техните съотношения се запазва инварианта на кръговата симетрия с вписани правилни петоъгълници (диагоналите им чрез точката на пресичане се делят по златното сечение) в петте ъгъла на които са репрезентативните параметри, тоест реализира се закона за системната симетрия във физиологията на човека. Нейното деформиране (вписаните петоъгълници са с неправилна форма при което се нарушава златното сечение на диагоналите им) показва нарушена пропорционалност във взаимовръзките между параметрите на физиологичните функции, тоест нарушено функционално състояние на целия организъм. Симетрията е тясно свързана с понятието „хармония“, тоест с хармонично пропорционалното отношение между частите в цялостната система. Всичко това показва, че не бива да се приема за „норма“ някакъв диапазон от физиологични амплитудно-времеви параметри, а количествената характеристика на „нормата“ е в хармоничното съотношение на съвкупността от вътрешно-системни физиологични параметри едновременно с хармоничната съгласуваност на междусистемните взаимодействия. От това следва, че обема на адаптивното поведение на организма се ограничава не само с предела в измененията на физиологичните параметри, но и със степента на тяхното дебалансиране, което е с много по-тесни граници и е по-важно. Фактът, че при развитие на адаптационния синдром се променят хармоничните взаимоотношения като количествени числови изражения, отклоняващи се от общия коефициент на пропорционалност 1,309 ± 0,065 за здрави хора, определя прогностичните възможности на този коефициент за откриване на преморбидни състояния и ранни патологични изменения в организма или в отделни негови подсистеми. Става ясна необходимостта от прилагане на принципите на холистичната медицина.

Премахването на такива симетрични деформации и дебалансиране, тоест възстановяване хармоничното пропорционалното отношение на частите в цялостната система, е в основата на древните представи на китайската и толтекската медицина за хармонизация на организма чрез балансиране на единството от противоположности — „ин“ и „ян“ в рамките на концепцията за „петте елемента“ („У-син“) и за вибрационно енергийно поле („аура“), за което ще стане дума по-надолу.

Златното сечение е бисерът в Питагорейското учение за числовата хармония на света. Цялата древноегипетска и древногръцка култура са се развивали под знака на златната пропорция. В епохата на Ренесанса златната пропорция е въздигната в ранг на главен естетичен принцип. Известно е, че „златното сечение“ предизвиква в човека впечатление за красота, за приятно чувство, за съгласуваност, съразмерност, хармоничност, привлекателност. Психолозите са установили, че то създава също така усещане за пълнота, завършеност, спокойствие, уравновесеност.