Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (20) (Холистичен модел на здравето)

1.4 Моделен пример за холистичната Фитотерапия на инфекциозните болести и психосоматична ароматерапия.
Чрез етерични масла през дихателните пътища, кожата и лигавиците. Собствени продукти и изследвания — „Propol-M“

Статистичните данни за инфекциозните заболявания са дадени в увода на книгата. Към тях се обхващат и бактериалните антропонози и зоонози, и хранителните токсико-инфекции с тяхното участие в инфекциозния епидемичен процес и биотероризма. Въвеждането на нови антиинфекциозни средства се затруднява от повишената способност на микроорганизмите за адаптация. Днес се развиват нови терапевтични перспективи, основаващи се не само на пряко действие върху микроорганизмите, но и на повлияване на взаимодействията „микроорганизъм-гостоприемник“. Тези нови насоки се обозначават общо като имуномодулация (дозозависимо усилване или потискане на клетъчния и хумурален имунитет и неспецифичните фактори на защита на организма). Срещу заразяването чрез въздух, вода, храна, насекоми, гризачи, животни и др., могат да се използват редица препарати съдържащи екстракти на растителни екзометаболити (Б. П. Токин; А. Х. Тамбиев; E. L. Rice; А. М. Гродзинский). Това са органични съединения, отделяни от висшите и низшите растения в обкръжаващата среда в процеса на нормалния им живот. Те играят приспособителна и защитна роля във взаимоотношенията им в биоценозите. Такива са растителните фитонциди, етерични масла, антибиотици, атрактанти и др. биологично активни вещества от различни химични групи алкалоиди, полипептиди, феноли, киселини, хинони и др.

Действието на нативните биологично-активни вещества (БАВ), в това число и етеричните масла от природен произход, се характеризира с ниска токсичност и многостранно и едновременно повлияване на най-важните жизнени системи в организма. За комплексна терапия с целево конструирани лекарства, незаменими са етеричните масла с техния антимикробен ефект дължащ се на фитонцидните вещества в тях, както и с активното повлияване на състоянието на имунокомпетентните клетки в човешкия или животинския организъм — потискане на митогениндуцираната пролиферативна реакция на лимфоцитите, изменяне проницаемостта на цитоплазматичните мембрани, модифициране на фагоцитарната активност на марофагите (В. В. Николаевскии, А. Е. Еременко, И. К. Иванов, Биологическая активность эфирных масел, Москва, М., 1987 г.) Това се дължи на техния сложен биологично балансиран състав. Изхождайки от химичния състав (Таблица — Ив. Асенов, Ст. Николов, Й. Бенбасат, Фармакогнозия, „МиФ“ София, 1989 г.) на етеричните масла, (съдържащи основно терпени или производни на фенилпропана), връзката „структура-активност“ за БАВ и възможностите за взаимодействието между противоположно насочени физиологични процеси реципрочно свързани помежду си, е възможно да се прогнозират, изучават и използват фармакологичните и терапевтични свойства на етеричните масла и другите БАВ от растителен произход, под формата на галенови фитопрепарати.

Така например, някои етерични масла, които съдържат алифатни терпени имат подчертано бактериостатично и бактерицидно действие, противовъзпалителен ефект, спазмолитично, антиалергично и антисеротониново действие (розово масло и др.). В българското розово масло се съдържат над 275 макро и микрокомпонента в особено благоприятно и балансирано съчетание. Именно на този биологично създаден и балансиран състав се дължат многобройните му и едновременни фармакологични действия, включващи, освен изброените още и хиполипидемична активност, холеретичен ефект, антиаритмичен и антистресов ефект, невротропно действие.

Друг пример е етеричното масло от Monarda Fistulosa, съдържащо 12 компоненти, от които 48% тимол, 19% кавракрол, 11,2% камфен, 7% цинеол и др. При това фенолната фракция съдържа 72% тимол и 26,6% кавракрол, като действа бактерицидно в концентрация 125 до 250 мкг/мл., тоест почти 2 пъти по-ефективно от етеричното масло. Освен това бактерицидният ефект на природно получената от естествено етерично масло фенолна фракция с посоченото съотношение между тимол и кавракрол 2,7: 1 (в етеричното масло отношението е 2,53:1), съществено превишава противомикробното действие на чистите тимол и кавракрол или на изкуствената смес от тях в същото съотношение (В. В. Николаевскии, А. Е. Еременко, И. К. Иванов, Биологическая активность эфирных масел, Москва, М., 1987 г.). Ароматните терпени производни на p-цимола — фенолите тимол и неговият изомер кавракрол, имат свойството да денатурират и коагулират протеина на бактериалната клетъчна обвивка (Lambert et al. 2001) взаимодействайки с цитоплазмената мембрана, и така променят пермеабилитета й за катиони (H+ и K+). Разрушаването на йонния градиент води до воден дисбаланс и клетъчна смърт (Basset, 2000). При този механизъм на действие резистентност при микроорганизмите не се развива. Нефенолната фракция на етеричните масла (изоборнилацетат, линалилацетат, линалоол) няма антибактериална активност.

Трети пример е съотношението ментол към ментон (от 3:1 до 3, 48:1) в етеричното масло от Mentha piperita, където по-голямото количество ментол (от 45 до 73%) е свързано с по-добрите ароматични качества на маслото и по-добрите му лечебни свойства.

Таблица на ДРОГИ И ЕТЕРИЧНИ МАСЛА, СЪДЪРЖАЩИ:

1. АЦИКЛИЧНИ МОНОТЕРПЕНИ: Oleum Rosae (Розово масло); Oleum Lavandulae (Лавандулово масло); Folium Mellisae Лист от маточина); Oleum Coriandri (Масло от кориандър); Pericarpium Citri (Лимонова кора); Oleum Citri (Лимоново масло)

2. ЕДНОПРЪСТЕННИ МОНОТЕРПЕНИ: Oleum Menthae piperitae (Ментово масло); Oleum Salvae Масло от градински чай (салвия); Oleum Rosmarini (Розмариново масло); Oleum Carvi (Масло от ким); Oleum Eucalypti (Евкалиптово масло); Rhizoma Iridis (Коренище от перуника)

3. ДВУПРЪСТЕННИ МОНОТЕРПЕНИ: Oleum Absinthii (Масло от пелин); Oleum Tanaceti (Масло от вратига); Oleum Terebinthinae (Терпентиново масло); Oleum Pini sylvestris (Масло от бял бор); Oleum Juniperi (Хвойново масло); Herba Hyssopi (Трева от исоп); Radiz et rhizoma Valerianae (Корен и коренище от дилянка); Camphora (Камфора)

4. СЕСКВИТЕРПЕНИ — C₁₅H₂₄(C₅H₈)₃: Oleum Chamomillae (Лайково масло); Anthodium [Flos] Cinae (Цвят от сантонинов пелин); Herba, Flos Millefolii (Трева от бял равнец); Oleum Millefolii (Масло от бял равнец); Radix [Rhizoma et radix ] Inulae (Корен от бял оман); Gemma Betulae (Пъпка от бреза); Rhizoma Calami (Коренища от акорус); Rhizoma Zingiberis (Коренище от зингибер исиот, джинджифил); Strobili Lupuli. Lupulinum (Glandulae Lupuli) (Съцветия от хмел, Лупу-лин жлези); Oleum Geranii macrorrhizi (Здравецево масло)

5. АРОМАТНИ ТЕРПЕНИ ПРОИЗВОДНИ НА p-ЦИМЕН (p-ЦИМОЛ): Oleum Thymi vulgaris (Масло от градинска мащерка); Oleum Serpylli (Масло от дива мащерка); Herba Origani (Трева от риган); Herba Saturejae hortensis (Градинска чубрица)

6. АРОМАТНИ ТЕРПЕНИ ПРОИЗВОДНИ НА ФЕНИЛПРОПАНА: Oleum Anisi (Анасоново масло); Oleum Foeniculi (Масло от резене); Oleum Caryophylli (Карамфилово масло); Oleum Cinnamomi (Канелено масло); Fructus, Radiz Petroselini (Плод, Корен от магданоз); Herba Basilici — (Трева от босилек)

Етерични масла, съдържащи монотерпени са добри антисептици и дезинфектанти на горните дихателни пътища или се използват за лечение на стомашно-чревни заболявания, в стоматологията и др. (масло от мащерка, чубрица, мента, евкалипт и др.). Терпентиновото и камфоровото масла имат вазодилативен, хиперемичен ефект, а камфоровото масло засилва сърдечната дейност. Етеричните масла, съдържащи сесквитерпени се прилагат при заболявания на горните дихателни пътища, стомаха и др. (масло от хвойна, лайка, и др.). Етерични масла, съдържащи фенол-пропанови производни имат инсектицидни свойства и локален анестетичен ефект (карамфилово масло, анетол и др.). При това от особено значение за комплексното им фармакологично и ароматизиращо действие е синергизмът или антагонизмът както между отделните съставки на маслата, така и между различните етерични масла в комбинирани препарати с тях. Фитонцидите и антиоксидантите в етеричните масла са в състояние на природна летлива фракция (аерозол), което също оптимизира действието им. Недостатък на етеричните масла като антимикробни средства е тесният им спектър на действие, което може да се избегне чрез включването им, в съответна дозировка, в целево биофармацевтично конструирани комплексни галенови фитопрепарати. За целта може да се използва синергично действащият натурален, широкоспектърен, антимикробен, антимикотичен, аналгетичен, антивирусен, противопаразитен и антипротеолитичен Прополис. Той също така стимулира фагоцитозата и регенерацията, а локалното му анестезиращо действие е 3 до 5 пъти по-силно от това на кокаина и новокаина. Основният източник на биологичната му активност са защитните екзометаболити на растенията, които пчелите събират, обработват и използват (от пъпките и кората на топола, бреза, ела, смърч, бор, слива, върба, бряст, дъб, кестен, ясен и др.). Химическият състав на прополиса е: 50–55% растителни смоли (дитерпеноиди), 8–10% етерични масла, до 30% восък; мастни киселини, аминокиселини, витамини, микроелементи; относително тегло 1, 113–1.136 гр./см³. Найважните му фармакологично активни съставки са: флавоноидите (пиноцембрин, кверцитин, хризин, галантин, тектохризин); ароматните киселини и феноли (бензоена и нейните производни, протокатехинова, галична); цинамични киселини и алкохоли (p-кумаринова, кафеена, ферулова, изоферулова); производни на бензалдехида (ванилин и изованилин).

Собствени продукти и изследвания — Propol-M Създаденият по собствено „Know-how“ и изследван от нас комплексен галенов препарат „Propol-M“, (Пировски Л., Калайджиева Т. М, Руканова Д, Пировски Н, Стайкова Й, Натурален ароматерапевтичен препарат „Propol — M“, изследване на антибактериалното действие и лечебен ефект при вагинално приложение, Научна конференция с международно участие, „Стара Загора — 2005“ — 2–3.06.2005, Том ІV, стр. 242–246, Съюз на Учените в България — Ст. Загора). Той е молекулен разтвор на водноспиртен екстракт на Propolis с 2,1 тегл.% сухо вещество и 0,22 обемни % етерично масло съдържащо от 50 до 86% фенолна фракция, който прилаган като 20%-на микстура или хидрогел, потиска напълно in vitro както грам (+)бактерии: Enterococcus faecalis, S. agalactiae и S. aureus, така и грам (-): E. coli, а in vivo в комбинация с перорален антибиотик санира напълно болния — особено важно условие за добро зраве и липса на психическо напрежение като актуални потребности в Холистичния модел на здравето. Микстурата и гелът могат да се прилагат перорално, ректално, вагинално или върху здрава или увредена кожа и лигавици. Суспендираните смолисти вещества играят ролята на естествени прилепители към кожата и лигавиците и заедно с лесното освобождаване и малкия афинитет на БАВ от прополиса и етеричните масла към водата, създават условия за по-продължителна и равномерна резорбция на БАВ. Поради многото вода и лесното деформиране на хидрогела — тиксотропен желиран лиогел с основа съвместима с фенолните БАВ, преминаването на вещества през кожата и лигавиците е улеснено, а терапевтичният им ефект е по-бърз отколкото от други мазилкови и емулсионни основи.

Психосоматична ароматерапия

Много интересно древно и съвременно холистично осмислено приложение на етеричните масла е ароматерапията. Това е метод за лечение чрез използване на натурални етерични масла въвеждани в организма през дихателните пътища, кожата и лигавиците (Pierre — Marie Liedo, Jean-Didier Vincent, Odeursq „medecine / sciences“, 1999 г; 15; 1211–8). Според съвременната психо-неврофизиология и физикохимия, разпознаването и действието на над 20000 въздушно разтворими ароматни молекули носещи „обонятелна“ информация и създаващи възбуждащи или отвращаващи спомени запазени дълбоко в паметта ни, е свързано с пространствената структурна особеност на химическите молекули (цис, транс-изомери, енатиомери и др.: D-carvone — мирише на мента, а L-carvone — на кимион; D-лимонен — на портокал, а L-лимонен — на лимон) и цялостната нервна структура възприемаща, предаваща и разпознаваща миризмите. Тя се състои от обонятелната лигавица, слоя мускус върху нея и разнообразните специфични типове олфакторни рецептори кодирани на генно ниво в нея; вторичният месанжер и АМФ за вътреклетъчната трансмисия на химическия сигнал в електрически чрез локална деполяризация на клетъчната мембрана вследствие отварянето на катионен канал в нея; невроните от олфакторния епител при които синаптичните контакти определят природата на рецепторите; олфакторния булбус — мрежеста невронна кортикална структура организирана в концентрични слоеве, където се усвоява сигнала и се разпознава миризмата. При това там се установяват (доказани чрез ЕЕГ)вълни с голяма амплитуда, чийто пространствено разпределение е най-правилното невронално представяне на миризмата. Невроните са свързани един с друг, така че активността на всеки зависи от активността на останалите, което ги превръща в динамична система при интерпретирането на асоциативния отзвук на миризмата, такъв какъвто го възпроизвежда паметта. Това обяснява психо-физиологическото действие на миризмите и е научната основа на ароматерапията. Това се доказва през 1990 г. от проф. Сизуо Тории от университета в Токио и през 1998 г. от Хенри Станфорд и Ги Рейнълдс (САЩ) след 15 годишно изследване върху 5000 души на възраст от 7 до 75 г. Според тях различните миризми оказват различно влияние върху емоциите на хората. Най-чувсвително е обонянието на децата до 15 години и на възрастните над 60 години. Обонянието се засилва при бременност, кърмене, диабет, възпаление на бъбреците, мигрена. Различните хора реагират по различен начин на една и съща миризма, но въпреки това може да се говори за типични реакции на големи групи от хора свързани с възрастта и пола. Ароматерапията носи полза само когато лечението се съчетава с удоволствието. Това е пряко свързано с неврофизиологията на наслаждението като инструмент на еволюцията, в хода на която мозъкът фиксира като награда всичко онова, което е било избрано от организма като полезно. При човека стимулацията на класическия център на удоволствието в мозъка намалява двигателната активност, води до успокоение, до намаляване честотата на сърдечните свивания, ускорява свикването с тревожните дразнители, забавя електрическата активност на мозъка и води до развитие на здрав физиологичен сън — особено важно при психосоматичните заболявания, в т.ч. и избрания модел на сърдечносъдовите болести. Що се отнася до цветята, теменужките и нарцисите настройват болшинството от изследваните хора сантиментално. Миризмата (етеричното масло под формата на пари, аерозол или масажни препарати — 2% разтвор на етерично масло в базово масло) на жасмин, орхидея, роза, розмарин, салвия скларея, исиот, люляк и др., действа възбуждащо, ободряващо, опияняващо, афродизииращо, особено в съчетание с умерените или слаби ритмични дразнения на кожата при масаж, когато чрез тактилните рецептори се предизвикват синхронизирани трептения в кората на мозъка. Например етеричното масло и конкрета от Salvia sclarea със състав: линалилацетат (С₁₂H₂₀O₂) от 58 до 70%; линалол 10 до 15%; оцимен (С₁₀H₁₆); мирцен; цедрен (С₁₅H₂₄); неролидол (С₁₅H₂₆О); и склариол (С₂₀H₃₆О₂) — двупръстен дитерпен съдържащ се в конкрета, има своеобразна миризма напомняща едновременно амбра, лавандула и бергамот. Те имат силно еуфорично и наркозоподобно действие при масаж или продължително вдишване на парите му (1 час), като действието му продължава над 3 часа. На това се дължи антидепресивното им действие. Освен това с мускусния аромат предизвикващ засилено отделяне на адреналин и стимулиране освобождаването на естрогени, маслото има еротично въздействие и положително действие при различни менструални смущения (аменорея), болки и предменструален синдром, както и при фригидност. Маслото е и успокояващо (седативно) средство и понижава кръвното налягане. Етеричното масло от роза, шибой, ягоди, портокали, лимони, евкалипт, лайка, мента действа антидепресивно и повишава производителността на труда (по данни на японската фирма „Симицу“ от 1989 г.). Вдъхването на розовото масло се придружава от повишаване на кожната температура, забавяне на пулса, спадане на артериалното налягане. За релаксация на мускулно и нервно напрежение се използват етерични масла от лавандула, сандалово дърво, кедрово масло, маточина и градински чай, особено при втриване в кожата с масаж (в т.ч. и „шиацу“ и „каппо“) или при хидротерапия във вана.