Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (23) (Холистичен модел на здравето)

1.7. Предимства на рационално използване на нови източници на фитопротеини за рационално хранене в холистичния модел на здравето и лечението на остеопороза.

Здравето на човека, особено в детска възраст или при започнал процес на увреждането му, например сърдечносъдови проблеми, е в пряка причинно-следствена връзка с балансираното (хармонично!) хранене, особено с фитопротеини. Съвременната фитотерапия и технология на фитопродуктите е в състояние да реши този проблем. За съжаление, обаче, в началото на ХХІ век от недостатъчно хранене по света страдат от 500 милиона до 1, 5 милиарда хора. Разпространението на глада (белтъчно-калорийна недостатъчност) нараства и оказва силно негативно влияние върху работоспособността на възрастните хора, върху умственото и физическо развитие на децата, върху социално-икономическото развитие и съществуване на обществени прослойки и цели страни.

По оценки на FAO, средната денонощна потребност от енергия за човек е 2500 ккал (2200–2700 ккал), а минималната е 1500–1600 ккал. За белтък тя е 60–90 гр. на човек за ден. Хранителният белтък за хора трябва да е безвреден, с добри органолептични свойства, с добри и подходящи функционални свойства (разтворимост, реологични качества, пяно- и гело-образуване, термомеханични свойства и др.), ниска цена и голяма биологична ценност (балансираност по незаменими аминокиселини и усвояемост). Това налага технологичните задачи (процеси) за производството му, да не водят до неговата деструкция и денатурация, и да позволяват достатъчна степен на пречистване от токсични, антихранителни и нежелателни вещества. Ценността на белтъка се преценява по критерия на ФАО (СЗО) — аминокиселинен скор, който е отношението между мг. незаменима аминокиселина в 1 гр. белтък към мг. незаменима аминокиселина в 1 гр. еталонен белтък по 100.

Взаимодействието между различните видове живи организми образува трофични вериги за поглъщане и усвояване на необходимите за живота хранителни вещества и енергия. Началното звено на трофичните вериги са зелените растения. Прието е, че количеството енергия и био вещество от масата на популациите се съкращава поради загуба (като топлина и др.) на всяко следващо звено от трофичната верига средно с 90%. Очевидно е, че колкото по-къса е трофичната верига, „растениевъдство-животновъдство-храна“, в която за 1 кг. животински белтък трябват 7 кг. фуражен белтък, т.е. коефициента на конверсия е средно 14,6% (от 6 до 38% като най-голям е при свине и птици — 10–25%), толкова по-добра е енергийната, екологичната и икономическа ефективност в изхранването на хората. Понастоящем се използват за преработка в храна не повече от 6% от ежегодно възобновяваната биомаса на растенията на Земята. Суровият растителен протеин е показател свързан с общото количество азотни вещества в растението. Отчитайки, че общият азот в растенията средно е 16%, количеството суров протеин се намира като се умножи общото количество на съдържащия се азот по 6,25 (100:16 = 6,25). Във фракцията на суровия растителен протеин, усвояемият белтък е 60–70% от общото количество азот, а небелтъчните азотни съединения (80% свободни аминокиселини и амиди, и нитрати) са 30–40%.

Белтъчните фракции не са хетерогенна част от растителната суровина, за разлика от мазнини, нишесте и др., и за получаването им са необходими по-сложни технологии, които не са характерни за емпиричните традиционни методи за получаване на растителна храна за хората. Това исторически е ограничило хранителните белтъчни растителни суровини за хора, изключвайки най-ефективните „белтъчно произвеждащи“ култури, например много треви. От тях с най-добра относителна енергийна ефективност при производството на белтък са люцерната и детелината — ако приемем, че 1 г. белтък ~4 ккал, то относителната енергийна ефективност е 1,05 ккал от белтък от люцерна за 1 ккал. изразходвано гориво при 70–190–230 кг/дка добив на суров протеин. За соята относителната ефективност е 0,48 ккал; за пшеницата и царевицата тя е 0,26–0, 29 ккал. (В. Б. Толстогузов, Роль химии в разработке переспективных методов получения пищевых продуктов, М.: Знание, 1985 г.)

Съществена е относително голямата еднородност на белтъка в клетъчния сок на листата от различните растения (в т.ч. люцерна, детелина, щир), тъй като функционално той е свързан с процеса на фотосинтезата. При това 25% от общия белтък и около 50% от албумините и глобулините в зелените листа е в ензима „рибулозо–1, 5-дифосфаткарбоксилаза“. Този белтък е с молекулна маса 573 кд. По младата (до фазата на бутонизация при второ косене) тревна маса има повишено количество албумини и по-добър аминокиселинен състав. В по-късните фази от развитието на растенията преобладават трудно разтворимите белтъци.

Основен интерес и неизползван ресурс, представлява получаването на пречистен хранителен растителен белтъчно-витаминен концентрат от Люцерна, Детелина, Щир и др. тревни растения. Често при второто косене на люцерна, детелина и др. тревни култури, суровият протеин е повече от този при първото косене. Люцерната (и Детелината) са основни тревно-фуражни и белтъчно-витаминни култури. Люцерната от сорт „Обнова 10“ дава добив на протеин от 238, 9 кг/дка, а от сорт „Протеинна“ — 224,3 кг/дка.

Получаването на пречистен фитопротеин от треви за храна на хората е сложен многоетапен процес включващ: Брикетиране, Пресоване (при 20–30 кг./см.²), съхраняване на получения клетъчен сок, отделяне (при pH 4), фракциониране, пречистване (чрез „безмембранна осмоза“), сушене (70–90°С) и съхранение на белтъчни фракции от клетъчен сок — хлоропластов (със зелен цвят) и цитоплазматичен (с бял цвят) белтък с голяма биологична ценност, подходящ за храна на хората, тъй като е получен в меки условия, няма дефицит на незаменими аминокиселини, безвреден е, и е с добри функционални свойства. Ценността му може да се повиши и при комбинацията между него и витамините или другите целесъобразни биологично активни вещества от съответното растение за белтъчно-витаминен и диетичен фитопродукт. Хлоропластовият белтък и пресовките от растителна маса са добри и подходящи за храна и фураж на животните (Толстогузов В. Б., Новые формы белковой пищи, Москва, Агропромиздат, 1987).

Люцерната (M. sativa, M. faleata, M. lupulina) при благоприятни условия (температура, торене, поливане, почва) за един вегетационен период дава 5–6 коситби във фаза на бутонизация, по 650–1500–2000 кг/дка сухо сено (Herba), или 190–230 кг/дка суров протеин при влажност на свежата трева — 70–80% вода. В сухата трева от Люцерната се съдържа (в тегл. % от сухото в-во): 9–14% Н₂О; 12–27% (ср. 20%) суров протеин; 23–30–46% (ср. 28%) целулоза; 23–57% (ср. 40%) БЕВ — без азотни екстрактивни вещества (въглеводороди — 3–5% монозахариди; 6–8% нишесте); ср. 7% пепел; 21–30 мг% каротини (провитамин А) Характерно е, че между съдържанието на белтъка и каротина има правопропорционална зависимост; 2–4% (ср. 3%) мазнини, съдържащи 75–80% ПНМК (линолова и линоленова); 5–10% органични киселини (яблачна–3–6%; лимонена 1–2,5%; малонова — 1,5–2%); 400–5000 мг% вит. C (аскорбинова киселина); 1, 2–1,5 мг% B1 (тиамин); 2,5–3,3 мг% вит. B2 (рибофлавин); 0,8–1,9 мг% вит. B6 (пиридоксин); 3–6 мг% вит РР (никотинова киселина); 1–2,5 мг% вит B5 (пантотенова киселина); 0,5–0,7 мг% фолиева киселина; 10–25 мг% вит. Е (α токоферол); минерални вещества (% от сухото в-во: K (2,6); Са (2,1); Р (0,4); Mg (0,4); Si (0,1); Cl (0,3); Микроелементи (в мг/кг): Mn (50–500); Fe (50–300); Zn (15–60); Cu (2–15); Y (0,2–0,8); Со (0,05–0,3); Se (0,03–0,15).

Химичния състав на протеина от люцерна и детелина е: 60–75% албумини (разтворими във вода) и глобулини (разтворими в 10%-тни водни разтвори на натурални соли — NaCl, KCl, но неразтворими в H₂О или киселини); 20–30% глутелини и хистони с аргинин и лизин (разтворими в 0,2–2%-тни водни разтвори на основи). Проламини (спиртно разтворими белтъци) — няма. Биологичната ценност на белтъка от люцерна (и детелина) е по-висока от тази на семената на зърнените култури, като по съдържание на незаменимите аминокиселини съответно — валин, (6,8 до 5,3% от белтъчния азот), треотин (5,3–5,4%) и фенилаланин (6,1–6,8%) не отстъпват на яйцата, а по количеството на триптофан (1,7–1,6), тирозин (4,4%), лейцин (9,5–9,9%)и аргинин (6,4–6,5%)ги превъзхождат. Аргининът (дневна потребност за човек 6 гр.) повишава нивото на соматотропина от аденохипофизата, който стимулира делението на клетките и растежа, вкл. на костите при остеопороза и фрактурите им. Малко обаче е метионинът (1,7–0,9%). Аминокиселинния състав на белтъка от вегетативна маса от Люцерна и Детелина (азот от аминокиселина в % от азота на белтъка) е:

Аминокиселинният им скор (отношението между мг. незаменима аминокиселина в 1 гр. белтък към мг. незаменима аминокиселина в 1 гр. еталонен белтък по 100) е: спрямо триптофана (102:10) x 100 = 1020; спрямо лизина (68:55) x 100 = 124; спрямо сяро съдържащите метионин + цистин — (87:35) x 100 = 248. За сравнение, аминокиселинния скор за същите аминокиселини за кравето сирене е съответно 1, 26; 138; 85, за кокоше яйце — 112; 133; 158, а за пшеница — зърно — 100; 47; 92. Особено важно е сравнително голямото съдържание на триптофан и тирозин. В животинския и човешкия организъм триптофанът увеличава синтезата на серотонин в главния мозък, за който се смята, че може да намалява аресивноста. Тирозинът е предшественик на друг невромедиатор — норадреналина, който участва в регулирането на умствената концентрация и подобряване работоспособността на мозъка.

В тревата от Люцерна се съдържат и други биологично активни вещества — флавоноиди (трицин, рутин, кверцетин, лутеолин–7-гликозид); изофлавони (куместрол-кумариново производно и др. под формата на 7–0-гликозиди); полизахариди (4–0-метилглюкуронорамноксилан; 4–0-етилглюкуроноксилан); по време на растеж се натрупва пигмента филоеретрин — главен продукт от разпадането на хлорофила, който при човека и тревопасните животни се съдържа в храносмилателния тракт и жлъчката, и който при пряко слънчево облъчване на непигментирани животни може да предизвика интоксикацията им. В Medico lupulina има и 0, 4–1% кумарин (лактон на кумариновата киселина) заради което животните я ядат с неохота. В цветовете има и антоциани (малвидин, делфинидин, петунидин, като 3, 5-дигликозиди), цианидин, лейкоцианидин. В тревата (Herba) и корените (Radix) на Люцерната се съдържат и от 1,55% до 3,04%, тритерпенови пентациклични гликозиди (сапонозиди). Те са 3-глюкозиди на медикагеновата киселина. Тя е агликон от олеаноновия ред, от който е и β-амирина (C₃₀H₄₈). Поради съдържанието в Люцерната на флавоноидите и тритерпеновите сапонозиди, тя има многостранно биологично действие: противовъзпалително, противоязвено, жлъчкогонно, капиляроукрепващо, хипоазотемично, спазмолитично, антигонадотропно.

ЧЕРВЕНА ДЕТЕЛИНА (Trifolium pratense Leguminosae (Бобови) Добивът на сено (със 17% влага) при добра агротехника е 350–500 кг/дка при суров протеин 16–24% с до 6% лизин, като усвояемия протеин е 200 г. на 1 хранителна единица (1 хранит. единица = 1 кг овес (0.6 кг нишесте). Сухото вещество на детелината е равно на 0.5 — 0.7 хранителни единици, т.е. високо белтъчна храна. За медицинска дрога поради съдържащите се в нея фитоестрогенни биологично активни вещества, се използват цветовете заедно с горните връхни листа без цветоносни стъбла, събрани по време на цъфтеж и изсушени. Химичен състав: Флавоноиди фенолни съединения със структура C₆-C₃-C₆: еуфлавоноиди — флавони (пратол) и флавоноли (кемпферол), кверцетин, изорамнетин, пратолетин и техните 3-гликозиди: хиперозид, трифолин, астрагалин, изокверцитин; изофлавоноиди и по-специално изофлавоните: генистеин, прунетин, биоханин А и техните 7-гликозиди; трифолиризин; ононин; дайдзеин; пратеизин; 5.7 — диокси–4-метоксиизофлавон и неговия малонилов етер и гликозид и др. 1.3. Кумаринови производни — куместани с естрогенни свойства — куместрол и 12-меток-сикуместрол; Танини — кондензирани полифеноли производни главно на катехини и левкоантоцианидини; Цианидин — 3-глюкозид и цианидин — 3-самбубиозид, натрупващи се при неблагоприятни за развитието на растението условия в млади растения преди образуване на плодовете им. Те заедно с пигмента „филоеритрин“, натрупващ се в периода на цъфтеж, могат да оказват токсично действие. Алантоин — имидазолово пуриново производно, което стимулира фибробластите и има антираково действие, но неговото регенеративно действие се проявява само в синергична комбинация с флавоноиди и каротеноиди. Фурфурол (p-рим в H₂O — 9%). Характерни за него са всички алдехидни реакции на бензалдехида и реакциите на фурановия пръстен. Производните на 5-нитрофурана са със силен бактерициден ефект. Органични киселини — n-кумарова, кетоглутарова, салицилова, аскорбинова (80 — 120 mg%); 5 — 10% от сухата маса — яблачна и лимонена и 1.5 — 2% малонова; Етерично масло — 0.024%; Каротеноиди (каротин — 7 mg% Vit А) — 40 — 60 mg% (средно 25 mg%); Витамин B1 (тиамин) — 1 — 1.7 mg% — кофермент на кокарбоксилазата и необходим за оксиредукционните процеси в организма. Особено важна е ролята му във въглеродния обмен, осъществявайки реакцията фосфорилиране. Участва в белтъчния обмен и има регулиращо действие върху Ц. Н. С., като улеснява синтезата на ацетилхолин и потиска холинестеразата, която го разгражда. Витамин B2 (рибофлавин) — 1.8–2 mg% — участва във флавопротеините, регулиращи окислителните процеси в клетките. Улеснява въглехидратната, мастната и аминокиселинната обмяна, както и на желязото и порфирина. Усилва растежа. Витамин Е (токоферол) — антиоксидант. Подобрява обмяната на веществата — особено липидната. Има основно значение за изграждането и функцията на мезодермалните тъкани. Поддържа в равновесие свободния и естерфициирания холестерол, необходим за секрецията на хормоните, регулирани от предния дял на хипофизата (АКТХ, соматотропенхормон, тиреотропен хормон) и подпомага сперматогенезата и износването на плода. Смоли. Тлъсти масла — 2.7–3.5% със 75–80% ПНМК (C_18:2 и C_18:3) Ензими — 25% от общия белтък в състава на рибулозо–1.5-дифосфат-карбооксилаза. Минерални вещества — 6–12% пепел (средно 8%): K, Ca, P, Mg, Si, Cl. Целулоза — 25% — полизахарид. Вода (влага в свежа дрога) — 70 — 80%. Безазотни екстративни вещества (въглеводороди) — 23–57% от сухата маса (конкретно 47.9%); Суров протеин — 16–24% (17%) с до 6% лизин. Протеинът в листата е 30.6%, а в стъблата — 16.2% от сухата маса като са предимно албуми ни и глобулини (60–75%), а алкално разтворимите белтъци са 20–30%. Спиртно разтворими белтъци няма. Лизинът е 6.2% от азота в белтъка; триптофанът е 1.6%; лейцинът е 9.9%, а 216 аргининът е 6,5% от белтъчния азот.

Действие, показания, форми и дози, известни до сега за цветове заедно с горните връхни листа от Червена Детелина: Отхрачващо — при бронхити, ларингити, астма; Антисептично — за ентерококи и алфа-хемолитични стрептококи; Пичокогонно и противовъзпалително — при цистити, диарии, бъбречни заболявания, бяло течение; при изгаряния, рани, фурункули; естрогенно действие (през устата — по В. А. Иванченко 1989, А. М. Гродзински — естрогенната активност на 1 кг суха дрога е разнозначна, в мгк диетилстилбестрол, на 10.6 при детелина и 15, 7 при люцерна, при средна терапевтична дневна доза мускулно 1000 мкг или 500 мкг per os). То се дължи на фитоестрогенните нестероидни БАВ — изофлавоните генистеин, прунетин, биоханин А и техните 7 — гликозиди и куместана — куместрол. Понятието фитоестрогени е условно, защото те са с много слабо естрогенно действие, равняващо се на 1/1000 до 1/ 100000 от активността на натуралния женски хормон — естрогенът. Фитоестрогените без да се натрупват в тъканите, увеличават масата на щитовидната жлеза, тестисите, яйчниците и надбъбречните жлези, подобряват растежа, развитието и съпротивляемостта на организма към болести, понижават съдържанието на „лошия“ холестерин в кръвта, увеличават съдържанието на K, Mg, P в плазмата, АТФ-азната активност в еритроцитите, всмукващата способност на лигавицата на стомашно-чревния тракт. Тези фармакологични ефекти обуславят известното използване на дрогата при астения, анемия, преумора, болезнени менструации и обилни маточни кръвотечения, атеросклероза, нервноциркулаторна дистония, и възможността дрогата да се използва в профилактиката и лечението на остеопорозата. Начинът на приложение на дрогата до сега е: Външно-под формата на лапа или компрес с отвара от оситнената дрога; Вътрешносок от свежа дрога за пиене; водни отвари или настройки 1:20 — по ½ — 1 чаена чаша няколко пъти дневно; тинктура — 40 гр. дрога в 500 ml 40%-ен етанол, накисва се за 10 дни, прецежда се и се пие по 20 ml преди ядене и преди сън в продължение на 3 месеца с 10 дневни прекъсвания.

Успоредно с фитопротеина на инсталациите по собствени патенти за изобретения № 49500 и № 60610, могат да се получават и екстракти-концентрати на флавоноиди и тритерпенови сапонозиди от Люцерна и на изофлавоноиди (изофлавони, куместани и др. фитоестрогени) от Детелина, като фитопродукти за лекарствени средства за хората при атеросклероза, остеопороза и др., и като фитопродукти за комплексна холистична терапия с целево конструирани лекарства, например с подходящи етерични масла, за аромои хидротерапия, фитокозметика и фитоергономика в СПА центрове, вани, и др.

Остепороза

Остеопорозата е заболяване, характеризиращо се с намалена костна маса вследствие намаленото количество костна тъкан на единица костен обем в сравнение с нормалните показатели за възрастовата група и микроархитектурно влошаване структурата на костната тъкан, водещи до повишената им чупливост (Jurgen Franke, Hans Runge, Osteoporose, 1987; Й. Шейтанов Ревматични болести, 1998; Анна-Мария Борисова Остеопороза И-во „Алкор“ София, 2003). Остеопорозата е съществен здравен проблем в Европа, САЩ, Канада, Североизточна Азия. В страните от Европейската общност, по данни от 1989 г., има около 40 000 000 случая на остеопороза, което е 11–12% от населението. За периода 1998 — 2001 г. в ЕС повишението на бедрените остеопорозни фрактури е нараснало с 25%, а цената само за болнични здравни грижи в ЕС е над 4, 8 милиарда годишно Ежегодно в САЩ се изразходват 1 милиард долара за лечение на фрактури на бедрената шийка от остеопороза. Статистическите данни показват, че тази честота ще се удвоява през следващите години поради застаряване на населението, като над 70 години 40% от жените и над 75 години 50% от цялото население биха имали костни фрактури. В България по данни от Клиниката по ендокринология на „Александровска болница“, София от 1996 г., близо 800 000 българи страдат от остеопороза. Тази сериозност на проблема налага търсенето на безвредни и масово приложими средства за профилактика и лечение на остеопорозата за застрашените слоеве на населението. Остеопорозата възниква само, когато е нарушено равновесието между резорбцията и възстановяването на костта. Според Raisz u Kream (1983) факторите контролиращи и иницииращи костното преустройство са: 1. Хормоните регулиращи Ca обмен (паратхормон и 1.25 — (OH)₂D₃ и донякъде калцитонин); 2. Системните хормони (глюкокортикоиди, тироксин, инсулин, соматотропин, полови хормони); 3. Растежни фактори (белтъци от плазмата, кожата, хрущялите, тромбоцитите и костната тъкан); 4. Месни фактори продуцирани от самите костни клетки (простагландини Е, циклични нуклеотиди и др.); 5. Генетични фактори; 6. Функционално физическо натоварване.

За целите на фитотерапията на остеопорозата, костните фрактури и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания в т.ч. атеросклерозата, е важно фитоестрогенното действие на изофлавоните и куместаните. Оптимално е, те да са от различен вид, максимално количество и в синергична комбинация помежду си и с другите биологично активни вещества (напр. аргинин, алантоин, алкалоиди и др.), от даденото растение или други растения, особено ако се търси целесъобразна комбинация между няколко растения. При всички случаи решаващо е значението на технологията за извличане на фитоестрогените от растителната суровина за тяхната концентрация и действие, както и за наличието на целесъобразни съпътстващи синергични вещества и пречистването им от антагонистични съставки. От голямо значение за биодостъпността и терапевтичния ефект е и технологията на крайните форми с комплекса от биологично активни вещества. Такива полиекстракти са подходящи за включването им в мляко и млечни произведения за създаване на храни и напитки с медицински ефект в комбинация с минерални (флуоросъдържащи) води. Подходяща е и пероралната твърда лекарствена форма съдържаща такъв полиекстракт, натриев флуорид и калциев фосфат (или калциев глюконат) създадена по принципите на биофармацията.

Към инхибиторите на костната резорбция е препаратът „Osteochin“ — Sanofi, 1997 г., представляващ изофлавонов дериват — „Иприфлавон“ в дози 600 мг/дневно заедно с 500 мг/ дневно Са. Той е особено удачен при жени с овариектомия или атрогенен хипогонадизъм, причинен от приемане на агонист на гонадотропин — ризлинг хормон. Профилактично лечебният му ефект при остеопороза е свързан с естрогенното действие на изофлавоните. Подобен препарат е и „Soya Vital“ на фирма „Solbar Plant Extracts-Israel“, който съдържа 70% изофлавоните генистеин и дайдзен от Соя, в която изофлавоните са 3 мг/г. Биологичното действие на соевите изофлавони е свързано главно с естрогенно подобният им ефект, който макар и по-слаб от този на ендогенния естроген е от огромно значение, защото конкурирайки се с него, т.е. прикрепвайки се към естрогенните рецептори в клетките, изофлавоните действат като антиестрогени. Това за профилактиката и лечението е важно.

Биологичното действие на изофлавоните се свежда главно до следните четири механизма: действие като естрогени и антиестрогени; действие като вещества предпазващи от рак; действие като антиоксиданти; действие като вещества укрепващи имунната система. Вследствие на съвкупността от тези действия, изофлавоните играят роля в профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания в т.ч. атеросклерозата, на симптомите на климакса и менопаузата, на остеопорозата и раковите заболявания.

Изводи от холистичната фармакотерапия

От изложеното до тук става ясно, че днес методите за холистична профилактика и лечение са мултидисциплинарни, строго научни и „пронизани“ от многобройни „хипервръзки“. Изучаването и използването им позволява динамичният холистичен модел на здравето да се превърне в действаща, ефективна и безвредна стратегия и практика. Основният проблем за това, освен добрата информираност на хората, което е една от целите на тази книга, е здравната култура да се превърне в актуална потребност за всеки човек по пътя: „АЗ ↔ искам ↔ мога ↔ трябва“, което е проблем и на семейството, и на обществото.

Така чрез съвременната фармако-, фито- и хидро-терапия, включени в методите на динамичния холистичен модел на здравето, се създават условия за само обновяване на организма на клетъчно ниво, за безопасната му защита от патогенни микроорганизми, за безвредно еуфоризиране и енергизиране подобряващо самочувствието и повлияващо депресията и емоциите при психосоматичните заболявания (вместо небезопасните психолептици и психоаналептици) в системата „актуални потребности-възможности за тяхното удовлетворяване“, което рефлектира върху красотата, качеството и продължителността на човешкия живот — постоянни и свръхценни актуални потребности (Доминанти) за осъществяване на Холистичния модел на здравето.

2. Продължавайки характеризирането на методи от холистичната медицина, за прилагане в практиката за профилактика и лечение върху избрания моделен пример — сърдечносъдовите заболявания, продължаваме със: физичните и физиотерапевтичните методи:

Физични — Хирургическите методи, са част от клиничната медицина. При тях основното лечение се провежда чрез хирургическа операция — механично въздействие на органите и тъканите с лечебна или диагностична цел, свързано с анатомично нарушаване целостта на тъканите. Основни дейности при това са антисептика и асептика, обезболяване, предоперационна подготовка и следоперационни грижи, кръвотечения и прекратяването им, кръвопреливане, превръзки, лечение на травми, на изгаряния, на измръзвания, на електротравми, на рани на остри и хронични специфични инфекции, на некрози, язви, фистули и тумори. Всички тези дейности са разпределени според анатомо-терапевтичната им локализация и се извършват само от специалисти в специализирани условия. Хирургичните методи не са предмет на обсъждане в тази книга.

Физиотерапевтичните методи, които ще разгледаме като част от холистична профилактика и лечение са с хидротерапия и термотерапия. Това са физиотерапевтични методи, обединени в специалността „физиотерапия“ (от гръцки — лечение със силите на природата). Тя се занимава с изследване биологичното въздействие на физическите фактори и с тяхното прилагане — профилактично, диагностично, лечебно и за медицинска рехабилитация — върху болния или здравия човек. Тя обхваща следните раздели: електролечение; кинезитерапия; термотерапия (моксотерапия); аерозолотерапия; хидротерапия; рефлексотерапия; мануална терапия; функционални изследвания; цялостно психосоматично възстановяване и/или стабилизиране на пациента (Медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“ — ДВ бр. 102/ 22.12.2009).

Правилното и системно прилагане на физикалните фактори предизвикват изменения в сложната биохимична структура на клетките на кожата, лигавиците и на сетивните нервни апарати, и нормализират физиологичните функции на отделните органи и системи, а също и на целия организъм, като довеждат до неговото оздравяване. Различните физиологични фактори, прилагани с лечебна и профилактична цел, действат на организма по нервно-хуморален път. Те предизвикват раздразване на многобройните рецептори в кожата, лигавиците, кръвоносните съдове или в дълбоко лежащите тъкани и органи. Възбуждението, което последва в приемателните нервни апарати, се трансформира в нервен рефлекторен процес, който стига до кората на мозъчните полукълба, предизвиквайки там изменения в ненормалните съотношения между процесите на възбуждане и потискане. Рефлексът е закономерна ответна реакция на организма спрямо всяко дразнение и се осъществява чрез нервната система. Рефлексите осигуряват правилно приспособяване на организма към постоянно изменящата се външна среда. Огромно значение в терапията има използване принципа за Доминантата. Когато едно огнище се намира в състояние на силно възбуждане, то привлича възбудните импулси на другите дразнители, които го подсилват и подкрепят. За снемане на доминантно състояние е необходимо да се създадат в организма нови, по-силни и постоянно действащи огнища на възбуждение. При това става усилване, сумиране и натрупване на възбуждението в доминантно огнище и се създават условия за неговото потискане (парабиоза). Във формирането на ответната реакция участвуват и хормонални механизми чрез различните биологично активни вещества, разнасяни от кръвта и лимфата. Ето защо физиотерапевтичните средства, могат да бъдат мощен оздравителен фактор при комплексното лечение на болните и понякога са много по-резултатни от всички останали терапевтични начини за лечение.

Хидротерапия (Балнеолечение; СПА)

Съобразно избрания конкретен модел на сърдечно-съдовата система и нейните заболявания и продължавайки по-горе започнатото изясняване на холистичния аспект в здравния туризъм с използване на хидротерапия, избрахме като пример активните адаптогенни възможности на холистичната медицина чрез балнео-не-специфичните фактори и ефекти (Караколев, Д., Лечебен справочник за българските минерални води, „МиФ“, София, 1990), които са:

Термичен фактор:

Термоиндиферентни процедури. Най-често се използват външни балнеопроцедури (преди всичко вана) с термоиндиферентна температура, т.е. с температура на тялото — 36–37°С. Всъщност термоиндиферентната температура на ванната процедура е около 35°С, т.е. температурата при която се постига равновесие в топлинния обмен между тялото и водата. Но дори и при тази температура в началото болния има усещане за „топло“, тъй като кожната температура е под 35°С, (в дисталните части на крайниците е още по-ниска — 24–28°С). В течение на процедурата постепенно настъпва изравняване на кожната температура с тази на вътрешността на тялото (или става близка до нея). Това води при посочената термоиндиферентна ванната процедура до значително усилване на кожното кръвообращение поради разширяване на кръвоносните съдове (антиспастичен ефект) и отваряне на резервните капиляри. Повишава се температурата, респективно подобрява се кръвооросяването на подкожната тъкан и близко лежащите под кожата стави и около ставни тъкани (трофично действие), а по релекторен път — и на органите от ектодермален произход, например в бъбреците се увеличава плазмотокът и гломерулната филтрация (диуретичен ефект). Настъпват и други благоприятни топлинни въздействия: обща релаксация на нервната система, усещане на приятна отмора, отпускане и дори сънливост (седативен ефект). Артериалното налягане се понижава (хипотензивен ефект, значително по-изразен при хипертония), учестеният пулс се забавя, сърдечната дейност се облекчава. Ускореното дишане също се успокоява. Тургорът на кожата също се увеличава, бръчките по нея показват склонност към изглаждане. Топлите ванни процедури (С температура на водата до 38–39–40°С) в началните минути оказват действие, подобно на термоиндиферентните процедури. Освен това се понижава тонуса на мускулатурата, включително и стомашно-чревния тракт и жлъчните пътища, т.е. топлите ванни процедури действат спазмолитично. Активира се и неспецифичната имунна реактивност на организма. По-силно се проявяват и благоприятните трофични и антивъзпалителни въздействия. В хода на процедурата обаче започва процес на прегряване на организма, поради което сърдечната дейност се учестява, дишането се ускорява (обременяване на кардио-пубмоналния апарат), повишава се обмяната на веществата, първоначалната релаксация на нервната система започва да преминава във възбуда при същевременно усещане на неприятна слабост и отпадналост. Горещите вани (над 40°С) се прилагат рядко. При тях настъпва начална вазоконстрикция, която скоро се сменя с вазодилатация и силно изразена хиперемия на кожата (главно за сметка на увеличения брой резервни капиляри) при същевременно намалено кръвооросяване на вътрешността на тялото (закон на Дъстър — Мора). Пулсът и дишането се ускоряват, обмяната на веществата след първоначалното повишаване постепенно се понижава. Мускулният тонус намалява (антиспастично действие при чревни, жлъчни и бъбречно пикочопроводни колики). Тук по-скоро и по-силно изразено се получава нервна възбуда при същевременна обща слабост и отпадналост. Телесната температура се повишава над 37°С и след процедурата настъпва силно изпотяване. Балнеонеспецифиченият термичен фактор се проявява и в ефектите от горещия (над 40°C) сух (до 12%)въздух в Сауна. Тя е добро средство за поддържане на здравето — намаляват се бръчките, съхранява се здравината на кожата, премахват се излишните килограми, активизират се сърцето, кръвоносните съдове, кръвосъсирващата и противосъсирващата системи, нараства подвижността на ребрено-гръбначните стави и другите стави, в които се усилва обмяната на течността им, насищането на кръвта с кислород нараства, подобрява се мускулното възстановяване след спорт чрез подобрено премахване на натрупаните метаболити, усиленото отделяне на пот намалява натоварването на бъбреците, подобрява се отделянето на жлъчка и се освобождава жлъчния мехур, засилва се движението на лимфа в червата и изхвърлянето на токсини от тях, предпазва чревната микрофлора от развитие на дисбактериоза. Успоредно с това противопоказания за използването на сауна са: тежка хипертония (над 200 мм живачен стълб), тежка исхемична болест на сърцето и изразена атеросклероза, склонност към кръвотечения, тромбози и хора над 65–70 години, обострени хронични заболявания на белите дробове и бронхите, активна туберкулоза и тежка бронхиална астма, обострен артрит, камъни в бъбреците (диурезата рязко и продължително се намалява), тежки възпаления на черния дроб, цироза, обострена язва, остри заболявания на кожата, склеродермия, гнойни пъпки, краста, вирусни и гъбични заболявания на кожата, тежки форми на захарен диабет, нарушения в дейността на щитовидната жлеза, глаукома, епилепсия, психоза и психопатии, остри инфекциозни заболявания, повишена температура и злокачествени заболявания.

Хипотермални вани (с температура на водата под 32°С — до 20°С) вече излизат извън рамките на изотермалната (метаболитно — индиферентната) зона и обмяната на веществата се засилва с оглед по пътя на химичната терморегулация на организма да се уравновеси студовото въздействие. Колкото по-ниска става температурата на водата, толкова по-бързо настъпват и са по-силни повишаването на обменните процеси, ускоряването на сърдечната дейност, повишаване на артериалното налягане поради вазоконстрикция (след фаза на активна хиперемия на кожата); дишането се задълбочава, централната нервна система се възбужда, чувството за бодрост по-късно преминава в неприятно „зъзнене“. Затова хипертермалните балнеопроцедури се използват не във вана, а главно в басейн (обикновено с температурата на водата над 25°С) и се съчетава с различни форми на двигателен режим (кинезитерапия и кинезипрофилактика, респективно физкултурни упражнения и плуване), които увеличават топлинната продукция на тялото, за да се компенсира въздействието на по-ниските температури на водата.

Хидростатично налягане:

Хидростатичното налягане на дъното на една вана е приблизително 15–25 g на 1 см² от повърхността на тялото, като постепенно намалява към повърхността на водата във ваната. Тези разлики в хидростатичното налягане действуват върху потопената част на тялото като лека компресия в посока от долу на горе. По такъв начин се подобряват и ускоряват венозният и лимфният оток към сърцето (например при варици, възпалителни и трофични отоци на крайниците). Същевременно се повишава налягането в корема, черния дроб също се притиска и така се подобрява и венозния оток от него. Тези благоприятни въздействия на хидростатичното налягане обаче обременяват кардио-пулмоналната система. Поради повишеното налягане в корема диафрагмата се повдига нагоре, притиска белите дробове, вътрегръдното пространство се стеснява и налягането в него се увеличава. За това допринася натискът върху гръдния кош. Намалява се виталният капацитет на белите дробове, вдишването се затруднява, намалява притокът на кислород, сърцето променя позицията си, коронарното кръвообращение и снабдяването на сърдечния мускул с кислород също се затрудняват. Това трябва да се има предвид при болни с емфизем, застоен бял дроб и особено при коронарни разстройства. Обръща се внимание и на обстоятелството, че подобреният венозен оток от долната половина на тялото при слабост на лявата сърдечна камера, може да предизвика белодробен оток. Затова при сърдечно-белодробни заболявания се използва главно полуванна процедура или дори подкоремно-гръбна вана (Д. Караколев, 1980), при която коремът и предната половина на гръдния кош остават над водната повърхност във ваната. От друга страна, при здрави хора или при по-леки форми на кардио-пулмоналните заболявания при ¾-ванна процедура и при плуването в басейн, обременителното действие на хидростатичното налягане има благоприятен трениращ характер, укрепва и повишава функционалните възможности на сърцето и белите дробове.

Подемна сила на водата:

Съгласно закона на Архимед потопеното в течност тяло губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него течност. Така например човек с телесна маса 70 kg, потопен в акратотермалната вана, тежи само 35 N вместо 700 N („нютон“, основна мерна единица за тегло), а заедно с главата — около 70 N. Това много олекотено състояние на тялото значително улеснява движенията на болните с намалена мускулна сила вследствие на заболявания на опорно-двигателния апарат и на нервната система. Така при провеждане на подводна кинезитерапия минималната начална нервно-мускулна сила на болния може да осъществява активни движения във водата, които иначе са невъзможни извън нея. Подемната сила на водата оказва благоприятно въздействие и върху нарушената хемодинамика: има хипотензивен и брадикарден ефект, подобрява коронарното кръвообращение и обменните процеси в сърдечния мускул. Антигравитационното въздействие на подемната сила на водата оказва благоприятно действие и върху други системи на организма. Установено е например че в състояние безтегловност на организма в космоса се прекъсва потокът от импулси от гравирецепторите на тялото към централната нервна система, което понижава нейния тонус, т.е. върху нея се упражнява седативно действие. В състояние на безтегловност се наблюдава и удължаване на гръбначния стълб поради разширяване на междупрешленните пространства (вследствие на отпадане на антигравитационния тонус на гръбначната мускулатура), с което се създават условия за подобряване на вътреставната трофика. Вероятно това са нови, непознати досега механизми за благоприятното въздействие на балнеолечението при превъзбуда на централната нервна система, както и при ставните заболявания, които трябва старателно да се изучат в раздел за антигравитационното лечебно профилактично действие на балнеохидротерапията.

Най-общо, механизмът на действие на балнеотерапевтичните фактори се базира на процесите на обмяна на енергия и информация чрез топлопренасяне, масопренасяне и проникване през кожата на биологично активни вещества разтворени във водата, съгласно биофармацевтичните закономерности. При това действието на факторите е относително специфично — върху рецепторния апарат на кожата, сърдечно-съдовата система, оксиредукционните процеси и водно-електролитния баланс. Схемата за това започва с физикохимическите изменения в кожата като източник за дразнение на рецепторите и преобразуване на физическата енергия в нервен импулс, който се предава по аферентните нерви към централната нервна система, където настъпват съответни изменения в невроналните центрове и в свързаните с тях ендокринни жлези, а от там и във функционалните системи на организма, тоест реакциите на организма са неспецифични, защитни компенсаторно-приспособителни (адаптивни), с автовълнови резонансни процеси във функциониращите системи. Ето защо особено важно е спазването на принципите на хроно-балнеотерапията с отчитане на времето и биоритмите за оптимално приложение на хидротерапията (Оранский И.Е., Природные лечебные факторы и биологические ритмы, И-во „Медицина“, Москва, 1988). Например използването на хидротерапия (вана) в сутрешните часове, когато се засилват функциите свързани с обезпечаване на дневната активност на организма (в ЕЕГ преобладават бързите вълни, засилена е секреторната активност на надбъбречните жлези, мъжките полови хормони, задстомашната жлеза, дишането), балнеопроцедурите изискващи от организма допълнителни резерви го натоварват допълнително и предизвикват задълбочаване на десинхронозите. Използването на хидротерапия (вана) в следобедните часове (между 13 и 17 часа, което е и най-адекватното време за балнеолечение на пациенти с хипертония), съвпада с периода на промяна в денонощния ритъм на активността на вегетативната нервна система (преобладава алфа-ритъма в мозъка, характерен за спокойното бодърстване, засилват се делта- и тета-ритмите, характерни за забавена активност, отразяваща в известна степен процесите на задържане) и се повишава нивото на психична активност в мозъка. През този период се наблюдава засилено деление на клетките (митоза), намален дихателен капацитет, максимални концентрации на пролактина, на лутеинезиращите женски полови хормони и на серотонина. Хидротерапията по това време, очевидно е по-адекватна на резервните възможности на организма и е по-ефективна като стимулатор на механизмите за адаптация. Периодичните биологични явления в организма се повтарят хармонично във времето, наследствени са и се предават генетично. Едновременно с това някои фактори от околната среда могат да видоизменят ритмичността им. Това са т.н. синхронизатори. Те не създават биоритми, но могат да променят характера на тяхното протичане. Такива са осветеността на средата с денонощните й колебания, ритъмът на хранене, половите, възрастовите и видовите особености, болестните прояви, лекарствата, балнеотерапевтичните фактори и др.

В хода на балнеолечебния курс (обикновено при външно приложение), обикновено към 4–5 балнеопроцедура, може да се появи т.нар. б а л н е о р е а к ц и я. Тя се проявява с известно усилване на болестните оплаквания и някои общи прояви — в различна степен изразено безсъние, общо неспокойствие или отпадналост, намаление на апетита, влошено самочувствие и настроение. По същество балнеореакцията е израз на общото, лечебнодразнещо действие на минералната вода върху организма, предивикващо усилване на неговите защитно-приспособителни и компенсаторни механизми, които в крайна сметка имат оздравителен ефект. Поради това леко до умерено изразената балнеореакция, е също показател за ефективното действие на балнеолечението. Тя трае обикновено 1–3 дни и отзвучава евентуално след прекъсване на балнеопроцедурите за 2–3 дни. Тя е по-силна при по-голяма активност на заболяването, в детска възраст, при не добро общо състояние на болния, у хора с грацилна конституция.

Показания за лечение и профилактика на заболявания и функционални разстройства чрез хидротерапия (СПА): Съобразно избрания метод на приложение, акратотермалните води могат да предизвикат разнообразни лечебнопрофилактични ефекти: хипер-, изо- и хипотермичен, хидростатичен, антигравитационен, хиперемичен и стимулиращ трофиката на тъканите, седативен или възбуждащ нервнанта система, хипотензивен, антиспастичен, аналгетичен, диуретичен, антивъзпалителен, антитоксичен, експеториращ, подобряващ неспецифичната имунна реактивност, понижаващ нивото на кръвната захар и на липидите в серума и др., както и първични и вторични профилактични ефекти и общо закаляване на организма. Освен това тези води нямат изразени балнеоспецифични фактори, за които трябва да се държи сметка при използването им при някои видове заболявания. Поради всичко това акратотермалните води (термални слабо минерализирани води с постоянна температура над 20°С, с формирана дълбоко под земята при висока температура и налягане, водно молекулна структура) са показани за лечение и профилактика на широк кръг от заболявания и функционални разстройства, повлияващи се благоприятно от балнеолечението:

1. Заболявания на опорно-двигателния парат: хронични възпалителни и дегенеративни заболявания и последици от травматични увреждания на стави, кости, мускули, свързочен апарат.

2. Неврологични заболявания: невралгии, неврити, последици от заболявания и травми на гръбначния мозък.

3. Функционални разстройства на нервната система: предимно неврастения и неврастенни реакции при други заболявания.

4. Бъбречно — урологични заболявания: преди всичко бъбречнокаменна болест, хронични пиелонефрити и цистити.

5. Заболявания на храносмилателния апарат: хронични езофагити, гастрити, язвена болест, стоматити и гингивити, следхепатични състояния, хронични холецистопатии, жлъчнокаменна болест, хронични панкреатити; хронични стоматити и гингивити.

6. Хронични интоксикации с тежки метали (олово, живак, бисмут, манган), с фармацевтични препарати (от професионално естество или поради поява на страничните им вредни действия при лечебно използване).

7. Сърдечно — съдови заболявания: преди всичко хипертонична болест и хипотония, обтурационни артериопатии, начални форми на атеросклероза, исхемична болест на сърцето (I и II функционална степен).

8. Гинекологични заболявания: хронични възпалителни процеси на женските полови органи, безплодие, генитален инфантилизъм.

9. Ендокринно-обменни заболявания: подагра, затлъстяване, хипотире-ози, остатъчни явления след тиреотоксикоза, климакс, захарен диабет, уратна, оксалатна и фосфатна диатеза.

10. Заболявания на дихателните органи: хронични възпалителни процеси на горните дихателни пътища, хронични бронхити.

11. Кожни заболявания: трудно заздравяващи рани, невродермити, декубитуси, варикозни рани, увреждания от изгаряне и измръзване и други заболявания, изискващи подобряване на кожното кръвооросяване.

12. Първична и вторична профилактика, общо закаляване на организма, състояние на реконвалесценция след прекарани заболявания и оперативни интервенции.

Съобразно температурата на акратотермалните води техните лечебни показания могат да се диференцират по следния начин: Хиперакратотерми — предимно при заболявания, които се повлияват благоприятно от топлинни процедури: заболявания на опорно-двигателния и храносмилателен апарат, неврологични, гинекологични, бъбречно-урологични заболявания, подагра, обтурационни артериопатии, кожни заболявания. Изоакротерми — предимно при заболявания, които се повлияват благоприятно от термоиндиферентни и субкомфортни термични въздействия: преди всичко сърдечно-съдови заболявания, неврози, климакс, остатъчни явления след тиреотоксикоза, затлъстяване, захарен диабет, някои неврологични заболявания (радикулоневрити). Хипоакрототерми — при заболявания, показани за изоакратотермите, а дори и за хиперакратотермите, но съчетани с различни форми на кинезитерапия (физкултурни упражнения, плуване), които да компенсират процедурната топлозагуба на организма; също за първична и вторична профилактика, за общо закаляване на организма и за спортно профилактични цели. Трябва да се има предвид, че акратотермите могат допълнително да се охлаждат или подгряват и тогава по термалност придобиват характер на съответния друг вид акратотерми.

Общите противопоказания за балнеолечение са: всички заболявания в остър стадий, инфекциозни заболявания, гнойни процеси, венерически заболявания в заразния период, злокачествени тумори, кръвоизливи, патологична бременност и нормална бременност след 4–5 месец, припадъчни състояния, психични заболявания и наркомании. При заболяванията на сърдечно-съдовата система: недостатъчност на кръвообращението повече от I степен; коронарна недостатъчност с чести или по-силно изразени стенокардни явления; изразена склероза на мозъчните и бъбречните съдове; хипертонична болест в по-напреднал стадий; състояния след прекаран инфаркт на миокарда; аневризми на сърцето, аортата и по-големите съдове; значителни разстройства в кръвообращението, чести пристъпи на пароксизмална тахикардия, тежки ритъмни нарушения, склонност към тромбоемболични процеси, синдром на Моргани-Адамс-Стоукс; състояния след прекаран инфекциозен или алергичен миокардит или ендокардит; сърдечни пороци; остатъчни явления след прекаран тромбофлебит, по-рано от 4–6 месеца след завършване на острите и подострите прояви.