Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (14) (Холистичен модел на здравето)

8. Схема на Динамичен Холистичен Модел на Здравето приложение на биопсихосоциален системен подход

Схема на Динамичен Холистичен Модел на Здравето:

Така чрез интеграция след диференциация на знанията, по принципите на синергетиката за моделиране на реални системи и чрез биопсихосоциален системен подход, ние създадохме и логично обосновахме нова обобщаваща Мегасистема, онагледена чрез Схемата на Динамичен Холистичен Модел на Здравето, като съвместихме и свързахме в едно отделните гносеологични системи: I — съвременна психологична, психо-физиологична и биоенергийноинформационна с II — древно китайска и толтекска енергийно-информационна и с III — диалектико-материалистичната системи. Запазва се основната задача на моделирането да приближи и съвмести (имитира) модела към реалната система — биосоциален живот на човека:

Легенда към схемата на Динамичен Холистичен Модел на Здравето, онагледяващата новата обобщаваща Мегасистема, чрез схемата на припокриващите се структурни елементи от отделните гносеологични системи и връзките между тях съгласно херметичния принцип на хармоничните пропорции („златното сечение“), правилата в У-шу (пораждане, подчинение, разграждане, антиподчинение), правилото в У-син („Бу-се“ — тонизиране — успокоение), и законите на диалектиката (за единство и борба на противоположностите, за преминаване на количествените изменения в качествени и за отрицание на отрицанието):

т. 6¹ и 6³ — две от възможните местоположения на проекцията на точка „тан-чжун“ — VC17 — „духовната енергия“, получени от припокриващите се проекции на точки „ци-хай“-VC6 — „хранителната енергия“; „ин-тан“ — PC3 и „шан-ген“ — PC4 — „космическата енергия“; „хуей-ин“-VC1 — „наследствената енергия“ и „мин-мън“ — VG4 — „жизнената енергия“, които интерферират в точка „тан-чжун“, и които са израз на конкретната осъзната актуална потребност (когато е овеществена тя става мотив за действие) наричана още Доминанта на Ухтомски. Тези точки са оптималното разположение на проекциите на „Събирателната точка на биопсихосоциална енергия“ (според толтеките разположена на нивото на плешките върху централния меридиан) за конкретната осъзната актуална потребност, чието удовлетворяване чрез преодоляване на „диалектическите противоречия“ води до състояние на щастие. При придвижване на тези точки наляво или надясно, нагоре или надолу от фокусираните им чрез „Златното сечение“ места в резултат от дисбаланс във взаимодействията между съзнание и т.н. несъзнавано (лично и колективно — свързано с архетиповете — отражения на инстинктивните реакции), и между ЯН и ИН, се нарушава оптимума на пътя (ДАО) на спиралното, съобразно диалектичните закони, движение на енергийно-информационните взаимодействия на дясно или на ляво, фиксиран също чрез „Златното сечение“, и се стига до патология и болест — т.н. „изместване на събирателната точка на биопсихосоциалната енергия“, особено при психосоматичните заболявания и синдроми.

т. 6², 6⁴, 6⁵ и 4¹; т. 6², 6⁶, 6⁷ и 4¹ са местоположенията на инфлексни точки — холограмни проекции на точките от 1 до 5 върху разнопосочните непресичащи се вектори, характеризиращи рязка промяна в посоката („революция“ — процес на качествени изменения в резултат на интерференция между холограмните проекции, водещи до възникване и победа на новото над старото), а точка 41 е местоположението на холограмната проекция на биологично активната точка между ануса и скротума или влагалището (т. „хуей-ин“ — VC1 „наследствената енергия“).

„6 — 6³ — 6² — 6⁶ — 6⁷ — 4¹ — 5 — 8“ — „Аз искам, мога, трябва, да направя за себе си и за нас…“ — спираловидно-възходяща, съобразно законите на диалектиката, синергетиката, принципът на хармоничните „златни“ пропорции и биопсихосоциален системен подход, еволюционна (т.е. процес на натрупване на количествени изменения между инфлексните точки) векторна система на развитието „Да“, чийто структурни елементи са холограмните проекции на т. 1 до 8 върху траекторията на вектора (меридиана, канала). Тя характеризира едновременно взаимодействията между елементите си и действия на човека по здравословен постепенно развиващ се път — ДАО („и път, и естествения ход на явленията, и казвам, и мога, и начинът по който става всичко“ — Лао Дзъ), както и енергийно-информационното състояние на организма в резултат от тези взаимодействия и действия. Точка 6³ е по-близо до т. 1, тоест няма болестотворен вътрешен конфликт в личността между „искам, но не мога“, „искам, но се страхувам“ и „не бива, не мога, но искам“. Елементът „дърво“ символизира разсъмването, пролетта, раждането, растежа, прехода от пасивната сила „ин“ към активната — „ян“. В синхрон с него е и спазването на последователността във взаимодействията между четирите основни принципа на „невролингвистичното програмиране за изследване и структуриране на субективния опит“ — НЛП, което позволява начинът и последователността на енергийно-информационните (с преобладаване на положителните емоции) взаимодействия като функция от динамичната йерархична класификация на всяка конкретна осъзната потребност, да активират и да се подкрепят предимно от I и II от мозъчните системи за самостимулация чрез удоволствията, първата от която свързана със симпатиковия дял на вегетативната нервна система — катехоламиновата (норадреналин, адреналин, допамин) обуславя, подкрепя и придружава действието, а втората — на опиоидните пептиди (енкефалини, ендорфини), с по-бавен и по-продължителен модулаторен ефект, поражда задоволство от постигната цел. При това стресът е сравнително кратък, само в адаптационната фаза „тревога“, при която контурът на хомеостатичната реакция се отваря от енергийния недостиг и се затваря при задоволяването на този недостиг.

„6 — 6¹ — 6² — 6⁴ — 6⁵–4¹ — 4 — 7“ — „Трябва, може, да поиска някой (аз или друг) да се направи нещо за него (за тях)…“ — спираловидно-възходяща, съобразно законите на диалектиката, синергетиката, принципът на хармоничните „златни“ пропорции и биопсихосоциален системен подход, еволюционна (т.е. процес на натрупване на количествени изменения между инфлексните точки) векторна система на развитието „Не“, чийто структурни елементи са холограмните проекции на т. 1 до т. 7 върху траекторията на вектора (меридиана, канала) Тя характеризира едновременно взаимодействията между елементите си и действия на човека по постепенно развиващ се път, както и енергийно-информационното състояние на организма в резултат от тези взаимодействия и действия. При него т. 6¹ като функция от конкретната осъзната потребност, е по-близо до т. 3, тоест при определени условия е налице болестотворен вътрешен конфликт в личността между „искам, но не мога“, „искам, но се страхувам“ и „не бива, не мога, но искам“, или конфликтите са между инстинктите, характера, ориентацията на Аз-ът, позицията на съзнанието му и несъзнаваното (лично и колективно — свързано с архетиповете — отражения на инстинктивните реакции, или на неврофизиологичен език — неосъзната трансформацията и рекомбинацията на следова информация — енграми, от по-раншен натрупан опит, и нейната емоционално оценъчна ориентация, които се задействат и направляват от доминиращата потребност, с цел търсене на средства за нейното удовлетворяване), заложени в личността чрез възпитанието. Елементът „земя“ символизира втората половина на деня, на лятото и на зрелостта. На елемента съответстват размисли, тъга, спокойствие, методичност, характерни за човек вече живял, но още устремен и с надежди за бъдещето. Последователността във взаимодействията между четирите основни принципа на „невролингвистичното програмиране за изследване и структуриране на субективния опит“ — НЛП, е отзад напред, което позволява начинът и последователността характеризиращи тези енергийно-информационни (с преобладаване на отрицателните емоции) взаимодействия, все пак да активират и да се подкрепят предимно от III (серотониновата — 5 HTP — отслабваща действието на негативните въздействия) и IV (холинергичната-ацетилхолин отключваща емоционалните реакции, свързана с парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система) мозъчните системи за самостимулация чрез удоволствията. При това стресът като неспецифична нервноендокринна реакция е продължителен и е във фазите „резистентност“ и „изтощаване“, което води до вероятност за дезадаптация (болест).

Освен това трябва да се има пред вид основното правило в „У-син“ — „Всеки елемент контролира следващия, като му въздейства благотворно, изграждащо, укрепващо, активиращо, но ако се наруши жизнената дейност на който и да е елемент, патологията се генерализира на следващия елемент“ (взаимовплетеността на психичните системи!), от което следва посочената последователност на точките в двете спираловидни векторни системи: „6 — 6³ — 6² — 6⁶ — 6⁷ — 4¹–5 — 8“ и „6 — 6¹ — 6² — 6⁴ — 6⁵ — 4¹ — 4 — 7“

Описаният спираловидно-възходящ графичен израз на двете векторни системи на развитието, характеризиращо се като процес на новообразувани, е резултат от комплексното действие на всеобщите закони на диалектиката: законът за единство и борба на противоположностите, законът за преминаване на количествените изменения в качествени и законът за отрицание на отрицанието. Самите вектори не са предварително начертани, а се образуват от разположението на холограмните проекции на реализираните вероятности за конкретния човек в пространство-времето, като функция на неговия избор между алтернативни мотиви и се активират от действията му във всеки конкретен случай и момент. Този личен избор се влияе от информацията натрупана и натрупваща се в архетиповете. Траекториите им при условно здрав човек, се определят от хармоничното пропорционално съотношение с коефициент на пропорционалност 1,309±0, 065 („S-числа на Фибоначчи“ — числови инварианти на златните S-сечения на всяка самоорганизираща се система) между физиологичните амплитудно-времеви параметри от електрокардиограма, реовазограма, спирограма и артериално налягане, характеризиращи комплекса на жизненоважните системи на организма: сърдечна, съдова, респираторна и вегетативна нервна система. Тези дисипативни спираловидни енергийно-информационни векторни системи (меридиани, канали — общо 25 броя, разгледани по-горе, с над 700 БАТ по тях) на действието и състоянието, са пространствено-времеви структури изградени от холограмните проекции на реализираните вероятности, нямат общи допирни точки, с изключение на инфлексната т. 6., но имат многобройни функционални връзки помежду си („хипервръзки“), създадени са при голяма термодинамична неравновестност и са „автовълнова среда“ от свързани и взаимодействащи помежду си елементи на различни нива — електронните кооперативи във функционалните системи на Анохин; биоенергезираните клетъчните мембрани (по Скулачев В. П. или по системите „У-СИН“ и „ЦИГУН“); ензимсубстратните комплекси и рецептори; триизмерната мрежа от синапси в мозъка и в периферната нервна система (соматична и вегетативна); либидото (по Юнг — общата психична енергия — съвкупността от силите, които пулсират и свързват всички форми и дейности на психичните системи, в абсолютната реалност на всичко психично); или психичните процеси водещи до постигането на резултат — задоволяване на актуалната потребност (по Симонов П. В — специфичната витална, духовна и социална сила на живите организми, осигуряваща тяхната връзка с външната среда за самосъхранение и саморазвитие). При това енергийно-информационните процеси и материалните носители участващи в тях, ритмично пулсират по време, количество, интензитет и посока от т. 8. към т. 7. през т. 6. и обратно през целия живот и по многобройните витла на спиралите, и ако динамиката им не е нарушена, и траекториите на векторите са хармонични, човек е условно здрав. (Без да е търсена съзнателно, налице е аналогията със структурата и функциите на ДНК!). При развитие на адаптационния синдром се променя тази динамика и хармония (по седем начина: чрез изменения в количеството на елементите си, в качеството на елементите си, в отношенията между елементите си, или в едно от четирите възможни съчетания между тези признаци), което дава възможност моделът да се използва за прогнозиране и управляване (например чрез иглотерапия) на преморбидни състояния и ранни патологични изменения в организма или в отделни негови подсистеми, и особено чрез съзнателен избор на нова конкретна актуална потребност (Доминанта), която да се разположи от т. 6¹ в т. 6³ и смяната на единия вектор с другия. Ето защо от основно значение за функционирането на Холистичния модел на здравето е свободният осъзнат избор на човека, базиран на неговите знания и ценностна система, което всъщност е и истинската му свобода! Това е една от целите на тази книга.

т. 7. — Биологичен („социален“) вид „Те“, продължение на т. 5 на следващо ниво на спиралата и е свързана с т. 3 „трябва“.

т. 8. — Биологичен („социален“) вид „Ние“, „Нас“, продължение на т. 5 на следващо ниво на спиралата и е свързана с т. 1. „искам“.

„1→3“; „3→5“; „5→2“; „2→4“; „4→1“ — нездравословни вектори на енергийно-информационните взаимодействия (изместване на т. 6¹ 6² 6³ до крайни позиции) като функция от динамичната йерархична класификация на конкретните максимални потребности в комбинация с минималните възможности за задължителното им удовлетворяване (патологичен дистрес).

Обемната фигура „6 — 6¹ — 6² — 6³“ — потребностно-информационно-енергийна дисипативна обемна структура „събирателна резонансна камера“ в нейния физичен, биологичен, анатомо-физиологичен, психологичен и социологичен аспект. Наклонената равнина в нея 6¹ — 6³ е съответната площ на точка „тан-чжун“ (количество на духовната енергия), тоест — холограмната проекция на горния „дан-тян“ (връзката през тялото във времето между „Аз-ът“, респективно „другото-Аз“ — „сянката като архетипна фигура и част от индивида“ — К. Г. Юнг, и околната среда), а обемът й е наличната жизнена енергия: „основна ци“ — свързана с регулация на развитието (онтогенеза), представляваща генетичния план на организма.

„Първоначална ци“ — свързана с регулация на възстановяването и функционирането на структурите в организма; „небесната ци“ — енергийната обмяна и „земната ци“ — пластичната обмяна, които според съвременните знания са свързани с метаболизма, изработват се вътре в организма чрез биохимични процеси и са „вътрешната или истинска ци“ („хипервръзка“ — ΔР като функция от разликата между електрическия (ΔΨ) и химическия (ΔpH) трансмембранен потенциал), обуславяща електрическата, информационна и регулаторна активност на тъканите. При деформация на Фигурата „6 — 6¹ — 6² — 6³“ в резултат на изместване на точки 6¹ и/или 6³ от фокусираните им чрез „Златното сечение“ места, или промяна на ъгъла на наклона (площта) на равнината 6¹ — 6³ (позицията на „Събирателната точка“ и входящия ъгъл на „енергийните нишки“ при толтеките), тази „вътрешната ци“ е в недостиг, тоест създават се условия за понижено парциално налягане на кислорода в кръвта (кислороден недостиг), повишена киселинност на кръвта (млечна киселина) и изместване на равновесието АДФ → АТФ наляво, при което енергийният стресов хомеостат съгласно кибернетичния модел на стресовата реакция се включва. Точно в този момент е необходима допълнителната външна енергизация на мембраните на живата клетка (например чрез електроактивирана вода), която рефрактира през ензимните й системи и биохимичните и физиологични реакции, в подобряване и активиране на живота на организма. При това равнището на АТФ остава в главни линии непроменено, защото стресът като голям многопараметърен механизъм поддържа докато може (до края на трети стадий) константно енергийното равнище в организма, независимо от това, колко е голям натискът на околната среда върху него.

При превръщането на Схемата в 4-измерен пространствено-времеви модел, в който разгледаната схема е хоризонталното му сечение, а Аз-ът е едновременно субект, обект и средство за въздействие („водата храни дървото“ т.е. от интровертност към екстровертност, от неосъзната потребност към осъзнато „искам“ базирано на знания и духовност), може да се получи очертаната и характеризирана от нас дисипативната холографска енергийно-информационна биоритмична автовълнова система — „Динамичен Холистичен Модел на Здравето на човека в пространството и времето“, в която всеки повтарящ се цикъл по съдържанието си се отличава от предходния, но се възпроизвежда по същите закономерности (спираловидни пространствено-времеви структури изградени от проекциите на реализираните вероятности с обща инфлексната точка и многобройни функционални връзки помежду си), което води до еднаквост в изграждането на спиралните структури на всички нива.