Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (17) (Холистичен модел на здравето)

1.1. Съвременна технология за производство на фармакотерапевтични лекарствени продукти и растителни препарати; Фитотерапия, фитоергономика, фитокозметика

Съвременната технология има възможност да е холистична, защото може да използва информация от различни нива на организираност на материята за постигане на целите си. Тя е насочена към направленията:

1. извличане и максимално пречистване на индивидуалните моносубстанции от растенията; 2. екстракционни препарати създаващи сума от БАВ специфични за дадена растителна лекарствена суровина (неогаленови фитопрепарати); 3. комплексни фитопрепарати (галенови), съдържащи сумата нативни БАВ и съпътстващи вещества от единични дроги или от растителни сборове, с единичен екстрагент или със смес от екстрагенти (тинктури, екстракти, полиекстракти, медицински масла, медицински вина); 4. препарати от свежи растения (сокове и извлеци) (Минков Е., Шекерджийски Р., Лаковска Й., Технология на лекарствата, „МиФ“, София, 1988; Муравьев И. А. Технология лекарств, том І, Москва, „Медицина“ 1980).

Технологичната схема за получаване на галенови препарати (екстракти, или максимално пречистени фитопрепарати с целево БАВ) се състои от два етапа: Първият обхваща подготовка на суровината — създаване, събиране, сушене, съхранение, оситняване, пресяване, и целесъобразен подбор на екстрагентите, методите и устройствата за извличане на БАВ. Вторият обхваща получаването на екстракта с БАВ, пречистването му от придружаващи вещества, сгъстяването на екстракта до съответния процент влага (5–25%), стандартизиране, опаковка и маркировка, както и екологично използване на отработената суровина.

Основното изискване при всички фитотерапевтични препарати е стандартизиране на техния качествен и количествен състави и доказано действие при конкретни болести за които са създадени. Това е нормативно уредено чрез задължителното прилагане на Добрата производствена практика (GMP) и Добрата клинична практика (GCP).

От важно терапевтично значение са както технологиите за получавани е на БАВ, така и за включването им в лекарствени форми, съобразени със синергизма или антагонизма между тях, и между тях и помощните вещества, както и биологичната им достъпност. Тя отразява количеството на необходимото БАВ циркулиращо в кръвния ток и скоростта, с която то достига в общото кръвообращение в необходимия вид. БАВ от природен произход могат да бъдат включвани във всяка една от сега известните лекарствени и козметични форми или храни. Една от най-перспективните според нас е „полиекстракта“ и като самостоятелна галенова форма, и като полупродукт за липозоми, твърди дисперсни системи, меки и моделирани лекарствени форми и др. При полиекстрактите се създават условия за по-добро запазване на активността и структурната информация на БАВ, особено при подходяща апаратура и технология за получаването им, за по-добра биологична достъпност на БАВ, както и за комплексно физиологично действие, при конструиране на лекарствени състави и форми с тях.

Вижда се, че поотделно човешкия организъм, БАВ, растителен организъм на фитопродуцентите им и промишлеността за получаването им, са сложно организирани специализирани системи, но в своето единство са компоненти на една нова сложно структурирана метасистема. Изложеното до тук от една страна, от друга — прогнозирането като вид научно предвиждане, основаващо се на обобщаване на системи от факти и отчитане обективните закономерно-сти в развитието им, и от трета страна — все по-нарастващо значение на БАВ от природен произход в живота на човека, както и факта, че от съществуващите на Земята над 300000 вида висши растения, като продуценти на БАВ са проучени едва 4%, а от низшите — още по-малко, обективно налага използването на системен подход и метод при създаването и производството на продукти с БАВ от растителен произход. Става ясно, че информацията като понятие от редица частни науки, които сами за себе си са сложни системи, е във възловите пунктове на взаимовръзките между нивата на организираност на материята. Тя се превръща в структура от друга метасистема:

„земя — растение — БАВ — промишленост — пазар — човек“, взаимовръзките между елементите на която, обуславят цялостните й свойства и правилността на взиманите прогностични и оперативни решения за функционирането и развитието й. За нейното съвременно и оптимално управляване е създаден от нас Метод, базиран на системния подход, характеризиран като „фармакотаксономичен“ (от „pharmacon“ — лекарство и „таксономия“ — систематично класифициране на обекти в йерархично съподчинени групи, притежаващи предсказуемост на белези и свойства) обхващащ: 1. етиология, патогенеза, фармакология и терапия на болестта на различните организационни нива на организма (популационно, организмово, системно, органно, клетъчно и субклетъчно); 2. анализ, подбор и маркетинг на растенията необходими за точка 1., чрез стопанско икономически, химичен и фармакологичен скрининг, съчетани с данни за използването им в емпиричната медицина и систематиката им по хемотаксономичен принцип; 3. агробиология, екология и технология за отглеждане на растенията необходими за точка 2., с основна цел — висок и стабилен добив, продължителна устойчивост към вредители, максимално съдържание на целеви БАВ; 4. оптимална технология със съответното апаратурно осигуряване за получаване на БАВ от растенията по точка 3. и приготвяне от тях на лекарствени форми с целесъобразно и оптимално действие по биофармацевтичен принцип, необходими за т. 1.

Днес БАВ от природен произход имат все по-нарастваща роля и пазарно търсене поради ниската си токсичност и многостранно и едновременно повлияване на най-важните жизнени системи в организма. Това се дължи на сложния биологично балансиран химичен състав на фитопрепаратите и галеновите форми, особено на полиекстрактите, при които придружаващите основното БАВ вещества, по механизмите на съразтворимост, синергизъм или антагонизъм оптимизират биологичната достъпност на целевите БАВ, така че да се получава концентрационен оптимум в терапевтичната област.

Във фитотерапията (лечение с помощта на растенията), фитоергономиката (използване на растенията за поддържане и възстановяване работоспособността на човека, за психо-физиологично адаптиране и овладяване на стреса — (Академия наук УССР, Иванченко В. А., Гродзинский А. М., и др. Фитоэргономика, Киев, „Наукова думка“ 1989 г.), фитокозметиката (използване на растенията за поддържане и възстановяване на добрия външен вид на кожата и тялото, за борба с тяхното стареене), основна цел е нормализиране функциите на системите в човешкия организъм свързани чрез взаимодействието между противоположно насочени физиологични процеси. Тази тънка линия между хармоничното съчетаване на противоположни елементи по целесъобразност, закрепена в процеса на еволюцията е красотата, или още здравето, нормата. Оптималният, Холистичен, начин за постигането им са БАВ от природен произход под формата на храни, лекарства, козметични препарати.

Растенията съдържат минерални и органични вещества: Минералните (от 3 до 25% общо пепелно съдържание) са макроелементи (K, Ca, Na, Mg, Si, P, S) и микроелементи. От повече от 50 микроелемента в организма на топлокръвните животни и човека, жизненоважно значение имат 14: V, Mo, Cr, Mn, Fe, Co, Ni, Cu, Zn, Si, Sn, Se, F, J2, (K. Schwazz, 1974).

По тяхното значение за живия организъм, микроелементите могат да се разделят на три групи (Н. И. Гринкевич, И. А. Баландина, 1982 г.):

Първа група — Zn, Fe, Cu, J, Mg, V, Mo, Co, Se. Те са незаменими, включват се в обмяната на веществата, влизат в състава на ензими, хормони, витамини, пигменти.

Втора група — Sr, Cd, Cr, Li, As, Ni и други. Физиологичната им и биохимична роля още не напълно изяснена.

Трета група — Au, W, итрий, лантаноиди. Тяхното съдържание и роля в организма още не са изяснени.

Физиологичното действие на микроелементите не се ограничава от еднозначната им концентрация при която е възможно нормалното протичане на метаболитните реакции, а от концентрационен интервал, необходим за хомеостазата (С. П. Торшин, Т. М. Уделънова, Б. Я. Ягодин, 1990 г.).

От особено значение е и наличието на синергизъм и антагонизъм както между тях, така и с макроелементите, по отношение на постъпването и действието им в организма (А. А. Кист, 1973 г.).

В растителната клетка, като се изключат целулоза, скорбяла, мастни капки и нискомолекулни въглехидрати, всички други съединения притежават дефинирани йоногенни групи, чиято йонизация поражда електрично зареждане в биомолекулите и съответно в клетъчните структури. При това силно базисните метални катиони присъстват в растенията във водоразтворимо и в обменно-адсорбирано състояние според функцията им да компенсират зарядите на анионите на карбоновите киселини или на високомолекулните биополимери и конюгати (пектини, белтъчини, клетъчни мембрани, нуклеопротеини и други) (Ст. Ганев, А. Арсова, 1985 г.)

Органичните вещества са: първични метаболити (въглехидрати, липиди и липоиди, протеини и ензими) и вторични метаболити (органични киселини, фенолни съединения, стероиди, алкалоиди, терпени и терпеноиди, етерични масла, гликозиди, сапонини, иридоиди, смоли и балсами, серни съединения, витамини и други класове химически съединения). Към вторичните метаболити са и екзометаболитите — БАВ които се изработват и отделят от растенията при техния съвместен живот във фитоценозите, като ги защитават от микроби или други растения и им помагат да се приспособят към изменящата се среда (Тамбиев А. Х., Реакционная способность экзометаболитов, растении, Московского университета, 1984). Общо метаболитите са междинните продукти в енергийната и пластична обмяна на веществата и кофакторите на ензимите катализиращи тези реакции (Гацура В. В., Современное состояние и переспективы применения метаболитов и их аналогов в фармакотерапии, „Фармация“№6 1984, 49–54). Тяхното използване в лечебната практика е: 1. в заместителната терапия (вкарване на биосубстрат при негов дефицит); 2. за регулация — стимулиране или потискане на метаболизма при нарушения в обмяната при патология (ензими, простагландини, невропептиди и др.); 3. за синтез на активни лекарствени вещества и тяхното избирателно доставяне до органа — мишена за сметка на голямото сродство на метаболита към определени тъкани, както и за намаляване токсичността на синтезираното вещество.

Екзометаболитните алелопатични вещества и свойства на растенията са с особено важен аспект. (Rice Elroy L., Allelopathy, The university of Oklahoma, Academic Press, New York, 1974; Гродзинский А. М., Головко Э. А., Горобец С. А., Экспериментальная аллелопатия, Киев, Наукова думка, 1987) Тяхното извличане, концентриране, анализиране и използване като защитни препарати за хора и животни позволява създаването на профилактични средства за продължително използване в ниски дози без еволюционно да са чужди за човешкия организъм, а със силни антибиотични свойства срещу резистентни микроорганизми (Айзенман Б. Е., Смирнов В. В., Бондаренко А. С., Фитонциды и антибиотики высших растений, Киев, Наукова думка, 1984). Това е една от възможностите за профилактика на последиците от биотероризъм (Pirovski L., Creations of remedies and foods with plant biologically active substances BAS, prophilactic and medicinal phytoproducts for the consecuences of bioterorism (Antrax), 2002, World Summit on Sustainable Developments, Africa 2002, Global Inovation Adventure, Institut of inventors and innovators).

Съгласно синергетиката и съвременните представи (И. И. Брехман, Человек и биологично активные вещества, 1976 г.; Г. М. Баренбойм, А. Г. Маленков, Биологически активные вещества, 1986 г.), всеки жив организъм е открита физикохимична система, която може активно да съществува само в условията на достатъчно интензивен поток вещества донасящи му пластичен материал, енергия и информация — сигнал, чийто смисъл зависи не толкова от числото на неговите знакови елементи, колкото от тяхното съчетание и последователност, тоест структурна информация. Именно в тази структурна информация е разликата и ценността на БАВ от природен произход, в сравнение със същите химически съединения, но синтетично получени. В организмовия свят става „напластяване“ на структури и структурни взаимоотношения, които се намират в специфична координация и субординация помежду си. В тези сложни взаимодействия се изгражда комплексното качество на живото като система. В живия организъм, лекарството (БАВ) и храната от външни за системата условия, се превръщат във вътрешни основания, защото регулират неговите фундаментални процеси. От молекулярна гледна точка, организмът е подредена във времето и пространството система от взаимно съгласувани биохимични реакции, едновременното и съвместното протичане на които обезпечава поддържането и развитието на системата към нейното дублиране. Именно разнообразието във физикохимичните и структурни свойства на веществата и взаимодействието между тях, са предпоставки, други сложни системи със своя структура (електронна, атомна, молекулна, пространствена) — биологично-активните вещества (БАВ), да променят функционалните възможности на различните нива в организма (субклетъчно, клетъчно, органно, функционално системно, организмово, популационно).

Създаването и използването на растителните препарати и лекарствени продукти, днес за разлика от миналото, включва познаването и управлението на молекулно и биохимично ниво както на функционалните системи в организма, така и на фармакогностичните, биохимичните, фармакологичните, физикохимичните и технологичните аспекти на производството и приложението им. За лечението и профилактиката на хронично протичащи или бавно развиващи се заболявания и синдроми, каквито са сърдечно-съдовите болести, атеросклерозата, хиперлипемиите и оксидативния стрес, и за поддържане работоспособността на човека при благоприятно функционално състояние на организма му като елемент от неговото благополучие, особено ефективни са фитотерапията и фитоергономиката, тъй като те позволяват да се лекува не само болестта но и организма, и да се мобилизират адаптационните му възможности по един холистичен системен подход, включващ и рефлексотерапия (иглотерапия и „чжен-дзю“), и хидротерапия с природни БАВ, и „флорален точков хрономасаж“ („шиацу“ и „каппо“ комбинирани с ароматерапия и др. природни БАВ в определени часове от денонощието съобразно с индивидуалните биоритми).