Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (4) (Холистичен модел на здравето)

3. Интеграция след диференциация — биопсихосоциален системен подход в холистичната медицина

Става ясно, че обема, сложността и диференциацията на съвременните знания, в това число и в медицината (обхващаща над 10 000 синдроми и нозологични форми, над 300 специалности и над 8000 фармакологични препарата), са толкова големи, че е налице обективна нужда от интеграцията им, за да не се изгуби човека като цялостен обект и субект на познание и въздействие. Това е възможно само чрез научните методи за интегрирано изучаване: от системния подход; от логиката (по-специално — дедуктивното умозаключение);от историко-гносеологичния анализ; от диалектиката; от теорията за функционалните системи на П. К. Анохин; от потребностно-информационната теория за висшата нервна дейност на П. В. Симонов; от системно-структурния и хармоничен анализ в биохимията, биоенергетиката и в синергетиката (теорията за самоорганизация на системите); от психологията и невролингвистичното програмиране, и научните методи за практическа холистична пофилактика, лечение и промоция на здравето (психосоматично хармонизиране в процеса на адаптацията) на човека, в зависимост от енергоносителя и вида на въздействие: 1. фармакологични химични и биохимични; 2. физични; 3. комбинирани физикохимични; 4. спортни, психофизически, психически и социални; 5. комплексни — индивидуализирани конкретни съчетания според етапите на развитие на болестта от т.н. поетапна теория на болестта, до достигане на състоянието „психосоматично благополучие = здраве“ в адаптационния процес на организма.

Научните методи за интегрирано изучаване и за практическа холистична пофилактика и лечение, отразяват динамичното единство и взаимодействие между структури и функции в променливото „пространство-време“ на цялостния и многомерен човек, като част от обществото и природата или казано образно: „Mobilis in mobili“ („Подвижен в подвижното“).