Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (18) (Холистичен модел на здравето)

1.2. Фитоергономиката („human factors“) — направление на холистичната фитотерапия

Фитоергономиката (Академия наук УССР, Иванченко В. А., Гродзинский А. М., и др. Фитоэргономика, Киев, „Наукова думка“ 1989 г.; Иванченко В. А., Растения и работоспособност, превод: „МиФ“, София, 1988; Пировски Л.,В. Топалов, М. Попова, Д. Сакалиева. Биологично активни вещества и лекарственото растениевъдство — перспективи и научно — технически проблеми. Сб. „Научни доклади и съобщения“, том ІІІ, поверително издание на Селскостопанската Академия, София, 1987 г.; Пировски Л., В. Орешков. Schisandra chinensis Baill. отглеждана в България и CO₂ — екстракти на лигнани от стъблата й. ІІ Национален конгрес по фармация 8–10.X.1992, София.; Пировски Л. Фитопрепарат „FAE“ Патент №60639 B1 BG, рег. №97387/63.02.1993 г. за изобретение в Българското патентно ведомство гр. София.; Пировски Л., Орбецова В., Иванова Р., Манолов И., Георгиева В., Стоев Т., Изследване влиянието на имуностимулираща растителна фуражна добавка „Robel FAE forte 10“ върху някои клинични биохимични показатели на селскостопански птици. Научна конференция с международно участие СУБ „Стара Загора 2003“ Том ІІІ, стр. 270–274, 05–06.VI 2003; Фармакология на работоспособността, сборник под ред. Ради Овчаров и В. Георгиев, „МиФ“, София, 1985; Ю. Г. Бобков, В. М. Виноградов, В. Ф. Катков, С. С. Лосев, А. В. Смирнов, Фармакологическая корекция утомления, Москва, „Медицина“, 1984; Трудова медицина II издание, сб. под ред. на Мирчо Луканов „МиФ“, София, 1984; Психо-физиология на труда II издание сборник под ред. на Н. Цанева, „МиФ“, София, 1988; Эргономика, учебник под ред. Крылова А. А., и Суходольского Г. В., И-во Ленинградский гос. У-тет, 1988; Дядичкин В. П., Психофизиологические резервы повышения работоспособности, Минск, „Вышэйшая школа“, 1990; Кудашов В. И., Психофизическая саморегулация в воинских искусствах, Москва, 2003; Dagny Kerner, Imre Kerner, Der Ruf der Rose, Koln, Germdny, 1992, 1994, прев.: Д. Кернер, И. Кернер, Гласът на розата, „Аквариус“, София, 2002) е особено интересно, актуално и практически приложимо направление на холистичната фитотерапия. Под „ергономика“ („human factors“ — САЩ) се разбира областта от научни знания, комплексно изучаващи трудовата дейност на човека в системите: "човек — техника — среда" с цел осигуряване на нейната ефективност, безопасност и комфорт. Постигането на тези цели е свързано с преодоляването на четири проблема: недостатъчна ефективност (разминаване между параметрите на оборудването и възможностите и мотивациите на човека); нарастване на травматизма при хората (например при пътнотранспортни произшествия!); голямо текучество на кадрите поради неудовлетвореност от труда; растеж на вида и броя на нервно-психическите болести предизвиквани от т.н. „индустриален стрес“ вследствие от симплификация на труда и конвейерният начин на производство, от „цената на грешката на работника“, от ситуациите на неопределеност, внезапност, новост, заложени в технологичния процес.

Условно фитоергономичните изследвания и въздействия могат да се разделят на две направления: непосредствено влияние на хранителните и лекарствените растения на работоспособността, и посредственото влияние на растенията върху работоспособността чрез подобряване на околната среда (фитодизайн, в т.ч. икебана, фитонциди, етерични масла, емоции, въздух — например при „Sick Building Syndrom“ — неутрализиране от 40% до 70% от формалдехида, трихлоретилена и бензола във въздуха на затворени помещения, жилища и др. от Dracaena massangeana, Chrysanthemum morifolium, Gerbera jasmesonii), като прицелната област на въздействие са функционалните системи на организма — информационна, енергийна и мотивационна. Известен е общият биологичен закон: „слабите дразнения възбуждат жизнената дейност, средните по сила дразнения я засилват и подпомагат, а силните дразнения я потискат“. В тази посока съпосочно работят информационната (от органите на чувствата от околната среда), и мотивационната подсистеми, докато енергийната (оптимизиране на хранене и дишане) в началото също е съпосочна, но при настъпване на умора понижава действието си. Това е така защото чувството за умора е „биологичен сигнализатор за временно влошаване на функционалното състояние на организма“ (А. А. Ухтомский), изискващо възстановителни адаптационни процеси („хипервръзка“ — Кибернетичния модел на стреса по Маджаров И.) закономерно протичащи в автовълнов режим, както при специфичната, така и при неспецифичната адаптация. Доказано е, че адаптацията към действието на растенията е също вълнообразен процес, от което следва, че действието растителните биологично-активни вещества върху човешкия организъм може да бъде противоположно в зависимост от времето, срока и фазата на адаптация на организма при прилагането им („хипервръзка“ — хронофитофармакология и хронофитоергономика!). Освен това, от особено важно значение за фитоергономиката и фитотерапията е спазването закономерностите при прилагане на растителните биологично-активни вещества за синергизъм и антагонизъм както помежду им, така и с лекарствената им форма и пътя на въвеждане, тоест биофармацевтичните принципи (Минков Евг., Ламбов Ник., Овчаров Р., Бантутова Ир., Основи на биофармацията, И-во „Венел Медик ООД“, София, 1994). При съставяне на комбинирани фитопрепарати най-голямо теоретично признание и потвърждаване в клиничната практика е получила системната теория на А. Н. Кудрин (Николаев С. М., Дашиев Д. Б., Баторова С. М., Общие принципы составления многокомпонентных лекарственных препаратов в Тибетской медицине, „Фармация“№2, 1988). Нейната същност се състои в едновременното прилагане на препарати от три основни фармакологични групи, насочени към отстраняване или отслабване на причините на заболяването (дезадаптацията), намаляване на патогенетичните изменения и усилване (мобилизиране) на защитните сили на организма. Затова е необходимо „прилагането на различни вещества, действащи избирателно на главните звена на патогенетичния процес в рамките на съответстващите физиологични и биохимични системи“ и в съответствие с установената диагноза и стадий на заболяването. Броят на тези биологично-активни вещества (или растения) може да бъде от 3 до 25.

Базирайки се на знания за фотохимичен състав, фармакологично действие и използване за ергогенни цели в научната и народната медицина, са известни "Класификации на растения използвани за възстановяване и повишаване на работоспособността", например от: цитирания В. А. Иванченко (1983, 1988 г.); Турова А. Д. и Сапожникова Э. Н., Лекарственные растения СССР и их применение, Москваы „Медицина“, 1983; Гриневич М. А., Информационный поиск переспективных лекарственных растений — опыт изучения традиционной медицины стран Восточной Азии с помощью ЭВМ, Ленинград, „Наука“, 1990; Regina Nauman, Bioaktive Subsanzen превод, Р. Науман, Лечебните храни, ИК „Емас“, 1998; Д-р Ван Циенцюн, Китайска медицина за всеки ден — Основни принципи на хранене и билколечение, „Хомо Футурус“, София, 2001; и др.