Том Мартин
Пирамида (62)

60.

Катрин усети, че й се завива свят.

— Какви лодки? — попита предпазливо тя.

Ръдърфорд вдигна поглед към небето. Почувства се едва ли не неудобно, че трябва да обясни поредната загадка.

— Археолозите са изкопали няколко лодки от пясъците в близост до пирамидите. Те всъщност са огромни плавателни съдове, предназначени за океана. Според морските археолози подобни лодки могат да бъдат построени единствено с помощта на дълго трупан опит в областта на корабостроенето.

Катрин отметна глава и се разсмя. Оставаше една-единствена област, която трябваше да се провери.

— А знаем ли какво казват египтяните за своя произход?

— Да. И в известен смисъл доказателствата подкрепят повече теорията на египтяните за собствения им произход, отколкото теорията на ортодоксалната историческа наука. Разбира се, ако си склонен да признаеш, че в митовете има и зрънце истина.

— Какво имаш предвид?

— Ами да вземем например Озирис, едно от египетските божества. Нетеру, както ги наричат, пристигат от тайнствената си родина също както Кетцалкоатъл и неговите последователи или Виракоча. Но ако нетеру са били по-напреднали, ако са разполагали с богати технически и религиозни познания, надали е странно, че коренното население на Египет ги е възприело като богове, нали?

Катрин изглеждаше съсредоточена до краен предел.

— Значи нетеру, които египтолозите считат просто за митологични божества, трябва да са били носителите на цивилизацията?

— Определено изглежда така. Във вътрешността на пирамидата на Унас в Сахара, която е датирана около 2400 г. пр.н.е., са намерени надписи с йероглифи. Това, което е интересното там, е, че въпросните йероглифи се появяват от нищото, също както пирамидите тук, в Гиза.

— Как така?

— Ами в периода преди внезапното им появяване липсват следи от каквото и да било примитивно писмо. Няма по-простички и по-раншни йероглифи, които са се използвали за отчитане на хранителните запаси или за отмятане на изминалите дни, какъвто например е случаят с примитивните писмени паметници във Вавилон. Вместо това изведнъж се натъкваме на най-сложните йероглифи, които египетската цивилизация въобще някога ще измисли. Нещо повече, въпросните надписи се отнасят до изключително развити и абстрактни теологични и метафизични идеи и говорят за цяла орда богове и богини, с доста символика в тях. Най-великият английски египтолог, Уолис Бъдж, веднъж казва, че е просто необяснимо как толкова напреднала цивилизация внезапно изниква от нищото, и то за една нощ. Все едно бушмените в Калахари за сто години да успеят да изградят цялата култура и религия на евреите, като през това време строят и най-внушителната сграда в света, и то в сърцето на африканската пустиня.

Катрин се опитваше да реши каква да е следващата им стъпка.

— Кой отговаря за всички тези древни паметници? Искам да кажа, кой в крайна сметка дава разрешение за изучаването им и за проверка на новоформулирани теории? Кой притежава властта да свали от трона погрешните схващания на общоприетата история?

Ръдърфорд я изгледа внимателно.

— Доктор Ахмед Азис, директор на египетските старини. Той е в състояние да провали кариерата на всеки египтолог с едно движение на ръката си, като откаже да му издаде пропуск за посещение до археологическите паметници или дори разрешение за влизане в Египет. Властта му е неограничена.

Катрин кимна решително.

— Добре — поне знаем кой има последната дума. Ако опитаме да оборим конвенционалната датировка на събитията, може и да постигнем нещо. Ако той смята, че официално възприетата версия на египетската история е безвъзвратно компрометирана, тогава може и да се опита да промени нещата.

Ръдърфорд се обърна назад и хвърли поглед към зашеметяващата гледка на пирамидите.

— Може би не е зле да се запитаме защо вече не го е сторил. Редно е да приемем, че е запознат поне с част от наличните доказателства. Съществува вероятност да не иска да преразгледа доказателствата заради религиозния натиск, на който е подложено правителството.

Катрин не успя да схване логиката.

— Каква връзка има това?

Ръдърфорд махна слънчевите очила и прокара пръсти през косата си.

— Ами просто фундаменталните мюсюлмани, които имат доста сериозно влияние над египетското правителство, не се различават кой знае колко от християнските фундаменталисти в Америка или пък от евреите. Те също имат собствено схващане за световната история, нещо като мюсюлманска версия на християнската теория за сътворението. Съмнявам се, че им се иска да обясняват цял нов свят, който предхожда съществуващия сега… Но в крайна сметка не съм сигурен, просто предполагам.

Катрин усети, че в думите му има здрав разум.

— Мисля, че трябва да идем и да разучим положението. Може би дори ще успеем да се видим с този Азис. Какво знаеш за него?

— Почти нищо. Виждал съм го веднъж преди години, мисля, че изнасяше лекция в Оксфорд. Но това беше много преди да го направят директор. Предшественикът му загина в автомобилна катастрофа. Помня също, че назначението му предизвика доста вълнения, тъй като е млад, а освен това е учил в Щатите. — Ръдърфорд направи пауза. — Предполагам, че си струва да опитаме. Засега от Безумов няма и следа, но в крайна сметка, до настъпването на равноденствието остават още дванайсет часа. Нямам представа какво точно е замислил и какво възнамерява да направи с милиони тонове камъни, подредени един върху друг — повдигна рамене той.

— Добре, нека тогава опитаме да се видим с Азис и да го питаме какво мисли за всички тези несъответствия.

Ръдърфорд метна последен продължителен поглед към безизразното лице на сфинкса и нарами раницата си.

— Да се връщаме в колата.

Катрин също изгледа безсмъртното лице на древната скулптура и промърмори почти на себе си:

— Е, ще разгадаем загадката ти, сфинксе.

Тя се обърна на пети и последва Ръдърфорд по лекия наклон на платото на Гиза към колата.

— Спри!

Шофьорът на Безумов мигновено натисна спирачката и закова ленд крузъра на ръба на паркинга за туристи в Гиза. Возилото тутакси вдигна облак прах.

Безумов не повярва на очите си. Напрегна поглед и се вторачи в двамата европейци, които се отдалечаваха от сфинкса в посока към паркинга. На лицето му се изписа гримаса на гняв и изненада. Двамата западняци се приближиха и оправдаха всичките му опасения. Той ги проследи с поглед до една от спрените коли. Първо Донован, а след нея и досадният англичанин влязоха в колата. Руснакът удари ядосано с длан по таблото на колата.

Ръката му инстинктивно се плъзна под сакото и опипа кобура. Да, пистолетът си беше там.

„Но тук въобще не е подходящо място…“

Колата на двамата потегли от паркинга.

— Шофьор, тръгвай след тази кола. Не я изпускай от очите си дори за секунда.