Том Мартин
Пирамида (64)

62.

Катрин гледаше невярващо към вратата на кабинета на Азис. Безизразното му лице като че ли обобщаваше резултата от срещата им и факта, че се виждат за последен път.

— Добър ден, името ми е Поамандре и съм сътрудник на доктор Азис.

Дребничкият копт протегна ръка към Катрин. Тя я изгледа изненадано и я пое.

— Радвам се да се запознаем, господин Поамандре. Аз съм Катрин Донован, а това е Джеймс Ръдърфорд.

Ръдърфорд също протегна ръка и се здрависа с Поамандре.

— Здравейте, приятно ми е. Значи на вас се пада задачата да ни покажете изхода.

Поамандре се усмихна. Имаше изпито и честно лице на монах аскет.

— Да, и така може да се каже. Последвайте ме, ако обичате.

Ръдърфорд на свой ред се усмихна. В дребничкия тъмнокож човек имаше нещо странно, като че ли не беше от този свят. След враждебността и надменността на Азис, Поамандре сякаш бе същински извор на топлина и спокойствие. Той ги преведе покрай бюрото на мълчаливата като мумия секретарка и ги върна обратно в коридора. След като се озоваха в неприветливия, сумрачен коридор, Поамандре затвори внимателно вратата зад гърба си, огледа се на всички страни, сякаш да провери дали са сами, и се обърна към тях:

— Дошли сте при доктор Азис, за да го разпитвате за произхода на египетската цивилизация, нали?

Катрин хвърли бърз поглед към Ръдърфорд. Той изглеждаше не по-малко слисан от нея.

— Имаме различни предположения и просто искахме да ги споделим с него. Той обаче явно не разполага с време да ни изслуша.

Поамандре продължи с мистериозните подмятания:

— Доктор Азис е в доста деликатно положение. Няма много свобода да разисква всевъзможни предположения.

Ръдърфорд определено се почувства заинтригуван. Защо му беше на този дребничък човек да им казва подобни неща? Той почувства, че пред тях се открива възможност, и попита:

— Господин Поамандре, да не би да смятате, че въпросите ни все пак не са лишени от здрав смисъл?

Очите на копта много бавно се преместиха на лицето на Ръдърфорд и го фиксираха.

— Доктор Ръдърфорд, това зависи изключително много от целта на въпросите ви.

— И какво точно имате предвид под „цел“ на въпросите? — намеси се Катрин.

— Имам предвид какъв е мотивът да ги задавате? Академична кариера ли преследвате или… — Той замълча за миг. Блесналите му черни очи внимателно обходиха лицето й, сякаш сканираха реакциите на мозъка. — Или пък търсите нещо друго?

Острият като свредло поглед подсказа на Катрин, че са изправени пред изключително важен момент в своите търсения. Не разбираше какво точно става, но инстинктивно усещаше, че отговорът на този въпрос може да се окаже необходимата им повратна точка. „Този човек ни разбира. На наша страна е“.

Усещаше, че Поамандре изчаква. Внезапно в главата й като на лента изникна един от най-популярните йероглифни надписи в пирамидите. Намираше се в залата на Озирис. Озирис, седнал величествено на трона си, получава душата на наскоро починал. В ръцете си държи везни. Претегля човешкото сърце на едната, а на другата е поставено перо — въплъщение на лекотата и истината. Чисто ли е сърцето? Тя погледна Поамандре в очите и реши.

— Смятаме, че светът е в опасност. Мислим, че историческите свидетелства са умишлено изопачени, с цел да се скрие истината за миналото. Познанията за древните цивилизации нарочно са скрити от нас, а единствено те могат да ни спасят. Ако не открием какво са знаели древните, ще изчезнем вследствие на природно бедствие, също като тях. Пирамидите не са построени от фараоните през 2500 г. пр.н.е., а са паметници, създадени от хората, които са преживели големия потоп.

Поамандре сведе очи. От устата му се разнесе шепот:

— Моля ви, трябва да дойдете с мен в Гиза. Но първо…

Той ги поведе по коридора и им отвори една странична врата. Озоваха се в склад с инструменти. Измежду трионите, бормашините и кутиите с бои лежаха дрехи на египетски работници.

— Ето, облечете това.

Поамандре им подаде по една традиционна египетска роба, която стигаше до глезените. Катрин и Ръдърфорд се спогледаха и бързо навлякоха новите дрехи през главите си. Сложиха качулките и станаха напълно неразпознаваеми. Поамандре отново отвори вратата към коридора, надникна навън и им даде знак, че е чисто.

— Последвайте ме.